Лора Лей
Да целунеш звяра (16)

Петнадесета глава

Кейн спеше. Шера лежеше отпусната на гърдите му, напълно изтощена, но не искаше да се премести, а и все още не можеше да заспи. Чувстваше белезите по гърдите му, чуваше как сърцето му бие под ухото й и се бореше с хаоса от объркани емоции, кипящи в гърдите й.

Успокой се, заповяда си тя яростно. Всичко свърши. Край. Няма смисъл миналото да се изравя отново. Беше го погребала в най-дълбоките кътчета на съзнанието си, преди години, за да оцелее. Сега не беше време да го изважда обратно.

Кейн се размърда под нея. Ръцете му погалиха гърба й, а главата му се обърна така, че да може да зарови лице в косата й.

— Ммм. Обичам те — промърмори той, прегърна я силно и обръчът около сърцето й се стегна.

Той беше толкова свиреп, толкова твърд и в същото време частица от него бе изпълнена с нежна увереност, че единствено любовта му може да излекува душевните й рани и демоните в съзнанието й. Може би, през последните месеци, Кейн отчасти бе облекчил тази болка, но в нея имаше още толкова много!

Кейн, помогни ми! — Шера трепна, когато споменът за собствените й викове отекна в главата й.

Стомахът й се сви, остра като бръснач болка преряза утробата й при спомена за онзи ужасяващ момент, когато осъзна, че губи детето, което й бе дарил.

В този миг Шера поиска да стане, да се измъкне от стаята и да се скрие от спомените, както винаги досега. Искаше да избяга, но нещо много мощно я прикова на мястото й. Задържа я здраво заключена в прегръдките на Кейн, докато всичко в съзнанието й отхвърляше онова, което й причиняваха спомените и емоциите.

Това не трябваше да става, Шера. Гласът на Дейън беше демонично ехо от миналото. Отвратително е. Няма нищо човешко в това…

Младата жена трепна, когато си припомни думите. Док Мартин й бе казал нещо различно, години по-късно, разбира се, че развитието на плода е било напълно нормално. Но тогава, ужасът я бе залял.

Видях го да си тръгва, Шера. Избяга, за да спаси собствената си кожа. Той няма да се върне. Тя бе изкрещяла името на Кейн и Дейън беше принуден да я задържи, докато учените и лекарите се опитваха да спасят живота й. Но не успяха да направят това и за бебето, което едва започваше да се оформя под сърцето й.

Не искаше да си спомня. Затвори очи, опитвайки да сдържи сълзите си, но миналото отново я догони. Брутално насилие, неистови писъци и сатанински смях — все картини, които бе крила от себе си толкова дълго време.

Пазачите я бяха изнасилили по-малко от месец след спонтанния аборт. Наркотиците, които принудително бяха вкарали в тялото й, милостиво бяха притъпили спомените, но нищо не можеше да изтрие знанието.

Шера чуваше смеха им в кошмарите си.

Поеми го, кучко. Щом можеш да чукаш онова копеле Кейн, значи можеш да чукаш и нас…

Не! Въпреки изтощението си, тя се опита да се откопчи от мъжа, който я прегръщаше, да избяга от кошмарните картини, които се разиграваха в главата й.

— Шера — ръцете на Кейн се стегнаха около нея, а устните му се притиснаха към челото й. — Не можеш да продължаваш да бягаш, бейби. Трябва да спреш. Сега.

— Пусни ме — тогава осъзна, че сълзи мокрят бузите й и капят по гърдите му. Бореше се да сдържи риданията, които я разкъсваха.

— Не мога да те пусна — тонът му я накара да погледне към него, като се отдръпна леко назад.

Отърси се от шока след един дълъг миг, после ръката й се протегна и пръстите й докоснаха влагата оросила страните му.

— Недей — прошепна тя треперейки, а собствените й сълзи закапаха по-бързо. — О, Господи, Кейн, не ми причинявай това.

— Бебето беше и мое — гласът му беше дрезгав, изпълнен със съжаление и болка. — Но нещо повече от това, Шера, ти си моята душа. Ти си всеки дъх, който поемам. Бих дал живота си, за да те предпазя. Ще го дам още сега, ако това означава, че мога да върна времето назад и да ти спестя тази болка — сълзите намокриха смуглото му лице, набраздено от страдание и съжаление. — Бейби, бих направил всичко, за да облекча страданията ти.

Ридания задавяха Шера, тя се бореше да ги удържи, да погребе болката отново там, където да не може да я наранява повече.

— Исках да умра — неочаквано изхлипа тя и усети как Кейн трепна, видя мъката да стяга лицето му и стичащите се сълзи. — Молех ги да ме убият — той я претърколи на леглото, ръцете му се обвиха плътно около нея, държейки я здраво, когато рухна и риданията й отекнаха около тях. — Умолявах ги да ме оставят да умра, защото не бих могла да се изправя пред това… Не бих могла да оцелея без теб… — тя удряше по гърдите му, ударите й бяха слаби и безполезни, докато годините на огромна агония се изливаха на свобода. — Исках да умра без теб… И сега, не знам как да приема, че си тук… Не знам как да живея…

— Всичко е наред, бейби — Кейн я залюля, успокоително. Там, върху белязаните си гърди, той й позволи да пролее сълзите, които бе сдържала толкова много години. — Някой ден, Шера — каза той дрезгаво, — някой ден и двамата ще се научим да живеем отново…

Сърцето, което се бе разбило в гърдите му преди толкова много години, отново прокърви. Временните кръпки, които бе успял да направи, за да свърже разкъсаните парченца, се разпаднаха и оставиха душата му плачеща, докато държеше половинката си в прегръдките си и споделяше горчивите й сълзи. Детето, което никога не бе познал, му беше отнето, а жената, която обичаше повече от живота си, е била наранена по начин, който никога не би могъл да бъде излекуван, не и истински.

— Сънувах те — прошепна най-сетне мъжът, като прочисти гърлото си, опитвайки се да говори, въпреки чувствата, които го раздираха. — След като ми казаха, че си мъртва, аз те сънувах. Сънувах, че те спасявам, че те прегръщам. Сънувах това, което би могло да бъде, което трябваше да бъде. След това се събуждах и болката едва не ме убиваше, защото беше само един сън. Но това сега не е блян, бейби. Аз съм тук, с теб. Прегръщам те. И Бог да ми е на помощ, ако трябва да те оставя да си тръгнеш отново, това ще ме погуби.

Дъхът на Шера секна.

— Не исках да те обичам — прошепна тя. — Но щом те видях отново, веднага разбрах, че никога не съм спирала — поклати глава, гласът й беше изпълнен с изтощение. — Никога не престанах, Кейн. Без значение колко силно се стараех.

— Няма да те пусна да си тръгнеш, Шера. Никога вече — Кейн я прегърна по-здраво, покри я със завивката, когато тя потрепери и после я обгърна с топлината си. — Просто се дръж за мен, бейби. Аз съм тук. Винаги ще бъда тук.

Кейн усети, когато я обори неспокоен сън. Тялото й се отпусна бавно в ръцете му, главата й се намести удобно на рамото му и той си позволи да се надява, да се моли раните най-сетне да започнат да се затварят.

— Обичам те, котенце — прошепна, когато и неговите очи се затвориха и сънят го повали. Спокоен, лечебен сън, без болка или демони, и за първи път без натрапчивата възбуда, която го владееше толкова много години.

 

 

Шера се събуди приятно отпусната, нямаше спомен да се е чувствала така. Дори и след онази първа нощ с Кейн, не бе познала това чувство на удовлетворение, на пълно доволство. Ръцете му, силни и топли, я бяха прегръщали през цялата нощ, звукът от ударите на сърцето му, отекващ в ухото й, я бе утешавал и успокоявал.

Не бе имало кошмари, нито демони, надигащи се от обърканите й неясни спомени, пропълзяващи в съня й, дори в „спокойните“ нощи. В прегръдките на Кейн, всичко това беше изчезнало.

— Събуди ли се? — гласът на половинката й беше сънен, дрезгав и секси. Изпрати лека чувствена тръпка нагоре по гръбнака й, а между бедрата й се разля топлина.

— Да — тя се усмихна, езикът й облиза лениво зачервения белег на гърдите му.

Мястото беше чувствително. Шера усети тръпката в отговор, която стегна мускулите на Кейн, видя как чаршафът се надигна, когато пенисът му започна да набъбва.

Младата жена повдигна леката завивка и надникна под нея с престорено любопитство, а след това с възбудено възхищение.

Беше ли отделяла време да погледне наистина члена на Кейн?

Тя отметна завивката от тялото му и се плъзна надолу, докато главата й не се отпусна на стегнатия му корем и се загледа в бавното набъбване на цялата тази пищна плът. Устата й се навлажни при вида на тъмния жилест ствол и широката пламтяща главичка, която започна леко да се намокря от перлените капчици предеякулационна течност, която изтичаше от малката дупчица на върха.

Шера прокара ръка по крака му, след това по слабо окосменото бедро към тежката торбичка на тестисите му. Улови копринената плът в дланта си, наблюдавайки как подутата главичка на члена пулсира, докато излива още една капчица от кремообразната си течност.

— Шера, бейби — в гласа на Кейн имаше нотка на веселие. — Не е хубаво да дразниш възбуден мъж.

— Да дразня? — езикът й близна вдлъбнатината на пъпа му, когато една капчица падна на стегнатия му корем. — Правя ли го?

Шера духна леко върху чувствителния връх и погледна как се огъна отново, набъбвайки още повече в отговор на топлия въздух, който премина по него. Откликваше й. Младата жена се изпълни с удивление. Първият път, когато бе видяла Кейн, преди толкова много години, той я бе изпълнил с възхищение и възбуда. Всички други мъже бледнееха пред него. Не съществуваше друг, с когото дори би могла да си помисли да направи това.

— Шера, котенце — изръмжа той. — Ще правиш ли нещо с тази ерекция, която пробуди за живот или ще й се възхищаваш цял ден?

— Заслужава си да се захласва човек — прошепна тя, когато усети как тестисите му се стягат, видя пулсирането на кръвта по изпъкналите вени около дебелата плът. — Тази гледка наистина може да накара устата на една зряла жена да се навлажни при мисълта да го вкуси — увери го с усмивка, а тежкият пенис потръпна в отговор на думите й.

— Само мисълта? — попита Кейн, гласът му беше напрегнат, а твърдите мускули на корема му се стегнаха под главата й.

— Добре, идеята? — отвърна с въпрос Шера, езикът й се подаде, бързо преодоля краткото разстояние и докосна пулсиращата главичка на члена му.

Кейн изпъшка, ръцете му се стегнаха в косата й, като надигна бедрата си, притискайки пениса си силно към устните й. Шера ги разтвори широко, езикът й облиза жадно пламтящия връх, и устата й го засмука навътре. Стонът му беше едно диво, дрезгаво ръмжене от страст и желание, който накара собствения й пулс да се ускори, а вагината й да пламне.

Шера стисна бедра, за да намали напрежението, от гърлото й се откъсна стенание, докато вкусваше още от солената течност, разливаща се в устата й.

— Ела тук — нареди Кейн дрезгаво, думите се провлачиха от гърдите му, докато ръката му слезе към бедрото й. — Ела върху мен, бейби, позволи ми да вкуся това сладко котенце.

Огнени вълни от страст изгориха утробата й. Шера се надигна на колене, сведе глава, за да поеме повече от ерекцията му, а Кейн я направляваше, докато бедрата й застанаха от двете страни на лицето му.

Първото докосване на езика му я накара да потръпне от удоволствие. Миг по-късно, тя притисна женствеността си по-плътно, жадуваща за повече, отчаяна да почувства езика му потапящ се дълбоко в жадните дълбини на вагината й.

Устата й се спусна над плътта, която се надигаше твърда и нетърпелива между бедрата му, опитвайки се да поеме възможно по-голяма част от дебелия ствол. Равномерните, ненаситни близвания на езика му и засмукването на нежните й интимни устни, бяха всичко, от което се нуждаеше тя, за да изгуби и малкото здрав разум, който притежаваше, докато се опитваше да погълне пениса му.

Искаше го целия — спермата му, изпълваща устата й, разливаща се в гърлото й, докато той изсмукваше всяка капка от нейната женственост. Искаше го сега. Нуждаеше се от него веднага.

Звуците на възбудени стонове и жадни смучещи усти обгръщаха Шера. Пръстите й се свиха и погалиха тестисите му, докато устните му облизваха клитора й, а два от пръстите му навлязоха настойчиво във вагината й. Младата жена потрепери и се притисна по-силно, за да се наслади на проникването. Устата й пое пениса му по-дълбоко, засмуквайки го нетърпеливо, докато неговата опустошаваше алчно влажната й, покритата с крем вагина.

Оргазмът й приближаваше. Шера усети как се свива утробата й, едновременно с това почувства тестисите на Кейн да се стягат към основата на ерекцията му. Ръката й енергично се движеше по твърдия ствол на мъжествеността му. Искаше да усети как всяка гореща капка сперма се изстрелва в гърлото й.

Пръстите на Кейн се движеха все по-силно и дълбоко в нея, после рязко ги отдръпваше, изтегляйки соковете й назад към ануса, преди да ги тласне отново във вагината й, повтаряйки движенията толкова мощно и бързо, че пръстите му докосваха дупето й, а после отново се потопяха в тялото й.

Младата жена се стегна, от гърлото й се откъсна вик, който завибрира около пениса му и тя избухна. В момента на нейното освобождение, Кейн изстена силно и дълбоко, пръстите му засилиха движенията си, езикът му удари туптящия й клитор, а бедрата му се тласнаха нагоре, заравяйки члена му по-дълбоко в устата й. Оргазмът му избликна на бързи силни струи от върха пениса му.

Той изпълни устата й, вкусът му беше като амброзия и тя поглъщаше с наслада всяка капка, молейки за още.

— Достатъчно — Кейн я повдигна от себе си и я побутна към леглото, но Шера се възпротиви, притискайки го обратно към матрака.

— Не. Така — тя се надигна над него, прехвърли крака си над бедрата му и потърка влажната плът на женствеността си по твърдия връх на ерекцията му, преди да позволи на широката главичка да се притисне към входа на влагалището й. — Силно, Кейн — прошепна тя, накланяйки устни към неговите, докато се подготвяше за нахлуването. — Силно…

Гърбът й се изви като дъга, воят й от удовлетворение и удоволствие разкъса тишината на стаята, когато той я прониза, разделяйки стегнатата плът с един силен, решителен тласък.

Нямаше борба за контрол, нямаше опити за забавяне на оргазма. Звуците на влажна плът, шепоти, жадно ръмжене и възбудени викове изпълваха въздуха.

Шера наведе глава към гърдите на Кейн и облиза с език белега, който му бе оставила, миг преди да го одраска със смъртоносните си кучешки зъби и да приложи силно, еротично засмукване върху невероятно чувствителната плът.

Освобождението му предизвика и нейното. Силно, конвулсивно, то ги разкъса, свърза ги заедно, съедини ги и веднъж завинаги разруши последните бариери в душата й.

— Обичам те — извика той, потръпвайки под нея, изпълвайки я със спермата си, притиснал с ръце ханша й, за да я задържи прилепена към себе си. — Бог да ми е на помощ, Шера, обичам те…

Главата й се надигна, по тялото й се разля преситена отмала, оставяйки я сънлива, омаломощена, и все пак, изпълнена с енергия, каквато не бе подозирала, че притежава.

Тя протегна ръка, връхчетата на пръстите й погалиха бузата му. Очите му се изпълниха с изненада при докосването. И в този момент Шера разбра, че ако някога го изгуби отново, няма да може да преживее болката.

 

 

— Бих искал да си преместиш вещите в моята стая — Кейн направи това изненадващо изказване, докато двамата се приготвяха за деня.

Облечена в обичайните си черни прилепнали панталони и подходящ потник, с коса, сплетена на гърба, Шера тъкмо вземаше якето си, когато половинката й проговори. Тя замълча за момент, преди да нагласи дрехата по-нагоре на раменете си и внимателно да провери кобура с оръжието на бедрото си.

— Чу ли ме, Шера? — тя усети решителността, излъчваща се от него и прикри усмивката си при звука.

— Чух те — Шера прочисти леко гърлото си. — Мога да се погрижа за това тази вечер, след като се срещна с Док.

Зад нея се спусна мълчание — наситена тишина, която пулсираше като сърдечен пулс. Сякаш можеше да я усети със сетивата си.

— Няма да те пусна да си тръгнеш. Никога — каза й Кейн, раздвижвайки се зад нея, ръцете му се обвиха около кръста й и Шера позволи главата й да падне на рамото му.

— Няма да те моля да го правиш — отвърна тя. — Аз съм упорита Кейн, но не съм глупачка.

Не й бе лесно да остави болката и да се справи със страховете, които още я преследваха. Но знаеше, че не бе истински жива, докато Кейн не се появи отново в живота й. Просто бе съществувала. Но не искаше само да съществува повече. Имаше нужда да живее, да обича.

— Много упорита — поправи я той, целувайки нежно извивката на шията й.

Шера изви устни в иронична усмивка, признавайки думите му.

— Няма да бъде лесно — прошепна най-сетне младата жена. — Няма да бъде лесно. Още имам белези — предупреди го тя.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Ще ги излекуваме заедно, Шера. Трябва да го направим.

Тя кимна бавно, преди да се изправи отново.

— Време е да отиваме на работа, жребецо — каза тихо, с изпълнен с веселие глас. — Можеш да си поиграеш с мен малко по-късно.

— Звучи ми добре — изсмя се той и я освободи. — Тази сутрин ще ходя в къщата за гости с Калън и Тайбър. Лоурънс предложи една идея и ако комбинираме нашите планове, може да се сдобием по-бързо с къщите, които са ни необходими — каза Кейн доста развеселено. — Лоурънс Индъстрис имат малка странична дейност, свързана със строителството, която се ръководи от един от неговите най-доверени приятели. Той е готов да предостави материалите на по-ниски цени, както и техническа помощ в обучението на нашите хора, за да построят това, от което се нуждаем — продължи той. — Разполагаме с достатъчно земя тук и все още мисля, че това е най-добрият начин за действие.

Шера въздъхна примирено. За съжаление, тя беше съгласна с Кейн, нуждаеха се от къщи сега, а не след месеци. Може би това щеше да реши проблема.

— Дръж ме в течение — кимна тя. — Аз трябва да направя още една инвентаризация днес. По някакъв начин, пушките, които Мерк настоя да купим, липсват до една. Трябва да разбера, дали това е наша грешка или на доставчика. Мразя, когато липсват оръжия, Кейн. Това ме прави параноична.

— Без майтап? Уведоми ме, когато разбереш нещо. Тук няма никакви съмнителни личности, освен двамата Лоурънс, а охраната при тях беше прекалено затегната, за да могат да откраднат нещо, което се намира толкова далеч от къщата за гости. Трябва да разрешим този въпрос — Кейн направи гримаса, докато обличаше едно леко яке над тъмно синята си памучна тениска. — Ще те потърся по-късно, за да видим дали няма да можем да се видим за малко… ъъъ, обяд — той вдигна вежди към нея, лукаво ухилен. — До по-късно, котенце — целуна я леко по челото, преди да излезе от стаята и да поеме надолу по коридора.

Шера остана неподвижна, осъзнавайки, че на лицето й цъфти глуповата усмивка, когато Кейн излезе. Снощи не бе имала голям избор, но желанието да му се довери, да му даде всичко, бе избуяло вътре в нея. Не само желанието за пениса му, а копнеж за докосването му, за усмивката му, смеха му. Възможността да се излекува.

— Проклет мъж. Не мога да го разбера, а Меринъс няма да ми позволи да го убия — изрече тихо и поклати глава насочвайки се към вратата. Докато вървеше към стаята си, си каза, че можеше просто да се предаде и да го обича.

И не виждаше смисъл да отлага започването на новия живот, който той й предлагаше.

 

 

— Шера? — мекият глас и тихото почукване на вратата й, накара Шера да се стегне, щом разпозна гласа на Каси.

Вратата се отвори бавно и малкото момиченце надзърна вътре. Лицето му беше мрачно, дългата му коса падаше на гъсти къдрици надолу по гърба му, когато пристъпи в стаята.

— Кой те гледа днес, Каси? — попита любопитно жената.

— Не знам, Шера — момиченцето беше объркано. — Събудих се и нямаше никого. Винаги има някой, когато се събудя.

Шера се загледа намръщено към малката. Тя все още беше облечена с нощница и халат, и държеше плюшеното си мече като спасителен пояс.

— Страх ме е, Шера — прошепна тя. — Моята фея ми каза да дойда тук. Изглеждаше доста притеснена — малкото момиченце се приближи, сякаш се нуждаеше от утеха или защита.

Шера взе комуникационното устройство от скрина, сложи го на главата си и включи основния канал. Знаеше, че Тайбър, Калън, Кейн и Даун са при Лоурънс, но те не биха оставили детето без охрана.

— Кой е дежурен в къщата? — попита рязко по микрофона.

Никой не отговори.

— Каси, видя ли някого, докато се качваше тук? — обърна се към момиченцето по-спокойно, след това плъзна френските врати и надникна през завесите към двора.

— Не — детето стисна плюшеното си мече още по-здраво. — Не видях никого, Шера.

— Знаеш ли как да се криеш, Каси? — младата жена, усети позната тръпка на опасност да пробягва по гръбнака й.

Очите на момиченцето се разшириха от внезапно обзелия го страх. Долната му устна потрепери.

— Искам мама — прошепна неочаквано то, тонът на гласа му показа, че познава добре опасностите, които дебнеха извън стаята. — Мама не ме оставя сама.

Мамка му! Никой не се движеше отвън. Къде, по дяволите, бяха пазачите?

— Добре — Шера се обърна към Каси. — Знаеш ли как да бъдеш тиха? Без значение какво се случва?

Момиченцето кимна енергично.

— Искам да стоиш точно зад мен, Каси. И не казвай нито дума. Не издавай нито звук, освен, ако аз не ти кажа. Тръгваме към стаята на Меринъс. Разбра ли?

Отново последва бързо кимване.

Шера тръгна към вратата, като издърпа в движение пистолета от кобура и надникна предпазливо. Всички врати бяха затворени, а пазачът, който обикновено дежуреше в края на коридора, липсваше. Проклятие! Проклятие! Проклятие!

Младата жена погледна зад себе си. Детето беше бледо и трепереше, следвайки плътно всяко нейно движение.

— Стой спокойно и пази тишина — прошепна Шера и отвори вратата.

Пристъпи в коридора и се огледа бързо, след това издърпа Каси от спалнята и тръгна безшумно към спалните на горния етаж в другото крило, където се намираше апартаментът на Калън и Меринъс. Спря отново, притисна Каси към стената и се огледа. Никой. Мамка му! Къде, по дяволите бяха всички?

Придвижваха се предпазливо по застлания с мокет коридор, сетивата на Шера бяха изострени като бръснач. Стаята на Меринъс беше на не повече от три врати от тях, когато някакъв нов мирис удари сетивата й. Странен. Чужд. Очакващ ги.

Тя се закова. Оставаха две врати до стаята на Меринъс и една от тях, вероятно бе отворена достатъчно, за да позволи на всеки, който се крие вътре, да види преминаването им.

Шера се премести към вратата до себе си. Завъртя дръжката, отвори я и набута Каси вътре, преди да я последва. Затвори вратата също толкова безшумно и направи знак на малкото момиченце, насочвайки се към големия прозорец от другата страна на помещението.

Щом погледна навън, изпусна въздишка на облекчение, когато зърна двама от пазачите да се движат в периметъра на къщата. Отвори широко завесите и бавно вдигна прозореца, молейки се да не е издала местоположението им на врага, който се намираше през две врати по-надолу по коридора.

Шера разполагаше само със секунда, за да привлече вниманието на охранителите и в този миг ги видя да падат. Първо единия, след това другия. Очите й се разшириха. Не бе чула никакъв звук, но те бяха повалени за секунда. Не бе сигурна дали са мъртви или в безсъзнание.

Мамка му! Мамка му! Огледа се трескаво наоколо и задърпа Каси към килера от другата страна на стаята.

— Ти стой тук — тя натика разплаканото дете в малкото помещение. — Сериозно, Каси. Никой, освен мен, няма да знае къде си скрита. Не мърдай. Чу ли ме?

Докато шепнеше в ухото на детето, сърцето й се късаше, когато усети как то се разтресе и потрепери, но все пак кимна енергично с глава.

— Стой тук — нареди отново, преди да отстъпи назад и да затвори безшумно вратата.

Който и да чакаше в стаята нагоре по коридора, някак си беше успял да извади от строя комуникационната връзка и служителите в залата за комуникации и сега чакаше спокойно. Но какво?

Шера отиде отново до вратата отвори я бавно и надникна в коридора, но не видя нищо, което да й подскаже отговора. Пристъпи извън стаята, притискайки гръб към стената, оръжието й беше в готовност, тя цялата бе слух и зрение.

Миг по-късно дръжката на вратата към стаята на Калън се завъртя. Шера се прицели, но в рамката застана Меринъс. Очите й се разшириха от страх, при вида на пистолета, насочен към нея. Бързо се шмугна обратно и заключи след себе си.

Умно. Шера се усмихна със студена решителност. Поне Меринъс беше в безопасност. Това беше всичко, което имаше значение. Можеше да усети яростните вълни, които се изливаха от другата стая. Които й да се криеше там, беше видял бързото отстъпване на Меринъс.

Миг по-късно, от спалнята на другата жена прозвучаха три силни изстрела. Те бяха ясен сигнал за всички Породи, тъй като слухът им бе по-развит от този на обикновените хора. Копелето може да бе извадило от строя охранителите в къщата и тези в периметъра около сградата, но нямаше начин да се е погрижило за всичките.

Шера чу една ругатня, тиха, изпълнена със заплаха и насочи пистолета си на приблизителната височина, при която да нанесе сериозна рана, но не и да убие. Имаше само два начина да се излезе от тази стая — прозореца или вратата. Но тя не очакваше това, което се случи.

Рони излезе първа, плътно следвана от шофьора-санитар, който беше дошъл с двамата Лоурънс преди няколко дни. По лицето на мъжа имаше самодоволна, победоносна усмивка, пистолетът му беше към слепоочието на Рони и той я побутваше предпазливо пред себе си, като щит.

— Голям късмет — изсумтя той. — Но не достатъчно добър.

Изправи се пред Шера със злобно презрение.

— Е, къде е хлапето? Не беше в стаята си, нито с пазача.

Шера запази студеното си изражение и пистолета си в готовност.

— Дори да знаех, нямаше да ти кажа.

Мънистените му очи блеснаха от ярост.

— Хвърли пистолета или ще я убия.

Шера поклати глава, позволявайки на една подигравателна усмивка да извие устните й.

— Няма начин. Ако я убиеш, ще я последваш в следващата секунда.

Мъжът не беше изнервен. Беше студен, пресметлив. Държеше Рони за косата, хватката му беше здрава, а оръжието в готовност. Очите на двете жени се срещнаха. Шера можеше да види примирението у Рони. По някакъв начин, той беше отстранил техните хора. Шера не бе сигурна как бе успял, но го беше направил.

— Е, можем да го смятаме за патова ситуация — убиецът се усмихна бавно, като усойница, която се подготвя за атака. — Мислиш, че това предупреждение ще доведе помощ навреме? Аз се погрижих вашите момчета да са извън играта още няколко часа. В най-добрия случай — изсумтя подигравателно. — Прекалено лесно ги надвих, Шера.

Тя сви леко рамене.

— Изглежда обаче, че си забравил за мен. Аз не съм толкова лесна.

Погледът й пак потърси този на Рони. По-младата жена извъртя очи, за да посочи ръката, която държеше косата й, след това бързо се насочи към пода. Боже, дали можеше да се дръпне? Тя го направи отново, почти обезумяло. Нагоре, след това надолу. Дали щеше да падне? Насочи оръжието си под ъгъл към главата на Рони. Ако тя не го направеше достатъчно бързо… Шера преглътна тежко.

Внезапно Рони падна. Похитителят и Шера стреляха едновременно. Куршумът улучи мъжа мигновено и Шера се спусна към него изритвайки оръжието, преди той да се свлече до Рони.

— Копеле! — Рони скочи като демон, устните й се изтеглиха назад, а в очите й светеше ярост, когато изрита поваления убиец.

Вратата на стаята на Меринъс се отвори в същия миг, в който от стълбите се чу силен тропот и мъжки гласове, крещящи яростно. Настана хаос.

Кейн, Калън, Тайбър, повече от дузина охранители от Котешките породи и Сет Лоурънс, се втурнаха по коридора.

— Доволен ли сте сега, господин Лоурънс? — изръмжа в лицето му Шера, когато Тайбър се втурна към съпругата си. — Струваше ли си?

Сет погледна надолу към шофьора, погледът му беше мрачен и изпълнен с мъка, преди да отиде при сестра си. В очите му проблесна разкаяние.

— Не, госпожице Калахан — отвърна той, без да откъсва поглед от Рони.

— Шера, не си го убила — каза Кейн изненадано, като се изправи от поваленото тяло. — Раната е повърхностна.

— Още не — изрече рязко тя, обръщайки се към него. — Първо искам да разбера кой го е наел. След това ще го убия — тя се взираше в Кейн с брутална ярост. — Този път, законът на Породите ще бъде изпълнен.

Обърна се и закрачи обратно към стаята, където я чакаше Каси. Отвори вратата на килера и коленичи пред изпадналото в ужас дете. Сърцето й се сви. Каси не издаваше звук, но раменете й се тресяха бурно, а малките й ръчички притискаха плюшеното мече силно към телцето й.

— Хайде, Каси. Всичко свърши — прошепна Шера и я повдигна.

— Искам моята мама — едва тогава се разрида сърцераздирателно. — Искам мама сега. Веднага. Ако не получа мама, ще нахапя всички ви. Ще го направя. Ще го направя… — тя зарови глава в рамото на Шера, а ръцете й се обвиха плътно около нея. Воплите й разкъсваха въздуха.

Младата жена се обърна към Кейн, с пълни със сълзи очи, а той я гледаше с безмълвно страдание.

— Ела, Каси — Калън се приближи до Шера. Съпругата му стоеше близо до него, когато той освободи малкото момиченце от прегръдките на сестра си.

Каси се пусна лесно, макар че плачът й не отслабваше, нито молбите за майка й. Кейн вдигна Шера в прегръдките си и едва тогава тя осъзна, че трепери, разтърсвана от силни тръпки, под въздействието на страха и яростта.

Тя обви ръце около раменете му и зарови лице в шията му, позволявайки на сълзите да бликнат. Плачеше за миналото, за предателствата, за загубите, за детето, което никога не видяха. Горчивината потече от нея с дълбоки, задавени ридания, докато се държеше за Кейн. Нейната опора, нейното сърце.