Лора Лей
Да целунеш звяра (10)

Девета глава

Кейн й помогна да се облече и я занесе до своята стая часове по-късно. Шера беше изтощена и отпусната, а пенисът му все още бе твърд и изгарящ от желание, отново да се зарови в нея. След като я съблече и положи на леглото, той седна тежко на стола до него, свали и своите дрехи и се вгледа в младата жена.

Тя спеше дълбоко — толкова дълбоко, че това движение почти не я обезпокои. Под очите й имаше тъмни сенки, свидетелство за безсънните нощи, които беше прекарала през последните няколко седмици. Нощи, изпълнени с крачене из стаята или в бродене из планините. Точно като неговите.

Мъжът отпусна глава тежко на облегалката на стола и затвори очи. Ерекцията му туптеше като проклет зъбобол. Не можеше да й се насити достатъчно. Не можеше да излее спермата си вътре в нея достатъчно бързо и силно, за да се задоволи.

Той се усмихна бавно. Това щеше да го погуби, но по дяволите, тя го заслужаваше. Шера беше стегната и гореща, прилягаше му идеално, обхващаше пениса му като копринена ръкавица и го караше да се движи, за да потопи цялата си дължина в тялото й. Без значение колко хлъзгава и влажна бе, тя беше стегната като юмрук около набъбналата му ерекция.

Не че той беше прекалено голям, но и не му липсваше размер.

Кейн я наблюдаваше. Сега сърцето му бе натежало, емоциите се бяха размесили, както и желанията му.

Само Бог знаеше, колко много я обича. Обичаше я дори когато сърцето му бе изтръгнато от гърдите, докато мислеше, че е мъртва. Тогава не бе искал да живее, нито да продължи напред, толкова много болеше. В продължение на единадесет дълги, самотни години, всяка клетка на тялото му бе скърбяла за нея.

В нощта, когато тя бе пристъпила от сенките в Санди Хоук, той започна да диша за първи път, откакто я беше изгубил. Сърцето му заби отново, кръвта пробуди тялото му и му напомни, че наистина е жив след дългата, емоционална летаргия, в която бе затънал. Изведнъж всичко друго изгуби значение, освен желанието отново да я докосва, да я прегръща. Да стане част от нея. А Шера го мразеше. Беше видял това в очите й, болка, която помрачаваше душата, ярост, която никога не би могъл да потуши.

Кейн направи гримаса заради причините, които стояха зад това. Изправяйки се на крака, той издърпа чифт широки панталони и потръпна, когато пенисът му опъна плата.

Отиде до вратите на балкона и се взря безмълвно в мрака.

Шера бе изгубила тяхното дете, бяха я изнасилвали, преминала бе през въздействието на наркотиците, давани й от учените. Това насилие почти я бе убило. И дори след освобождаването й, мъчението не бе свършило. Беше изтърпяла години, дълги години на непоносима възбуда, толкова интензивна, че физическата болка, която бе търпяла, би убила всеки човек. Беше страдала по начини, каквито Кейн никога не би могъл дори да си представи, и често се питаше дали това някога ще свърши.

Кейн скръсти ръце на гърдите си и въздъхна уморено. Беше я принудил да приеме разгонването. Беше откраднал целувката й, знаейки, че тя няма да има избор, след като споделят хормона помежду си. Беше ли по-добър от пазачите, които я бяха изнасилили в лабораторията?

— Кейн? — мъжът се обърна бързо при звука на гласа й.

Шера лежеше и го наблюдаваше, а зелените й очи потъмняха, когато зърна възбудения му член.

— Ти страдаш — каза тя меко и понечи да отметне завивката от голото си тяло.

— Не — той я спря, преди да довърши движението. — Трябва да поспиш, бейби. Изтощена си.

Младата жена се намръщи объркано.

— Ти си възбуден, Кейн.

— Бил съм възбуден през последните единадесет години — засмя се той горчиво. — Още няколко часа няма да ми навредят.

Погледът й проблесна от чувство, преди да се скрие под гъстите платинено руси мигли, които той толкова обичаше.

— Ами, ако не се махне? — попита го тя. — Как ще изтърпиш това, Кейн?

Поклащайки глава, той се премести до нея, подпря рамене на таблата на леглото и я придърпа към гърдите си. Тя се възпротиви за секунда, преди да се отпусне на него, както той искаше. Почти омекнала, като ленива малка котка, каквато трябваше да бъде, помисли си мъжът с усмивка. Нямаше да има нищо против, ако се увиваше около него двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата.

— Шера, бил съм в това състояние още преди първата ни целувка. Имам много да наваксвам. Ще е нужно време, за да утолим жаждата, която се е натрупала през годините — каза й той с нотка на веселие. — Не се тревожи за мен. Сега трябва да мислиш единствено за себе си. Не искам да страдаш повече. Не мога да понеса да виждам как възбудата и нуждата засенчват очите ти, а няма нищо, което да искам повече от това да ги облекча колкото мога.

Той целуна върха на главата й, мъжка гордост изпълни гърдите му при вида на заплетената й коса. Пръстите му я бяха разбъркали, бяха я освободили от стегнатата опашка, в която обикновено я носеше. Тялото й беше чувствено отпуснато, топло и гладко срещу неговата плът. Тестисите му се стегнаха от желание да я накара да изкрещи името му отново.

Шера остана мълчалива за няколко дълги мига, замислена. Това го обезпокои. Тя винаги успяваше да го вбеси, когато започнеше да разсъждава. Женският ум беше като стоманен капан, остър и винаги действащ. А тя беше жена, и проклет да е, ако може да разбере мозъка им, дори и в най-добрите случаи. Може би да я обладае не беше лоша идея. Поне тогава щеше да спре да мисли.

— Смятах, че си ме изоставил — проговори най-сетне тя, гласът й беше нисък и натежал от чувство. — Толкова дълго мислех, че просто си ме изоставил. В началото ме болеше, но имах бебето… — гласът й се пречупи, когато ръцете му се стегнаха около нея.

Всичко в Кейн се разкъса отново при болката в гласа й. Той зарови глава в косата й, борейки се с чувството, бушуващо вътре в него.

— Бих могла да оцелея с нашето бебе, Кейн — прошепна младата жена. — Мечтаех за едно малко момченце, което прилича на теб, което се смее като теб — мъжът чу съжалението дълбоко в душата й, мечтите, които досега бе таила вътре в себе си. — Аз умрях в онези лаборатории, Кейн. Ти не можеш да възкресиш нещо, което вече не е живо.

Кейн поклати глава, лека усмивка премина по устните му.

„Да, женската логика не струва, помисли си той. Не за първи път.“ А тази жена със сигурност го докарваше до лудост.

— Шера, бейби, дяволски съм убеден, че вярваш на всяка дума, която току-що излезе от устата ти — каза най-сетне нежно. — Но това е най-голямата небивалица, която съм чувал през живота си.

Шера се стегна и щеше да се надигне от гърдите му, ако той не я бе задържал неподвижна.

— Стой, където си, по дяволите, преди да съм запушил устата ти с пениса си, за да не трябва да слушам подобни глупости — предупреди я Кейн. — Мъртва, друг път. Ако беше мъртва, нямаше да те боли. Нямаше да страдаш. Нямаше да ти пука колко възбуден и твърд съм аз или дали този хормон, който изхвърляш, ще ме нарани, или не. Щеше да ме изчукаш, да си тръгнеш и да се свърши с това.

Мъжът усети как гневът се надига в нея. По-добре това, отколкото тази проклета увереност, че не е останала обич в нея. Не би приел това. Не би позволил тя да го приеме.

— Ти си такъв задник, Кейн — Шера се дръпна назад, с блестящи от ярост очи. — Наистина ли мислиш, че винаги си прав? Не си преживял тези години заедно с мен…

— Щях да го направя — изръмжа той в отговор, изумен колко бързо нараства страстта. — Ти избра да не бъда с теб, Шера. Ти реши да не ми кажеш и да ме оставиш да вярвам, че си мъртва. Ти го реши, бейби, така че дори не се опитвай да ме обвиняваш за това, че не съм бил с теб.

— О, да, просто трябваше да ти се обадя: „О, здрасти, Кейн, бейби, преживях пожара, но изгубих нашето бебе. Би ли дошъл да ме чукаш отново, макар да смятам, че ти ме излъга и ме изостави?“ — озъби се тя саркастично. — Едва ли, жребецо.

Жребец. Пенисът му потрепна. Щеше да й покаже един жребец.

— Това щеше да ме устрои — каза той раздразнено, наблюдавайки я внимателно.

Лицето й пламна, а очите й заблестяха опасно. Но Кейн можеше да види как възбудата й нараства, по потта оросяваща челото й, по набъбването на твърдите й бебешко розови зърна. Устата му се навлажни от желание да ги обгърне, да ги засмуче. Копнееше да чуе виковете й, докато умолява за пениса му.

— Обзалагам се, че е така — Шера го шляпна, когато той направи движение и я натисна към леглото. Притисна ръцете й към матрака и я възседна.

— Махни се от мен, малоумнико. Меринъс е права — ти си чисто и просто задник. С когото не си заслужава да се говори.

— Тогава не говори — отсече Кейн яростно. — Защото да пукна, ако си с ума си, когато го правиш. Намери на тази остроумна уста някакво полезно занимание и ме целуни.