Карън Хоукинс
Безсъници в Шотландия (1)

Пролог

— Милорд, тук има някаква грешка — започна Кат, но беше твърде късно. Каретата вече се движеше. Тя се загледа в тъмната фигура на МакЛийн в полумрака. — Милорд, аз не съм тази, за която ме смятате.

— Какво? — в гласа му се долавяше насмешка и неверие. — Тогава вие не сте мис Хърст?

— Не. Имам предвид, да. Аз съм мис Хърст, но не тази мис Хърст, за която ме мислите! — дори в тъмнината, тя видя как проблеснаха зъбите му, когато се усмихна.

— Разбирам — каза той любезно. — Вие сте мис Хърст, но всъщност не сте.

— Аз съм мис Катриона Хърст. Кейтлин ми е сестра.

— Разбира се, че е така.

Кат се поуспокои малко. Слава Богу, този мъж беше разумен.

— Това е ужасна грешка. Господи, толкова е неудобно и Кейтлин може…

Той се пресегна, големите му топли ръце се сключиха около талията й, повдигна я и я намести в скута си. Усмихна се, красивото му лице бе само на сантиметри от нейното, топлият му дъх галеше бузата й, а чувственият му аромат гъделичкаше носа й, когато каза с нисък глас:

— След като съм уловил птичката, тя е моя, за да й се наслаждавам. Но първо, нека се разберем, да спрем с тези истории.

— Милорд, вие не разбирате. Аз не съм Кей…

В този момент той направи нещо немислимо, сякаш това, че се намираше в топлата му прегръдка не бе достатъчно скандално. В полумрака на луксозната карета, която се движеше бясно през снежната нощ, МакЛийн наведе глава и я целуна.