Карън Хоукинс
Шотландска стихия (20)

Глава 19

„Разликата между мъжете и жените е следната: ако са влюбени първите ще ти кажат това, което искаш да чуеш, а вторите — ще го направят.“

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Грегор се усмихна на Вениша.

— Имаш ли нещо против да се присъединя към теб? Изглеждаш много удобно настанена там. — И дяволски сексапилна. Той ясно виждаше очертанията на бедрата й през нощницата така както ги бе протегнала към огъня и това почти го накара да замръзне на мястото си. Боже, тя имаше разкошни крака. Добре оформени и много чувствени. Искаше да ги проследи с пръсти, да потрие брадичка в извивката на ханша й…

Тялото му се стегна неприятно. Спри да мислиш за това, или и дума няма да можеш да изречеш.

Погледът й се стрелна към прозореца и се върна обратно към огъня. Беше сключила вежди в объркването си.

— Моят балкон не е свързан с твоя.

— Прескочих — той се усмихна като забеляза сянката на тревога, която премина по лицето й. — По време на вечерята баба ти ме информира, че ще се преместиш в стаята до моята. Спомена също и колко близо един до друг са балконите и че дори стара дама като нея би могла да прескочи от единия в другия без ни най-малко усилие.

Страните на Вениша пламнаха и тя придърпа нощницата към тялото си.

— Баба ми винаги е била много пряма, без да го увърта.

— Почти колкото майка ти.

— О, не! Не и мама!

Грегор спря до малката масичка, взе кристалната гарафа и две подходящи чаши и ги постави на масата пред Вениша.

— Майка ти се опасяваше, че може да се страхувам от височини. Каза, че ако тя трябвало да прескочи на другия балкон, но се окажело, че не може да събере смелост щяла да опита да отвори междинната врата примерно с игла за шалче.

Вениша се изчерви.

— Изненадана съм, че и в момента не присъстват, за да хвърлят розови листенца по пътя ти.

— Никога не съм одобрявал хвърлянето на листенца. Прекалено претенциозно ми се струва. — Той седна на стола срещу нея. Отчаяно се опитваше да спре да я изпива с поглед, което беше дяволски трудно с тази сексапилна нощница, която бе облякла. — Как успя баба ти да те накара да се преместиш в тази стая?

— Без да иска разля чая си върху леглото ми — Вениша го погледна изпод мигли. — Грегор аз… аз мисля, че е по-добре да си тръгнеш.

— А ти искаш ли да си тръгна? — Той затаи дъх, за да скрие от нея колко много означава отговора й за него.

— Не — тя изрече думата на един дъх сякаш не можеше повече да я задържи. Погледът й го обгърна спирайки на голите му гърди за малко. Тя затвори очи, после ги отвори с мрачна усмивка. — Съжалявам, че съм се втренчила така. Просто съм уморена и… — тя махна с ръка неубедително.

Той се засмя леко на изчервяването й.

— Никога не съм те виждал толкова леко облечена… или толкова прекрасна.

Сега наистина бузите й запламтяха. Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Това е нощницата на мама. Моята е много по-скромна.

— Колко жалко — искаше му се да я притегли в скута си и да се облегне на стола заедно с нея сгушена сладко в обятията му. Мъжествеността му се напрегна отново при тази мисъл. Не още, каза си той. Беше дошъл да я убеди да се омъжи за него. Не се разсейвай, напомни си той.

Посегна към гарафата и напълни една чаша. Подаде й я и после наля една и на себе си. Отпи глътка и се намръщи.

Тя също опита от течността.

— Никога не съм вкусвала толкова превъзходно шери.

— Предпочитам го сухо — той остави чашата на масата и отново позволи на погледа си да се плъзне по пищните й форми. — Но жените, напротив, обичам да са сладки.

Изкусителна червенина запълзя отново по лицето и врата й, и той изпита изгарящо желание да я проследи с устните си.

Тя нервно пресуши шерито си.

Грегор повдигна учудено вежда, когато видя празната чаша.

— Искаш ли още?

— Да, ако обичаш — кимна тя с благодарност.

Той й наля само до половината.

— В гарафата има достатъчно — намръщи се Вениша.

— Не искам да се събудиш с главоболие, а точно това ще се случи ако продължиш да изпразваш чашите така.

— Не ги изпразвам — каза тя надменно — Просто ги вкусвам бързо. Съвсем различно е.

— Разбирам — съгласи се той замислено. Блясъкът в очите й вече издаваше, че е прекалила с шерито. Един истински джентълмен не би продължил да й налива, но Грегор смяташе, че ако чаша или две шери я стоплят и отпуснат може би ще бъде по-благосклонна към предложението му за женитба. Той твърдо бе решил да й предложи отново и този път възнамеряваше да го направи като хората.

По време на дългата езда до тук бе осъзнал едно и то бе, че Вениша е твърде важна за него, за да приеме отказа й просто така.

— Добре тогава. Ще получиш още — и той напълни чашата й до горе. — Но не ме обвинявай ако утре сутрин те боли глава.

Усмивката й изгря като дъга, която се ражда след буреносно тъмно небе.

— Благодаря ти. Хубаво е, че отново можем да разговаряме.

Хубаво беше.

— Липсваше ми — думите се изплъзнаха преди още да осъзнае, че ги е казал.

— И ти ми липсваше — тя остави чашата на масата и се наведе напред, а пълните й гърди опънаха тънката нощница. — Грегор, не знам какво се случи с нас, но искам нещата да си бъдат както преди — тя се намръщи и го загледа настойчиво. — Не знам дали е възможно, но вече започвам да се чудя дали… може би…

— Може би?

Тя отпи голяма глътка от питието и устните й се навлажниха от шерито.

— Грегор, напоследък мислих и реших, че може би си прав за това привличане между нас — Вениша срещна погледа му и прошепна — То явно не изчезва. Аз… аз… осъзнавам, че не спирам да мисля за теб и… все още те желая.

Ръката му се стегна около чашата. За това бе мечтал, това бе чакал. Притихна уплашен да не развали момента било с думи или неуместен жест, но сърцето му се блъскаше неудържимо в гърдите му като диво животно в клетка.

И тялото й продължаваше да го изкушава с прелестните си извивки.

Ако имаше нещо, което обожаваше в жените това бяха гърдите им. Обичаше ги пищни и сочни, снежнобели с огромни розови ареоли. Когато Вениша се наведе фината материя очерта гърдите й, а възбудените им зърна прозираха ясно през тънкия плат. Грегор я чу, че му говори нещо и макар да не осъзнаваше въобще какво му казва бе убеден, че ще се съгласи с нея. Но не можеше да отлепи поглед от гърдите й, да се възхищава… да си представя…

Вениша ахна и скръсти ръце пред гърдите си. Изправи се несигурно.

— Грегор, аз…

Той се усмихна. Тънката материя на нощницата й беше почти прозрачна. Тя бе прикрила с ръце гърдите си, но цялата прелест на пищното й тяло бе изложена на показ за негово удоволствие.

Каква жена беше неговата Вениша. Прасците й бяха точно толкова пухкави, че да изпълнят ръцете на един мъж. Сочните й бедра примамваха мъжът да ги докосне, да проследи извивките им докато пламне от страст. Косите й се стелеха на дълги къдрици по раменете й, а ръцете й бяха нежно заоблени и толкова женствени. Господи, колко красива беше!

Тя започна да тъпче нервно на едно място, а гърдите й подскочиха при движението.

— Грегор, кажи нещо! Слушаш ли ме въобще?

Грегор осъзна, че тя е ядосана задето не й отговаряше. Само ако знаеше, че той бе като вулкан, който всеки момент щеше да избухне от напрежението събрало се под повърхността. И най-малкото движение можеше всеки момент да прати крехкия му самоконтрол по дяволите.

— О, няма значение — Тя се завъртя рязко и нощницата й се уви около ханша, спусна се по бедрата й и се оплете в глезените й.

Една мисъл премина през нажеженото му от страст съзнание. Вениша се затваряше в себе си и той трябваше да я спре.

В следващия миг той вече я държеше в прегръдките си.

Тя премигна насреща му. Шокът бе преобразил сребърните й очи в тъмно сиви.

— Какво… какво правиш?

Той се взря в очите й и изведнъж разбра, че така е правилно да постъпи. Че така е било писано.

— Осъществявам мечтите на баба ти.

Усети вълнението и напрежението в нея докато се навеждаше да улови устните й.

Докосването отприщи потискания копнеж, който тлееше в Грегор през последната седмица. Опустошителното желание не само да я люби, но и да я притежава с душа и тяло потече във вените му. Тя щеше да бъде негова. Независимо дали го съзнаваше тя щеше да му принадлежи.

Женитбата им бе неизбежна. И не защото, ако не го направеха, тя щеше да срещне презрението на обществото, а защото Вениша принадлежеше само на него и на никой друг. Колкото по-бързо тя осъзнаеше този факт толкова по-светло бъдеще ги очакваше.

Без да се замисля повече той я вдигна на ръце. Тя ахна, а очите и се взряха в неговите. И това беше. В следващия миг той вече я целуваше, оставяше отпечатъка си върху нея. Целуваше я, защото всяка клетка на тялото му жадуваше за нея. Защото тя беше неговата любима — единствената жена, която бе пробудила чувствата му, бе накарала сърцето му да се свива от болка, бе го подлудила от желание.

Тя изстена под устните му. Ухаеше на шери и страст. Ръцете й обвиха врата му и тя се притисна към него. Грегор задълбочи целувката и се потопи в сладостта й. Тя изпълваше ръцете му и слабините му се втвърдиха до болка от желание да потъне в нея.

Господи беше удивителна, всеки един инч от нея. Той преодоля трите стъпки до леглото и спря. Дъхът му беше накъсан и отекваше в тишината на стаята, а в очите му се таеше въпрос.

Вениша също дишаше на пресекулки. Зърната и опъваха финия плат на нощницата, а устните и бяха влажни и подути от целувките му.

— Грегор.

Беше само една дума, но тонът й му каза всичко. Той я положи на леглото и косите й се разпиляха по възглавницата. Той се плъзна до нея и положи ръка на леко закръгления й корем. С устни направи пътека от слепоочието до крайчеца на устните й. Ако не беше толкова невинна и толкова безценна за него щеше първо да я съблече, но сега не искаше да я изплаши. Вениша заслужаваше да я люби нежно. И въпреки, че копнееше да я притежава, когато най-накрая се случеше тя щеше да запомни не само мигът на страст, но и нежността, с която щеше да я направи своя.

Грегор гризна ушенцето й, а ръката му се спусна към ханша й. Вениша се размърда неспокойно в опит да се притисне към него. Ръцете й се стегнаха около него през разтворената риза, а краката й се преплетоха с неговите подлудявайки го от желание.

Трябваше да запази самоконтрол. Той се отдръпна и я погледна в очите.

— Вярваш ли ми, Вениша?

Очите й бяха с цвят на тъмно бурно небе.

— Да — страстният шепот стопли сърцето му.

Грегор бавно плъзна нощницата й нагоре по краката. Тя ахна, когато прозрачния плат стигна до коляното й и той отново спря. Погледът му продължи да я пита.

Тя вкопчи ръце в раменете му, но не го помоли да спре. Напротив, гладният й взор го подтикна да продължи. Той повдигна нощницата още малко до средата на бедрата й.

Кожата й бе настръхнала, бе свила пръстите на краката си, а гърдите й се повдигаха с учестен ритъм. Пред жадния поглед на Грегор се разкриха заоблените й колене и бедра. Той повдигна единия й крак и я целуна по чувствителната плът отзад на коляното. Тя изстена, изви се нагоре и го сграбчи за косата.

Грегор се усмихна.

— Спокойно любима. Това е истинската ми коса, нали знаеш?

Устните й се извиха в лека усмивка. Тя пусна косата му и прокара ръка по страните му.

— Съжалявам, но ме е гъдел там.

— Знам — той отново прокара език по същото местенце и духна лекичко влажната пътечка, която остави.

— О! — Тя сграбчи чаршафа и изви ханш нагоре.

Грегор продължи да изследва с език коляното й и бавно се насочи към вътрешната част на бедрото й. Вкуси нежната плът там и се наслади на леките потрепвания и нежните стенания, които предизвикваше. Дъхът й се учести, а бедрата и се движеха в неудържим устрем. И тогава тя отново зарови ръце в косите му й го задърпа за косата.

— Грегор — изстена тя. — Аз… Аз не мога… няма.

Той спря веднага. Замръзна като статуя. Трябва да съм нежен. Господ да ми е на помощ, но трябва. Той покри ръцете й със своите.

— Ако не искаш… ще спра веднага — каза той простичко.

Тя впи поглед в него. Един дълъг миг просто го гледаше с очи потъмнели от обзелите я мисли докато опитваше да нормализира дишането си. После бавно, много бавно тя раздели краката си.

Жестът беше деликатен, идеален, изкусителен. Сърцето на Грегор заседна в гърлото му докато се навеждаше да обсипе с целувки нежната плът от вътрешната страна на бедрото й.

Тя потръпна, но остана абсолютно неподвижна с разтворени бедра и опрени на леглото стъпала. Грегор бавно проследи бедрото и нежно обходи с език сърцето на нейната женственост.

Вениша простена името му и се уви около него. Той я пое в устата си, боготвореше я, дразнеше я и я измъчваше докато с вик тя се заизвива под него мълвейки името му.

Грегор я придърпа към себе си и я сгуши в обятията си. Тя положи глава на гърдите му притискайки се към него, а косите й гъделичкаха брадичката му.

— Грегор! — Тя повдигна лице с все още разтърсвано от емоцията тяло.

Той я прегърна силно и я държа така докато не чу успокоеното й дишане. Беше възбуден и го изгаряше болката на желанието, но продължаваше да я държи топла и сгушена в прегръдките му.

Вениша бавно започна да си възвръща разума. Това ли беше любенето между един мъж и една жена? Мили Боже, защо никой не й бе казал? Тя минаваше тридесетте и все още чакаше. Какво си бе мислила?

Проблемът беше именно в това. Бе мислила. А трябваше да чувства. И о, боже колко чудесни бяха тези чувства. Тя искаше още. Сега.

Вениша наклони глава и срещна погледа на Грегор. Сега, когато нейното сърце се бе успокоило тя чуваше как неговото бие неудържимо в гърдите му. Усещаше мъжествеността му притисната към бедрото си. Осъзнаваше, че той се въздържа заради нея и чака знак, за да продължи.

Вениша обхвана с ръце скъпото й лице и прокара пръсти по страните му, преди да покрие устните му с целувка. После легна по гръб придърпвайки го със себе си готова да му се отдаде. Страстта му избухна неудържимо, а устата му стана гореща и настоятелна. Ръцете му не спираха да се движат по цялото й тяло.

След секунда панталоните му бяха откопчани и той бързо се измъкна от тях. С нетърпеливи ръце тя издърпа ризата през главата му и я захвърли на пода с лек смях.

Той я покри с голото си тяло. Топлата му кожа, както и бодливите косъмчета по гърдите и краката му я възбуждаха изкусително и изпращаха сладки тръпки по цялото й тяло. Огромните му топли ръце не спираха да шарят навсякъде, а устните му ги следваха.

Той покри с ръце гърдите й гледайки ги сякаш в захлас. После се наведе и улови с устни едното зърно и го заблиза докато тя не започна да се мята неудържимо под него. Дълбоко в нея се зароди неудържимо желание и тя го прегърна, оставяйки се на чувствените усещания, които я заливаха.

Грегор се настани между бедрата й и тя усети неговото мъжество да се притиска към нея. Вениша затаи дъх. О, да. Точно това искаше повече от всичко на света.

— Вениша? — гласът му беше дрезгав от усилието му да се сдържа.

Тя отвори очи. Съзря неизречения въпрос, който гореше в погледа му и нежно повдигна бедра. Притисна се към него и го подтикна да продължи.

Той изстена и потъна в нея. Изпълни я цялата и тя ахна от новите усещания, които я заляха. Внезапно той спря. Все още я притискаше, но вече много по-нежно. Остра болка я накара да се свие и да извика. Той стегна прегръдката си и продължи да прониква все по-дълбоко.

— Спокойно, любов моя — промърмори в косите й.

Той отново се раздвижи и се отдръпна леко. Болката беше отшумяла и на мястото й се зароди нещо ново, нещо, което не можеше да достигне. Вениша помръдна под него в опит да намери това нещо.

Той издаде дълбок стон и после вече се движеше все по-бързо и по-бързо, проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Тя се движеше с него, повдигаше се да посрещне всеки тласък същото толкова отчаяно колкото и самият той. Те удължаваха всеки миг, който ги издигаше заедно все по-нагоре. Внезапно Грегор се напрегна и тялото на Вениша експлодира. Тя се притисна към него с вик.

Грегор не беше в състояние да се сдържа нито миг повече и се отдаде на екстаза заедно с нея.