Лора Лей
Да целунеш звяра (18)

Епилог

Кейн масажираше врата си уморено, болката от омаломощаващия удар още го измъчваше. Ударът по гордостта му, обаче, беше по-лош. Когато бе отишъл в къщата за гости, просто не бе подготвен. Което не беше оправдание.

Пазачите бяха от външната страна на сградата, отпуснати и спокойни. Шофьорът, който отвори вратата, беше сърдечен. Нищо не предупреждаваше за това, което го чакаше вътре. Миг по-късно, ослепителна болка го изпрати в безсъзнание, също както Калън, Тайбър и Даун.

Престъпникът не си бе губил времето. Пазачите на къщата бяха систематично упоени, след това им бяха завързани ръцете и краката, преди мъжът да поеме към жертвите си. Първо беше намерил Рони и я бе взел със себе си. Но Каси вече бе напуснала стаята си, осуетявайки опита му да я залови. Докато се промъкваше към апартамента на Меринъс, той бе дочул нещо от другия коридор, което го бе накарало да се скрие в онази резервна спалня. Вероятно бе почукването на малката Каси по вратата на Шера.

Убиецът бе нает от Арън Лоурънс, за да му помогне да отвлече дъщеря си. Но по-късно бе вербуван от Обществото Пурист, за да я убие. Той бе използвал по-възрастния Лоурънс, за да получи достъп до имението и да изпълни възложения му от Обществото план. Тази организация бе подкрепяна от останалите, укриващи се членове на Съвета по генетика. И терористът почти бе успял.

— Това трябва да спре — Калън стоеше пред прозореца на кабинета, раменете му бяха изпънати, дългата му буйна коса беше прибрана с кожена лента на тила му. Изглеждаше също толкова див, колкото животното, чиито гени носеше. — Някой ден, те ще успеят.

Кейн потърка с две ръце късо подстриганата си коса с чувство на безсилие, докато наблюдаваше мълчаливата си сестра. Меринъс бе говорила малко след събранието. Но беше плакала. Очите й бяха зачервени и подути от сълзите. Даун още беше в медицинския кабинет на долния етаж. Беше изпаднала в криза от нараняванията. Тя беше първата, която наемникът бе нападнал. След като се бе погрижил за другите двама пазачи, той бе измъчвал нея и Сет Лоурънс, беше я удрял многократно, заплашвал я бе с изнасилване, докато настояваше да научи местоположението на стаите в основната къща.

— Да приложим Закона на Породите — каза рязко Шера. — Той съществува по една причина.

— Ако го направите, ще загубите по-голяма част от обществената подкрепа — правителственият съветник, сенатор Самуел Тайлър, чичото на Кейн, гледаше всички със съчувствие. — Освен това ще загубите подкрепата на Правителството. Нещата могат бързо да се превърнат от захар в лайна, Шера.

— А в момента не са ли точно това? — обърна се яростно тя към известния политик. — Вашата племенница беше тази, която едва не убиха, Тайлър. Бихте ли одобрили това, ако бяха успели?

— Щях да убия негодника с голи ръце — отсече той, също толкова разярено, кафявите му очи потъмняха още повече, когато младата жена го предизвика. — Не ви казвам какво да правите, Шера, предупреждавам ви какво ще се случи, без значение кой ще умре. Един акт на агресия от страна на Породите, само ще разпали допълнително такива като Пурист. На свой ред, пропагандата може да унищожи всеки шанс да ви приемат.

— Добре, по дяволите, тогава нека просто да им позволим да очистят нас и нашите деца. Ти и твоите хора пуснахте онова пъпчиво копеле, което изстреля ракетата към къщата преди не повече от седмица. Кучият син е вече на свобода и друг заема мястото му. Кой ще го спре, сенаторе?

— Достатъчно, Шера — Кейн се изправи уморено на крака, никак не му се искаше да влизат в битка с правителството, а се очертаваше такава опасност. — Това не е начинът, по който трябва да се процедира.

Той обви пръсти около тила си и започна да масажира напрегнатите мускули. Шера се облегна удобно на него. Изражението й беше измъчено, когато другата му ръка покри корема й. Тяхното дете растеше там. Още едно дете щеше да бъде в опасност.

— Ще отвърнем на удара — гласът на Калън накара всички да утихнат.

— Калън, помисли върху това — заговори Самуел Тайлър.

— Млъкни, Сам — нареди хладно Джон Тайлър, главата на семейството. — Знам становището ти. Ако не искаш да слушаш това, което ще бъде казано, тогава се връщай във Вашингтон. Проклет да съм, ако застана зад теб и този път.

Кейн се обърна към баща си. Братята му бяха наобиколили Меринъс. Всичките. Заседателната зала беше почти запълнена. Кейн знаеше какво предстои. Знаеше, защото това беше предложение, което той самият бе направил преди повече от месец.

Калън се върна отново в средата на стаята.

— Ще отвърнем на удара на Пурист и членовете на Съвета, които се опитват да действат срещу нас.

— Ще отвърнете на удара? — Кейн видя, че Сам беше на път да получи още един от своите политически припадъци. За щастие, той може да беше нервозно копеле, но когато ставаше въпрос за семейството му, беше лоялен.

— Мерк ще обедини два екипа — каза Калън хладно. — Те искат да изпращат наемни убийци? Нека да видим какво ще се случи, когато се изправят срещу хора, които са обучени да залавят враговете си толкова лесно, сякаш е детска игра. Ние бяхме тренирани да преследваме, да дебнем и убиваме. Танер и Меринъс, заедно с Джон и вестника, ще водят пропагандата. А нашите хора ще изпълняват Закона на Породите. Безшумно. Рано или късно, те ще получат съобщението. Няма да има повече обаждания до Вашингтон след атаката. Няма да има повече молби за справедливост. Ние сами ще се погрижим за защитата си.

Самуел огледа мъжете и жените пред себе си. Кейн можеше да види примирението, дори прикритото одобрение в погледа му.

— Кажете ми от какво имате нужда — каза той. — Аз ще се погрижа да го получите.

— Ние ще обърнем това против теб. Вече е твърде късно да се скрие — изрече Калън безизразно. — Ако онова копеле бъде освободено от вашата така наречена правосъдна система, до месец той ще намери края си. От този ден нататък, ние ще направим делата на Породите точно това. Дела на Породите.

— Не се оставяй да те заловят — нареди Сам грубо. — Бог да ни е на помощ, ако те заловят, Калън.

— Бог да помогне на всички нас, сенаторе, ако това не спре. Няма да гледам повече как хората ми умират, докато аз моля за правосъдие. Отказвам да се примиря с това положение. От сега нататък, ние ще отвръщаме на удара.

 

 

Танер влезе в лазарета и погледът му се насочи към тясното легло, на което лежеше сестра му, а до нея тихо седеше един мъж.

— Тя събуди ли се вече? — Танер се настани на свободния стол от другата страна на леглото.

Сет Лоурънс въздъхна дълбоко.

— За няколко минути, но не каза нищо.

Другият мъж кимна.

— Те я изнасилваха в онази лаборатория — каза той тихо, докато се взираше в безжизненото тяло на Даун. — Без да я дрогират, без нищо. Тя беше дребничка и те се наслаждаваха на това да й причиняват болка.

Танер видя яростта, която изпълни очите на Лоурънс.

— Четох докладите от изслушванията на Сената — гласът му бе тих, но изпълнен с гняв. — Не е нужно да ми разказваш отново.

Танер се наведе напред, подпря ръце на леглото и приглади назад един кичур златиста коса, паднал на бузата на Даун. Осъзнаваше, че очите на Сет се присвиват — мъжът негодуваше от близките му отношения с момичето.

— Тя те харесва — каза Танер тихо. — Даун не харесва много хора, нали знаеш.

Сет отново вдигна поглед от лицето й, изражението му беше мрачно и заплашително.

— Какво искаш, Танер? — попита той, търпението му очевидно бе на привършване.

Танер се ухили. Поставяше на изпитание търпението на всички. Всички, с изключение на Даун.

— Не й позволявай да си тръгне — изрече най-сетне меко. — Когато се събуди, всички рани, които бяха зараснали след смъртта на Дейън, ще се отворят отново. Тя ще се отдръпне и ще се опита да забрави, че съществува друг начин на живот, освен битка. Не й позволявай да го направи.

Очите на Сет се присвиха.

Танер разбираше, защо Даун е привлечена от него. Той много приличаше на Калън, спокоен и уверен, но достатъчно силен да се бори, когато е необходимо. Ако някой мъж би могъл да се справи с миналото, което тя бе изстрадала, това беше Сет.

— Нямам и намерение. Какво те кара да мислиш, че ще го направя?

Танер поклати глава.

— Даун е различна. Много хора не харесват това. Тя по-скоро ще убие един мъж, отколкото да обмисли дали да го целуне. Никога не е била докосвана от любовник и ако някой се опита, вероятно това ще я ужаси. Битката, която ти предстои, не е лесна.

— Няма да се боря с нея — Сет тръсна глава. — Просто няма да си тръгна. Останалото ще реши тя, Танер. Решението не е нито твое, нито мое.

Танер се обърна и се загледа в безмълвното лице на сестра си.

— Да се надяваме да ти се предостави този избор, приятелю — каза и се изправи на крака. — Аз скоро ще си тръгна. Няма да бъда тук, за да я наблюдавам. Но искам да знаеш, че ако я нараниш, аз самият ще те убия.

Погледът на Сет стана подигравателен.

— Защо ти не предявиш претенции над нея, Танер? — попита саркастично.

Другият мъж се усмихна и поклати глава. Имаше чувството, че е добре, задето не гледа на Даун като на сексуален обект и че не може да се наслади на удоволствието да се поборичка с уличния побойник, какъвто му бе казано, че е Сет Лоурънс.

— Тя не е моя, за да го правя — отвърна най-сетне той. — Ако беше, щях да съм го сторил вече и този разговор нямаше да се проведе. Но никога не се съмнявай, че я обичам, Сет. Винаги ще е така. Това е сигурно, също както е сигурно, че копелето, което я докосна вчера, е мъртвец. Такъв ще бъдеш и ти, ако я нараниш. Запомни това.

Танер излезе от стаята, преди другият мъж да успее да отговори. Отвън стоеше Кейбъл, облегнат лениво на стената и го гледаше любопитно.

— Заплахите не действат при всички, Танер — каза той хладно, отмятайки назад златистата, осеяна с тъмни кичури коса от лицето си.

Двамата бяха две части от едно цяло. Не точно братя, а образ на едно и също създание, макар и противоположни като личности. Докато Танер се смееше, обичаше и се наслаждаваше на всеки нов ден, Кейбъл се съмняваше, проучваше и обръщаше твърде малко внимание на любовта.

— Това беше обещание — изсумтя Танер. — Всичко готово ли е?

— Опаковано и натоварено — кимна Кейбъл, отдръпвайки се от стената. — Сигурен ли си за това?

Танер се усмихна, оголвайки зъбите си в свирепа, очакваща усмивка.

— О, да, дяволски сигурен съм. Да видим какво ще направи този член на Съвета, Талант, когато дъщерята, която боготвори, бъде поругана. Законът на Породите, Кейбъл, има много, много вратички.