Карън Хоукинс
Безсъници в Шотландия (6)

Глава 5

„Без съмнение, всеки в даден момент преживява изненадващ удар в живота си, който променя съдбата му за миг. Когато това се случи, няма начин да го избегнете. И е повече от сигурно, че този удар ще е прицелен точно между очите ви.“

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Над главата на Кат очите на лорд Галоуей внезапно се разшириха.

— Мили Боже, вие… вие не сте лорд МакЛийн! Вие сте брат му Хю!

Хю потърка брадичката си.

— Нямам намерение да отричам.

Галоуей го изгледа гневно.

— Който и да сте, как посмяхте да отвлечете племенницата ми?

— Не съм направил нищо подобно. Дошла е в каретата ми по своя воля. Бог знае, че не съм я качил аз.

— Знам, че не сте — каза сприхаво той. — Качила се е, когато сте спрели да смените конете. Промъкнала се е в каретата ви, в отчаян опит да спаси сестра си и да я убеди да се откаже от безумния си план. Разбира се, Кейтлин не беше там, но бедната Кат нямаше как да го знае — устните на Галоуей се изопнаха. — Знаете, какво се случи по-нататък.

Хю усещаше болка в гърдите си, сякаш някой седеше върху тях. Тя бе казала истината, а той не й бе повярвал. Още по-лошо беше, че се бе държал с нея като с някоя пропаднала жена. Боже, каква злополучна, ужасна бъркотия.

Лорд Галоуей сякаш четеше мислите му.

— Дойката на Кат бързо се върна в Лондон и ни съобщи как каретата е потеглила с племенницата ми. За неин късмет знам по-кратък път и успях да ви пресрещна.

Може и да беше късмет за Кат, но не и за Хю. Нямаше нищо хубаво във всичко, което се бе случило — нито едно, проклето нещо.

Вратата на каретата на Галоуей се отвори и отвътре излязоха две жени. Първата бе ниска, закръглена и облечена в поне дванадесет нюанса на лилавото. В нея Хю веднага разпозна лейди Галоуей. Жената, която я последва, бе наметната с тежка пелерина, но движенията й бяха плавни и грациозни.

Вятърът свали качулката й и на светлината от странноприемницата се откри деликатно сърцевидно лице, обкръжено от спиращи дъха златисти къдрици. Кейтлин Хърст.

Хю премести погледа си към жената, която бе похитил. Лицето й бе със същата форма като на сестра й, но бузите й бяха по-закръглени, косата й бе по-скоро с цвят на мед, отколкото златиста, а очите й също толкова големи и обградени от гъсти мигли, но по-светли.

Лорд Галоуей бръкна със свободната си ръка в джоба си и извади нещо.

— Кат, намерихме очила ти — той изгледа Хю. — Цяло чудо е, че не са счупени.

Тя взе от чичо си очилата, отвори телените рамки и си ги сложи. После лешниковите й очи го погледнаха укорително през тях. Строгите очила ярко контрастираха с чувствените цветове на разкошните й копринени коси.

Споменът за целувката им нахлу в съзнанието му, както и за несигурността, шока и съпротивата й. Бе целунал невинно момиче. Какво, по дяволите, бе направил?

Ръката на възрастния мъж осезаемо се стегна около племенницата му.

— Това е недопустимо! Знаете ли, че баща й е викарий?

Тежестта в гърдите му нарасна, но МакЛийн се изсмя язвително.

— Разбира се. Предполагам трябва да се радвам, че поне тя не е монахиня.

Лицето на Галоуей, стана още по-тъмно червено.

— Моментът не е подходящ за лекомислени шеги.

— Не — съгласи се Хю, — не е. Просто не разбирам как… — спря и огледа любопитните лица на лакеите, стоящи наблизо. Стисна зъби и продължи през тях: — Трябва да довършим този разговор на някое по-уединено място.

Погледът на възрастния мъж проследи очите на Хю.

— Ще говорим в салона — каза той и се обърна да даде нареждания на слугата, който пое ръката на Кат, за да я отведе. Тя опита да се противопостави, защото изглежда искаше да каже нещо, но преди да успее да продума и една думичка, бе заобиколена от леля си, сестра си и още една жена, която току-що бе слязла от каретата. Тя приличаше на дракон, с нос като клюн и изгледа гневно Хю.

Значи това беше дойката. Той почувства облекчение, когато всички изчезнаха в странноприемницата, а Галоуей ги последва като овчарско куче.

По дяволите, как можах да допусна такава грешка? Но тя прилича толкова много на Кейтлин Хърст, особено когато я видях да наднича през прозореца на каретата, мислеше си Хю.

Спря пред вратата, за да си поеме последна глътка от хладния нощен въздух и да поуспокои тревожния ритъм на сърцето си. Намеренията му бяха толкова добри, а целта така чиста. Как можаха да се объркат толкова нещата? Може би бе сгрешил… със сигурност бе виновна гордостта му. И сега трябваше да се изправи пред горчивите последствия.

— Ох, милорд! — Фъргюсън забързано се приближаваше към него. — Да прибера ли конете в конюшнята?

— Не, само ги разходи. Аз няма да се бавя много — отвърна, но имаше чувството, че железен обръч бавно се стяга около гърдите му.

— Да, милорд — конярят огледа пълния двор, преди да каже: — Ако желаете, мога да приготвя каретата за потегляне само за миг. Ще сме тръгнали, преди дори да забележат.

Предложението бе съблазнително, но Хю неохотно поклати глава.

— Фъргюсън — започна той с натежал глас, — изглежда в нашата карета се е озовало друго момиче.

Конярят отвори уста, после я затвори и зяпна пак, но от нея не излезе и звук.

— Така реагирах и аз.

Хю потърка врата си.

— Но… аз не разбирам, милорд!

— Явно, мис Кейтлин Хърст има сестра близначка.

— И тя е… — при рязкото кимане на господаря си, той ококори очи, плесна с ръка бузата си и едва промълви. — Не!

— О, да. И това е истински позор за всички нас.

Хю погледна към предния прозорец. Широк и висок, той вече бе осветен от светлината на лампа и през него се виждаха силуетите на хората, които се движеха вътре. И в тази стая го очакваше истинска драма. А ако имаше нещо, което Хю МакЛийн мразеше, то това бяха драмите. Още по-лошо бе, че в тази бяха замесени изпълнени с негодувание настойници, слугиня, възприемаща ситуацията като бедствие, и се очертаваше представлението да е достойно за Друри Лейн.

От вътре се чуваше, високият глас на лейди Галоуей, която настояваше за нещо — най-вероятно за главата на Хю върху поднос.

Той въздъхна.

— Нямам друг избор, освен да се срещна с тях. Дръж конете в готовност, Фъргюсън. След като това приключи, искам да се върна в Лондон възможно най-бързо.

— Да, милорд — конярят мрачно погледна към прозореца. — Сигурен ли сте, че не искате да дойда с вас? Те са петима, а вие сте сам.

— Мога да се справя с тях. Само моралът им може да ме съкруши.

Хю изправи рамене и влезе в странноприемницата.

Закръгленият съдържател с оредяваща кестенява коса го посрещна с поклони и се спусна да поеме шапката и палтото му, след това ги подаде на слугинчето да ги отнесе в кухнята, за да се стоплят край огъня.

— Оттук, милорд — каза той с тон, който най-вероятно смяташе за много изискан. — Приятелите ви са в централния салон. Стъкнал съм хубав огън и скоро там ще стане уютно и топло.

— Благодаря — Хю спря до вратата. — Случайно да ти се намира нещо за пиене?

— Занесох на дамите шери, както си поръчаха, а на джентълмена халба от най-добрия ми ейл. Вие, какво ще желаете, милорд?

— Надявам се да имаш нещо по-силно.

Очите на едрия мъж светнаха, огледа се през рамо и се наведе, преди да прошепне високо:

— Може и да имам във винарната нещо, за което властите не подозират.

— Какво е?

— Портвайн. Най-добрия, който сте опитвал!

— Донеси ми една бутилка — Хю спря. — Не, донеси две. Една за тук и една за из път. Страхувам се, че ще имам нужда и от двете.

Съдържателят засия.

— Да, милорд.

Без да се бави повече Хю влезе в салона.

Както и очакваше, лейди Галоуей, Кейтлин и страшната възрастна дойка се бяха скупчили около Кат, която седеше на канапето. Лейди Галоуей седеше до нея, потупваше ръката й и говореше ядосано:

— … как можа се случи такова ужасно нещо! Кълна се, когато Кейтлин влезе в стаята не можах да повярвам на очите си! И тогава пристигна дойката и закрещя, че си отвлечена! За щастие, чичо ти се прибра от Уайтс точно в този момент. Никога не съм се радвала толкова да го видя през целия си живот! Той незабавно се сети какво трябва да се направи и реши всички да тръгнем след вас, и…

— Не съм крещяла — заяви възмутено дойката, видя Хю и застана пред Кат, за да я защити от погледа му. — Дори не я поглеждайте, негодник такъв!

— Аз не застрашавам вашата подопечна по никакъв начин — каза той, свали ръкавиците си и застана от другата страна на камината, която разпръскваше приятна топлина. Сега, когато можеше да огледа двете сестри, застанали толкова близо една до друга, виждаше, че Кейтлин е далеч по-красива, очите й бяха тъмно кафяви, косите златисти, а движенията — грациозни.

Но тази, която приковаваше погледа му бе Катриона. Лицето й бе по-закръглено и някак по-зряло. Очите й, със светъл лешников цвят и невероятно дълги мигли се, подчертаваха от проклетите очила и издаваха интелигентност и остроумие. Въпреки че Кейтлин притежаваше класическа красота, Катриона излъчваше такава земна чувственост, която не можеше да бъде прикрита, нито от смирения начин, по който седеше, нито от строгите телени рамки на очилата.

Тя повдигна вежда, сякаш го питаше защо я гледа. Заслужаваше си да я погледа човек, но той се съмняваше, че тя го знае.

Поклони й се с насмешка и това я накара да отвърне очи и да се изчерви. Сега, когато, най-сетне бе свалила проклетата пелерина, Хю с удоволствие установи, че е бил прав. Фигурата й имаше прелъстителни извивки. Само като погледнеше към пълните й заоблени гърди, притиснати под скромната рокля, устата му се пълнеше със слюнка. Винаги бе предпочитал пищни, а не кльощави като дръжка на метла жени, а Катриона Хърст имаше достатъчно заоблени извивки. Всъщност тя…

Лорд Галоуей пристъпи напред и застана между Хю и Кат.

— Милорд — рязко започна по-възрастният мъж, а лицето му бе още по-зачервено и от преди, — трябва да поговорим за този ужасен инцидент и да решим как да поправим нещата — погледна към жените и продължи: — Не можем да разговаряме тук. Придружете ме до прозореца — и без да поглежда дали Хю го е последвал, Галоуей се насочи към другия край на стаята.

Хю стисна зъби. Никой не му бе говорил така, откакто бе на осем години и го бяха заловили да краде пай от кухнята.

— МакЛийн? — гласът на Галоуей се повиши настоятелно.

Хю стисна ръцете си, а гневът му нарастваше. Навън, внезапно задуха вятър и разхлопа вратите и капаците на прозорците на уютната странноприемница. Конете в двора започнаха да подскачат и да цвилят.

— Божичко! — изпищя дойката и погледна нагоре, когато вятърът запрати сняг в прозорците, и покрива от борови греди се разхлопа над тях.

— Мили Боже! Какво става? — уплашено попита лейди Галоуей.

Кейтлин я прегърна с широко отворени, уплашени очи.

Само Кат остана спокойна и го погледна толкова обвинително, че обърка мислите му.

Вземи се в ръце, МакЛийн! Това само ще усложни нещата.

Ако не укротеше гнева си, той щеше да подхрани бурите и те щяха да се засилят. Можеха да разрушат къщата и да изтръгнат дърветата с корените. Реките и потоците щяха да прелеят и да наводнят пътищата, полетата и селата. Къщи и плевни щяха да бъдат изтръгнати от каменните си основи и да бъдат разхвърлени като играчки.

Когато бурите се усилеха до определена степен, вече имаха такава мощ, че можеха да убиват. Затова МакЛийн се стараеха да запазват самообладание. Според легендата, ако всеки от фамилията от едно поколение извърши добро дело, проклятието ще бъде развалено. Явно досега нито едно поколение не бе успяло да направи достатъчно добрини. Хю се чудеше дали наистина има начин то да бъде развалено. Това бе проблем, който не можеше лесно да се реши, тъй като древното проклятие бе хвърлено върху семейството от мистериозната Бяла вещица преди няколко века и вече бе трудно да се отдели легендата от истината.

Вятърът блъскаше по прозорците, лорд Галоуей погледна стреснато Хю, който стисна зъби още по-силно. През целия си живот само веднъж бе позволил на гнева си да се отприщи напълно — когато брат му Калъм бе умрял. След като видя причинените опустошения, се бе заклел никога да не го позволи отново, особено когато разбра, че въздейства на проклятието по-различно от братята си — тайна, която знаеше само още един човек.

Затвори очи, и започна да си поема дълбоко въздух и да издиша през стиснатите си зъби.

Представи си лека вихрушка. Отвори ръка и я затвори над въображаемата вихрушка след това започна да я стиска като влагаше всичките си сили и концентрация.

Пулсът му се забави, тъпото напрежение в главата му нарасна. Тогава стисна дланта си още по-силно. И по-силно.

Главата му щеше да се пръсне от силната болка. Мускулите му се напрегнаха и по челото му избиха капки пот.

Навън вятъра бавно стихваше. Едва когато се успокои до лек полъх, Хю разтвори юмрука си и си позволи да се отпусне. Главата му пулсираше болезнено, усещаше гадене заменило ожесточената мощ, която го бе изцедила напълно.

— Бурята стихва, слава Богу! — въздъхна лейди Галоуей.

— Разбира се — съгласи се лорд Галоуей, — това не беше нищо повече от силен порив на вятъра — и се обърна се към Хю. — Хайде, МакЛийн! Има неща, които трябва да обсъдим.

Хю преглътна гневния си отговор. Не можеш да си позволи да изгуби самообладание отново, едва ли щеше да има сили да спре стихиите втори път. Погледна бързо към Кат, но нейните очи бяха съсредоточени в прозореца. Лек вятър вееше и разнасяше снежинки около каретите. Лешниковият поглед на Кат се насочи към Хю и той видя разбиране в очите й.

Тя вярваше в проклятието. Това го изненада и за момент го успокои. Катриона Хърст знаеше и въпреки това не бе изплашена.

Ако не се чувстваше слаб и болен като котенце, дори би могъл да се усмихне. Но краката му трепереха и ако не седнеше скоро, щеше да се изложи напълно. Обърна се кръгом и отиде при Галоуей до прозореца, след това коленете му се огънаха и той се свлече благодарно върху възглавниците на креслото.

Лорд Галоуей се намръщи, без съмнение мислеше, че би било учтиво от страна на по-младия мъж първо да му предложи да седне.

— Милорд? — Хю посочи към креслото насреща и потърка слепоочията си, където се бе загнездила тъпата, пулсираща болка.

Той седна и го погледна строго.

— Ще се наложи да отговаряте за много неща. Благодарение на вас племенницата ми е компрометирана.

— Помислих я за сестра й, иначе щях да я върна — каза Хю и си пожела да успее да говори по-тихо.

— Но както виждате, не е. Кат е невинна. Въпреки че действията й са необмислени, са напълно безвредни — Галоуей изглежда очакваше протест от страна на Хю, защото зачака с предизвикателно стиснати устни.

Но той само повдигна рамене.

— Както кажете.

По-възрастният мъж присви очи.

— Бил сте насаме с племенницата ми в каретата доста дълго време. Трябва да попитам… — наведе се напред и гласът му снизходително се понижи, — докоснахте ли я?

Беше я докоснал, макар и не така както се страхуваше Галоуей. Все пак, ако трябваше да погледне разумно на това, което се бе случило в каретата — как бе взел Кат в скута си, как я бе държал и целувал страстно — то отговорът трябваше да е: Да, по дяволите!

И не се разкайваше. Беше истински позор, че не си бе позволил нещо повече, особено след като се оказваше, че това приключение се е превърнало в грешка, за която трябва да плати твърде скъпо.

Галоуей се намръщи.

— Мълчанието ви е достатъчно красноречиво.

Хю повдигна брадичка и едва го погледна, а очите му бяха притворени от болката, която пронизваше слепоочията му.

Галоуей изопна устни.

— Добре тогава. Трябва да допусна най-лошото. Макар че е двайсет и три годишна, аз нося отговорност за безопасността на племенницата си. Тя е неомъжена и вие сте отвлякъл невинна жена.

— Намерението ми не бе такова.

— Не, възнамерявал сте да отвлечете сестра й, което е също толкова осъдително.

— Надявах се да изплаша Кейтлин Хърст дотолкова, че да остави брат ми на мира. Тя беше безогледна в опитите си да го впримчи в брак — Хю погледна Галоуей открито в очите. — Неведнъж е заявявала пред свидетели, че не би се спряла пред нищо, за да го направи. Освен това е била в каретата, защото открих под седалката пелерината и кутията й за шапки. И когато видях руса жена вътре в нея, я помислих за нея. Всеки би постъпил по този начин.

По-възрастният мъж бе придобил почти лилав оттенък.

— Кейтлин може и да е показала липса на благоприличие, но сестра й не е направила нищо, за да плаща за това. Кат израсна като добре възпитана млада дама. Смея да твърдя, че не се е отдалечавала на повече от двадесет двайсет мили от къщата им през живота си.

Хю откри, че отново се е загледал в нея. Тя се бе обърнала към сестра си, която й казваше нещо, и лицата и на двете бяха сериозни.

— Имат забележителна прилика.

Галоуей проследи погледа на Хю и лицето му се смекчи.

— Близначки са, но е лесно да ги различиш, особено когато са в една стая.

— А когато не са?

— Това няма никакво значение. Нямате право да се опитвате да сплашвате, което и да е момиче, само заради няколко необмислени думи.

— Кейтлин Хърст се държи необуздано откакто е пристигнала в Лондон. Някой трябваше да й даде урок.

Устните на Галоуей побеляха.

— Леля й и аз се опитвахме да направим точно това, както и Кат. Тя пристигна в Лондон, за да се опита да убеди сестра си да се държи благоприлично.

Чудесно. Момичето бе невинно, добронамерено и имаше закрилата на семейството си. С една дума Хю бе притиснат и избутан до самия ръб на скалата.

Той потърка врата си, очите му пареха и го боляха. В момента се нуждаеше единствено от обещаната бутилка портвайн и тишината и спокойствието на каретата на Александър, без някоя прелъстителна девственица да го изкушава.

— Е, Маклийн? — попита високо Галоуей, при което разговора от другата страна на стаята затихна. — Какво ще кажете за държанието си към племенницата ми?

По дяволите всичко, лорд Галоуей щеше да приеме само един отговор — брак. Хю нямаше никакво желание да се ожени. Почти бе направил тази грешка преди време и предпочиташе да глътне сто пирона, но да я избегне отново.

— Ще се извиня на племенницата ви за това, че смутих спокойствието й, но трябва да отбележа, че никой не я видял да влиза в каретата ми, освен дойката й. И ще е най-разумно заедно със съпругата си незабавно да я върнете в Лондон.

Галоуей изведнъж стана неспокоен.

— Ще ми се да беше истина.

Сърцето на Хю изведнъж потъна като камък в ледено езеро.

— Когато дойката е видяла, че каретата ви потегля с Кат, тя се е върна бързо в Лондон, за да ни съобщи. Точно тогава лорд и лейди Колчестър и дъщеря им Касандра бяха с нас в гостната. Те тъкмо бяха придружили Кейтлин от Бонд стрийт до дома.

— По дяволите! Лейди Колчестър е злобна клюкарка.

— Да. Докато се върнем в Лондон, всички ще знаят какво се е случило.

Значи така стояха нещата. Колкото и да му се искаше да са различни, Хю не можеше да пренебрегне студения и безспорен факт, че неговите действия са разрушили репутацията на Кат. Беше обречен. Стисна зъби и процеди:

— Ще дойда утре сутрин до дома ви, за да уредим нещата.

— Не гледайте толкова ядосано, милорд. Вие сам причинихте тази бъркотия.

— Опитах единствено да спася брат си и няма да се извинявам за това.

Галоуей смръщи вежди.

— Срещал съм брат ви неведнъж, и ми е трудно да си представя, че се нуждае или желае вашата защита.

Когато Хю отвори уста да отговори, по-възрастният мъж вдигна ръка.

— Точно сега изобщо не се интересувам от мнението ви за леърд МакЛийн — погледна към смълчалата се група жени и се обърна отново, след което продължи тихо, но убедително: — Мис Хърст има по-малка сестра и няколко по-малки братя. Да не споменавам, че ако този скандал се разрази баща им може да изгуби мястото си. Всички те ще пострадат, ако репутацията й не бъде възстановена незабавно.

Значи сега бе отговорен за бъдещото благополучие на цялото семейство, така ли? Изпита неудържимо желание да забие юмрук в лицето на Галоуей.

— Трябва да издействате специално разрешително, колкото е възможно по-бързо и сватбата да се състои не по-късно от три дни, считано от утре. Разбрахте ли?

Хю скръсти ръце и не отговори. По-възрастният мъж разтегна устни и произнесе отчетливо.

— Добре. Ще ви очаквам утре в девет — след това стана от стола си и МакЛийн направи усилие също да се изправи.

Проклет да е този мъж! На Хю му се искаше да протестира, да ругае, да откаже да се подчини. Но в другия край на стаята седеше Кат, очите й печално се взираха в него, а около нея сякаш витаеше някаква неизказана тъга.

— Разбрахме се тогава, а сега ще ви пожелая лека нощ — Галоуей рязко се обърна кръгом и се насочи към жените, за да им помогне да наметнат пелерините си.

За облекчение на Хю, съдържателят най-после донесе очакваната бутилка портвайн. Не погледна към Кат, докато мъжът пълнеше щедро в чашата и му я подаде.

Точно когото Хю посегна към нея, съдържателят забеляза, че останалите гости са облекли пелерините си. Обърна се, все още със скъпоценната чаша в ръка, и попита:

— Тръгвате ли, толкова скоро? Тъкмо щях да нося на дамите телешко и питки с месо.

— Опаковайте питките в кошница — бързо каза Галоуей. — Ще хапнем на път за вкъщи.

Хю грабна портвайна си от съдържателя и го изпи бързо, с надеждата топлината му да разхлаби обръча, стегнал гърдите му.

Лейди Галоуей го изгледа смразяващо и възрази възмутено, щом съпругът й ги поведе към вратата.

Когато я стигнаха, Кат спря.

— Лорд Хю, искам…

— Кат! — прекъсна я рязко леля й. — Забранявам ти да говориш с този мъж!

— И аз — подкрепи я Кейтлин и го погледна презрително.

Очите на Кат заискриха, но каза тихо:

— Ако искам, ще говоря с него.

— Той е самият дявол — предупреди я дойката.

— Кат, тръгваме си — каза твърдо чичо й и се опита да я изведе от стаята, но тя се дръпна с възмутено лице.

Хю разпозна проблясък на бунт в поведението й, защото и той усещаше същото — безсилие срещу правилата и изискванията на обществото, примесени с отчаяна жажда за свобода. Най-жалкото бе, че Катриона Хърст бе уловена в този капан точно като него. Дори и да се бореше нямаше изход, семейството й не би го допуснало.

Тя изведнъж обърна поглед към него.

— Маклийн, чичо ми не е отговорен за моите действията.

Лорд Галоуей присви недоволно устни.

— Кат, МакЛийн и аз се разбрахме. Не е нужно да се тревожиш за тези неща от тук нататък.

Хю различи в изражението й яд и още нещо. Дали не беше… страх?

Искрица надежда проблесна в гърдите му. Тя се страхуваше от този брак толкова, колкото и той. Ако Кат се възпротивеше…

Но, не. Въпреки, че той щеше да бъде свободен, тя щеше да бъде съсипана и това щеше да засегне цялото й семейство. Хю никога не бе пренебрегвал отговорностите си. Дори и да имаше много други недостатъци, определено не беше страхливец.

Сега Кат стоеше пред него, а очите й зад очилата бяха потъмнели от хиляди емоции. Тя каза тихо:

— МакЛийн, не позволявайте на чичо ми да ви накара да извършите нещо глупаво.

Иронична усмивка изви устните му.

— Явно нямам нужда от нечие поощрение, за да извърша нещо глупаво. Успях да се справя съвсем добре и сам.

— Кат — извика я чичо й.

Тя направи гримаса, но не отклони поглед.

— И двамата допуснахме грешка. Вие бяхте толкова загрижен за брат си, колкото аз за сестра си. Не трябва да се налага да плащаме за едно обикновено недоразумение. Можем да намерим друг изход, който да не ни коства свободата, ако…

— Не — Хю се почувства трогнат и ядосан, но бе време да говори открито. — Благодарен съм за великодушието ви, но колкото и да искам да го приема, чичо ви е прав за цената на нашата комедия от грешки. Вие ще бъдете съсипана и семейството ви ще понесе последствията. Не мога да се съглася с това.

Веждите й се присвиха.

— Със сигурност можем да…

— Каквото и да направим, обществото няма да приеме нищо друго, освен да се оженим — той забеляза, че ръката му, която държеше чашата портвайн, леко трепери от умора и ако скоро не се добереше до каретата си, щеше да се наложи някой да се погрижи за него.

Кат стисна устни.

— Аз не искам да се омъжвам!

— Поне за това сме единодушни — Хю успя да накара изморените си крака да направят няколкото крачки до стола до камината. Въпреки че бе твърде грубо да седне, докато тя стоеше права, облекчено се отпусна върху меките възглавници. — Повярвайте ми, мис Хърст, ако можех да измисля друг начин да се измъкнем от тази ситуация щях да го направя. Но не мога, така че трябва да се примирим.

— Кат, вече получи отговорите, които искаше — заяви студено чичо й. — Сега тръгвай.

Тя настръхна. Въпреки че Хю оценяваше духа й, кимна.

— Оставете подробностите на чичо си и на мен.

— Но аз…

— Лека нощ, мис Хърст — каза твърдо и се обърна да напълни чашата си отново, но дори това просто движение му костваше доста усилия. Усещаше присъствието й, но не се обърна да види изражението й. Не беше необходимо, долавяше яростта, която излъчваше тя толкова ясно, колкото топлината, която разпръскаше огъня.

Чу стъпки, пресичащи стаята.

— Ела, Кат. Остави звяра на мира — прикани я Кейтлин.

Естествено и дойката се присъдени към своите питомки.

— Ох, колко тъжен е този свят, след като едно невинно момиче не може да се качи в карета без някой негодник да се възползва от него.

МакЛийн преглътна глътката портвайн и спря поглед в една треска в дървената ламперия. Навън вятърът започна да се усилва, но за щастие Хю бе твърде изтощен, за да се разгневи истински, и той бързо утихна.

— Кат, вече е късно и трябва да тръгваме — каза лорд Галоуей и прозвуча толкова уморен, колкото се чувстваше МакЛийн. — Прекалено грубо е да държим бедната ти леля навън в такава студена нощ.

Настъпи миг мълчание, през който Хю почти чуваше гласа на Кат, който изискваше от него да я подкрепи и заедно да се възпротивят на съдбата си. Но макар и тя да не познаваше света, той го познаваше добре. Продължи мрачно да избягва погледа й, като по този начин сякаш мълчаливо я отпращаше. Изведнъж тя рязко завъртя пелерината си и напусна стаята, а останалите я последваха.