Джери Смит-Реди
Реквием за Дявола (6)

6

Ad Te Omnis Caro Veniet^[1]

Петък вечерта, в девет и половина, Мефистофел ме посрещна пред „Бараката“. Велзевул се забавляваше като правеше пищящи дяволчета от мокри листа и ги пускаше в канала. Когато ме видя, избърса ръцете си и се приближи към мен.

— Това място е върхът! — каза той.

— И преди ли си идвал тук?

— Навсякъде сме ходили — отвърна Мефистофел.

Проследихме с поглед двойка излезли от пубертета момичета с кожени поли. Те бавно минаха покрай охранителя, който им намигна, без да осъзнава, че дори не го забелязваха. Велзевул понечи да ги последва вътре. Задържах го:

— Мисля, че можеш да поизчакаш със свалките поне до края на шоуто, а, Вел?

— Ако се налага — той погледна часовника си. — Къде е Белиал между другото?

— Ако бях по-близо, щях да съм върху задника ти.

Велзевул се обърна, за да погледне Белиал, който се беше промъкнал незабелязано зад него.

— Ако беше върху задника ми, съмнявам се, че щях да забележа.

Белиал обви ръка около раменете на Велзевул.

— Знам една страхотна тъмна уличка, където бихме могли да разберем.

— Господа — казах аз, — хайде да влизаме.

Докато вървяхме към входа, Белиал се приближи до мен:

— А как се отнася животът с теб? Според мълвата — разкошно.

— Какво имаш предвид?

— Моят гълъб-вестоносец ми донесе, че си прекарал цялата седмица с една конкретна inamorata^[2] — той спря, за да си купи кутия цигари от автомата.

— Беше добра седмица.

— Защо?

— Харесва ми да съм с нея — казах. Хитрите му зелени очи ме изучаваха. — Ще видиш защо.

— Нямам търпение. Както й да е, Лу, работих по рекламната кампания за новата ни здравноосигурителна организация — като най-ловкия и цветист лъжец в Ада, Белиал беше идеалния директор по маркетинг и връзки с обществеността. — Основната ни цел ще са спящите деца. В крайна сметка, децата са най-сладки и не чак толкова досадни докато спят — навяват мисли за добро здраве, спокойствие, време, прекарано насаме със съпруга или съпругата, може би дори перспектива за една-две брачни щуротии, преди дребосъците да са се събудили, искайки да знаят защо тати носи ремъци, а мама размахва камшик.

— Харесва ми. Показва, че сме загрижени.

Велзевул и Мефистофел ни бяха изпреварили бяха седнали на една маса в центъра на претъпканата зала, разположена точно зад и над дансинга за пого.

— Хубава гледка — отбелязах аз.

Мефистофел издърпа няколко допълнителни стола.

— Поради някаква причина хората, които седяха тук, решиха да си тръгнат, когато дойдохме.

— Да-а-а, странно как се уредихме. Даже платиха и първите ни питиета — Велзевул се премести от моята страна на масата. — Ще седна до теб и ще правя неприлични коментари за твоята жена по време на шоуто.

— Внимавай — отвърнах му. — Между другото, казах й, че си ми брат.

— Защо?

— Ти си ми брат.

— Знам, но никога досега не съм ти бил такъв и в реалния живот — предложи ми цигара, която отказах. — Разказа ли й за добрия стар татко?

— Казах й, че вече не сме толкова близки с него, както преди.

— Ей, как така аз не мога да съм ти брат? — попита Мефистофел.

— Да си се поглеждал наскоро в огледалото, приятелю? — попита Белиал. — Ти си самото брато.

Сервитьорка с черни пайети, поставени върху челото, донесе питиетата ни точно когато музиката, звучаща от тонколоните, затихна. Приглушена синя светлина освети сцената. Тълпата в пого-дансинга започна да подсвирква и аплодира, когато четири жени излязоха на сцената и взеха инструментите си за последна проба на звука. В сумрака едва можах да разпозная Джана, която държеше една от китарите. Изглеждаше по-висока, отколкото си я спомнях, въпреки че я гледах отгоре.

Барабанистката зададе темпото, после сцената избухна в светлина и звук. Джана доминираше в светлините на предните прожектори, изглеждаше така, сякаш бе родена там. Носеше черен, плътно прилепнал по слабото й мускулесто тяло потник, върху който се диплеше дълга тъмносива фланелка. Носеше тесен черен клин, подчертаващ гъвкавата й фигура, и подхождащи високи до глезените велурени ботуши. Задължителният тежък черен грим очертаваше очите й, придавайки й готик излъчване. Възхитих се на самоувереността, с която олицетворяваше клишето.

„Тази сутрин, докато стоях под душа

Внезапно осени ме, че

Има частица мъдрост в копнежа

Изправен да можеш да пикаеш.

Стоях под душа, потънала в мисли

Че за мъжете да мастурбираш, е идея фикс,

Която изцяло е превзела мисълта им,

И защо, по дяволите, са толкова обсебващи и властни?

За ден искам член, за ден искам член

Ще го използвам, ще се възползвам,

А после да се маха от мен

А после да се маха от мен!…“

Мускулите на ръцете й заиграха, докато стържеше по китарата. Изпаднах в транс от ритъма на движенията й и не чух Велзевул да ме вика, докато не разтърси рамото ми.

— Мога да разбера защо искаше втора среща — каза той. — Е, кога ще ни я пуснеш?

— Да ви я пусна?

— Въпреки, че не е съвсем мой тип. Предпочитам ги руси и тъпи като мен, но…

— Няма да я деля — казах аз. — Дори не си го и помисляй!

— Лу, какво стана с щедростта ти?

— Никога не съм бил щедър — довърших питието на Велзевул и се опитах да насоча вниманието си обратно към сцената.

„… Завиждам им за ежедневната дилема:

«Боксерките или слиповете си да взема?»

Великото решение: «в дясно или ляво да го пъхна?»

Каквото и да изберете, резултатът винаги ще е плачевен!

Изобщо не разбирам

сам да се задоволяваш,

само ръцете си празни да не оставяш.

Прекалено много това се надценява —

Май е по-добре да си кастриран

За ден искам член, за ден искам член

Ще го използвам, ще се възползвам,

А после да се маха от мен

А после да се маха от мен!…“

— Има ли сестра? — попита Велзевул.

— Не.

— Ами майка?

— Имаш ли нещо против? — казах. — Опитвам се да гледам шоуто.

— Леля, братовчедка, каквото и да е?

— Млъквай!

„… Бих могла точно като мъж да се държа —

Да се хваля колко много на атрибута си дължа

И през цялото време всичко това да е лъжа,

Защото всъщност момичетата го предпочитаме с език.

Глупави принце, в глупав дворец!

Къде му е очарованието на някакъв си фалос?

Защото пробвала ли си го веч’ веднъж,

Следващите пъти е на халос!

Завиждам ти за атрибута?

Ще кажа само: «Да си го начукаш!»

За ден искам член, за ден искам член

Ще го използвам, ще се възползвам,

А после да се маха от мен…

А после да се маха от мен!“

Песента свърши с писъка на китарите. Джана отметна коса назад и навъсено се усмихна на тълпата.

— Ей, как е? Ние сме Пъблик Хюмилиейшън, правилно ориентираните политически пънк рокери. Хубаво е да се върнеш като подгряваща група на Райът Китънс. За тези от вас, които ни следват… — няколко дузини хора изкрещяха. — … и за вас също, имам много добри новини. Научих нов акорд. Харесва ми да го наричам… фа, и звучи малко като това… — Тя удари струните и остави врявата да затихне, преди да продължи. — Ще се изумите колко много песни не използват фа-то. Особено песните, които ние пишем. Обаче, тази вечер имаме една нова, в която тази прекрасна нота участва.

Групата се хвърли в новата песен, чийто стържещи звуци бяха по-бавни от тези на предишната.

Джана отстъпи встрани и остави водещата китаристка да застане в светлината на предния прожектор. Жената имаше дълга коса с цвят на пламък и блестящи лешникови очи. Дерящото й крещене контрастираше с гърленото ръмжене на Джана, и макар да бе ниска, изглеждаше достатъчно силна да забие един от войнишките си ботуши в нечий череп само с един ритник.

Мефистофел се наклони през масата към мен.

— Добре е, че не сме застрашени от силни жени, а?

Докато червенокосата „пееше“ за отровени с пестициди двуглави деца, Джана оглеждаше тълпата, докато не ме видя. Вдигнах чашата си към нея и тя ми намигна над блъскащите се тела на пого-вълната.

 

 

— Запомнете, господа — казах аз, след като шоуто приключи, — това би трябвало да е нощ, която да запомним, а не която да забравим. Не правете нищо лошо на тези жени, освен ако те не помолят специално за това.

— Защо не? — попита Белиал.

— Защото Лу си има гадже — изтананика Мефистофел присмехулно. — И мисли, че ще го изложим и тя няма да го заведе вкъщи, за да се запознае с майка й.

— Не ми е гадже и не ме интересува среща с майка й, освен от чисто любопитство, но бих искал да я видя отново. Така че, ако си припомните изкуството на елегантната свалка за една нощ, ще ви бъда задължен.

— Ти каква реплика беше измислил? — Велзевул се обърна към Белиал. — „Тази нощ бе толкова съвършена…“

— „Тази нощ бе толкова съвършена, че не мога да понеса да разваля безценните спомени като те накарам да се видим отново, защото се боя, че само ще те разочаровам“. Това ли имаш предвид?

— Аха, но знаеш ли, тази твоя идея никога не проработи при мен. Те винаги казват: „О, не, никога не би могъл да ме разочароваш“, и после се паникьосвам и казвам нещо от сорта на „По-скоро бих си отрязал патката, отколкото да я завра в неприятното ти, малко тяло отново“.

— О-о-о, това би свършило работа — Мефистофел кръстоса крака. — Но не е толкова изтънчено.

— Номерът на „съвършената реплика“ — каза Белиал, — е, че трябва да я кажеш с отговорност, с чар.

Велзевул поклати глава.

— Използвам целия си чар, за да ги вкарам в леглото си. Не остава нищо за след това.

Аз и останалите се подсмихнахме.

— Ти имаш възхитителен асортимент от реплики за запознанство, Вел — вдигнах четвъртта си чаша уиски.

Мефистофел издюдюка.

— Любимата ми е тази: „Бих искал да съм на твое място, така щях да се изчукам сам“.

Всички се засмяхме гръмогласно и едновременно ударихме чашите си в шумна наздравица.

— Ако тази реплика проработи — казах, — знаеш, че страстната нощ ще е дело само на собствените ти ръце.

— Човече, мисля, че на теб ти предстои една страстна нощ — Велзевул кимна някъде зад мен. — Ето я и нея.

Джана разбута глутница подлизурковци, за да стигне до нашата маса.

— Здрасти — казах аз. — Бяхте…

Тя ме прекъсна с дива целувка. Три чифта демонски очи ни изгледаха пронизващо.

Когато се отдръпна, казах:

— Току-що разби сърцата на две дузини облечени в кожа лесбийки.

— Това беше второстепенният мотив.

Взе чаша уиски от сервитьорката с пайетено лице, която я гледаше с копнеж, докато прибираше празните ни чаши. След като я изпи, я остави върху таблата й.

— Благодаря, Дария. Донеси ми още две, моля те.

— Както кажеш, Джана — отвърна жената. — По още едно питие за останалите?

— Аха, може ли да донесеш и няколко бири? — Велзевул вдигна чашата си. — Това уиски ме кара да ожаднявам.

Изправих се.

— Джана, нека ти представя…

— Не, не ми казвай.

Тя изучаваше лицата на всеки един от другарите ми, после протегна ръка към Белиал.

— Ти трябва да си Боб.

Велзевул се изхили.

— Съжалявам, това би трябвало да съм аз.

Джана погледна и двама ни.

— Вие сте братя? Изобщо не си приличате.

— Полубратя сме — отвърнах аз.

— Точно така — каза Велзевул. — Полубратя, полу нещо друго — изправи се и пое ръката й. — Удоволствие е да се запозная с някого с такава власт.

— О-о-о… ами, благодаря — тя му се усмихна, а той задържа ръката й половин секунда по-дълго, отколкото бих искал.

— А това са приятелите ни Малкълм и Бил — казах аз.

Всеки от тях се здрависа и я погледна с похотливо любопитство, което би разтърсило до основи повечето жени. Джана само примигна няколко пъти, след което седна.

— Е, какво мислиш, но честно? — попита ме тя.

— Мисля, че бяхте невероятни.

— Ако не ме познаваше, какво би си помислил?

— Ако не те познавах, щях да искам да те опозная.

— Достатъчно честно — тя се наведе към мен. — Мога да кажа, че приятелките ми ще са доволни от твоите приятели. Ще дойдат след минута.

Обърна се към Велзевул.

— Извинявай — тя протегна ръка към джоба на ризата му и измъкна кутия цигари. — Може ли?

— Разбира се.

Докато палеше цигарата й, очите му се насочиха светкавично към нейните, като че ли се опитваше да прочете какво се крие зад тях. Изпратих му бърз, телепатичен ритник в слабините. Той трепна и извърна поглед от нея.

— Изглежда фен групата сериозно ни е нападнала, а, Джана?

Останалите три от бандата стояха в края на масата. Тя се изправи, за да ни запознае. Сграбчих ръката на Велзевул.

— Дръж очите си далеч от съзнанието й — казах му.

— Нямаше да ме уважаваш, ако не бях опитал поне.

Приятелките на Джана се присъединиха към нас на масата. Елън, червенокосата китаристка, имаше глас, който извън сцената беше толкова приятен, колкото беше груб докато пееше. Лиса Ан бе висока и жилава, с руса щръкнала коса с тъмни корени. Разпознах я като бас-китаристката. Барабанистката Вероника имаше сиви очи и дълга, остра черна коса. Също като Джана, всички бяха в приповдигнато настроение и готови за купон.

— Момичета, имате да наваксвате — каза Мефистофел, след като всички се настаниха. — Ние вече сме доста наквасени.

— Просто оставете бирата и Джак Даниелс да се леят и скоро ще поправим това.

Елън удари по масата.

— И не ни наричайте момичета, между другото. Мразим това.

— Аха, да виждате розови дантелени воланчета на масата? — попита Лиса Ан.

— Аз например нося много благоприлични бели гащички с малки зайчета по тях — каза Вероника сериозно. — Това брои ли се?

— Как да ви наричаме тогава? — Велзевул застрашително наклони глава към Елън. — Кастриращи кучки — мъжемразки?

— Става.

Елън вдигна чашата си към Джана и срещна възхитения поглед на Велзевул, когато я изпи на един дъх. Той се обърна към мен след няколко секунди и беззвучно изрече „Леле!“.

— Все пак ми е любопитно — включих се аз. — Смятате ли се за феминистки?

— Стопроцентови феминистки! — отвърна Елън. Жените чукнаха полупразните си халби. — Имаш ли проблем с това?

— Съвсем не — казах й. — Но когато се държите като мъже, не обиждате ли собствения си пол? — всички те ме изгледаха косо, като че ли току-що бях изпуснал отворена торба с мравки върху масата за пикник. — Изглежда така, все едно се идентифицирате с вашия потисник до такава степен, че започвате да го имитирате. Поведението, което най-много мразите в мъжете, е това, което прославяте.

Жените се спогледаха, след което Елън каза на Джана:

— Не си спомням да съм давала позволение на мъжете да говорят, нали?

Всички се разсмяхме. Джана ме потупа по ръката.

— А следващото нещо, което ще поискат, е да гласуват.

— Добре, кратка социополитическа тирада, а след това ще купонясваме — Лиса-Ан насочи коктейлната си сламка право към мен. — Луис, ти можеш да се надсмиваш над обидите ни, защото знаеш, че все още си този, които има власт. Можеш да си позволиш да ни угаждаш, докато не се доближим достатъчно, за да ти отнемем тази власт.

— Затова трябва да сме гадни — каза Вероника. — Да покажем слабост би било да изгубим почва под краката си. Трябва да запазим махалото да се движи в нашата посока, колкото се може по-дълго.

Джана остави чашата си.

— Мисля, че накрая, вероятно не докато сме живи, но някой ден, мъжете и жените ще се отнасят един с друг като равен с равен и ще прекратят тази борба за надмощие. Но няма да стане за една нощ и докато тази битка се води, ние ще се борим.

— С най-силното оръжие, с което разполагаме — допълни Елън.

— Което е?

— Преувеличението! — отвърнаха жените в дрезгав унисон. Чашите им отново се удариха една в друга, което спомогна локвата алкохол в центъра на масата да стане още по-голяма.

— Сега, с цялото ми уважение, господин Интелектуалец — каза ми Лиса Ан, — млъкни и се натряскай.

— Правя всичко по силите си, за да го сторя.

— Трябва да си търпелива — Мефистофел обви ръката си около облегалката на стола й. — Ще са необходими около дузина питиета, докато Лу започне да се отпуска.

— Да-а-а, жалко е, че припада след единайсетото — каза Белиал.

— Знам от какво се нуждаеш — Джана хвана ръката ми. — Веднага се връщаме.

Тя ме повлече към задната част на бара през някаква врата. Заключи я след нас и ме поведе надолу по късо стълбище към малко, слабо осветено помещение.

— Кой би помислил, че място като това има изба за вино? — зачудих се аз.

— Дамата, която го притежава, моя приятелка, е собственичка и на лъскавия ресторант над бара. Ресторантът е затворен по това време на нощта, така че никой няма да ни безпокои.

— Искаш да ми покажеш нещо ли? — попитах я, докато тя застана на колене пред мен и разкопча панталона ми.

— Не бъди скромен, Луис. Не си много добър в това.

— Рядко срещано Божоле? Любимото ти Пино Гриджо? Може би Каберне Со… О-о-о…

Подпрях се на полиците с вино, а пръстите ми лазеха по грубото дърво, търсейки стабилна опора. Най-накрая се спряха в косата й, която лепнеше от пот и лак. Стенанията ми се смесиха с пулса на бас китарата над нас. Не ми даде възможност да стигна до края, но й бях благодарен за това, защото краката ми вече бяха омекнали, а и се страхувах, че под тежестта на треперещото ми тяло лавиците с вино ще се стоварят всеки момент върху главите ни.

Джана се изправи и разгледа лицето ми.

— Определено изглеждаш по-добре — каза тя.

Стиснах рамото й.

— Трябва да седна преди коленете ми да се разбият в пода.

Върнах се сам при останалите и се свлякох върху стола си.

— Изглеждаш много по-спокоен — каза Велзевул.

— Вел, открих съвършената жена.

— Трудно е да се спори за това, брато. Къде ходихте?

— В избата за вино.

— А-а-а! Е, каква е присъдата? ’97-ма добра реколта ли е?

След минута Джана се присъедини към нас. В наше отсъствие останалите шестима се бяха опознали добре и дори започнали оживена игра на „Истина или предизвикателство“. Не можех да не забележа иронията, че трима мъже-телепати, живеещи в пълна лъжа, играеха тази игра. Възхищението към приятелите ми нарасна, докато ги наблюдавах как непринудено заплитаха сложни детайли за живота си в смислени истории.

— … а това беше само два дни след като излязох от лагера за военнопленници в Ирак — заключи Белиал.

Вероника стисна лакътя му.

— Добре, Бил, твой ред е да питаш.

— Щях да предизвикам Джана да направи нещо, но като съдя по глуповатото изражение на лицето на Лу, имам усещането, че вече го е направила — Белиал се обърна към мен. — Така че, нека да чуем истината от Луис.

— Ами ако предпочета предизвикателството?

— Тогава просто ще те предизвикам да кажеш истината за нещо.

— Мошеник — казах му.

— Кажи ни, Лу, преди тази седмица, колко пъти си излизал два пъти с една и съща жена?

— Имаш предвид последователно?

— Точно така. Дори в една и съща година.

Усмихнах се и се загледах в дъното на чашата си през бирата.

— Никога.

Жените ахнаха.

— Шегуваш се! — каза Джана.

Поклатих глава, без да я поглеждам.

— И на колко години си? — попита Вероника.

— Мисля, че не е твой ред да задаваш въпроси — отговорих й аз.

— Мой ред е! — Елън размаха ръка над главата си. — И докато сме на тема да притесняваме замаяните от страст птички в края на масата, Джана, защо не споделиш с всички какво ми каза, преди да се качим на сцената тази вечер?

— За какво говориш? — попита Джана.

— Спомняш ли си, каза ми какво е да чукаш Луис.

Останалите подсвирнаха от изненада и зачакаха.

— Моля те, Джана. — Елън сключи ръце в престорена молитва. — Беше толкова готино, трябва да го споделиш.

— Няма начин да го повторя — Джана взе още една цигара и я запали, без да поглежда никого. — Няма начин.

— Хайде, такива са правилата.

— Джана — намеси се и Велзевул, — ако не ни кажеш, тогава, когато е мой ред ще попитам Елън какво си казала, а ти знаеш, че тя няма да го премълчи.

— Виждаш ли, няма измъкване — увери я Мефистофел. — Сподели какво си казала.

Другите започнаха да скандират: „Истина, истина, истина, истина, истина…“

— Добре! Просто млъкнете! — Джана всмукна още веднъж от цигарата си и заби очи в масата. — Казах, че… да правя секс с…

— Ти каза „да чукам“ — поправи я Елън.

— Както и да е… то е като да си мажоретка по време на Армагедон.

— Какво трябва да значи това? — попита Велзевул.

— Ш-ш-т! — Елън сложи два пръста върху устните му. — Остави я да довърши.

— Като да си хванат във водовъртеж — продължи Джана. — Велика битка между добро и зло, без да зная на чия страна съм или коя страна печели и изобщо да не се интересувам. Никога не съм се чувствала толкова близо до смъртта… — тя вдигна очи, за да срещне моите, — … или толкова близо до живота.

Всички вперихме погледи в нея, а мълчанието около масата като че ли се просмука в цялото помещение.

— Да-а-а! Всички така твърдят — каза Велзевул.

Останалите избухнаха в смях при забележката му, а аз продължих да се взирам в Джана и да се питам колко закона на порочността щях да наруша.

— Мисля, че това е края на играта — обяви Мефистофел. — Освен ако някой не смята, че може да надцака това.

Велзевул се изправи.

— Какво ще кажете да прехвърлим партито в моя апартамент? Оттук можем да стигнем и пеш.

Платихме набързо сметката и препъвайки се, излязохме от „Бараката“. Джана и аз изостанахме след другите, които вече се бяха разделили по двойки, смееха се и се блъскаха един в друг в първите игриви фази на страстта. Велзевул обви ръката си около Елън и й прошепна нещо на ухо. Тя избухна в най-веселия кикот, който бях чувал през този век и залюля тялото си към неговото, докато вървяха.

— Елън се е натряскала — каза Джана.

— Всички ще си прекарат добре тази нощ — сложих ръце в джобовете си. — И така… мажоретка по време на Армагедон, а?

— Никога не си имал втора среща до сега, а?

— Не, нямам… нямах, преди теб. Между другото, беше удивителна тази вечер.

— Не беше нещо, което да не съм правила за теб и преди.

— Не, нямам предвид в избата за вино — казах аз. — Имам предвид на сцената. Беше… ти беше… мамка му, уискито ме прави глупав. Весел, но глупав. Беше страхотна.

Наближихме някаква пресечка.

— Знаеш ли — каза Джана, — ако поемем по тази отбивка, ще сме у нас след десет минути.

— Наистина ли?

— Пет минути, ако тичаме.

Приятелите ни дори не погледнаха към нас, когато поехме по страничната уличка, бързайки към апартамента на Джана. Влязохме в лобито останали без дъх, но ускореното ни дишане се успокои докато чакахме асансьора. След като вратата му се затвори зад нас, устните и ръцете ни се впуснаха в атака.

Когато стигнахме до апартамента й, Джана безуспешно се опитваше да отключи, а аз почти разбих вратата в нетърпението си.

Сексът беше като съревнование и ярост, повече битка, отколкото единство. Всеки от нас се бореше със зъби и нокти за надмощие, без накрая да има победител, а само двойка задъхани и изтощени любовници, които се преструват, че не забелязват промените в себе си.

Джана изви глава назад и издуха бретона от челото си.

— Беше много забавно — каза тя. — Тази седмица, имам предвид.

— Радвам се, че ти е харесала — наблюдавах как една капка пот се процежда от нейната върху моята кожа. — Аз определено се забавлявах.

Тя стана от мен и се пресегна за ризата си.

— Значи може би трябва да престанем, докато все още ни е приятно.

— Да престанем с какво?

— С това — Джана посочи пространството между нас. — Да престанем да се срещаме.

Отваряше се ми се врата, през която най-вероятно трябваше да се втурна и да затръшна след себе си.

— Сигурна ли си? — попитах аз.

Тя се поколеба. Можех да подуша страха й. Беше заразен.

— Джана, не разбирам желанието ти да спреш да правиш нещо, което е толкова хубаво.

— Естествено, че не би могъл — тя продължи да се облича. — Никога не си имал връзка преди. Никога не си изпитвал приглушената болка на разочарованието.

— Мислиш, че ще ме разочароваш?

— Не.

— О! Схванах! — гордостта ми вече бе излязла през вратата, бе седнала в колата, с ключове в стартера. Изправих се да я последвам, но почти веднага спрях. — Какво те кара да мислиш, че ще те предам? Кажи ми по какъв начин си мислиш, че ще те разочаровам. Ще извърша някакво ужасно предателство или просто ще започна да мириша лошо?

— Лу, недей…

— Ако не ме харесваш, просто ми кажи и ще си тръгна — преместих се на канапето до нея и прокарах пръсти през косата й. — Но си мисля, че ме харесваш. Може би ме харесваш прекалено много, за да си спокойна.

— Това не е…

— Може би не можеш да спреш да мислиш за мен през дългите си, еднообразни дни — ръката ми се придвижи надолу по тялото й, от шията към пъпа. — Може би се взираш в страниците пред себе си, но не можеш да изтриеш спомена от предишната нощ. Затваряш очи и виждаш лицето ми, тялото ми, усещаш ръцете ми върху кожата си, съживяващи част от теб, за която си мислела, че е мъртва завинаги.

Плъзнах ръка между краката й. Тя сграбчи китката ми, но не я премести.

— Луис, не мога да продължа да те виждам само заради секса. Това не е достатъчно добра причина.

Целунах извивката на челюстта й, точно преди ухото.

— Тогава ми позволи да остана, докато не намериш по-добра причина.

— Страхувам се, че ще го направя — каза тя.

— Страхуваш се? — пръстите ми потръпнаха. — Страхът ме възбужда.

Дишането й се ускори.

— Дори собственият ти страх?

— Най-вече той. Ако страхът ми не ме парализира и погълне изцяло, тогава може да ме поведе към необичайни и красиви нови светове — накарах температурата на ръката ми да се повиши с няколко градуса. — Като този в съзнанието ти.

Тихият й смях се примеси със стон изпълнен с желание.

— Това е, което ме плаши.

— Искам да те опозная, Джана. Искам да знам от какво друго се боиш. Искам да знам какво те разсмива и какво те разплаква, какво те кара да искаш да убиваш и какво те кара да искаш да умреш.

Вкопчените в китката ми пръсти се отпуснаха.

— Гласът ти.

— Продължавай. Кажи ми.

— Гласът ти, той се промъква под кожата ми и ме възпламенява, докато не почувствам, че ще избухна в пламъци, ако не те имам до себе си.

— А този огън… — прокарах пръсти по вътрешната страна на бедрото й. — Страхуваш ли се от това?

Дланта й се плъзна нагоре по ръката ми чак до рамото. Погледна ме право в очите.

— Не — каза тя. — Кара ме да се чувствам жива. Но не знам колко още ще мога да живея с това.

— Моля те, не ме карай да си ходя, Джана — прошепнах, допрял устни до нейните.

— Не — тя потрепери, после издърпа тялото ми плътно до своето. — Не си отивай, Луис. Не и тази вечер.

Понякога съм прекалено убедителен за собственото си добро, мина ми през ума. След това спрях да мисля за пропуснатите възможности. После напълно престанах да мисля.