Джери Смит-Реди
Реквием за Дявола (7)

7

Sed Tu Bonus Fac Benigne^[1]

Пронизителен телефонен звън ме изтръгна от прегръдките на съня. Джана изпъшка, измъкна краката си изпод моите, преди да се изтърколи от леглото и отиде до него.

— Ало? — гласът й беше нисък и дрезгав. — Хей, приятелко, как е? Съжалявам, че избягахме от вас снощи. Беше нещо като спешен случай. Как беше?… Толкова добре, а? — тя се разсмя и отиде до къта на всекидневната. — Ти си маниачка. Не, разбира се, че няма да му кажа, че си казала това… разбира се, че лъжа. Ще го видиш ли пак?… О, слава Богу. Би било прекалено кръвосмесително и откачено да излизаш с брата на Лу.

Тя сниши глас и отиде в кухнята.

— Всъщност, май си промених мнението за това… Да, тук е… Млъквай! Дори не споменавай думата с „б“. Познавам го само от седмица… Да-а-а, каква седмица! И все пак, Елен, престани. Нека не избързваме засега.

Антигона скочи върху леглото, уви тялото си около главата ми и започна да мърка. За момент този звук заглуши гласът на Джана.

— Е… да, предполагам, по-щастлива, отколкото съм била… откакто се помня. Сигурна съм, че е временно — тя изпищя. — Извинявай, току-що се погледнах в огледалото. Момиче, стара съм за тези глупости. Би трябвало да правя бъркани яйца и да гледам анимационни филмчета със своите две и една трета^[2] деца в някое предградие на Кейп Код с алуминиева изолация. А?… Не знам, може би е на голф или на среща в Лайънс клуб, или кой знае какво. Не виждам мъж в тази картинка… Знам, знам. В това отношение тази вселена бие моята паралелна. Ей, главата ме боли прекалено много, за да философствам. Ще ти се обадя по-късно. Връщай се в леглото… Ъхъ. И ти си върхът, сладурче. Лека нощ.

Джана затвори телефона.

— Е, Луис, изглежда, че си имаш ново гадже.

Обърнах се и я погледнах учудено.

— Какво?!

— Антигона. Тя вече те боготвори — Джана се изкатери в леглото и погали котката по гърба. — Трябваха й месеци да се сближи толкова с мен. Беше улична.

— Трагична героиня? — казах аз.

— Нещо такова. Знаеш ли, Елен каза, че брат ти е най-апетитния мъж, който някога е срещала. Обещай, че няма да му кажеш.

— Вярвай ми, той вече го знае. Те не ходят, нали?

— По дяволите, не — отвърна Джана. — Съвършеният избор за една нощ, според Елен. Сладък, млад и добър спринтьор. Бам, бам, благодаря ви, сър. Всички са щастливи тази сутрин. Все пак всеки си намери половинка за през нощта. Как да не ти хареса?

Би трябвало да имам повече вяра във Велзевул. Ако се постараеше, можеше да остави и добро впечатление.

— Като говорим за съвършенство — Джана прокара върховете на пръстите си по дясната страна на гърдите ми, — мисля, че вече съм направила пълна проверка на тялото ти…

— Всичко ли е тук?

— Почти всичко.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма нищо, което да не ти е наред — каза тя. — Никакви белези, никакви рождени петна, нито лунички или косми в повече.

— Трябва да ме видиш отвътре. Доста съм отвратителен.

— Сериозно! Въпреки че това е странно.

— Комплимент ли ми правиш или ми казваш, че съм изрод?

— И двете, предполагам — тя се засмя. — Сигурен ли си, че не си извънземен?

— По дяволите, отиде ми прикритието. Добре, всъщност съм извънземен. Мисията ми е да пътувам от планета на планета, като развратнича безкрайно с единствения най-красив местен екземпляр, който мога да открия.

Джана се сгуши близо до мен.

— Безкрайно?

— Мисля, че направих правилния избор със Земята. Изборът беше между теб и онзи морж, който видях. Там, откъдето идвам, бивните са много секси — целунах рамото й и прокарах ръка по бедрото й.

Тя погали гърба ми, после спря.

— Това е странно — промълви Джана.

— Кое?

— Обърни си.

— Защо?

— Моля те, просто се обърни и ме остави да погледна гърба ти.

Подчиних й се.

— Какво има? Намери ли несъвършенството, което търсеше?

— Не. И в това е проблемът — каза тя.

— Какво имаш предвид?

— Мога да се закълна, че снощи издрах гърба ти до кръв — тя докосна кожата над ребрата ми. — Тази сутрин няма белези, дори и следа.

Не се паникьосах.

— Не си спомням.

— Глупости. Това те подлуди. Едва можеше да се владееш.

— Мисля, че имам някакъв бегъл спомен — този „бегъл спомен“ отново пробуждаше предишната дива възбуда, но аз не й обърнах внимание. — Предполагам, че не си го направила чак толкова силно, колкото си мислела. Освен това, взимам много витамин Е. Поддържа съвършения ми вид — протегнах ръка и я прокарах по размазаната надолу по бузата й спирала. — Ти обаче приличаш на един от онези бежанци, които показват във вечерните новини.

— Много благодаря.

— Доста е неустоимо. Кара ме да искам да те обсипя с пари или да ти изпратя миротворци от ООН. Е, какво ти се прави днес?

Тя грабна възглавницата и я притисна към гърдите си.

— Гледат ли ти се анимационни филми? Ще направя бъркани яйца.

— Направи моите рохки и си си уредила срещата!

— Супер! — целуна ме набързо. — Първо обаче, ще отида да си сваля грима, за да се присъединя отново към групата на живите.

Джана беше минала половината разстояние до банята, когато телефонът иззвъня. Тя се дотътри обратно до него и го вдигна.

— Ало?… Ало?… Кой е? Не си ли…? — изражението й стана студено, след което затръшна слушалката върху вилката.

— Кой беше?

Тя продължи да гледа замлъкналия телефон, докато подръпваше бретона си.

— Ммм… Мога и да ти кажа. Това беше Адам, бившият ми. Спомняш ли си, господин Ванилия?

— Откъде си сигурна?

— Въздиша през носа си.

— Моля?

— Когато се обажда, не казва нищо. Просто диша през носа си, ето така — тя вдиша, после издиша през ноздрите си.

— Разбирам — казах. — Значи ти се е обаждал и преди?

— Да, няколко пъти.

— Колко точно пъти са няколко?

— През последните шест месеца откакто се разделихме… — Джана погледна към тавана и преброи на пръсти — … четиридесет и шест пъти.

— Четиридесет и шест пъти? Той те преследва, Джана. Къде живее? Ще му счупя…

— Не, нищо няма да чупиш, Луис. По-спокойно. И без това започна да се обажда все по-рядко. За повече от седмица, това е първият път, в който звъни.

— Почти не си си била вкъщи през последната седмица. Спеше при мен, не помниш ли?

— Няма значение дали съм тук или не. Винаги оставя „дишащо“ съобщение на телефонния секретар.

Телефонът отново иззвъня. Посегнах към него, но Джана плесна ръката ми настрана.

— Мога сама да вдигна собствения си телефон, ясно? Ало? Здрасти, Мериън, какво става? — покри микрофона и прошепна: „Шефката ми“.

Намерих ризата си зад канапето и я облякох.

— Не, не, всичко е наред, бях будна — каза Джана по телефона. — Да, добре. Знам го. Боже, как да не знам за този законопроект? В подкомисията е откакто постъпих на работа. И какво… чакат ме? Кога? Исусе Христе! Мамка му! Не, с удоволствие ще го направя, шегуваш ли се? Трябваше да започна да се подготвям от… от преди две седмици — Погледна часовника си. — Ще бъда там след час. Благодаря, Мериън. Кълна се, че няма да те подведа.

Джана затвори телефона.

— Да! — размаха юмруци във въздуха. — Познай какво ще правя следващата седмица! Ще свидетелствам пред Конгреса по най-големия законопроект на сесията — HR 4875, нали знаеш, така наречения законопроект „Война с престъпността“.

— Запознат съм с него.

— Той е в подкомисията на Съдебния комитет по престъпността. Изслушването е в петък. Мериън иска да свидетелствам в качеството си на експерт. Ще сритам няколко задника.

— Сигурен съм.

По средата на своето ликуване, Джана спря.

— Съжалявам, Лу, но не мисля, че ще имам време да се срещам с теб тази седмица. Ще работя по показанията си ден и нощ. Може би след края на заседанията можем да се видим отново.

Думата „може би“ пропълзя в ухото ми и загриза мозъка ми.

— Няма нужда да излизаме — приближих се по-близо до нея. — Мога да ти помагам — да ти нося храна в офиса за вечеря, да те карам до работа — прокарах пръсти през косата й. — Да ти помогна да се освободиш напрежението в края на деня.

— Ммм, звучи добре и оценявам предложението, но никога не спя много, когато си наблизо.

— Ще бъда добър.

— Но аз няма да бъда — тя махна ръката ми от себе си и я стисна. — Обещавам, че ще се видим преди Деня на благодарността, става ли?

— Става.

Събрах остатъка от дрехите си и започнах да се обличам.

— Освен това — каза тя, — тези две седмици ще ти дадат шанс да наваксаш със собствената си работа.

Собствената ми работа! Собствената ми работа включваше доклад в подкрепа на същия законопроект, срещу който се бореше Джана.

— И за да съм напълно откровен… — започнах аз, — мисля, че трябва да ти кажа…

Тя се обърна и ме погледна, очите й блестяха от въодушевление.

— Да ми кажеш какво?

Може би нямаше да разбере. И което щеше да е още по-хубаво, бих могъл да използвам собствените й аргументи срещу нея.

— Да ми кажеш какво? — повтори тя.

— Че… че си най-прекрасния човек, когото съм срещал някога.

Джана се взря в мен, без да проговори, след това бавно се отпусна в стола до себе си. Приключих със завързването на обувките си и се изправих, за да си тръгна.

— Чао засега.

Целунах я по челото и излязох.