Карън Хоукинс
Как да отвлечеш шотландски лорд (6)

Глава 5

Проклятието МакЛийн е древно, тегне над семейството от времето на Робърт Брус по вина на небезизвестната Бяла Вещица. Тя живеела в гората извън Мюър да Ог. Говори се, че била прекрасна като изгрева, а единственото й удоволствие било да яде сърцата на мъжете, които я отхвърлили.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Фиона се събуди и още преди да отвори очи, усети, че не е сама. Протягайки се, тя се обърна и видя Джак, който седеше до камината, а пламъците хвърляха сянка върху лицето му. Шалчето му беше развързано, палтото му — захвърлено върху един стол, а навитите ръкави на ризата разкриваха силните му ръце. Държеше чаша с кехлибарена течност и се взираше с невиждащ поглед в проблясващите пламъци.

Фиона се облегна на лакът и отмести косата от очите си.

— Е? Какво каза адвокатът ти?

Джак дори не се обърна, за да я погледне.

— Знаеш дяволски добре какво каза той. Ще трябва да се вземе документ от парламента, за да бъде анулиран брака, освен ако не се съгласиш да признаеш, че не съм те докосвал — устните му се присвиха. — Но ти не би го направила, нали?

— Не.

Джак не отмести поглед от огъня. Пламъците пращяха и пукаха, и лека топлина достигаше до леглото.

Фиона се наслаждаваше на топлината. Пламтеше от гняв, когато той си тръгна, но студът в стаята я принуди да потърси убежище в огромното легло. Беше свалила палтото си, но не и ботите, чиито връзки се бяха оплели на възли, а замръзналите й пръсти не успяха да ги разхлабят. В крайна сметка се бе вмъкнала между чаршафите напълно облечена и заспа почти веднага, заровила глава във възглавниците.

Джак я наблюдаваше от стола, стиснал здраво чашата в ръката си, а в твърдия му поглед се четеше хладно безразличие.

Фиона издърпа подпъхнатия край на чаршафа.

— Предполагам, че си уморен. Може би трябва да поспиш…

Той стовари чашата върху масата, а гневният му поглед я накара да замълчи.

— Нямам нужда от някой, който да се грижи за мен! Не мога да се отърва от този брак, но това не означава, че трябва да се примиря с мрънкането на съпруга, която никога не съм искал!

Фиона стисна чаршафа с двете си ръце.

— Много добре! — отвърна тя със сравнително спокоен тон. — Никога повече няма да се интересувам от благосъстоянието ти. Но не си мисли, че ще приема недостойното ти поведение. Поне можем да бъдем любезни един с друг, докато се роди детето. След това, ще се върна обратно в Шотландия.

— А детето?

Тя се намръщи.

— То ще остане с мен.

— Чудесно. Стига да ме оставиш на мира.

Думите му не успяха да я наранят, защото бяха точно такива, каквито очакваше.

Джак стана и издърпа развързаното шалче, захвърляйки го на една страна. Направи пауза, достатъчно дълга, за да напълни чашата си и потрепвайки леко, отпи отново.

Той беше пиян. Сърцето на Фиона се сви. И сега щеше да дойде в леглото, за да изпълни задължението си, а тя… какво щеше да прави тя? Чувстваше тялото и разума си странно раздвоени, и започна да се страхува от предстоящото. Страхуваше се от това, което някога беше най-прекрасния миг в живота й.

Спомените й бяха ярко изпъстрени от тяхната страст, но сега щеше да е различно. Бяха си отишли вълнението, интереса. Останали бяха само гнева и недоверието.

Джак рязко издърпа ризата над главата си и я захвърли на пода. В следващия момент бричовете му я последваха и той се изправи пред нея гол.

Светлината от камината блещукаше върху тялото му, очертаваше гърдите му, галеше плоския корем и рисуваше по силните мускули на ръцете и раменете му. Беше красив. Фиона бе забравила как само един поглед към него я сгряваше и я караше да тръпне в очакване, дори и в момента.

— Защо все още си облечена? — попита Джак остро.

— Студено ми е.

Устните му се извиха в подобие на усмивка.

— Ако искаш да си направим дете, ще трябва да направиш жертва.

Фиона кимна в знак на съгласие.

— Разбира се.

Протегна се и развърза роклята си, а погледът й го фиксираше. Имаше нещо напрегнато у него, като навита пружина. Очите му бяха тъмни, тялото изопнато, сякаш се готвеше за нападение. Тя реши, че това не означава непременно нещо лошо, докато гледаше в сините му очи, отбелязвайки черните извивки на миглите му. Той беше готов и чувството щеше да е прекрасно. Тя вече знаеше това. Джак беше разбил много сърца — изключително вещ в леглото и готов да сподели удоволствието си.

Фиона прехапа устни в опит да се пребори с трепета. Желаеше да обвие ръцете си около него и да го целува до безпаметност, поощрявайки го да продължи със съблазняването. Искаше й се да положи ръка върху бузата му и да потърка длан в наболата му брада, да остави косъмчетата да одраскат кожата й. Изпитваше нужда да обвие плътно ръцете си около врата му, да привлече устните му към своите и отново да вкуси горещата страст, която кипеше между тях.

Господи, това бе реалност. Тя бяха сами в неговата спалня, бяха женени и нямаше нищо, което да ги спре да консумират брака си. Абсолютно нищо.

Фиона се огледа нервно.

— Каква прекрасна стая!

Погледът му, насочен към нея, не трепна.

— Прекрасна, наистина.

Страните на Фиона пламнаха, докато се опитваше да намери нещо, с което да разсее непокорните си мисли, достатъчно дълго, за да възвърне контрола си.

— Изискана спалня. Това обюсонски килим ли е?

— Да. — Джак се разхождаше върху разположения пред леглото килим. — Обюсонски е.

— А часовникът е…?

— Позлатен. — Той се спря пред леглото. — Столовете са Хепълуайт. Масата е Пемброук, а висящата над камината картина е Рубенс. Нещо друго, което би искала да знаеш?

— Ти безспорно си запознат с обзавеждането. Не мога да повярвам, братята ми дори не забелязват мебелите вкъщи. — Фиона изгледа Джак с любопитство. — Как си запомнил всичко това?

— Нали е мое.

— И все пак… не си направи труда да запомниш името на моя слуга.

— Слугите, като всички хора, идват и си отиват. А тази къща ще бъде тук толкова дълго, колкото и аз.

Младата жена си забрани да поглежда към Джак, който стоеше красив и гол близо до леглото. Аха, картината над камината.

— Това е прекрасна живопис. — На картината беше изобразена червенокоса жена, вперила поглед в лицето на любовника си — чувствен образ на плътско желание. — Тя е… гола.

— Както трябва да са всички красиви жени. — Леглото хлътна под тежестта му, когато Джак седна, а бедрото му се допря до крака й.

Фиона се опита да се отмести, но чаршафът я държеше на мястото й. Джак постави ръката си върху коляното й, но младата жена седеше неподвижно като пън, сърцето й биеше силно и толкова шумно, че тя се запита, дали той може да го чуе.

— Джак, може би… може би трябва да изчакаме малко, докато…

— Не. Ти искаше този брак МакЛийн. Желаеше го толкова силно, че открадна свободата ми, за да го получиш. И сега го имаш.

Тя го погледна гневно, а ядът измести част от безпокойството й.

— Не искам да бъда хвърлена върху леглото и… — младата жена се опита да успокои треперещия си глас. — Джак, няма причина, която да ни попречи да се държим учтиво.

— Учтиво? Беше много любезна, когато ме отвлече и замъкна до олтара, сякаш съм чувал с картофи.

Фиона мразеше, когато беше прав. Наистина, наистина мразеше. Тя си пое дълбоко дъх и опита отново:

— Виж, Джак…

— Ако ще правя това, то ще бъде при моите условия.

Джак не й даде никакъв избор. Нейното единствено желание беше да не спори с него, докато е гол. Бе трудно да си последователен в позицията си с подобно разсейване!

— Какви са условията ти?

Той се наведе напред.

— Когато си в къщата ми, ще спиш в моето легло.

Фиона не можеше да преглътне, да диша, дори да издаде звук. Успя единствено да кимне.

— Освен това — продължи Джак, а погледът му се спусна към устните й — ще го правиш с подходящия ентусиазъм.

Младата жена едва промълви:

— Караш ме да се преструвам, че изпитвам чувства, каквито всъщност не съществуват?

Фиона трепна, когато ръката му обхвана гърдите й, кожата й пламна, а дишането й стана неравномерно. Експлозия от чиста страст премина през нея.

Джак се усмихна, а задоволството беше изписано на лицето му.

— Не трябва да се преструваш с мен, любима!

Фиона изпита желание да си тръгне, да избяга колкото може по-бързо и никога да не се обръща назад. Но ако се завърнеше вкъщи без Джак, братята й щяха да побеснеят. Никога не би могла да ги убеди, че си е тръгнала по своя собствена воля, щяха да си помислят, че Джак я е напуснал, което би се превърнало в непростима обида.

Тя си пое дълбоко дъх:

— Много добре. Прав си, не можем да оставим нещата недовършени. Ние… ние трябва да го направим с ентусиазъм.

Огънят пращеше и пукаше. Джак обхвана брадичката й с голямата си, топла ръка и обърна лицето й към себе си. Почти се задъха, когато съзря израза в очите му — ако тя беше пламнала, то той гореше! Искаше я, жадуваше за нейната страст.

Тялото на Фиона потрепери в отговор. Той бавно сведе устни към нейните и тя се изгуби сред прилива на топлина и усещания. Без да се замисли се отдаде на желанието, което целувката на Джак бе събудила.

Младият мъж почувства как тялото й омеква и плъзна ръцете си по нея, притискайки я към мъжествеността си. Той гореше от страст, примесена с едва доловима нотка гняв. Колкото и да бе неприятно, бракът му вече бе неоспорим факт, а след като бе женен, защо да не се възползва по най-добрия начин.

Джак плъзна ръката си надолу по гърба й, достигайки до бедрото. Фиона се отмести неспокойно, заставайки в непосредствена близост срещу него, а устните й търсеха неговите с нарастващо желание.

— Това ли искаш? — прошепна той срещу устните й и притисна ръката си между бедрата й. — Или това?

Тя стенеше, потръпвайки от страст и тялото на Джак се стегна в отговор. Искаше я отчаяно силно, тялото го болеше от горещото и дълбоко желание, което можеше да унищожи и двамата.

Фиона се опита да свали роклята си, но се чувстваше толкова непохватна.

— Позволи на мен — каза той, а гласът му прозвуча дрезгав, дори в собствените му уши.

Страните й порозовяха, когато кимна в знак на съгласие, а устните й набъбнаха от целувките им. Джак бързо се справи с останалите връзки — искаше да види голото й тяло, обгърнато от спуснатата й коса, докато ръцете и краката й бяха разтворени само за него и за никой друг.

Тази мисъл го накара да спре. Никога преди не бе изпитвал подобно собственическо чувство, връзките му бяха за забавление и щом получеше желаното удоволствие, просто си тръгваше. Свободата на тези срещи им придаваше необходимата пикантност.

Но с Фиона беше различно. Може би, защото беше единствената жена, която бе изгубил, преди да му омръзне. Или защото бе единствената, която го бе отхвърлила. Или може би обяснението бе доста по-просто — чувството за притежание. Тя беше неговата жена. Думите изпратиха собственически трепет по цялото му тяло. При тази мисъл той изпъчи гърди развълнуван.

Последната връзка на роклята й беше развързана. С едно дръпване на деколтето, тя се плъзна надолу по талията й. Веднъж освободена от съчетанието на дантела, коприна и невинност, Фиона я захвърли и изрита чаршафа от леглото.

Всичко, с което беше облечена, се изчерпваше с тънката долна риза, под която напираха розовите връхчета на заоблените й гърди. Гледката им накара Джак да изпита жажда.

Фиона седна и се наведе, за да свали ботите си, а ризата очерта апетитните заоблености на дупето й. Джак се възхити на прелестните форми и мислено си представи как я гали.

— Връзките са на възел — измърмори младата жена и се наведе, за да проучи проблема. Част от фуркетите й се отскубнаха и разпиляха по пода, а косата й падна върху едното рамо. Тя въздъхна с раздразнение, свали останалите фуркети и прибра косата си зад ушите.

Джак я съзерцаваше, а сърцето му биеше все по-бързо. Косата й беше копринено мека и гъста, а великолепния черен цвят проблясваше на светлината от камината. Искаше му се да зарови ръце в косите й и да потъне в мекотата на това богатство. Боже, тя беше прекрасна!

Неподозираща за слабия му самоконтрол, Фиона дърпаше и теглеше възела.

— Проклятие! — Ядоса се тя. — Не мога да ги развържа, връзките са на възел.

Джак я хвана за китката.

— Остави ги, не мога да чакам! — той я дръпна към себе си и превзе устните й.

Отново я целуна страстно, докато плъзгаше ризата от раменете й, смъквайки я надолу чак до ботите. Дантелата се закачи на единия ток и той я освободи рязко, без да обръща внимание на звука от разкъсващия се плат.

Джак обви ръце около талията на Фиона, повдигна я и я премести в средата на леглото. Сега тя лежеше пред него, обута само с копринени чорапи и тъмно сини боти, а прекрасното й тялото бе покрито единствено от гъстата й лъскава коса.

Мъжът отстъпи крачка назад, за да се полюбува на гледката пред него. Имаше нещо в контраста между пищното й тяло и строгите боти, което го развълнува. Нещо в начина, по който чорапите се издигаха от обувките, като милувка по бледата кожа, нагоре по краката й до средата на оголените, закръглени бедра.

Кадифената й кожа искреше на фона на дългата, гъста коса, разпръсната по възглавниците му и ситните къдрички, които криеха тайните между бедрата й.

Джак не бе виждал никога преди нещо толкова изкусително и красиво. Фиона вдига ръцете си и го дръпна към себе си, докато голите им гърди се притиснаха. Той потъна в прегръдката й, напоена с нейната сладост. Джак вкусваше с настойчиви целувки устните, гърдите й, крехките й шия и рамене. Всеки инч от тялото й го очароваше и интригуваше. Всяка целувка изтръгваше стонове от устните й, които го разпалваха. Отново откри устните й и я целуна силно, галейки я, изучавайки я, вдишвайки прекрасния й аромат.

Фиона изстена срещу устните му и след този единствен, чувствен звук Джак най-накрая изгуби контрол. Притисна се в нея, краката й се разтвориха под него, а ръцете й го придърпаха още по-близо.

Тя беше силно възбудена — можеше да го види, да го помирише, да го вкуси. Усещаше се набъбнал до болка, обви ръката си около коляното й и го придърпа високо на кръста си, така че неговата мъжественост се озова пред мекия й, влажен отвор.

Фиона се задъха, отпусна назад главата си и затвори очи.

— Да! — каза тя между две въздишки. — Моля те!

Въпреки молбата й, Джак спря за миг. Беше обезумял от нуждата да бъде вътре в нея, но искаше тя да го желае още по-силно.

Бавно, много бавно се притисна в нея, стискайки зъби, когато стегнатата й влажност го обви като плътна ръкавица. Устните й се разтвориха и тя простена високо, а очите й се отвориха и срещнаха погледа му.

— Джак… — тя се притисна към него, ръцете й обгърнаха раменете му, карайки го да се движи по-бързо. Той ускори движенията си и съзря израз на истинско удоволствие върху лицето й.

— Да! — изстена Фиона.

Джак се движеше по-бързо, увлечен от чувството, което тя предизвикваше у него. Лежеше под него, съблазнителна, топла и влажна, шепнеше името му, с крака увити около задника му в опит да го притегли още по-плътно. Чувствена спирала го пронизваше при всеки допир, при всеки накъсан стон, който се откъсваше от устните й, от люляковия аромат на тялото й. Той беше на ръба да изгуби контрол.

— Господи, да! — извика Фиона и в желанието си да вземе всичко от него, го притисна към себе си.

Кожените й боти се впиха в бедрата на Джак и той изстена, шокиран от еротичното удоволствие, което го заля. Когато проникна с подновена страст, тя се притисна плътно в него и изстена:

— Джак!

Стискайки зъби, младият мъж забави темпото, когато видя изражението й — удоволствието бе обагрило лицето й в розово. Но Фиона сграбчи раменете му, достигна устните му със своите, задъхвайки се от желанието да не спира.

Джак никога през целия си живот не се бе борил за самоконтрола си, както в този момент. Никога не бе изгарял в такава страст. Сякаш Фиона му бе направила заклинание, правейки го свой с всяко докосване и стенание.

Капчици пот избиха по челото му и той зарови ръце в косата й, обгръщайки мекотата й.

Фиона се движеше като обезумяла, а стенанията й се усилваха. Джак сграбчи раменете й и проникна дълбоко в нея. Очите й се отвориха широко. Дъхът й секна. Устните й се разтвориха, но от тях не се пророни и звук. Заля го вълна от сладостни усещания, когато тя внезапно повдигна ханша си, а петите й се забиха в бедрата му. Накара го да полудее със страстните стонове, които нашепваха името му отново и отново.

Но тя не спря до там. Когато вълните на оргазма й отшумяха, се притисна отново в него, придърпвайки го по-близо с токовете на ботушите си, насърчавайки го.

Джак се заби напред, потъна дълбоко в нея и я изпрати на върха още веднъж. Фиона се изви срещу него, обви краката си около бедрата му, докато вълните удоволствие една след друга го обливаха.

Най-накрая си позволи да достигне върха с нея и се потопи в чувственото удоволствие, шепнейки името й с дрезгав глас.

Задъхан, Джак рухна върху Фиона, задържайки теглото си с лакти, за да я предпази. Тя продължи да трепери под него, очите й бяха затворени, устните открехнати, а лицето й гореше от страст.

Джак се завъртя на една страна, увличайки Фиона със себе си. Двамата лежаха с преплетени крака и влажни тела, а сърцата им биеха в едно.

Тя мислеше, че никога повече няма да възстанови дъха си. Но постепенно ударите на сърцето й намалиха темпото си и усети широките гърди на Джак. Почувства гъделичкащия му дъх в косата си, а прекрасният допир до влажната му кожа допълваше невероятното усещане.

Плъзна ръцете си около врата му и го задържа така, че да не може да помръдне… нито да мисли. Младата жена затвори очи и се опита да запомни вкуса и аромата на тяхната любов, която се излъчваше от кожата му.

Дали Джак изпитваше същото? Дали и той беше изненадан от избухналата между тях страст, или я беше очаквал? Милостиви Боже, така ли се чувства и с всяка друга жена?

Част от пламъците започнаха да утихват. Фиона чувстваше ритмичното му дишане в косите си, а ударите на сърцето му се нормализираха. Тя се обърна към него и погледът й проследи миглите, които хвърляха сянка върху страните му. Може би трябваше да го попита, да разбере какво мисли и чувства.

А ако не бе изпитал същото? Ако за него не беше толкова прекрасно и специално? Или още по-лошо… Ако изобщо не му бе харесало?

Обхвана я чувство на несигурност. Трябваше да го попита, трябваше да узнае. Не можеше просто да лежи и да се чуди.

— Джак?

Той мълчеше. Предполагаше какъв ще е въпросът й и се боеше да отговори.

Фиона събра сили и повтори малко по-високо:

— Джак?

Отговорът, който получи, бе тихо похъркване.