Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (61)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Phare du bout du monde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir(2012)
Разпознаване и корекция
etsatchev(2012)

Издание:

Жул Верн. Фарът на края на света

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Преведе от френски: Борис Миндов

Редактор: Гергана Калчева

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Иван Кенаров

Техн. редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Паунка Камбурова

Френска, Второ издание

Подписана за печат на 19.VIII.1981 г. Излязла от печат на 5.XI.1981 г.

Изд. №1497, формат 70×100/8. Страници: 104

Печ. коли 13, Изд. коли 16,85, УИК 12,98

Цена 1,54 лв.

ЕКП 9537626337; 6126–?–81

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Набор ПК „Димитър Благоев“ — София

Печат и подвързия ДП „Балкан“ — София, Пор. №1213

 

Jules Verne. Le Phare du bout du monde

Librairie Hachette, Paris, 1940

История

  1. —Добавяне

Глава VI
В залива Елгор

И тъй, измъкването бе успяло напълно. Но всичко не беше още завършено. Трябваше да се осигури пълната безопасност на шхуната в това заливче, врязано в брега около нос Сан Бартоломе. Тук тя беше прекалено изложена на морските вълни и на бурите от северозапад. През периода на силните приливи на равноденствието не можеше да остане даже двайсет и четири часа на това място.

Конгре знаеше това. Ето защо възнамеряваше да напусне заливчето при следващия отлив, който смяташе да използува, за да мине отчасти през пролива Льомер.

Обаче най-напред трябваше да огледа добре кораба, да провери в какво състояние е корпусът отвътре. Макар и да беше сигурно, че не пропуща вода, все пак, ако не обшивката му, то поне ребрата може да са пострадали от засядането и да се налага да се пристъпи към ремонт с оглед на доста дълго плаване.

Конгре веднага впрегна хората си на работа да преместят баласта, с който беше пълен трюмът. Впрочем нямаше нужда да го смъкват на брега; така си спестяваха време и усилия, най-вече време, което трябваше да ценят поради малко несигурното положение на „Мауле“.

Старото желязо, от което се състоеше баластът, най-напред прехвърлиха от предната в задната част на трюма, за да могат да огледат обшивката в носовата част.

Този оглед извършиха грижливо Конгре и Карканте, подпомагани от един чилиец на име Варгас, който бе работил някога като дърводелец в корабостроителниците на Валпарайсо и познаваше добре този занаят.

В цялата част на кораба между вълнореза и основата на предната мачта не се установи никаква повреда. Бордовете, ребрата, обшивката се намираха в добро състояние; обковани с мед, те не бяха почувствували удара от засядането в пясъчната плитчина.

След като преместиха баласта към носа, видяха, че и корпусът от предната до средната мачта е непокътнат. Подпорите на палубата не бяха нито огънати, нито изкривени, стълбата, по която се слизаше в централния люк[1], не бе помръднала.

Тогава се заловиха с последната третина на трюма. Там имаше значителна повреда. Макар и да нямаше пробив, ребрата на левия борд бяха хлътнали на дължина метър и половина. Тази хлътнатина вероятно се дължеше на сблъсък с върха на някоя подводна скала, преди шхуната да бе заседнала на плитчината. При все че обшивката не беше пробита напълно, а кълчищната заплънка — останала на мястото си, което бе попречило на водата да проникне в трюма, тази повреда все пак не беше без значение и основателно би обезпокоила един моряк.

Така че преди да излязат на море, дори на много късо разстояние и при тихо време, трябваше най-напред да извършат този ремонт. Впрочем даже и да разполагаха с необходимите материали и инструменти, той можеше да им отнеме цяла седмица.

Когато Конгре и другарите му разбраха как стои работата, възгласите „ура“, с които бяха приветствували измъкването на шхуната, се замениха с основателни проклятия. Ами ако шхуната станеше негодна?… Ако не можеха да напуснат остров Естадос?…

Конгре се намеси, като каза:

— Повредата е действително сериозна… В сегашното й състояние не можем да разчитаме на „Мауле“, която в бурно време не е изключено да се пробие… А ни предстои да изминем стотици мили, докато стигнем тихоокеанските острови!… Това значи да рискуваме да потънем из пътя. Но тази повреда е поправима и ние ще я отстраним.

— Къде? — запита един от чилийците, който не криеше безпокойството си.

— Във всеки случай не тук — заяви един от другарите му.

— Не — отговори решително Конгре. — В залива Елгор.

За четиридесет и осем часа шхуната можеше действително да измине разстоянието, което я делеше от залива. Трябваше само да се движи успоредно на брега на острова или от юг, или от север. В пещерата, където бяха оставили всичко награбено от корабокрушенията, дърводелецът щеше да намери дървения материал и сечивата, необходими за ремонта. Дори ако се наложеше, „Мауле“ можеше да остане на котва две или три седмици. Хубавото време ще трае още два месеца и когато Конгре и другарите му напуснат остров Естадос, това ще стане поне с основно ремонтиран и напълно надежден кораб.

При това Конгре не се отказваше от намерението си, когато напусне нос Сан Бартоломе, да прекара известно време в залива Елгор. В никой случай не искаше да се лиши от всевъзможните вещи, които бяха оставили в пещерата, когато работата около фара принуди бандата да се укрие на другия край на острова. Така че проектите му можеха да се променят само в зависимост от продължителността на престоя, а той щеше да трае повече, отколкото желаеше.

Най-после бандитите придобиха отново самоувереност и започнаха да се готвят да отплават, когато настъпи приливът на другия ден.

Колкото до присъствието на пазачите на фара, то никак не смущаваше тази пиратска шайка. С няколко думи Конгре изложи плановете си в това отношение.

— Преди да се появи тази шхуна — каза той на Карканте, — когато пазачите останаха сами, бях решил да завладея залива Елгор. Намеренията ми не са се променили. Само че вместо да се приближим незабелязано от вътрешността на острова, ще пристигнем по море, открито. Шхуната ще хвърли котва в залива… ще ни посрещнат там, без нищо да подозират… и…

Конгре довърши мисълта си с жест, чийто смисъл Карканте правилно разбра. И наистина имаше всички изгледи кроежите на този негодник да се сбъднат. Само чудо можеше да спаси Васкес, Морис и Фелипе от участта, която ги очакваше.

Следобеда бе посветен на подготовка за заминаването. Конгре нареди да върнат баласта на предишното му място и да натоварят припасите, оръжието и всичко друго, докарано на нос Сан Бартоломе.

Товаренето стана бързо. Откакто бяха напуснали залива Елгор, а оттогава имаше повече от една година, Конгре и другарите му се прехранваха главно от запасите си, а от тях бе останало малко количество, което сега струпаха в продоволствения склад на шхуната. Колкото до леглата, постелките, дрехите, сечивата, домашните потреби, златните и сребърни предмети, те се побраха в кухнята, в жилищното помещение, в задната каюта и в трюма на „Мауле“, а после щяха да сместят тук и онова, което още се намираше в пещерата край залива.

С една дума, проявиха такова усърдие, че към четири часа вечерта целият товар беше вече на борда. Шхуната можеше да отплава незабавно, но Конгре не искаше да се движи нощем по крайбрежие, осеяно с подводни скали. Не бе решил дори да мине ли, или не през пролива Льомер, за да стигне нос Сан Хуан. Това ще зависи от посоката на вятъра. Да — ако задуха от юг, не — ако вятърът бъде северен и продължава да се засилва. Във втория случай ще предпочете да мине южно от острова, защото там „Мауле“ ще бъде заслонена от сушата. Но какъвто и маршрут да изберат, според изчисленията му пътуването няма да трае повече от тридесетина часа, включително престоя през нощта. Вечерта атмосферните условия не се промениха. При залез слънце нямаше мъгла, а линията, разделяща небето и водата, беше толкова чиста, че в момента, когато слънчевият диск изчезваше зад хоризонта, един зелен лъч прониза въздуха.

Така че по всяка вероятност нощта щеше да бъде тиха и действително беше така. Повечето от хората я прекараха на шхуната, едни — в жилищното помещение, други — в трюма. Конгре заемаше каютата на капитан Паиля, а Карканте — тая на помощник-капитана отляво.

Няколко пъти излизаха на палубата да проверят как е небето и морето, да се уверят, че дори при най-силен прилив „Мауле“ не е изложена на никаква опасност и че утре нищо няма да забави отплаването.

Изгревът беше наистина великолепен. На тая географска ширина той рядко може да се наблюдава при толкова чист хоризонт.

Още с пукването на зората Конгре слезе с лодката на брега и по едно тясно дере почти в началото на нос Сан Бартоломе стигна билото на крайбрежните скали.

От тази височина можеше да обхване с поглед голяма част от морето в трите посоки на компаса. Само на изток се изпречваха планинските масиви, извисяващи се между нос Сан Антонио и нос Кемпе.

Морето, спокойно на юг, беше доста развълнувано при входа на залива, понеже вятърът постепенно се засилваше.

При това — никакво платно, никакъв пушек в далечината и сигурно „Мауле“ нямаше да срещне нито един кораб по време на краткия си преход до нос Сан Хуан.

Конгре веднага взе решение. Страхувайки се основателно от бурния вятър и в желанието си най-вече да не пресилва шхуната, като я изложи на вълнението в пролива, което при смяната на приливите и отливите е винаги силно, той реши да се движи успоредно на южния бряг на острова и да стигне залива Елгор, като заобиколи носовете Кемпе, Уебстър, Севръл и Сан Диего. Впрочем и от юг, и от север разстоянието беше почти еднакво.

Конгре слезе отново на песъчливия бряг, тръгна към пещерата, увери се, че там няма нищо забравено, което да издаде присъствието на група хора в западния край на остров Естадос.

Минаваше седем часът. Отливът, който започваше вече, щеше да им помогне да излязат от заливчето.

Тутакси прибраха котвата, после вдигнаха триъгълното платно и латинското платно, които бяха достатъчни, за да може североизточният вятър да изтласка „Мауле“ далеч от плитчините.

Конгре държеше кормилото, докато Карканте бдеше на носа. Десет минути им стигнаха да се измъкнат от рифовия пояс и скоро шхуната почувствува леко странично и надлъжно клатене.

С вдигнати долни платна и при страничен вятър „Мауле“ се устреми към югозапад, за да заобиколи крайната точка на нос Сан Бартоломе.

След половин час „Мауле“ зави край скалите на носа. После, лавирайки остро срещу вятъра, пое на изток. Но вятърът благоприятствуваше движението й под защитата на южния бряг на острова, от който корабът се държеше на три мили разстояние откъм наветрената страна.

Междувременно Конгре и Карканте можаха да се убедят, че този лек кораб се държи добре при всякакви условия. През хубавия сезон положително няма да бъдат изложени на никакви опасности, ако се впуснат из тихоокеанските простори, след като оставят подире си последните острови от Магелановия архипелаг.

Може би Конгре щеше да успее да стигне входа на залива Елгор вечерта, но предпочиташе да спре на някое място край брега, преди слънцето да се е скрило зад хоризонта. Затова не вдигна допълнителни платна и се задоволи със средна скорост пет-шест мили в час.

През този първи ден „Мауле“ не срещна никакъв кораб и вече се смрачаваше, когато се закотви източно от нос Уебстър, след като бе изминала почти половината от маршрута си.

Там бяха струпани огромни подводни камъни и се извисяваха най-високите крайбрежни скали на острова. Шхуната хвърли котва на един кабелт от брега, в малко заливче, защитено от пясъчната коса; дори в пристанище или в док кораб не би се чувствувал толкова спокоен. Ако вятърът задухаше от юг, „Мауле“ положително щеше да бъде в опасност и на това място, където морето, развълнувано от полярните бури, е буйно, както около нос Хорн.

Но съдбата продължаваше да бъде благосклонна към плановете на Конгре и хората му: североизточният вятър като че ли щеше да продължи!

farat_039.jpg

Нощта на 25 срещу 26 декември беше една от най-спокойните. Вятърът, който към десет часа вечерта утихна, към четири сутринта задуха отново.

Още с първите проблясъци на зората Конгре започна подготовка за отплаване. Разпънаха пак платната, свити през нощта. Руданът прибра котвата и „Мауле“ потегли.

Нос Уебстър е вдаден около четири-пет мили навътре в морето от север към юг. Затова шхуната трябваше да се върне обратно към брега, който се простира на двайсетина мили в източна посока до нос Севръл.

Щом се приближи до брега, където под защитата на високите крайбрежни скали намери отново спокойни води, „Мауле“ заплава при същите условия, както предния ден.

Няма по-опасни и по-страшни брегове от тия на пролива! Грамади от огромни каменни блокове, които едва пазеха равновесие, задръстваха бреговете до крайните точки на прилива. Огромно непроходимо пространство от възчерни рифове, между които не само кораб с малък тонаж, но и най-обикновена лодка не може да акостира. Нито едно достъпно заливче, нито една пясъчна плитчина, на която да може да се стъпи! Същинска чудовищна стена изпречваше остров Естадос срещу страшните вълни, идващи от антарктическите зони.

Шхуната минаваше със средна скорост на по-малко от три мили от сушата. Конгре, който не познаваше този бряг, основателно се боеше да се приближава много до него. От друга страна, тъй като не искаше да пресилва „Мауле“, се стараеше да бъде в спокойни води, каквито не би намерил далеч от сушата.

Когато обаче към десет часа стигнаха входа на залива Блосъм, не можа да избегне съвсем вълнението. Вятърът, навлизайки в залива, врязан дълбоко в сушата, вдигаше дълги вълни, които биеха „Мауле“ изкосо и я караха да стене. Конгре се остави да бъде тласкан, за да заобиколи носа, който прегражда залива от изток, а после се обърна с левия борд към открито море.

Конгре лично бе уловил кормилото и с опънати до крайност платна се движеше колкото се може по-остро към вятъра. Едва към четири часа следобед сметна, че е преодолял достатъчно насрещния вятър, за да може да се приближи до целта си с единия борд. Тогава с борд към наветрената страна се устреми право към залива Елгор, оставяйки нос Севръл на четири мили в северозападна посока.

От това разстояние брегът се разкриваше в цялата си дължина чак до нос Сан Хуан.

Същевременно от другата страна на нос Сан Диего се показа кулата на Фара на края на света, която Конгре виждаше за първи път. С далекогледа, намерен в каютата на капитан Паиля, можа дори да различи един от пазачите, който беше застанал на терасата и наблюдаваше морето. Тъй като слънцето имаше да стои още три часа над хоризонта, до настъпването на нощта, „Мауле“ положително щеше да се закотви.

Шхуната навярно не бе могла да се изплъзне от вниманието на пазачите и пристигането й във водите на остров Естадос вече беше забелязано. Виждайки я, устремена към открито море, Васкес и другарите му сигурно бяха помислили, че се насочва към Фолклъндските острови. Но когато тя се обърна с десния си борд към вятъра, не остана никакво съмнение, че възнамерява да влезе в залива.

Впрочем на Конгре му беше безразлично, че са забелязали „Мауле“ и дори че са отгатнали намерението й да спре край брега. Това с нищо не изменяше плановете му.

За голямо негово задоволство пътуването завършваше при доста благоприятни условия. Вятърът идеше малко по от изток. Шхуната нямаше нужда да променя посоката, за да заобиколи нос Сан Диего.

Това беше много изгодно обстоятелство. Иначе, ако променяше многократно посоката, при състоянието на корпуса й нямаше да издържи, щеше да се пресили и кой знае дали нямаше да протече, преди да стигне залива.

Ала именно така и стана. Когато „Мауле“ беше само на две мили от залива, един от моряците, който току-що бе слязъл в трюма, изскочи оттам с вик, че през една цепнатина в обшивката прониква вода.

Точно на това място ребрата на корпуса бяха хлътнали поради блъсване в скала. Издържалата досега обшивка беше зейнала, но само на една педя дължина.

В крайна сметка повредата не беше толкова сериозна. Премествайки баласта, Варгас успя без особени усилия да затъкне пробива с кълчища.

Естествено, по-късно повредата трябваше да се поправи грижливо. В състоянието, в което се намираше вследствие на засядането край нос Сан Бартоломе, шхуната не можеше да противостои на тихоокеанските стихии, без да се изложи на сигурна гибел.

Беше шест часът, когато „Мауле“ се озова пред входа на залива Елгор, на разстояние миля и половина от дъното му. Тогава Конгре заповяда да се приберат горните платна, вече ненужни. С останалите платна и под командуването на Конгре, който, повтаряме, познаваше отлично пътя и можеше да служи за лоцман, „Мауле“ щеше лесно да стигне удобно за закотвяне място.

Впрочем към шест и половина вечерта върху морето падна сноп лъчи. Току-що бяха запалили фара и първият кораб, чийто път през този залив щеше да осветява, беше чилийска шхуна, пленена от една пиратска шайка.

Наближаваше седем часът и слънцето се спущаше зад високите върхове на остров Естадос, когато „Мауле“ остави нос Сан Хуан отдясно. Пред нея се откриваше Елгорският залив. Конгре навлезе в него при попътен вятър.

Минавайки край пещерите, Конгре и Карканте можаха да се уверят, че входовете им, затрупани с камъни и скрити под завеса от храсталаци, не са забелязани. Значи, нищо не бе издало присъствието им в тази част на острова и те щяха да намерят трофеите от своите грабежи така, както ги бяха оставили.

— Работите вървят добре — рече Карканте на Конгре, който бе застанал до него на кърмата.

— А след малко ще потръгнат още по-добре! — отвърна Конгре.

За не повече от двайсет минути „Мауле“ стигна заливчето, в което трябваше да хвърли котва.

Точно в тоя момент я пресрещнаха двама души, току-що слезли от площадката на песъчливия бряг.

Те бяха Фелипе и Морис. Те подготвяха лодката си, за да се качат на борда на шхуната. Колкото до Васкес, той беше на пост в дежурната стая.

Щом шхуната се озова в средата на залива, остана разпънато само голямото триъгълно платно, но Карканте нареди и то да бъде прибрано.

В момента, когато котвата се устреми към дъното, Морис и Фелипе скочиха на палубата на „Мауле“.

Веднага по даден от Конгре знак първият бе ударен по главата с топор и падна. Същевременно два револверни изстрела повалиха Фелипе до другаря му. За миг и двамата бяха мъртви. През един от прозорците на дежурната стая Васкес чу изстрелите и видя убийството на другарите си.

Ако го заловят, същата участ ще сполети и него. Никаква милост не може да се очаква от тези убийци. Горкият Фелипе, горкият Морис! Той не можа да направи нищо, за да ги спаси, и сега стоеше горе, ужасен от това отвратително престъпление, извършено само за няколко секунди!

Когато мина първоначалното вцепенение, Васкес възвърна хладнокръвието си и обмисли бързо положението. Трябваше на всяка цена да избегне ударите на тези негодници. Те може би не подозират съществуването му, но след като привършеха маневрите около закотвянето, вероятно някои от тях щяха да решат да се качат на фара, и то несъмнено с намерение да го угасят и да направят залива недостъпен, поне до зори…

Без да се колебае, Васкес напусна дежурната стая и се втурна по стълбата към жилищното помещение на приземния етаж.

Нямаше нито минута време за губене. Чуваше се вече плясъкът на отблъсваната от шхуната лодка, която щеше да свали на сушата няколко души от екипажа.

Васкес затъкна на пояса си два револвера, сложи нещо за ядене в една торбичка, която преметна на гръб, после излезе от жилищното помещение, спусна се бързо по склона на площадката и без никой да го забележи, изчезна в мрака.

farat_042.jpg
Бележки

[1] Люк — четириъгълен отвор на палубата, който служи за влизане, товарене, разтоварване и др. Б.пр.