Джери Смит-Реди
Реквием за Дявола (28)

28

Cor Contritum Quasi Cinis^[1]

Денят ми бе белязан от поредица извратени сънища. Докато лежах полубуден, имах мъчителното усещане, че отново се завръщам в тялото си.

Бях се проснал по корем, когато дочух звуците. Отворих очи, но видях само тъмнина — черната кожа на дивана. Нещо в главата ми изпищя, щом се надигнах, за да чуя по-добре. В кухнята имаше някой. Щракването на магнит оповести затварянето на някакъв шкаф.

Вдигнах се от канапето и се насочих към шума. Краката ми трепереха, но ги заставих да продължат да се движат. На прага на кухнята произнесох името й с най-смирена надежда.

— Джана…

— Съжалявам. Само аз съм.

Известно време се взирах във Велзевул като замаян, чувствайки се засрамен от патетичното си отчаяние, след което хвърлих поглед през рамо към входната врата.

— Тя не е тук — каза той.

Извърнах се от него сумтейки и се затътрих обратно към дивана, където все още изправена, ме очакваше бутилката скоч. Велзевул ме последва и ми подаде чаша. Опитах се да задържа шишето в едната си трепереща ръка, а чашата в другата, но не можех да ги накарам да се доближат, затова оставих чашата на масата и насочих нащърбения отвор към нея. В резултат на силната ми концентрация, чашата се оказа пълна, поне докато не посегнах към нея и не я прекатурих от масата.

— Мамка му.

— Виж, дай на мен.

Велзевул ми наля питието и ми го подаде. Разгледа счупеното гърло на бутилката, преди да седне обратно на масата.

— Благодаря. Ти си истински приятел — кръстосах крака и отпих с престорено благоприличие. — Е, добри ми човече, какво те води тук в тази ужасна сутрин?

— Пич, шест и половина вечерта е.

— Все още ли е първи януари?

— Аха.

— Тогава Честита Нова Година. Ще пийнеш с мен, нали? Да отпразнуваме новото начало!

— Не, снощи пих толкова много, че ще ми стигне за цяла седмица — каза той.

— И кога стана светеца — покровител на въздържанието? — вдигнах чашата си към него. — Моето новогодишно решение е никога вече да не съм трезвен. Просто не си заслужава — изпразних остатъка и хвърлих чашата към него. — Ще я напълниш ли?

Той ми наля още едно.

— Как разбра, че съм сам? Как разбра, че тя не е тук?

— Е, Луцифер, мога да го усетя. Мога да почувствам, когато си сам, когато си в агония, където и да се намирам в града.

— Така ли?

— Не — Велзевул ми подаде чашата с уиски. — Видях Джана в бакалията с онази нейна червенокоса приятелка. Изглеждаше все едно бе плакала. Помислих си, че има нещо общо с теб.

— Да, мога да си представя. С това гаджето й да е Дяволът и всичко останало.

Той се втренчи в мен.

— Тя знае?

— Знае — дадох му кратък отчет за събитията от предната вечер. — Наречи ме параноик — казах му, — но имам усещането, че Ти-Знаеш-Кой стои зад това.

— Имаш предвид, че бившият й е един вид наемен убиец на ангелите?

— Не, нищо толкова явно. Нашият баща е по-умел, когато използва сърцата на хората. Не мисля, че искаше Джана да умре, той знаеше, че ще се разкрия, ако живота й бъде застрашен.

— Струва ми се, че преувеличаваш, но вярвай в каквото поискаш. Това, което не мога да приема, е, че тя знае, че си Дяволът и ти не си я убил.

— Разбира се, че не съм.

— Можеше да й изтриеш паметта — той се изправи и започна да крачи неспокойно. — Щеше да си помисли, че просто й се губят някои неща от прекалено много пиене. Луцифер, защо не го направи?

— Знаеш, че това не е напълно безвредно, особено когато са будни.

— Безобидно е, когато си добър, колкото мен. Искаш ли да го направя вместо теб? Веднага ще отида.

— Не! Твърде късно е да го направиш, без да я нараниш.

— Ще бъда внимателен, обещавам. Искаш ли я обратно, или не?

Обмислих въпроса. Отстъствието й вече се бе вдълбало дълбоко в мен. Може би можем да започнем от начало…

— Не — казах накрая. — Не я искам такава.

— Искаш да го направиш по трудния начин, заповядай тогава. Трябва да отбележа, че имаш толкова шанс, колкото Къбс^[2] да спечелят Световната купа.

— Но аз мислех… мислех, че може би за нея не би имало значение кой съм.

— Не би имало значение? — изсмя се дрезгаво Велзевул. — Тук си говорим за хора. Глупави създания, които се задъхват от страх заради това какво би могло да се спотайва под леглата им или в гардеробите им. Мислиш ли, че някои от тях биха имали нещо против да спят с Дявола?

Свих се още повече върху дивана и притиснах с пръсти слепоочията си.

— Моля те, спри да ми крещиш. Направи ми нещо за ядене, става ли?

— Какво искаш?

— Препечена филийка. Обикновена препечена филийка.

Той се върна в кухнята. Станах и претърсих джоба на палтото му за цигари, запалих една и се върнах на дивана.

Когато Велзевул се появи с чиния препечени филийки, се изсмя при вида на цигарата.

— Пушиш. Това означава ли, че не си…

— От Коледа не съм.

— Брей. Седмица без секс? Изненадам съм, че до сега не си започнал да подпалваш това или онова — той ми подаде чинията и седна отново на стола. — Ако искаш бих могъл да ти помогна с това.

Хвърлих му толкова изпепеляващ поглед, колкото покритото ми с трохи лице позволяваше.

— Не е необходимо.

— Шегувах се — гледаше ме как вдъхвам аромата на предложената ми от него храна. — Значи, сега те отвращавам, така ли?

— Не — поставих празната чиния върху масата за кафе и отново дръпнах от цигарата. — Отвращавам се от себе си.

— Но когато ме погледнеш, виждаш всичко, което мразиш в себе си.

Не отговорих, само довърших цигарата и я пуснах в празната бутилка от скоч.

— Добре — казах аз. — Ела тук и ще ти покажа, че изобщо не ме отвращаваш.

— Вече наистина си пиян.

— Мисля изключително трезво. И знаеш ли за какво си мисля сега? — облизах устните си и погалих тялото му с поглед.

Велзевул се поколеба, после поклати глава.

— Промених си решението, Луцифер. Няма да съм утешителната ти награда.

— О, наистина? — изсмях се кратко, след което станах сериозен. — Да, ще бъдеш — поставих ръка на дивана до себе си. — Сега ела тук.

Той трепна леко, след това бавно се изправи и прекоси стаята. Когато беше на ръка разстояние от мен, го сграбчих и го проснах на дивана по лице.

— Ей! — изскимтя той, когато се нахвърлих върху него и притиснах с тежестта си гърба му.

— Какво не е наред, Велзевул? Това искаше през цялото време, нали? Джана да е извън играта и аз отново да съм върху теб!

— Не е така! Това да не ти е някакъв извратен любовен триъгълник?

— О, да, точно такъв е — казах му. — Такъв е, защото обичам Джана и защото обичам и теб.

— Не!

Той се сгърчи, за да прикрие ушите си. С едната си ръка сграбчих неговата и я задържах отстрани до тялото му. С другата го хванах за косата и извъртях главата му, така че да мога да стигна лицето му с уста.

— Не те обичам по начина, по който обичам Джана. Не бих убил заради теб или умрял заради теб, дори не бих разкрил истинската си душа пред теб. Но Велзевул, скъпо мое херувимче… наистина те обичам — поставих лека, нежна целувка на бузата му, за да завърша обидата.

— Как смееш?! — писъците му завибрираха през телата ни. — Как смееш да ми казваш това, перверзнико!

Скочих от него и застанах прав, смеейки се с дълбокия, гърлен смях, запазен за най-пъклените ми деяния срещу Как-Му-Беше-Името. Велзевул бавно седна, после потърка ръце.

— Ето — отпуснах се на стола с лице към него. — Сега отвращавам и теб.

Без да отрони и дума, той се изправи и облече палтото си. Спря, когато стигна до стола ми.

— Защо ми позволяваш да си тръгна точно сега?

— Както спомена онзи ден, изнасилването вече не е толкова забавно, колкото преди.

Той сведе очи и тръгна към вратата зад гърба ми.

— Не си тръгвай — казах му.

— Да ти го начукам.

— Наистина го мисля. Бих искал… Бих искал да останеш.

Велзевул спря.

— Ами ако тя се върне?

Възможността Джана да се върне, може би дори още тази вечер, не ми беше минала през ума. Потънал в нещастието си, бях забравил да се подготвя за това събитие.

— Добре, тръгвай си.

Преди входната врата да се затръшне зад него, вече бях в спалнята, събличайки панталоните и чорапите, които бях носил повече от двадесет и четири часа. С леко безпокойство влязох в банята и се погледнах в огледалото.

Ярката светлина опари кървясалите ми очи, а когато най-накрая бях способен да се фокусирам върху собствения си образ, трябваше да се разсмея. Дори да бях включен за разпознаване в редица от гангстери, диктатори и политици, всеки лесно би ме посочил като Източника на всяко зло. Двете вертикални бръчки между веждите ми се бяха вкопали дълбоко в кожата. Опитах се да ги намаля като ги масажирам, но без резултат. Тъмната сянка на набола брада и слепена разрошена коса завършваха животинския ми вид. Изглеждах така, сякаш би трябвало да лазя на четири крака през гората, докато отхапвам главите на новородени зайчета.

Аааах. Глави на новородени зайчета. Може би беше време за още един сабатикал в пущинака.

Или може би един горещ душ би бил по-подходящ.

След като се изкъпах, се облякох и седнах във всекидневната, за да чакам. Тя щеше да се върне. Скоро.