Дара Джой
Реджар (12)

Единадесета глава

Лайлак се облегна на ръба на ваната.

Водата беше приятна и гореща. Може би щеше да облекчи болезнените усещания, които изпитваше. Това беше втората вана, която си вземаше през този ден, а бе едва късен следобед. И все пак, днес болезнено усещаше някои свои мускули, за чието съществуване подозираше до вчера.

Чувстваше се добре в уединението на стаята за преобличане.

Ейми бе отказала да постави ваната тук, вместо в спалнята пред камината, но Лайлак настоя. Беше изпаднала в самосъжаление и имаше намерението да се усамоти. Сама.

Николай.

Тиранин.

След като излетя от кабинета, беше изтичала обратно в стаята си, заповядвайки на Ейми да махне вещите му.

Ейми се върна на долния етаж, за да се консултира с Негово Височество. Ако в нещо можеше да се забележи разликата в положението й от вчера до днес, то бе, че заповедите й не се зачитаха вече. Той имаше последната дума. Натрапник! Това беше вбесяващо.

Обаче тя се чувстваше леко глупаво за начина, по който се бе отнесла с брат му. Всичко, което знаеше бе, че бедният човек може би е напълно неосведомен за лошото поведение на Николай. А тя беше обещала да пази тайната му. Предполагаше, че ще трябва да се извини на брат му по време на вечеря.

Но нямаше да се извини на него.

Естествено, Николай беше отменил нарежданията й към Ейми, казвайки на прислужницата да направи точно каквото е заповядал. Бе се преместил и завзе стаята й. Точно както се бе натрапил и в живота й.

Той беше отвратителен!

Варварин!

Нежелано, думите доста сладък варварин минаха през съзнанието й. Против волята й, ъгълчетата на устата й леко се повдигнаха, когато си спомни как я бе близнал в просъница тази сутрин. Князът имаше много ангелски вид докато спеше. Жалко, че не можеше да го прехвърли и в будното си състояние.

Тя се отпусна в топлата вода, затваряйки блажено очи. Можеше да усети как потъва в дрямка. Ммм, водата беше толкова приятна…

 

 

Меки устни докоснаха нежно ръката й…

— Николай? — промърмори тя сънено.

— По-добре да е.

Лайлак отвори очи. Синьо-златният му поглед срещна нейния. Той беше седнал на столчето до ваната близо до нея.

— Трябва да съм заспала — тя се прозина, след това ахна, щом осъзна, че е напълно гола и безмилостно изложена пред погледа му. На дневна светлина. — Какво правиш тук? — възмути се тя.

— Търсих те.

— Защо?

Все така бавно, пръстите му се спуснаха по ръката й. Нереално дългите му мигли се вдигнаха лениво и разкриха очите му, изпълнени с топлота. Топлота, която бе започнала да разпознава.

— Не.

— Да.

Лайлак се нацупи.

— Не искам.

Един дълъг пръст се протегна, за да докосне зърното й. То се втвърди мигновено. Той се наведе и го пое нежно между устните си, засмуквайки го. Малък звук, който подозрително приличаше на наслада се изтръгна от устата й.

— Не? — прошепна той срещу връхчето на гърдата й.

— Аз… аз не мисля… — перфектните му зъби се спуснаха надолу.

Тя изстена името му.

Това прозвуча като съгласие. Силните му ръце се мушнаха под нея във ваната, вдигнаха тялото й и го положиха в скута му с лекота. Водата капеше по него и по пода, мокреше дрехите, но той не обръщаше внимание.

— Не трябва да правиш…

Устата му затвори нейната.

Устните на Реджар горещо се притиснаха към нейните, сякаш изискваха отговор и пламенното проникване на езика му го получи.

Лайлак стисна отворената яка на ризата му, стенейки от страстното плъзгащо движение на езика му вътре в нея. Тя можеше да го вкуси, да го усети, толкова сладък в устата си.

Той щеше да й покаже една малка част от специалния талант на фамилиерите…

Дланите му се плъзнаха по влажното й тяло, затопляйки охладената от водата кожа, галейки я чувствено, докато продължаваше безмилостно да плячкосва горещата влага на устата й. Лайлак трепереше от очевидното майсторство на целувката му.

Той се отдръпна леко и засмука долната й устна. Дразнеше я с малки ухапвания, успокояваше я с изтънчените движения на езика си — само за да се потопи внезапно в нея отново с твърд мощен натиск. Пиеше от нея.

Сякаш по негова воля, дъхът й започна да идва на кратки глътки.

Към неговата уста.

Реджар пое подаръка от дъха й, връщайки й го периодично между равномерните докосвания и близвания. Кръвта, като див, биещ барабан, туптеше във вените й, оживявайки сетивата й. Тя се гърчеше срещу него, пленница на умението му и разбра, че не може да поеме си дъх, освен ако той не благоволеше да й даде.

Бе пленена от силата му. Жадно търсеше следващия му дъх, докосването му, плъзгането. Беше негова.

Малък водопад от спазми на удоволствие потече по тялото й и се увеличаваше с всяка отмерена вълна от устата му към нея. С всяко потапяне в нея. Николай без усилие я разпали до нажежената точка само с таланта на устните и езика си.

И без особени усилия от негова страна, Лайлак се мяташе подивяла под него.

— Още! — помоли го тя. Искаше да вкуси още.

Имаше още. Той разтвори устни върху нея и й даде, каквото искаше. Измърка в устата й.

Лайлак избухна в хиляди пламъци. Тръпките горяха безкрайно — дълъг, горещ пожар на страстта. Когато най-накрая свърши, тя падна върху гърдите му.

Фамилиерът я беше довел до върха само с целувката си.

Щом отвори лениво очи и погледна нагоре към страстното красиво лице над себе си, Лайлак направи единственото нещо, което можеше.

Тя обви ръка около силната му като колона шия и притегли невероятната му уста решително обратно към своята.

 

 

Николай движеше горещата си влажна уста по шията й.

Тя не си спомняше как я е пренесъл до леглото. Не си спомняше кога се е съблякъл. Изглежда не си спомняше нищо.

Знаеше само, че сега той я покриваше като трескаво пулсиращо одеяло, че дланите му държат раменете й здраво, че потърква главичката на ерекцията си съблазнително между гънките на женствеността й.

Нисък стон на удоволствие се откъсна от гърлото му.

Думи на език, който тя не беше чувала никога преди, бяха прошепнати дрезгаво срещу кожата й:

— К’мата нинке шатеер…

Като екзотична подправка, загадъчните думи паднаха върху нея, засилваха пламенните му движения, караха я да иска да го вкуси бавно, изпълваха я с пикантни обещания за това, което можеше да й даде…

Как я беше направил такава?

Безумна и искаща?

Може би тези съблазнителни фрази бяха нещо повече от думи. Може би магия. Със сигурност никой обикновен мъж не би могъл да стори това на една жена.

— Николай — Лайлак сложи ръце от двете страни на лицето му, вдигайки главата му от себе си. — Не трябва да правиш никакви магии върху мен — помниш ли обещанието си? Трябва… — тя се задъха, когато той се плъзна по вътрешната страна на цепнатината й, стимулирайки нежно изключително чувствителното място с копието си. — Ти… ти трябва да се откажеш от магията…

— За коя магия говориш, сук-сук? Тази? — прошепна той дрезгаво, докато ближеше ареолата й. — Или тази? — той докосна само връхчето на изпъкналото зърно. — Или тази… — той проникна бавно, като й позволи да почувства потъването му в нея завинаги, сантиметър по сантиметър.

— Оооо… Николай… — краката й се обвиха около кръста му. Стана й ясно, че съпругът й притежава напълно естествен талант.

Когато се потопи целият в нея, Реджар помръдна леко, решен да й покаже една малка част от истинската си магия. След това вдигна глава, отмятайки назад черната си коса. Очите му блестяха палаво.

— Бързо ме целуни — прошепна той.

Тя го направи, без да се замисли.

Младият й съпруг й показа колко много одобрява невинното докосване на устните й. Той продължи да я люби по начин, който тя никога нямаше да забрави.

 

 

— О, небеса, Ейми! Тази храна не е достатъчна за дете, да не говорим за мъж като този! Сложи малко повече в чинията му!

— Да, милейди — Ейми покорно добави още малко картофи в чинията на зеленоокия мъж.

Реджар очакваше Трейд да повдигне надменно едната си вежда и да спре тези глупости, но той го изненада с любезно кимване към лейди Уъмпълс и прие допълнителната порция.

Поради някаква причина, която никой на масата не можеше напълно да проумее, Агата Уъмпълс бе приела веднага Трейд та’ал Яниф.

За краткия период от петнадесет минути, тя вече се обръщаше към него с моето момче. Макар да наричаше и Реджар така, не бе съвсем същото. От една страна, никога не бе очаквал Трейд да се примири с това. От друга, беше трудно да си представи някой да нарича авиарански воин, особено такъв като Трейд, моето момче.

В интерес на истината, Трейд беше до известна степен объркан от това как да се държи с възрастната жена. Никога не бе познавал топлината на майчиното докосване и не знаеше как да се справи с демонстрираната загриженост на лейди Уъмпълс.

Той реши да изтърпи това, докато го разбере по-добре.

— Княз Николай ми каза, че сте негов брат, но вие не носите същата титла, като него. Намирам това за много объркващо. Аз съм твърде стара, за да ме объркват нарочно, моето момче — не го приемам добре.

Трейд повдигна едната си вежда към Агата.

— Е? — тя го прониза с едно от своите трябва да отговориш изражения.

Лайлак веднага бе разпознала погледа и се надяваше братът на Николай да е достатъчно благоразумен да внимава. В противен случай, последиците щяха да бъдат непоносими. Оказа се, че той не е глупак, защото остави чашата си с вино на масата и й отговори незабавно.

— Николай — Трейд се обърна и погледна Реджар остро, — и аз не споделяме един баща. Аз не използвам титла, защото не съм подходящ за това.

Агата свъси чело. Това значеше ли, че има титла или не?

— Да, момчето ми, но и ти сигурно имаш някаква?

— Не е задължително.

Той се държеше доста предпазливо. Агата се опита да разгадае отговора му:

— Но… си руснак, нали?

— Руснак? — той изглеждаше озадачен. — Не, не съм руснак.

Търпението на Агата беше на изчерпване, защото извика:

— От къде идва народа на баща ти?

— Небесните земи на…

Реджар се изкашля силно, прекъсвайки думите на Трейд.

— Високите земи? — попита Агата, разбрала погрешно думите му, заглушени от внезапния пристъп на кашлица на княза.

— Знаех си! Той е див шотландец! — промърмори на себе си Ейми, докато разчистваше чиниите от масата.

Как би могъл да бъде планинец, когато брат му е руски княз? Агата се обърка. Беше й много трудно да получи ясен отговор от този мъж. Той като че ли пазеше всичко за себе си в тайна. И все пак изглеждаше достатъчно честен в отговорите си, почти откровен.

Е, тя го харесваше въпреки това. В него имаше нещо… нежно, което опитваше много усърдно да прикрие под жилавата си външност. Вероятно успяваше да заблуди повечето хора — но не и нея. Когато ставаше въпрос за хора, Агата беше много проницателна.

Този мъж притежаваше достойни качества, което означаваше, че има и силен характер. Погледът й се насочи към новия й племенник, седнал от другата страна на масата.

И защо този мъж не би могъл да бъде от добро потекло? Все пак имаше значение от къде произлиза — пред нея стоеше истински образец на съвършенство! Тя тайно намигна на княза. Ухилен, той й отвърна.

По време на вечерята племенницата й изглеждаше леко смутена. Лайлак и Николай бяха закъснели и когато най-накрая пристигнаха, Лайлак имаше приятна руменина на лицето си. Агата забеляза, че отношението на племенницата й към Негова светлост вече не е толкова студено. Напротив. Лайлак изглежда не можеше да го погледне, без да се изчерви.

Агата въздъхна с облекчение. Беше постъпила правилно.

 

 

След вечеря всички се оттеглиха в гостната. Лайлак си припомни, че двамата мъже бяха изгледали странно леля й, когато ги попита дали биха искали дамите да излязат от стаята, за да могат те да пият малко портвайн. Тогава Николай се обърна към леля й и я попита дали ще иска малко от този портвайн. Тя се бе засмяла, споделяйки, че често се е изкушавала, преди очевидното да стигне до съзнанието й и да предложи всички да отидат в гостната.

Братята само се спогледаха с объркани изражения.

Лайлак предположи, че мъжете в Русия не пият портвайн. Но човек не може да знае какво пият мъжете в Шотландия, защото са шотландци и са непредсказуеми. Тя си отбеляза мислено да попита брата на Николай за потресаващия слух, който беше чула за нещо, наречено хегис.

Лайлак не се изненада, когато Николай се настани в непосредствена близост до нея на канапето. По някаква причина той винаги искаше да бъде близо до нея. Това беше много… Тя преглътна. Котешко.

Не, обеща си, че няма да мисли за това. Изтика решително представата от ума си.

Леля й се поинтересува как се приспособява Николай към домакинството, така че Лайлак се възползва от възможността да поговори с брат му. Той се канеше да се разположи в една от странните придобивки на лейди Уимпълс, а именно стол от времето на гръцкото възраждане. Забеляза с какво любопитство оглежда извитите като лапи крака и същевременно хвърля подозрителни погледи на брат си.

Лайлак се усмихна.

— Николай няма нищо общо с това. Опасявам се, че не беше много добър ден за пазаруване на леля ми.

— А — той седна на стола, въпреки че тя не можа да каже, дали той наистина се отпусна. Не приличаше на човек, който някога го прави.

— Вярвам, че ви дължа извинение. Сигурно ме смятате за ужасно груба. Просто бях… бях… — Как да го обясни?

— Бяхте ядосана на… Николай — довърши вместо нея Трейд. — Той ви беше разстроил по някакъв начин. Разбирам това. Няма нужда да се извинявате.

Лайлак се изненада от разбирането му, имайки предвид ситуацията. Освен това, като брат на Николай, той вероятно беше добре запознат с това колко дразнещ човек може да бъде князът. Беше любопитно — всеки път, когато казваше името на Николай, с което изглежда се затрудняваше — сякаш почти се задавяше. Във всеки случай, за нея беше очевидно, че той не знае нищо за съмнителните дейности на брат си свързани с черното изкуство. Всъщност той изглеждаше доста… педантичен.

— Това е толкова любезно от ваша страна… Мога ли да ви наричам Трей? Нали сега сме сродени.

Трейд се взираше в нея. Невинните й думи имаха дълбок ефект върху него. Да, те бяха сродени.

Реджар беше женен за нея. Сега тя беше негова роднина. Неговата клетва за Чи’ин тсе Лю щеше да обхване и нея. И предположи, че в тази връзка трябва да пази и леля й също. Той несъзнателно се намръщи. Когато бе започнал това пътешествие, Трейд нямаше представа в какво го въвлича Яниф.

Съпругата на Реджар го гледаше в очакване, големите й зелени очи бяха открити и невинни. Как тази невинност беше попаднала в ръцете на неговия брат по линия фамилиер? Трейд не се съмняваше, че тя е недокосната. Или най-малкото е била.

Това със сигурност беше безпрецедентен случай.

Всички познаваха вкусовете на фамилиерите, които отиваха при по… опитни жени. Как Реджар беше стигнал до това? И нямаше ли да е интересно да го притисне, за да разбере? По лицето му премина бърза лукава усмивка.

— Разбрали сте името ми погрешно. Казвам се Трейд. Трейд та’ал… — тук той се поколеба, никога не се бе представял по друг начин, освен като син на Тийрдър. Обаче, както и всичко друго в живота му, това име му бе отнето. — Яниф — довърши той.

— Тогава се извинявам още веднъж за втората си обида, Трейд та’ал Яниф — усмихна се тя мило.

Той кимна любезно, необичайно развълнуван от сладката й настойчива молба.

Улови погледа на Реджар над главата на лейди Уъмпълс. Не я заслужаваш, сякаш казваше на по-младия си брат.

Очите на Реджар блестяха предизвикателно. За пръв път през живота си, той проникна в личното пространство на Трейд, изпращайки му мисъл: Разбира се, че я заслужавам.

Трейд дори не трепна. Просто погледна предизвикателно брат си.

Реджар се ухили лекомислено, преди да отговори на въпроса на лейди Уъмпълс. Реши, че след като бе приел Трейд като свой брат, той трябваше да приеме фамилиер като него.

Сега го чувам и в главата си. Трейд въздъхна дълго и мъчително. В този момент много приличаше на другия си брат по линия, Лорджин.

— Кажете ми, моето момче — Агата се обърна към Трейд, — разгледал ли сте вече голяма част от Лондон?

— Не съм виждал нищо — Трейд отговори повече от искрено, дори не беше пристъпвал извън вратата на тази къща.

— Ние ще трябва да поправим това, нали, Николай? — Агата потупа ръката на Реджар.

Лайлак се чудеше дали възрастната й леля в момента не изживяваше най-хубавите дни от живота си, командвайки тези двама силни мъже, като един малък сивокос генерал. Но дали леля й осъзнаваше, че те й позволяваха да го прави?

— Да — съгласи се Реджар. — Утре ще те заведа на едно място, наречено клуб Уайтс и ще те представя на…

— Николай, не можеш! — възмути се Лайлак.

Реджар се обърна към нея и я погледна въпросително.

— Ние… — Лайлак мачкаше неспокойно роклята си. — Ние тъкмо се оженихме — прошепна тя.

Очите му блестяха срещу нея.

— Не съм забравил, не се притеснявай — каза той полугласно. — Няма да те оставя сама много дълго, сук-сук. Няма да имаш време да скърбиш за мен.

Сякаш тя щеше да скърби за него!

— Глупак! — изсъска тя. — Ако зависи от мен, можеш да се махнеш за цяла седмица, все ми е едно! Въпросът е, че един човек не може да се ожени днес, а утре да тръгне да се забавлява с жени! Просто не се прави така!

Реджар обви ръка около нея и я притегли по-близо. Наведе се и промърмори в ухото й:

— Какво имаш предвид с тези думи?

— Просто… не се прави така — повтори тя. — Ще е ужасна обида за мен. Двойките, които се женят не се показват на обществено място за определен период от време.

— Защо?

— Защото така се прави! Повечето младоженци отиват надалеч след брачната церемония.

— Къде отиват? — прошепна той.

— Не знам! Някъде. Ние не направихме така — за това трябва да останем тук и да не си показваме лицата известно време.

— Това е най-глупавото общество, което някога съм… — Реджар пое дълбоко дъх. — Много добре. Няма да показвам лицето си.

— Добре — кимна тя одобрително.

— Освен пред теб — добави той закачливо. — Кое лице би искала да видиш тази вечер?

Лайлак се изчерви.

— И, Лайлак? — промърмори той в ухото й.

— Да?

— Не ме наричай глупак повече — завърши думите си с леко близване по ухото й.

— Вие двамата приключихте ли с малкия си… разговор? — попита Трейд иронично.

— Да — обяви Реджар и се изправи. — Лайлак и аз решихме да не показваме лицата си. Веднага ще отидем в нашата спалня и ще останем там, докато мине периода от време, когато можем да си покажем лицата или докато не капнем от умора.

— Николай! — Лайлак се възмути за втори път.

Агата изхихика зад дланта си. Като хвана ръката на Лайлак, Реджар я подкани да се изправи.

— Лейди Агата, оставям скъпоценния си брат във вашите грижовни ръце. Бъдете внимателна с него.

— Николай! — Лайлак подтичваше след него, принудена от стегнатата му хватка около китката й.

— Само правя това, което ти поиска, сук-сук. Можеш да ми благодариш както трябва след няколко минути.

— Николай…

Гласът на Лайлак заглъхна, щом Реджар затвори плътно вратата зад тях.

Агата погледна Трейд.

Трейд отвърна на погледа й.

Той изсумтя, а тя се изсмя. И двамата избухнаха в смях.

Трейд поклати глава, като се смееше. Реджар винаги бе имал добър подход… Не, че някога щеше да позволи на този разбойник да го разбере.

 

 

Той има определен подход, съгласи се тя.

В действителност, Николай просто я дръпна гола върху себе си, без намек за извинение. Лайлак го погледна и наклони глава на една страна.

— И какво се очаква да направя сега?

— Какво мислиш? — той раздвижи бедрата си под нея, давайки й указание. Пулсирането на набъбналото му копие между краката й сякаш подсилваше предложението му.

Очите на Лайлак се разшириха.

— Наистина?

— Бих ли те излъгал? — попита той съблазнително.

Лайлак реши да не отговаря на този въпрос.

— Но как?

Реджар въздъхна театрално, изглежда работата му като наставник никога нямаше да свърши.

— Седни върху него.

Да седне върху него? Как някой можеше да направи това? Щеше да я разкъса на две като заек на шиш.

— Не мисля! — отхвърли тя.

— Лайлак, сложи длани на гърдите ми и се наведи напред.

Тя беше скептична, но когато Николай използваше този особен, страстен, дрезгав глас… тя направи това, което й каза.

— Сега… се премести назад, докато усетиш… така, точно… там — Реджар сложи ръце на бедрата й. — Сега седни.

Намести я надолу с обиграна прецизност.

— Ох!

Очите му блестяха от задоволство.

— Наведи се напред.

— Аз… мога ли да го правя?

Устата му се изкриви в усмивка.

— Не се тревожи, аз съм доста гъвкав. Ще се опитам да остана цял от този огромен натиск.

— Не говоря за теб — отбеляза тя, но предпазливо се наведе напред по същия начин.

Той веднага пое гърдата й в уста и я всмука. Тя почувства докосването му чак до пръстите на краката си. Тогава Лайлак реши, че дори и да я разкъса, ще остане там, където бе.

— Отлично, сега, сук-сук — той побутна перлата на гръдта й с език — помпай.

Лайлак остана неподвижна. Какво искаше да каже с това помпане? Поток от горещ въздух облъхна зърното й.

— Ето така — той й показа точно какво има предвид с няколко тласъка нагоре на бедрата си. Лайлак примигна от прекрасното усещане.

— О, така ли? — тя се притисна надолу, отскочи нагоре и отново се плъзна надолу. Николай стисна зъби.

— Аях, да…

Лайлак реши, че й харесва и стана по-ентусиазирана.

— Това е доста стимулиращо, нали? — имаше нещо, свързано с това да си отгоре… Може би имаше и други начини също толкова стимулиращи?

— Николай? — тя стисна здравите му бедра със своите. Съпругът й простена нещо за това, че е добра ученичка.

— Какво? — попита задъхано той, масажирайки гърдите й, докато тя продължаваше да се движи буйно отгоре му.

— Колко начина има да се прави това?

Тишина.

— Е?

— Шшт… Броя.

Но ръцете му не спираха да я галят. Особено по закръглените бедра, които го притискаха толкова съвършено. Това заслужаваше награда.

Той обви ръка около врата й и я придърпа надолу за целувка. В същото време се отдръпна и все още притискайки я към себе си, я повдигна.

Лайлак си помисли, че е доста изобретателен.

— Пет хиляди триста петдесет и два и три четвърти — каза той задъхано срещу устата й.

— Пет хиляди триста петдесет и два? — това я спря за момент.

— И три четвърти — без да броим някои комбинации — той я притегли надолу плътно до основата на ствола си. И двамата простенаха.

— Подиграваш ми се!

— Не — той ухапа брадичката й.

— Да!

— Нека разберем. Сега ще преминем на номер двеста тридесет и три.

Лайлак го плесна закачливо. Белите му зъби проблеснаха в слабо осветената стая. След това той се тласна бързо в нея.

Лайлак затвори очи в екстаз и понечи да каже нещо, но той сложи пръст на устните й.

— Знам какво искаш да кажеш.

— Какво?

— Още, Николай, още — ниският му глас съдържаше повече от намек за веселие.

Лайлак направи гримаса. Снижавайки гласа си няколко октави, тя се опита да му даде от собственото му лекарство, като имитира тихият му мелодичен тон:

— Колко повече, сук-сук?

Фамилиерите обожаваха подобни игри. На бузата му се появи дяволита трапчинка.

Той прошепна думите, които тя бе крещяла по-рано този следобед:

— По-силно, по-бързо!

Въпреки волята си, тя се изчерви.

— Престани!

— По-дълбоко — дразнеше я той безмилостно.

— Ужасен си, Николай.

Реджар се разсмя, изненада я като я сграбчи през кръста и се преобърна върху нея.

— Това ли искаше да кажеш преди? — той проникна в нея рязко.

Лайлак ахна и стисна силните му рамене.

— Това ли искаше? — движеше се в нея силно и бързо.

Лайлак започна да стене думите съвсем сериозно:

— Николай… още… още…

Той отговори на страстта й като стана сериозен. Погледна надолу към нея.

— Да, моя Лайлак, да — произнесе той срещу устните й, — ще ти дам всичко.

И го направи.

Освобождавайки фамилиерската си страст, той се задвижи в нея енергично. Лайлак, уловена от бурния ураган като него, го окуражаваше. Когато започна да драска гърба му от горещото желание, което беше предизвикал у нея, Реджар почти изгуби контрол. Тя се бе превърнала в жена на фамилиер.

И така той направи това, което трябваше да направи един фамилиер — изръмжа диво срещу нея и я захапа за рамото.

Когато кулминацията им най-накрая настъпи, беше едновременна и ослепителна.

 

 

Реджар отметна назад кичур от косата си.

Лежеше по гръб до Лайлак. И двамата все още се опитваха да възстановят дишането си след бурната любовна страст. Той затвори очи, с мисълта, че може да се отпусне за една бърза съживителна дрямка.

— Николай?

— Ммм?

— С много жени ли си бил?

Той отвори очи, цялата му сънливост изчезна. Обърна се на една страна с лице към нея.

— Да.

Лайлак очакваше отговора, дори го поздрави за честността, но поради някаква причина, това я накара да се почувства… зле.

— С много — тя прочисти гърлото си, — искаш да кажеш, например, десет жени? — младата жена не знаеше от къде има смелостта да попита.

Този път той не отговори, просто гледаше открито към нея.

— Двадесет?

Той мълчеше.

— Със сигурност не повече от четиридесет? — гласът й се понижи в края.

Реджар въздъхна дълбоко.

— Бил съм с много, много жени, Лайлак.

Тя преглътна необяснимата бучка в гърлото си.

— Разбирам.

Имаше нещо в гласа й, което го обезпокои.

— Защо това те притеснява? Не се ли възползваш от моите познания? — ръката му се протегна и улови лицето й.

— Не мисля, че ти разбираш.

Той се усмихна слабо.

— Разбирам. Но ти също трябва да разбереш — моят народ е много различен от твоя.

Лайлак си помисли за развратниците в обществото.

— Не толкова много.

Реджар наблюдаваше промяната на изражението й. Какво я беше разстроило?

— Предполагам, че трябва да се изравня с теб — каза тя.

Челото му се набръчка.

— Какво имаш предвид?

— Ами, така е справедливо. Не трябва да имаш нищо против, нали? Разбирам, че това е съвсем приемлива практика в обществото — практика, която тя презираше. Лайлак нямаше намерение да прави това, което бе заявила, но изпита любопитство за това, как щеше да се почувства той.

Реджар веднага прозря тактиката й.

— Няма да намериш мъж, който да те задоволи като мен — подразни я той.

Лайлак знаеше, че вероятно бе вярно, но отговори:

— Имам само твоята дума за това.

Дали беше сериозна?

— Няма да го направиш — заяви той решително.

Изглежда не му понасяше особено добре. Лайлак наскоро бе открила, че новият й съпруг доста се разгорещява, когато е раздразнен.

Може би трябваше да одраска гърба му, така да се каже, и да види какво ще се случи. Вероятно щеше да се окаже интересно.

Тя вдигна крак сякаш се протягаше, завъртайки малкото си стъпало във въздуха. С ъгълчето на окото си забеляза как Николай жадно следи гъвкавите й движения.

— Ммм, може би… понякога.

Лайлак получи повече, отколкото очакваше.

Николай внезапно зарови пръсти в косата й и я притегли към себе си. Тази игра не му харесваше. В дълбините на синьо-златните му очи проблесна гняв.

— Никога!

— Но ти да! — подхвърли обратно тя.

Истинската причина за играта й най-сетне се разкри.

Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре. Тя ставаше властна. Това му хареса. Наистина беше станала фамилиерска съпруга!

Не разбираше ли брачните порядки? Клетвата, която беше направил за нея? Брачната целувка, която му беше дала тя? Щеше да се увери, че е разбрала.

Той сведе глава към нейната.

— Никога — обеща Реджар срещу устните й, покривайки ги със своите. — Ти си само моя, Лайлак. Ето защо възнамерявам да те държа в постоянно състояние на пълно блаженство.

Николай винаги говореше сериозно. Успокоена, тя се усмихна на очарователната игра на думи. Той вероятно беше прекалено често в компанията на Байрон — започваше да звучи твърде романтично. Впечатлението бързо се изпари, когато Николай я целуна леко. Изтънченият аромат на канела и мирта се разливаше около нея.

Лайлак вдиша блажено опияняващото ухание. Тази работа с брака очевидно нямаше да е толкова ужасна, колкото си бе представяла.