Робърт Шекли
Клопка за хора (6)

6

Той вървеше из търговската част на града, изпълнена с неистова блъсканица и навалица, заслепен от проблясващия на фона на хрома неон и оглушен от нестихващата улична глъч. Накрая стигна до едно отрупано с надписи място:

ЕДНОПОСОЧНО

ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО

НЕ СТЪПВАЙТЕ ПО СРЕДАТА

ЗАТВОРЕНО В НЕДЕЛЯ И ПРАЗНИЧНИ ДНИ

ЗАТВОРЕНО В ДЕЛНИЧНИ ДНИ

ЛЯВОТО ПЛАТНО Е САМО ЛЯВО

Като се промъкваше из този лабиринт от противоречиви забрани, той попадна случайно в онова огромно пълно с нищета пространство, известно под името Сентръл Парк. Отпреде му, докъдето стигаше погледът, всеки квадратен фут земя бе зает от бедняшки колиби, опърпани индиански палатки, невзрачни бараки и шумни вертепи. Внезапната му поява сред оскотелите обитатели на парка предизвика коментари, до един неблагоприятни. Хората тук си бяха втълпили, че той е санитарен инспектор, дошъл да затвори маларичните им кладенци, да заколи болните им от трихиноза прасета и да ваксинира краставите им деца. Около него се събра цяла тълпа — размахваха се патерици и се сипеха заплахи.

За щастие, в Сентръл Онтарио неизправен тостър направи късо съединение и временно прекъсна електрическия ток. И така Стив успя да се измъкне в настъпилата паника.

Сега той се озова в един район, където уличните табели бяха отдавна свалени, за да се объркват данъчните агенти. Слънцето се бе скрило зад ослепително бял облак. Тук не можеше да се използва дори компас поради близостта на огромни количества стари железа — единствените останки от мрежата на легендарното метро на града.

Стив Бакстър разбра, че се е загубил напълно и безнадеждно.

Въпреки това той продължи да упорствува с решителност, превишавана единствено от неговото невежество. Дни наред той се луташе из необозначените улици, покрай безкрайни каменни сгради, купчини от дебели стъклени листове и грамади от автомобили. От страх, че е агент на Ф.Б.Р., суеверните обитатели отказваха да отговарят на въпросите му. Олюлявайки се, той продължаваше да върви, без да може да си намери храна или нещо за пиене, без да може дори да почине от страх, че може да бъде стъпкан от тълпите.

Един отзивчив работник от социалното подпомагане го спря точно когато Бакстър се канеше да пие от кладенец, заразен с хепатитен вирус. Този мъдър човек с посребрени коси му възвърна здравето с грижите си в собствения си дом — една колиба в близост с обраслите с мъх развалини на Линкълн Сентър, направена изцяло от навити на руло вестници. Той посъветва Бакстър да се откаже от тази необмислена експедиция и да посвети живота си на грижи за окаяните, оскотелите излишни човешки маси, които гъмжаха наоколо.

Това бе благородна цел и Стив се почувствува почти разколебан, но тъкмо тогава, по една щастлива случайност, той чу последните резултати от надбягването по допотопното радио на социалния работник.

Много от състезателите бяха намерили смъртта си при обстоятелства, типични за урбанизацията. Фрайхоф Сейнт Джон бе попаднал в затвора за замърсяване на околната среда от втора степен. А групата, която бе прекосила мост Веразано, впоследствие бе изчезнала и пропаднала безследно из разбойническите свърталища сред покритите със сняг хълмове на Бруклин.

Бакстър разбра, че трябва да продължи участието си в надбягването.