Робърт Шекли
Клопка за хора (5)

5

Нощта се спусна над града. Разбойниците разположиха лагера си на пресечката на 69-та улица и авеню „Уест Енд“ и се излегнаха в безгрижни пози около буйния огън. Сочен къс телешки гърди се въртеше нанизан на шиш, а пакети прясно замразени зеленчуци вряха в един голям черен казан. Старият Пабло Стайнмец пиеше на едри глътки от едно нощно гърне, пълно с Мартини, за да облекчи въображаемата болка в дървения си крак. В мрака отвъд лагерния огън се чуваше воя на самотен пудел, който зовеше другарката си.

Стив и Флейм седяха малко настрани от другите. Тишината на нощта, нарушавана единствено от далечния грохот на колите за смет, омагьоса и двамата с прелестта си. Пръстите им се срещнаха, докоснаха се и се сплетоха.

— Стив — промълви Флейм, — ти… ти ме харесваш, нали?

— Разбира се, че те харесвам — отвърна Стив и като прекара ръка около раменете й, братски я прегърна — жест, който можеше да се изтълкува и погрешно.

— Ами, мислех си… — започна девойката-разбойник. — Помислих си, че… — Внезапно тя срамежливо замлъкна и след това продължи: — О, Стив, защо не зарежеш това самоубийствено надбягване? Защо не останеш тук при мен? Аз имам земя, Стив, истинска земя! Сто квадратни ярда в централната маневрена гара на Ню Йорк. Ние двамата, Стив, можем да я обработваме заедно!

Бакстър се изкушаваше — и кой ли мъж би устоял? Той не само че се досещаше за чувствата, които красивата девойка-разбойник изпитваше към него, но и не беше съвсем безразличен към тях. Дивната хубост и гордият дух на Флейм Стайнмец, дори без допълнителната притегателна сила на земята, можеха лесно да спечелят сърцето на всеки мъж. Той потръпна от вълнение и ръката му притисна по-силно нежните рамене на девойката.

Но след това заговори отново чувството му за вярност. Флейм бе красотата на романтиката, възторженото мигновение, за което мъжът мечтае цял живот. Адел обаче бе неговата любима още от детските му години, съпругата му, майката на неговите деца, търпеливият другар през всичките дълги години на съвместния им живот.

За човек с характера на Стив Бакстър не можеше да има друг избор.

Но властната девойка не бе свикнала да й отказват. Разярена като ранена пума, тя заплаши, че ще изтръгне с нокти сърцето на Бакстър и ще го поднесе оваляно първо леко в брашно и после изпечено на умерен огън. Искрящите й очи и потръпваща гръд показваха, че това не бяха само празни приказки.

Въпреки това спокойно и непреклонно Стив Бакстър оставаше верен на убежденията си. И Флейм осъзна с тъга, че тя не би обичала този мъж, ако той не беше верен на тия най-висши принципи, макар че именно заради тях желанията й оставаха незадоволени.

Така че на следващата сутрин тя не оказа никаква съпротива, когато мълчаливият чужденец настоя да си тръгне. Дори застави разгневения си баща да замълчи, когато той се закле, че Стив е безотговорен глупак, когото трябва да задържат заради собственото му добро.

— Няма смисъл, татко, нима не виждаш? — каза тя. — Той трябва да следва своя път, та макар това да означава края на житейския му път.

Роптаейки, Пабло Стайнмец се овладя. И Стив Бакстър се отправи отново по пътищата на безнадеждната си одисея.