Лора Лей
Да целунеш звяра (3)

Втора глава

Човек може да чуе падането на игла. Това беше клише, но бе първото нещо, което връхлетя в съзнанието на Шера, секунди след яростното изказване на Кейн. Тя стоеше лице в лице с него, виждаше мускула, изпъкнал на челюстта му, пламъците, изгарящи очите му, и слушаше пълната тишина в стаята. Там имаше още шестима души, освен тях, които, шокирани и безмълвни, станаха свидетели на пълното й унижение със смаяно учудване.

Като дишаше затруднено, Шера се изправи пред мъжа, който бе изтръгнал сърцето от гърдите й преди толкова много години, мъжа, когото се бе заклела да убие, само за да научи, че брат й почти го е направил. Бързо събра силата в себе си, гордостта, болката и решителността, които й бяха помогнали да оцелее през годините. Главата й се надигна, докато успя да го погледне величествено, уверявайки се, че лицето й изразява арогантно безразличие.

— Очевидно не смятам, че това е твоя работа, Кейн — каза тя кратко, като изтръгна с усилие думите от устните си, наблюдавайки как гневът му расте. — Ако смятах, че трябва да знаеш някаква част от това, щях сама да те информирам — погледна многозначително към Меринъс, преди погледа й отново да се върне на Кейн. — А това доказва, че според мен, ти не попадаш в графата „трябва да знае“.

Шера много добре знаеше най-вероятния издайник на тайните, които се опитваше да запази. Меринъс обичаше семейството си повече от всичко друго, с изключение на Калън и нероденото им дете.

Устните на Кейн се извиха и оголиха зъбите му с тихо ръмжене, което би накарало всяка Порода да се гордее.

— Помисли отново, котенце — изплющя той. — Не ми пука какво мислиш, че трябва или не трябва да знам. Дадох ти възможност да дойдеш при мен, шансът на годината, вместо това ти се скри. Сега можеш да се изправиш пред последствията.

Смехът й беше подигравателен и кратък.

— Да се изправя пред последствията? Съжалявам, Кейн, вече минах през това. Беше отвратително. Няма да плащам отново. Сега, ако ме извиниш, имам по-важни неща за вършене. Калън може да ме уведоми за решението, което ще вземете за „Фарсайд Кънстръкшън“. Наистина не ми пука как се справяш с това.

— Отдалечи се от мен и ще съжаляваш — тихото му предупреждение спря завъртането, когато понечи да се отдалечи.

Шера погледна към него, взря се в решителното сурово лице, в бушуващата ярост на тъмносините му очи. Устните й се извиха в горчива усмивка, а погледът й го прониза студено.

— Да съжалявам ли, Кейн? Единственото, което ми се иска, е да бях направила така първия път. Сега щях да бъда много по-добре.

След това Шера позволи на погледа си да обхване семейството й — тези, с които беше израснала, и двете жени, които се бяха присъединили към него чрез чифтосването си с братята й. Видя тяхното неверие, съчувствието и шока им.

— Лека нощ, момчета. Порцията ми от забавление за тази вечер свърши. Може би ще успея да се представя по-добре утре.

Гневът я изгаряше, караше бузите й да пламтят, разтърсваше тялото й и тя усещаше как се натрупва в нея.

— Смяташ ли, че ще е толкова лесно, Шера? — гласът на Кейн беше груб, битката да контролира емоциите си сякаш пулсираше в него. — Мислиш ли, дори за една проклета минута, че ще оставя да ти се размине?

— Наистина не смятам, че имаш избор — тя закрачи през стаята с високо вдигната глава.

Изобщо не й пукаше какво мисли той, че може или не може да направи тя. Беше преживяла единадесет години на физическо мъчение и емоционална болка, докато се опитваше да разбере, защо тялото й я бе предало, защо изпитваше още такава отчаяна нужда по Кейн, а плътта й се бунтува срещу докосването на всеки друг мъж.

Дори след като научи причината, това не бе повишило емоционалната й сила. Да узнае, че това е разгонване, а не желание, едно свързване, което остава неизменно, не й помагаше.

Калън вече беше бесен, че не му е разказала за физическите проблеми, които бе преживяла, че се бе осмелила да направи опит за стерилизация, за да облекчи болката. Разочарованието му от нея я беше засрамило повече, отколкото бе очаквала.

Докато напускаше кухнята, Шера чу как брат й спори с Кейн, а Меринъс го умолява. Останалите, разбира се, коментираха. На нея не й пукаше. Те не бяха живели през последните единадесет години в нейната кожа. Не бяха изгаряли от жажда, без да имат представа за причината, желаещи и страдащи за едно докосване, което никога не получаваха.

Шера се хвана за парапета на стълбището и започна да изкачва стъпалата. Желанието да избяга пулсираше във вените й, туптеше в сърцето й.

— Шера — гласът му я застигна на площадката.

Младата жена спря, ноздрите й пламнаха, когато въздъхна тежко, и стисна зъби, в опит да сдържи един вик. Обръщайки се бавно, тя погледна надолу към Кейн.

Тялото й трепереше от копнеж. Устатата й се навлажни, езикът й пулсираше, жлезите я боляха от нужда за освобождение на омразния хормон. Това беше достатъчно лошо, за да я докара до лудост, но тя знаеше дяволски добре, какво ще се случи, ако Кейн го погълне.

Химическата реакция не беше толкова силна при Калън и Тайбър, колкото бе при техните половинки. Ако се придържаше към модела, това щеше да е по-лошо от огромно количество виагра, когато засегнеше организма на Кейн. Мисълта за това накара вагината й да се подмокри, ридаеща от нужда. Като отделно същество със свой собствен разум, тя сякаш крещеше безмълвно, в знак на протест срещу отказа на Шера да й позволи да получи жадуваното облекчение.

Кейн беше прекалено дяволски красив, висок и силен, съвършен мъжки екземпляр със здрави, добре оформени мускули. Слаб и с крещяща сексуалност. Тъмната му коса беше късо подстригана, миглите му хвърляха сенки върху бузите му, докато я наблюдаваше.

Шера не му отговори, само го гледаше студено. Устните му се извиха от осъзнат глад.

— Ще се кача по-късно. Не ме карай да идвам да те търся.

Челюстта й едва не се удари в пода, когато той й обърна гръб и влезе отново в кухнята. Да не го кара да идва да я търси, повтори си тя невярващо. Кучи син, щеше да го убие.

Присвивайки очи, Шера тръгна бързо към стаята си. Преоблече се набързо в прилепнали черни панталони и плътна спортна тениска. Стегна удобния колан и кобура около ханша си, постави камата на бедрото си, преди да прибере косата си под черна бейзболна шапка и да се измъкне от къщата. Нека да дойде да я търси. Можеше да получи повече, отколкото онова, за което се бе пазарил.

 

 

— Не се ли притесняваш, че я притискаш прекалено много? — попита Тайбър учтиво, няколко минути след като останалата част от семейството напусна кухнята и се прибра по стаите си.

За първи път той не бе с младата си половинка и съпруга, Рони. Взираше се в Кейн с онези негови зловещи зелени очи, а в дълбините им се спотайваше само намек за неодобрение.

— Ти не се ли страхуваш, че Рони ще разбере за твоето намерение да държиш семейството й далеч от нея? — отвърна Кейн, а гласът му бе толкова учтив, колкото този на Тайбър. — Аз не ти давам съвети, как да се отнасяш с половинката си, Тайбър. И ти не се опитвай да ми казваш как да се справя с моята.

Устните на Тайбър се повдигнаха в тихо ръмжене, показващо опасните кучешки зъби от двете страни на устата му. Кейн се ухили подигравателно.

— Изглежда по-секси, когато Шера го прави. Не се опитвай да ме сплашиш, момче-котка. Сам ще те улесня, защото ти си настръхнал достатъчно от обида, а аз наистина не искам да си губя времето в боричкане с теб.

Кейн се раздвижи лениво от стола си, вдигна чашата си за кафе и се отправи към пълната кана, надяваше се, там да намери и малко търпение, за да се справи с Тайбър. От всички мъже Породи, той сигурно бе най-темпераментният. И Кейн саркастично си помисли, че за негов късмет, точно той реши да опита да се намеси и да го смъмри за поведението му към Шера.

— Да се боричкаш с мен? — изръмжа Тайбър. — Казваш го така, сякаш става дума за урок по борба. Мога да ти разкъсам гърлото, Кейн.

— Можеш да опиташ — Кейн си наля кафе, като се бореше с умората, плъзнала се в съзнанието му.

Беше възбуден, както му се струваше, от месеци. Възбудата нарастваше всяка нощ, лишавайки го от сън и изчерпвайки търпението му.

Когато Тайбър не каза нищо повече, Кейн се обърна бавно, повдигна въпросително едната си вежда и зачака. Мъжете Породи можеха да бъдат непредвидими дори и в най-добрите си дни и, въпреки че вършеха достойна за възхищение работа без да прибягват до насилие, той беше наясно, че потенциалът им е там.

Тайбър се раздвижи, поглеждайки настрани за секунда, сетне отметна небрежно назад рошавата си черна коса, която бе паднала на лицето му и отново се обърна към Кейн.

— Бях там, когато тя разбра, че ти не си се върнал. Бях там, когато изгуби детето и когато едва не умря — отсече Тайбър. — Ти не беше. Писна ми да я гледам как страда заради теб, Кейн. Остави я.

— Върни се при твоята половинка и играй котешките си номера с нея — възрази Кейн с нарастващ гняв, докато другият мъж го гледаше. — Да не мислиш, че не мога да си представя ада, през който е преминала, ти мъркаща торба от сбъркани гени? Смяташ ли, че има шанс да й позволя да продължи да измъчва и двама ни, заради нейната проклета упорита гордост, по дяволите? Проследи нишката, Уилямс. Вече не!

Тялото на Тайбър се раздвижи опасно, нефритенозелените му очи блеснаха от ярост, а в гърдите му започна да тътне ръмжене.

— Ти си едно остроумно копеле, Кейн. Смятай се за късметлия, че си сроден с Калън и си половинка на Шера, иначе щях да те убия заради това.

Кейн изсумтя.

— Не позволявай на това да те спре да опиташ. Сигурен съм, че Меринъс ще ти прости доста бързо — остави чашата си на плота, подготвяйки се за битка. Точно сега предпочиташе да срита задника на тази арогантна пантера, отколкото да го гледа.

— Остави я, Кейн — нареди Тайбър отново. — Не трябва да стоиш толкова много около нея.

— Аз все пак ще я получа — усмихна се Кейн напрегнато. — И когато го направя, ти няма да бъдеш поканен да гледаш. За разлика от другия ти брат, аз не съм много по публиката, нито пък имам нужда от помощ.

Сексуалните навици на Танер излизаха извън контрол, но не повече, отколкото либидото на Кейн. Ако не вкараше Шера в леглото си, и то бързо, щяха да го освидетелстват като луд.

— Не става въпрос за Танер — напомни му Тайбър яростно. — А за Шера. И те предупреждавам…

— Не прави тази шибана грешка — гласът на Кейн се понижи опасно. — Дори не се опитвай да ме предупреждаваш за глупости, Тайбър, защото ще се сбием. Тя е моя жена, моя половинка, моя работа. Занимавай се с твоята собствена, и по дяволите, стой далеч от моята.

— Ти я погубваш — ръмженето стана по-дълбоко и диво. — Няма да ти позволя да продължиш с това, Кейн.

— Предизвиквам те да ме спреш — подигра се Кейн. — Ще ритам котешкия ти задник през цялата кухня, ако само се опиташ.

— Добре деца, престанете, дявол да го вземе — Рони застана на вратата, ръцете й се подпираха на закръглените й бедра, а сините й очи блестяха гневно, когато погледна към половинката си. — Какво, по дяволите, ви става на вас двамата? Сега не е време за това.

— Рони, това не те засяга — предупреди Тайбър тихо, когато Кейн поклати глава, а ръката му се повдигна, докато успя раздразнено да стисне двете страни на носа си, така, че да го запуши.

— Господ да ме спаси — промърмори той. — Дали е от фазата на луната, която е застанала на грешното място, или нещо подобно? Някакъв странен мъжки Котешки предменструален синдром? — попита той подигравателно към Тайбър — Човече, чифтосването изобщо не е охладило задника ти.

Кейн беше наясно, че предизвиква другия мъж. Знаеше го и отказваше да отстъпи. Беше му омръзнало от ръмженето, зъбенето и сърдитите погледи, които получаваше обикновено от него.

— Тайбър! — Рони почти изкрещя и сграбчи ръката на своя съпруг, секунда преди той да скочи към Кейн.

Кейн позволи на една бавна, студена усмивка да се оформи на устните му.

— Пусни го, Рони. Ще оставя пердаха за по-късно.

— Проклет да си, Кейн, млъкни, по дяволите — извика Рони, когато Калън, Мерк, Танер и няколко от останалите нахлуха от другия край на кухнята и спряха учудено, взирайки се в сцената, която се разиграваше пред тях.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Калън тихо, гласът му тътнеше, а кехлибареният му поглед не бе никак доволен.

— Хей, Гарфийлд, брат ти тук смята, че може да ми нарежда какво да правя с моята половинка, тъй като е щастливо малко мъркащо момченце със своята. Може би трябва да го посъветваш друго — Кейн облегна хълбока си на плота, въпреки че следеше внимателно разярената пантера. — Просто му позволих да разбере, че може да целува шибания ми задник до ада и обратно, защото това няма да се случи — той насочи не особено любезните си коментари към ръмжащия в отговор Тайбър.

Рони изправи тялото си пред половинката си, хватката около ръцете му сега стана смъртоносна.

— Калън, направи нещо — тя се обърна към водача на Прайда при тихата заповед на Тайбър да го пусне незабавно.

Кейн наблюдаваше съпруга на сестра си с ъгълчето на окото си и видя напрежението по лицето му, колебанието му. Танер поклати глава и измърмори нещо под нос, което накара Калън да погледне към него остро.

— Кейн, остави това — каза най-сетне многозначително. — Просто се махни, човече. Заради всички нас.

В гласа на Калън имаше уморено примирение и чувство на тъга, които накараха инстинктите на Кейн да запротестират.

— Защо? — попита го Кейн тихо. — Няма да я пусна вече, Калън, както ти никога няма да оставиш Меринъс да си тръгне.

— Калън не погубва Меринъс — избухна Тайбър с първична ярост. — Няма да гледам как отново я разкъсваш на парчета, Кейн. Разкарай се оттук и от имението, щом само това може да успокои Шера. Веднага, преди да се наложи да те изстържат с лопата от пода.

Сега Кейн оголи зъбите си.

— По-добре го дръж здраво, Рони — каза той тихо. — Защото може да се наложи да науча малкото ти коте на някои маниери.

Кейн не можеше да разбере собственото си чувство на гняв повече, отколкото това на Тайбър, но беше невъзможно да пропусне заплахата в очите на другия мъж, когато избута настрани съпругата си и се втурна към него.

Извъртайки се, Кейн се премести незабавно, за да го посрещне, когато другите скочиха между тях. Танер и Мерк уловиха Тайбър, възпирайки го, докато гласът на Рони се повиши предупредително и Калън застана пред Кейн.

— Достатъчно — в гласа на Калън нямаше гняв или негодувание. Вместо това гледаше Кейн със съчувствие. — Кръвопролитията няма да разрешат това, Кейн. Боят няма да го оправи.

— Тя е моя — озъби се другият мъж.

— И поради тази причина ще стоиш настрани, точно както Танер и Даун стояха, докато наблюдавахме как Шера страда, откакто ти дойде тук — каза той съвсем тихо. — За Тайбър битката е по-трудна. Разбираш ли, Тайбър беше този, който я откри да лежи в собствената си кръв, когато Шера пометна. Тайбър беше този, който слушаше риданията й, които можеше да са предсмъртните й думи, ако не беше действал толкова бързо. Тайбър беше този, Кейн, когото тя помоли да й позволи да умре, защото не би могла посрещне живота без теб или твоето дете. И Тайбър беше този, който се закле да отмъсти за нея. Не можеш да заличиш единадесет години болка, ярост и омраза, само защото е било едно недоразумение.

Кейн се втренчи в него шокирано, преди очите му да се обърнат към пронизващия, яростен поглед, който Тайбър бе насочил към него. Ръцете му се стегнаха и отпуснаха, челюстта му потреперваше от собствената му агония.

— Обичам я — каза той, гласът му беше измъчен, гърдите го боляха от новата информация, която бе получил. — Винаги съм я обичал и твоите заплахи няма да променят това. Нито омразата ти. Точно както няма да променят факта, че няма да си тръгна и няма да се предам. Ще е най-добре, ако всеки един от вас свикне с това.

Кейн излетя от стаята, гневът и болката надделяха. Желанието да види Шера, просто да разбере, че тя още съществува, го движеше… Подтикваше го… Погубваше го…