Карън Хоукинс
Как да отвлечеш шотландски лорд (16)

Глава 15

Ах, момичета, вземайте добрите решения непоколебимо и бързо. Тези, които не знаят какво искат, получават каквото заслужават.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ.

Фиона се спря пред огледалото в антрето и килна островърхата шапка за езда над едното си око. Голямо щраусово перо се виеше над ръба й.

Грижливо подбраният костюм за езда от зелено кадифе й прилягаше като ръкавица, строгата му кройка подчертаваше нежните й форми и закръглени извивки. Грегор и Дугъл щяха да го намразят, беше сигурна в това. Ухилена, тя сложи ръкавиците си и кимна на портиера Джон, който, докато отваряше вратата, й пожела приятен ден.

Грегор и Дугъл стояха в края на алеята, държейки юздите на конете си. И двамата бяха облечени по последна мода — семпли бижута проблясваха в гънките на шалчетата им, а ботушите им бяха лъснати до блясък. Престоят им в Лондон беше приятен за тях в много отношения, но още по-удивително бе, колко добре Лондон успя да възприеме красивите й братя. Особено Грегор.

Въпреки че Дугъл будеше голямо възхищение с русата си коса и тъмни очи, Грегор беше този, който предизвикваше най-много въздишки със своето греховно ангелско изражение и навъсен поглед. Фиона дори бе чула една жена да казва, че ако не беше белегът му, той би изглеждал като статуята на Аполон в Британския музей, но би бил твърде хубав, за да е истински.

Грегор се беше облегнал на едно дърво, а юздите на коня бяха преметнати през ръката му. Ниско спуснатата му шапка хвърляше сянка над белега на лицето му. До него стоеше Дугъл, голям и рус, със закачлив блясък в безгрижните очи.

— Време беше — каза Грегор и с гъвкаво движение се оттласна от дървото.

— Извинявам се, че стана толкова късно. Говорих с Джак и загубих представа за времето. — Фиона засенчи очите си с ръка, за да види дали конярят водеше коня й.

Грегор учудено повдигна вежда:

— Нещо не е наред ли?

— Не — отговори тя, някак твърде бързо.

Дугъл се намръщи:

— Какво е направил разбойникът сега?

Джак се бе усмихнал и бе накарал сърцето й да трепне, беше я любил, докато остана без дъх. Освен това, не познаваше по-упорит мъж от него.

— Не е направил нищо. Наистина. — Тя дръпна ръкавиците си. — Аз, обаче, се нуждая от съвета ви.

— Какъв съвет? — попита Грегор предпазливо.

— За Джак.

Дугъл кимна към брат си:

— Това е по твоята част.

— Моля? Какво знам аз за отношенията между влюбените? Моите връзки никога не продължават повече от три седмици.

— Така е, защото губиш интерес към жените от момента, в който ги вкараш в леглото си.

Грегор хвърли гневен поглед към брат си.

— Не е необходимо сестра ни да слуша подобен разговор.

Дугъл се изчерви:

— Съжалявам. Не помислих…

— Грегор, ти си имал връзки преди — прекъсна ги Фиона. — Години наред бяхте близки с Вениша Огилви.

Грегор я погледна ужасен.

— Та ние се познаваме от петгодишни. Връзката ми с Вениша не ме прави достатъчно опитен, за да давам съвети относно брака ти.

Дугъл се почеса по брадичката.

— Винаги съм мислил, че между вас с Вениша имаше нещо повече.

— Тя не е мой тип жена — отговори Грегор, хвърляйки на брат си враждебен поглед.

— Мисля, че е чаровна — каза Фиона. — Тя е умна, забавна и възпитана и… О, прав си — тя не жена за тебе.

— Свърши ли? — попита Грегор.

— Тя е закръглена. Причината Грегор да не изпитва страст към нея е, че не е почитател на по-пищните форми — каза Дугъл и бързо се наведе, когато Грегор замахна към него. — Истина е. Това девойче Тратъм е плоска като дъска.

— Със сигурност не мислеше така, когато тичаше след нея.

Дугъл се сви:

— Защото бях очарован от лицето й. След като пелената пред погледа ми се вдигна, не ми отне много време да забележа останалото. Или липсата на такова.

Самодоволна усмивка се появи на лицето на Грегор.

— Ти просто не си я виждал гола. Тя има всичко, което й е необходимо, за да…

— Извинете ме! — каза Фиона доста рязко. — Говорехме за мен.

Грегор се подсмихна:

— Съжалявам, момиче. Разбира се, че ще ти помогнем, доколкото можем.

— Ето го и коня ти — каза Дугъл щом конярят се появи. — Нека се разходим с конете до края на улицата и да довършим този разговор далеч от слугите.

Фиона изгледа унило новите си ботуши за езда. Надяваше се да не й убиват много по време на разходката. Тя позволи на Дугъл да вземе юздите на Офелия и те потеглиха далеч от ушите на слугите.

Горната част на Гросвенър стрийт беше просторен, сенчест булевард, обграден с красиви къщи. Изобилието от цветя и последните дъждове бяха придали на мястото свеж, зелен вид.

Фиона погледна към братята си веднага щом се отдалечиха от къщата на Кинкейд.

— Нуждая се от мъжко мнение. Бракът ми с Кинкейд е малко по-сложен, отколкото очаквах. Има определени неща, за които не постигаме съгласие и…

— Искаш да промениш мнението му за някои от тях — завърши Грегор.

— Откъде знаеш?

— Забелязал съм, че жените често имат желание да променят хората, дори онези, които обичат.

— И аз съм забелязал същото — намръщи се Дугъл. — Което е странно, като се замислиш. Защото ако не харесваш човека, защо би оставила нещата да се задълбочат?

Грегор погледна към Фиона:

— Може би знаеш отговора на този въпрос.

— Аз? Та аз дори не мога да намеря начин да откажа Джак от скитането му нощем по игралните домове. Според него, щом не е имал избор при сключването на брака, трябва да бъде оставен да живее, както преди да се оженим.

— Това ми звучи разумно — обади се Дугъл.

Фиона го стрелна с очи:

— Разумно? Значи няма да имаш нищо против жена ти да излиза в ранните утринни часове, за да пие, да играе хазарт и какво ли още не?

Дугъл се намръщи.

— Никога не бих го позволил! Защото, ако помисля… — той млъкна и погледна Фиона смутено. — Разбирам какво имаш предвид.

— Е? Какво ще направиш по въпроса?

Дугъл погледна към Грегор, който тихо се разхождаше, потънал в мисли.

— Е? — попита Фиона.

Грегор кимна.

— Знам какво трябва да направиш.

Слава Богу! Беше започнала да подозира, че е допуснала грешка, молейки братята си за помощ.

— Мисля, че трябва да го изненадаш, да го шокираш, да направиш това, което най-малко очаква. Мъжете харесват непредвидими жени.

Фиона примигна и погледна към Дугъл, който изглеждаше също толкова озадачен, колкото и самата нея. Той каза:

— Грегор, не съм сигурен… уф! — започна да подскача на един крак Дугъл. — По дяволите, Грегор! Това беше палецът ми!

— Настъпих ли те? — попита брат му. — Съжалявам.

Дугъл се наведе да разгледа ботушите си.

— Съсипа блясъка им.

— Заповядай! — Грегор хвърли кърпичката си на Дугъл, който я хвана със свободната си ръка. — Докато ги лъснеш, ние с Фиона ще продължим разговора си.

Грегор взе ръката на сестра си в своята и се отправи надолу по улицата.

— Трябва да предизвикаш Кинкейд, накарай го да погледне на ситуацията по твоя начин.

— Но той ще се ядоса.

— Не му обръщай внимание. Всъщност, игнорирай го. Няма значение колко ще се ядоса, просто прави това, което смяташ за редно. Той ще се навърта наоколо.

Фиона го погледна замислено със зелените си очи.

— Наистина ли мислиш, че ще свърши работа?

Той я потупа по ръката:

— Опитай. Ще видиш, че съм прав.

— Благодаря ти, Грегор. Знаех си, че мога да разчитам на теб.

Когато Дугъл ги настигна, те възседнаха конете и се отправиха към парка, а слънцето кротко грееше от синьото небе над тях.

 

 

Малко по-късно Дугъл и Грегор седяха в Уайтс, като се наслаждаваха на най-доброто, което клубът предлагаше. Пред тях имаше бутилка бренди и чиния с хляб и сирене.

Грегор постави чашата си на масата:

— Мисля, че доста добре се справих. Никой мъж не обича жена да го командва, а Фиона вече се опитва да се налага.

Дугъл кимна:

— Тя е властно момиче. Спокойните дни на Кинкейд са преброени. Тя ще го предизвиква на всяка стъпка.

— Както би трябвало да направи, ако прояви малко разум.

— Жени — въздъхна Дугъл. — Нямат никакъв разум.

— Нито една от тях. Само виж нелепия й план да се омъжи за Кинкейд. Чиста глупост! Дугъл навъсено кимна, докато играеше с чашата си.

— Тя намери начин да спре войната между клановете.

— Да, но ако Фиона и Кинкейд са разделени, няма да ни се наложи да го търпим на семейните вечери, докато сме живи.

Дугъл се разведри:

— Не съм мислил за това. — Той си взе друго дълго питие. — За съжаление Александър каза, че и с пръст не можем да пипнем никой Кинкейд.

— Да. Закани се да ни удари гръм, ако някога си помислим за това — измърмори Грегор. — Жалък тиранин.

Дугъл го погледна замислено:

— Може би Фиона ще нарече детето Калъм. Това би било повече от отмъщение.

Идеята допадна на Грегор, докато не му хрумна друга мисъл.

— Ами ако е момиче?

— Калъмиа.

— Звучи като стомашна болест.

— Калиа?

— Хм. Може би.

Те замълчаха за момент, съсредоточени в предстоящото попълнение на тяхното семейство. Дугъл наля още бренди в чашата си.

— Грегор, мислиш ли, че жертвата на Фиона оправдава постъпката й?

Въпреки, че не говореха често за това, проклятието беше винаги в мислите им.

Грегор улови изпълнения с надежда поглед на Дугъл и сви рамене:

— Може би. Жертвата бе направена с чисто сърце, както проклятието повелява.

— Така е. То не казва, че трябва да има успех.

— Да. Просто всички трябва да положим усилия.

Дугъл го погледна неодобрително:

— Грегор, може би не трябваше да даваш толкова лош съвет на Фиона. Тя ще направи нещо, за да ядоса Кинкейд и може да стане опасно.

Грегор се навъси и блъсна празната си чаша през масата.

— Тя не е глупачка, Дугъл!

— Не, но и тя е избухлива, като всички МакЛийн. Не се знае какво ще направи, ако се разгневи. Питай Лусинда Федърингтън, ако не вярваш.

— По дяволите, Дугъл! Трябва ли да очерняш всяка добра идея, която имам?

— Поне знам какво представлявам — отвърна Дугъл. — За разлика от теб, който се смяташ за принц.

— Не е така, но нямаше да се оплаквам ако бях. — Грегор се загледа в кехлибарените дълбини на чашата си. — Каквото и да става, Фиона ще намери правилния път.

— Ами ако не успее?

— Тогава ние ще й помогнем да направи необходимото.