Карън Хоукинс
Как да отвлечеш шотландски лорд (12)

Глава 11

Чувала съм, че мъжете и жените говорят на различни езици, но това не е истина. Говорят на един език, но го възприемат по различен начин.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Часове по-късно, Фиона се събуди, като примигна сънливо в полумрака. Стаята бе обгърната от тишина и тя веднага осъзна, протягайки ръка, че леглото е празно. Джак си бе тръгнал.

Връхлетя я разочарование. Какво ли правеше съпругът й в този момент? Карти ли играеше? Може би бе на гости на приятел? Или пък на приятелка? Стисна зъби и отметна завивките. Не можеше просто да стои така и да се чуди, щеше да разбере сама. Все пак и тя имаше крака. Щом той можеше да ходи където си поиска, същото се отнасяше и за нея. Бе го предупредила и сега щеше да му докаже, че не се е шегувала.

Запъти се към гардероба и извади рокля от зелена коприна с деколте, много по-отворено от всички други, които притежаваше. Джак беше настоял да я купи, заявявайки, че щял да й се наслаждава изключително, когато я носи. Надяваше се да мисли по същия начин, като я види да влиза пременена така в един от неговите свещени игрални домове. Роклята беше по-обикновена, в сравнение с тези на останалите дами, но пък беше красива и дръзка.

Дръзка. Да, такава трябваше да бъде и тя. Дръзка, съблазнителна и опасна. Също като жените, които посещаваха подобни места.

— Да върви по дяволите! — каза високо. Почувства се добре, затова го повтори отново. — По дяволите, по дяволите!!!

Облече се, като избра чорапи и пантофи, които да отиват на роклята. След това застана пред тоалетната масичка и оправи косите си. Не можеше да стои спокойно, докато Джак се подиграваше с техния брак. Беше приключила с чакането.

Зачуди се как да го открие. Спря за малко. Сигурно имаше определени места, които посещаваше. Предположи, че прислугата щеше да знае, те винаги бяха осведомени за всичко.

Реши, че това е добър план, застана пред огледалото и дръпна деколтето си още по-надолу. Да, така бе много по-добре. Изглеждаше стилна и решителна, мощна комбинация.

— Джак Кинкейд, трябваше да внимаваш — каза тя. — Ще съжаляваш, че събуди гнева на МакЛийн. Тежко ти!

Навън се чу грохот на гръмотевица. Ако не искаше да провали начинанието си, трябваше да запази спокойствие. Не биваше да се ядосва, а само да му отмъсти. Да подходи с финес.

С последен поглед в огледалото, тя се обърна и напусна стаята, като затвори вратата решително.

Девънсгейт примигна.

— Моля да ме извините, милейди?

— Казах, че излизам. — Фиона взе пелерината си от втрещения иконом.

— Да, милейди. Чух ви. Просто не знам… имам предвид, не бях сигурен… щях… — Икономът спря и си пое дълбоко въздух. — Искам да кажа, ако Негова светлост попита къде сте, какво да му отговоря?

Фиона затегна пелерината около врата си.

— Той не е тук, така че това не е проблем.

— Но, но… той може да се върне и…?

Тя сви устни.

— Ами в такъв случай, предполагам, че е добре да е уведомен.

Девънсгейт кимна нещастно.

— Много добре, Ако Негова светлост попита, моля да го информирате, че съм излязла навън.

Икономът примигна.

— Просто навън ли, милейди?

Тя се усмихна.

— Всъщност, кажи му, че съм отишла да се забавлявам.

— Да се забавлявате ли, милейди? — Икономът се задави.

— Да, отивам да се веселя, също както прави и той, само че ще си потърся мъже за компания.

Икономът се ококори широко.

— Да — продължи, като се потъркваше с ръкавиците си, за да се стопли. — Ще потърся най-неподходящите и развратни мъже в Лондон. Ще играя комар, ще пия… — какво още правеше човек, когато се забавлява? Сигурно имаше и конни състезания и други такива неща, но не беше облечена подходящо за тях. — Предполагам, че това е всичко.

— Надявам се — изтърси Девънсгейт.

Фиона повдигна вежди, а икономът се изчерви.

— Милейди, моля ви. Това не е безопасно. Позволете ми да изпратя бележка на лорда.

— О, знаеш ли къде е?

— Не, милейди, но има няколко места, които обича да посещава. Повечето са неподходящи за дама от вашата класа.

Чудесно, значи щеше да започне от тях.

— Кочияшът знае ли ги?

Девънсгейт кимна още по-нещастно.

— Милейди, вие със сигурност не го мислите наистина. Може би, ще желаете чаша чай или…

— Не, благодаря ти. Ще открия развлеченията на нощния Лондон, без значение дали с Негова светлост, или без него. Но се чувствай свободен да го уведомиш какво правя — тя се усмихна — и му кажи, че очаквам да се позабавлявам.

С едно помахване, Фиона излезе от къщата и се запъти към очакващата я карета.

 

 

— Кинкейд, играеш ли или спиш?

Джак вдигна поглед от картите си и погледна мъжа в другия край на масата.

— По дяволите, Де Лавсли, играя!

— Тогава направи своя залог. Задържаш играта.

Лорд Кейн погледна в чашата си с дълбоко разочарование и въздъхна.

— Това място има мизерно обслужване. Защо ли идвам тук, като има по-добри заведения.

— Направи залога си, Кинкейд! — прекъсна го лорд Карлис. Челото му блестеше под светлината на лампата, което доказваше напрежението от играта.

Джак погледна към бледото му лице. Карлис не бе спечелил нито една игра досега и изглеждаше все по-отчаян с всяка изминала минута.

— Вътре съм. — Джак постави картите на масата и срещна настоятелния поглед на Карлис. — А ти?

Мъжът преглътна шумно и кимна нервно.

— Разбира се.

— Тогава играйте — каза Кейн, като държеше чашата си високо с надеждата, че лакеят ще забележи проблема му.

— Това място свободно ли е?

Джак повдигна глава и видя брата на Фиона да стои до Карлис.

— Какво правиш тук, Грегор?

— С Дугъл дойдохме, за да видим в каква неприятност си се забъркал отново.

— И откъде знаехте как да ме намерите?

Дугъл се отдели от тълпата зад Грегор и постави ръка на стола на Кейн.

— Хемиш ни каза.

— И какво сега, ще ме следите постоянно ли?

— Точно така — кимна Грегор, а Дугъл видя празната чаша на Кейн и каза:

— Бренди?

— Какво, а да, разбира се. — Кейн примигна с изненада.

— Ще потърся лакея да донесе, даже ще си взема и аз.

— Ти си добър човек. — Де Лавсли му подаде чашата си.

Дугъл огледа залата и видя един лакей.

— А, има един там. — Постави ръце около устата си и извика: — Хей!

Цялата зала утихна внезапно, а Джак потрепери. Дугъл издърпа чашата от ръцете на стареца и я размаха на лакея, който го гледаше със зяпнала уста.

— Бренди!

Лакеят преглътна, поклони се и забърза към него. Разговорите продължиха веднага.

— Е, благодаря ви! Кой сте вие? — Кейн го погледна учудено, вече удовлетворен от пълната си чаша.

Дугъл издърпа стол от съседната маса и го възседна, като кръстоса ръце на облегалката.

— Защо не ни представиш, Кинкейд?

— Хей! — Дугъл се наведе към Карлис и каза тихо. — Май си свършен, приятелю?!

— За Бога! Как може…? — изумено го погледна Карлис.

Грегор удари леко по картите му.

— Ами нямаш козове и само една осмица. Бих казал, че е свършено с теб.

— Не можеш да обявяваш картите ми на глас пред всички! — каза Карлис задъхано.

Грегор се наведе дотолкова, че лицето му се изравни с това на Карлис.

— И защо не?

Лордът примигна и стана толкова бързо, че събори няколко монети на земята.

— Господа, боя се, че господинът може би е прав. Приключих. Трябваше да спра още преди няколко часа. — Лордът се поклони. — Приятна вечер! — Обърна се и напусна залата.

Грегор седна на освободеното място.

— Може би трябва сам да представя себе си и брат ми. Аз съм Грегор МакЛийн, а това е Дугъл. Ние сме зетьове на Кинкейд.

— И отвратителни досадници! — добави Джак, като захвърли картите си на масата.

Лорд Кейн се засмя тихо.

— Знам какво имаш предвид. Братята на съпругата ми постоянно ме преследват за заеми. Накрая сигурно ще ме разорят.

— Това е един от най-лошите недостатъци на брака — кимна Де Лавсли.

Грегор събра картите от масата и започна да ги бърка. Джак кимна в знак на съгласие и каза:

— Господа, вярвам, че прекарах достатъчно време на тази маса.

— О — присви очи Грегор — да не би да си отиваш вкъщи?

— Където ти е мястото? — добави Дугъл — При жена ти?

Кейн и Лавсли размениха погледи. После Кейн прочисти гърло и предложи:

— Може би трябва да се преместим на друга маса?

Един от лакеите на Кинкейд приближи масата.

— Лорд Кинкейд, имате съобщение от Девънсгейт. Той каза да ви предам, че е спешно.

Джак посегна към бележката.

„Милорд, лейди Кинкейд ми съобщи, че излиза тази вечер. Когато я попитах къде, тя отговори, цитирам буквално: «Да се забавлявам.» Моля ви за съвет.

Девънсгейт.“

Джак се изправи, преобръщайки стола си.

— Как смее! — изфуча той. Господи, а ако й се случеше нещо! А ако…

— Къде отиваш? — попита го Грегор, блъскайки собствения си стол.

— Да намеря съпругата си.

— Да я намериш? — Дугъл също вече се бе изправил. — Но къде е?

— Не знам! — отговори мрачно Джак. — Но ще я открия и ще я преметна през коленете си, за да й припомня, защо аз съм единствения, който…

— Единственият, който какво? — Свъси вежди Грегор.

— Не е ваша работа! — Джак изблъска зетьовете си и с решителна крачка се отправи към вратата.

Бог да му е на помощ, но той щеше да се погрижи Фиона да не се „забавлява“ никога повече.