Джери Смит-Реди
Реквием за Дявола (38)

38

Et Lux Perpetua Luceat Eis^[1]

Скъпи Марк,

Не изпадай в паника. Не съм се самоубил, макар понякога ми се иска да можех да го сторя. Трябва да замина и вероятно никога вече няма да ме видиш. Иска ми се да можех да съм с теб и семейството ти, за да споделим скръбта си, но има място, където трябва да бъда. Моля те, разбери ме, въпреки че е много трудно.

Приложил съм няколко важни неща към писмото:

Първото е списък от цифри и пароли за всичките ми швейцарски банкови сметки. Парите сега са твои. Всички правни разпореждания бяха направени. Избрах теб, защото знам, че ще задържиш само първите няколко милиона долара за себе си. Моля те, дай остатъка за каквито каузи или благотворителни фондации поддържаше Джана. Срамувам се да призная, че докато беше жива, никога не се поинтересувах да разбера кои са те.

Останалата част от пакета съдържа музикалните ми произведения. Ако искаш, можеш да ги обявиш за свои. Просто се погрижи да бъдат чути.

Мисля, че много ще ми липсваш. Има частица от Джана, която живее вътре в теб. Запази я жива.

Твой приятел:

Луис

Замислих се дали да не добавя: „П.С. Пази се от брат ми“, но не исках да завърша писмото си със злокобна забележка.

След като изпратих пакета на Маркъс, направих пряк депозит от петнадесет милиона долара (след данъците) в сметката на Дафни и й изпратих телеграма със следното съдържание: „Поздравления! Уволнена си. Приятен живот.“

Не можех да се насиля да се срещна с предишните си другари, знаейки, че някои от тях са заговорничили да отнемат живота на Джана. Но изпратих обща прокламация, с която официално прехвърлих цялата дяволска власт на Мефистофел. Той би бил способен и понякога дори блестящ Дявол. Прехвърлих Белиал в частна психиатрична клиника и осигурих достатъчно пари, за да живее там спокойно, докато не бъде призован в Рая, което се надявах да не е след прекалено дълго време.

Така протекоха приготовленията за края на пребиваването ми на Земята. Сега седя в библиотеката си, наслаждавайки се на чаша хубав скоч. Ще оставя този ръкопис, моя личен Реквием, тук, до перото от собствените си обгорени криле. Чудя се какви ли ще са новите ми криле, или дали изобщо ще стигна толкова далеч. Може би ще бъда унищожен в момента, в който прекрача входа, раздробен като листо в епицентъра на ядрен взрив. И в двата случая ще бъде по-безшумен Армагедон, отколкото всеки поет или проповедник би могъл да си представи.

Твърде много е да поискам да бъда запомнен с нещо друго, освен с ужаса, отчаянието и хладнокръвно предизвикания хаос; с нещо друго, освен със зло. Мога само да помоля музата на историята да включи и това сред заветите ми — че обичах Джана толкова, колкото можех.

Без да го осъзнава, тя ми даде в замяна частица от забравения рай. Ако Раят е слънцето, то за мен Джана беше луната — бледо, възхитително отражение на Божията любов в непрогледния мрак на дългото ми, тъмно съществуване.