Метаданни
Данни
- Серия
- Проклятието на Маклийн (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sleepless in Scotland, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Fantastique, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 204гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Глава 6
„Слушайте внимателно, момичетата ми. На мъж от клана МакЛийн можете да поверите парите, бъдещето и семейството си, но внимавайте да не му отдадете сърцето си.“
— По-скоро ще изям сурова жаба!
Леля Лавиния премигна.
— Кат, нямаш избор. Компрометирана си.
— Не ме интересува! — тя се завъртя и закрачи напред-назад пред камината във всекидневната. — Няма да се омъжа при подобни обстоятелства!
— Но се налага. А след като е така, трябва да решим какви цветя и дантели, и…
— Лельо, моля те — каза Кейтлин, от мястото си до прозореца. Това бяха първите й думи тази сутрин. — Кат има достатъчно тревоги и без да я притискаш да реши дали букетът й да е от лилии, или от рози.
Леля им се умърлуши.
— Само си мислех, че това може да й помогне да види положителната страна на нещата.
Кат спря да крачи.
— Лельо, тази сватба няма де се състои. Нито Хю, нито аз заслужаваме да бъдем притискани, заради случилото се.
— Скъпа моя, обществото е съвсем категорично в такива случаи и…
— Не ме е грижа какво казва проклетото общество!
— Кат! Възпитаните дами не говорят по такъв начин!
— А може би трябва! Така повече хора ще се вслушат и глупости като тази — трябва да се ожените — ще останат в историята.
— Господи! — леля им притисна окичената си с пръстени ръка към гърдите си. — Получих сърцебиене! Някой да повика д-р Франсис!
Кейтлин обърна към леля си зачервените си очи.
— Моля те, престани да казваш, че имаш сърцебиене, защото един ден наистина ще получиш и никой няма да ти повярва.
Устните на възрастната жена се разтрепериха, а воднистосините й очи се преместиха от Кейтлин към сестра й.
Кат видя, че сълзите на леля им ще потекат всеки момент и бързо каза:
— Лельо, съжалявам, че съм в такова лошо настроение тази сутрин. Просто когато се събудих, всичко сякаш се стовари върху мен — тя успя да се усмихне вяло. — Снощи бях толкова изморена, че не осъзнах ясно ситуацията и някак си си представях, че когато се събудя всичко ще се е оправило.
Вместо това, се бе събудила с ясно усещане за ужас и когато слизаше по стълбите за необичайно ранната закуска, откри, че чичо й вече чака МакЛийн в кабинета си. В същото време леля й бе в трепетно очакване на предстоящата сватба и не спираше да говори за рокли, цветя и други подобни глупости, което я принуди накрая да й се сопне.
Кейтлин бе необичайно тиха, раменете й бяха увиснали, а по лицето й се четеше смесица от съжаление и упорство. Кат познаваше това изражение добре, сестра й го придобиваше винаги когато се разкайваше за някоя от лудориите си.
— Кейти, не гледай толкова мрачно. Това не е краят на света.
Тя се разсмя почти истерично.
— Кат, моля те, не бъди мила с мен точно сега! Аз създадох цялата тази бъркотия. Ако можех да върна времето назад… — останалите й думи бяха заглушени от хлипане и тя закри лицето си с длани.
— Кейтлин, недей! — Кат прекоси стаята, коленичи до сестра си и й подаде кърпичката си. — Спри да се притесняваш, глупаче. Когато МакЛийн дойде, ще му кажа, че не го искам. Никой не може да се ожени за мен, ако не желая.
Кейтлин попи сълзите си с кърпичката.
— Да, но трябва да го направиш!
— Глупости, изобщо не ме интересува дали съм компрометирана. Така или иначе нямам никакво желание да прекарам нито един сезон в Лондон.
— Не е толкова просто Кат. Слуховете ще се разпространят и могат да стигнат до Уитбърн. Хората ще се отвърнат от теб и ще говорят зад гърба ти. Нямаш представа колко огорчена ще се почувстваш. Те ще бъдат жестоки към теб и ще казват ужасни неща… О, Кат, не бива да го допускаш!
Леля им се прокашля.
— Знаеш ли, скъпа моя, ако научиш малко повече за бъдещия си съпруг, може би ще ти бъде по-лесно да го приемеш. Кейтлин, какво знаеш за Хю МакЛийн от брат му?
Тя прехапа устни.
— Ами… Хю изглежда също като по-големия си брат, може би е с малко по-широки рамене, въпреки че не е по-висок. И се усмихва много по-рядко.
— Той има чувство за хумор — добави Кат разсеяно. — Само че е много иронично — усмивката му няколко пъти бе предизвикала невероятно приятни тръпки по гръбначния й стълб.
Кейтлин продължи:
— Може би и той, като Александър, се усмихва рядко в обществото, но когато остане насаме с някого се смее.
Леля им се намръщи.
— Ти кога си оставала насаме с него?
Тя се изчерви.
— Случи се само веднъж или два пъти — погледна към сестра си. — В много от балните зали има беседки, скрити от драперии и саксийни растения. Те позволяват да си починеш от шума, топлината и…
— Кейтлин! — леля им Лавиния едва не се задави от възмущение. — Хората използват тези места, за да си уреждат тайни любовни срещи и ти изобщо не трябва да се доближаваш до тях. Боже, ще ме умориш. Когато майка ти и баща ти разберат за всичко, което се случи… — тя посегна към ароматните си соли. — Мислех си, че те пазя добре, а ти си се срещала насаме с МакЛийн през цялото време!
— Не се е случвало често — отвърна разпалено Кейтлин.
Кат я погледна с присвити очи.
— Защо въобще си се срещала с него?
Изражението на сестра й стана предпазливо.
— Без особена причина — отвърна с подозрително нехаен тон.
Леля им размаха солите под носа си.
— Радвам се, че поне се отказа от безумния си план и се прибра. Иначе сега можеше да бъдеш компрометирана като сестра си!
Кейтлин трепна.
— Ако знаех, че Кат ще се намеси, никога нямаше да го замисля. Не исках никой да пострада.
— С изключение на теб и Александър МакЛийн — отбеляза Кат. — Кейти, трябва да си наясно, че ако беше успяла да го принудиш да ти предложи, сега щеше да си в същото положение, в което съм аз.
— Не, нямаше. Бях много внимателна и затова реших да се откажа от плана да се промъкна в каретата.
— Ще ми се да го бе казала на леля Лавиния.
Кейтлин направи физиономия.
— И на мен. Кат, кълна се, че нямаше да рискувам репутацията си. Щях да го направя, само ако бях напълно сигурна, че никой, освен него, няма да узнае.
Кат повдигна веждите си.
Сестра й притисна длани към очите си.
— Не ме гледай по този начин! — спусна ръцете си в скута и продължи: — Беше глупаво от моя страна да си мисля, че мога да извърша нещо подобно, без да предизвикам скандал. Сега вече ми е ясно. Но тогава не разсъждавах трезво.
— Ако нещата се бяха случили както бе планирала, накрая щеше да се окажеш омъжена за МакЛийн, а той да те намрази и бракът ви щеше да е нещастен.
А нея изглежда точно това я очакваше.
— Знам — тихо каза Кейтлин, — но когато пристигнах в Лондон и срещнах Александър, не можах да се въздържа. Баба цял живот ни е разказвала за проклятието на МакЛийн, а аз исках да го видя в действие. Не в цялата му страховитата му мощ, а само толкова, колкото да съм сигурна, че е истина. Както снощи… усетих гнева на МакЛийн — потрепери.
Кат си спомни как вятърът почти бе разклатил сградата, как бе разтърсил прозорците и блъскаше ужасяващо капаците. Това ли е мъжът, за когото трябва да се омъжа? — запита се тя и също потрепери.
Очите на сестра й се впериха в нея.
— Сега вече знаеш защо дразнех Александър, макар че той си мислеше, че просто флиртувам с него. От седмици се опитвах да го въвлека в облог, който да изгуби, за да се ядоса достатъчно и да избухне. Но вместо това продължаваше да печели и да злорадства.
Кат се намръщи.
— Кейтлин, какво залагаше срещу лорд МакЛийн? Нямаш никакви пари.
Тя повдигна рамене.
— Всичко беше напълно невинно.
— И слава Богу! — обади се леля им Лавиния.
— Всичко, което бяхме заложили са няколко целувки.
— Целувки! — изписка лелята.
— Е, имаше и още нещо, освен целувките, но само веднъж… — при стона от страна на леля й, Кейтлин побърза да добави. — След това пристъпихме направо към облога, за който знаете — дали мога да го принудя да ми предложи брак — тя се намръщи. — Бях планирала всичко перфектно. Щях да се скрия в сандъка под седалката и да изляза, когато спре за първата смяна на конете. Тогава той трябваше да признае, че съм спечелила.
Лавиния премигна.
— И… щеше ли да се омъжиш за него?
— Сякаш искам такъв самохвалко за съпруг — подигравателно отвърна Кейтлин.
— А ако беше компрометирана наистина? — попита Кат.
Сестра й стана сериозна.
— До снощи, когато видях чичо Бедфорд с Хю МакЛийн, не съм си помисляла, че може да се случи такова нещо. Ще ми се да не бе идвала да ме спасяваш.
— Вече е твърде късно — леля им си повя с кърпичката си. — Оставете всичко на чичо си. Хю МакЛийн трябва да пристигне… — погледна часовника и се намръщи. — Трябваше да е тук преди десет минути. Чичо ви няма да е никак доволен, че закъснява.
Кат се изправи и отново започна да крачи.
— Това е възмутително! Аз едва познавам този мъж!
— О, дете, сигурна съм, че след като с лорд Хю се ожените, ще намерите нещо общо помежду си и ще бъдете удовлетворени. Аз едва познавах чичо ти Бедфорд, преди да ми предложи, но през годините се привързах много към него — тя се усмихна. — Не бих могла да си пожелая по-нежен и мил съпруг. Извадих голям късмет и при теб ще стане така.
— Ами ако вместо това открием, че се мразим? Ако той не може да понася начина, по който се храня или че съм малко кисела сутрин…
— Малко? — промърмори Кейтлин и извъртя очи.
Кат я изгледа, преди да се обърне отново към леля си.
— А ако нещо с характера му не е наред? Може да е… крадец! Може да мрази животните и живота в провинцията. Ами ако… — студ скова сърцето й — … ако е влюбен в друга жена?
— Не е влюбен в никоя — заяви убедено леля й. — Ако беше, щях да знам. Всеки път, когато той или брат му погледнат някоя жена, хората не спират да говорят. Хю МакЛийн избягва жените, подходящи за брак, и го прави толкова явно, че сякаш не възнамерява никога да се ожени.
— Чудесно. Значи той въобще не е склонен да се жени.
— Както и ти — отбеляза Кейтлин.
— Не е така! Нямам нищо против брака, като изключим този, и обстоятелствата, които го налагат.
Преди, когато бе мислила за женитба, си бе пожелавала отношения като тези между родителите си. Те бяха много щастливи, личеше си в начина, по който се гледаха, както и че са горди да споделят живота си.
Леля им бодро каза:
— Убедена съм, че сега Хю МакЛийн ще приветства сватбата.
— О, да. Да бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш, е най-добрият начин да промениш мнението си за него — Кат потърка челото си. — И малкото, което знам за Хю МакЛийн — това, че избягва жените, подходящи за брак и има нрав, който почти отнесе странноприемницата, показва, че ще бъде ужасен съпруг.
Кейтлин се намръщи.
— Никога не съм чувала някой да говори лоши неща за него.
— Нито аз — съгласи се лелята. — Всъщност, единственото негативно нещо, което съм чувала за Хю МакЛийн е, че има извънбрачни деца. Говори се, че са цяла дузина.
— Дузина? — едва попита Кат и отново се отпусна на канапето.
— Не може да са чак толкова много — Кейтлин изгледа мрачно леля си.
Тя повдигна рамене.
— Сигурна съм, че хората преувеличават. Не е достатъчно възрастен, за да има повече от пет или шест, освен ако няма близнаци или не се е срещал с повече от една жена едновременно, което предполагам, е възможно… — най-сетне видя паниката в очите на Кат и добави весело. — О, скъпа, погледни нещата от положителната им страна! Говори се, че той се грижи с обич за децата си и харчи купища пари за тях.
— Е, и?
— Това означава, че има добро състояние! Чичо ти, естествено ще разбере повече, но това ясно показва, че няма да се налага да го молиш за пари или да мръзнеш в студена къща, защото няма достатъчно въглища.
— Така, значи всичко, което знаем за МакЛийн е, че финансовото му състояние е неясно, има един куп извънбрачни деца и семейното проклятие наистина съществува. Голям късмет извадих, няма що!
Лелята сбърчи нос.
— Не бива да мислиш по този начин. Убедена съм…
— Извинете, милейди — съобщи икономът. — Лорд Хю Маклийн, желае да се види с мис Катриона Хърст.