Лео Таксил
Забавно евангелие (8) (или животът на Исус)

Глава VI
Родословието на месията

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение — четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа — четиринайсет рода. А рождението на Иисуса Христа стана така; след сгодяване на майка му Мария за Йосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от духа светаго.

Матей, гл. 1, 17–18.

Сега май че е време да запознаем читателя с родословието на Исус и да припомним обещанията, които Яхве дал на патриарсите. Това интересно родословие — интересно главно със завършека си — е изложено в евангелието. Затова е необходимо да му отделим място.

Напълно допустимо е по времето, когато пречистата дева всеки момент трябвало да се освободи от бременност и същевременно да си остане девственица, патриарсите да са изпратили при Яхве делегация, за да изразят пред него радостта си по повод на това, че в прякото им потомство ще се появи на бял свят младенец, комуто пророкът е предопределил да спаси човешкия род и да изкупи греха, сторен от Адам и Ева.

Пръв пред всевишния се явил Авраам^[1] и казал:

— Господи боже, като награда за верността ми към твоите небесни закони ти ми обеща, че ще стана праотец на благословен род и че между моите преки потомци ще има месия. И ето времето дойде. О, всемогъщи боже! Твоите клетви са свети и неизменни, ти ще удържиш думата си.

— Разбира се, Аврааме, и то на драго сърце.

— Господи, аз родих Исаака.

Исаак дошъл и рекъл: „Аз, боже, родих Иакова“. Иаков дошъл и рекъл: „Аз родих Иуда“. Иуда дошъл и рекъл: „Аз родих Фареса“. Фарес дошъл и рекъл: „Аз родих Есрома“. Есром дошъл и рекъл: „Аз родих Аминадава“. Аминадав дошъл и рекъл: „Аз родих Наасона“. Наасон дошъл и рекъл: „Аз родих Салмона“. Салмон дошъл и рекъл: „Аз родих Вооза“. Вооз дошъл и рекъл: „Аз родих Овида“. Овид дошъл и рекъл: „Аз родих Иесея“. Иесей дошъл и рекъл: „Аз родих Давида“.

Тогава се явил Давид. Йехова приятелски го потупал по бузата и казал:

— Мили Давиде, ти винаги си бил мой любимец. Затова аз повторих пред тебе обещанието, което бях дал на Авраама. В историята ти, скъпи мой, ще се наричаш прародител на месията.

Давид церемониално се поклонил и казал:

— Аз родих Соломона.

Соломон дошъл и рекъл: „Аз родих Ровоама“. Ровоам дошъл и рекъл: „Аз родих Авия“. Авия дошъл и рекъл: „Аз родих Аса“. Аса дошъл и рекъл: „Аз родих Иосафата“. Иосафат дошъл и рекъл: „Аз родих Иорама“. Иорам дошъл и рекъл: „Аз родих Озия“. Озия дошъл и рекъл: „Аз родих Иотама“. Иотам дошъл и рекъл: „Аз родих Ахаза“. Ахаз дошъл и рекъл: „Аз родих Езекия“. Езекия дошъл и рекъл: „Аз родих Манасия“.

Явил се Манасия. Той бил готов вече да назове името на своя син, но господ махнал с ръка и го прекъснал:

— Другите както и да е, но тебе, Манасия, добре те познавам — рекъл той. — Здравата ти провървя, че попадна в списъка на предците на месията. Не искам да те упреквам, но ти цял живот си бил негодник, какъвто рядко се среща. На твоята съвест тежи не едно нечестиво деяние: ти се кланяше на дявола, ти заповяда да разсекат на две Исая, едного от любимите ми пророци. Всеки момент може да се роди Христос — нима мислиш, че ще му бъде лесно да те има сред своите предци?

— Истина е — съгласил се Манасия, — признавам, че бях нечестивец и не вярвах в моя бог. В угода на идолите аз наредих да пречукат твоя пророк Исай^[2]. Но нали и това е истина, господи, че не съм престъпвал законите на морала като Соломон, никога не съм спекулирал с прелестите на жена си като Авраам, не съм син на блудница, като оня шишко Вооз^[3].

— Прощавайте, стори ми се, че казахте нещо по мой адрес — разтревожил се Вооз.

— Какво има? За какво става дума? — залюбопитствали Авраам и Соломон.

— Господ ме упреква в светотатство — отговорил Манасия, — а аз привеждам смекчаващи вината обстоятелства. И сравнявам себе си с вас. Готов съм да се съглася, че за месията не е кой знае колко съблазнително да ме зачисли между своите прародители. Но мисля, че заради мене той съвсем не трябва да се черви повече, отколкото заради майката на Вооз, госпожа Раав, йерихонската блудница…

— По-тихо, по-тихо! — прекъснал го всевишният. — Защо да разравяме цялото това мръсно бельо в присъствието на всички тези невръстни херувими и серафими? Укротете се, гълъбчета! Приятелю Манасия, прощавам ти всички твои лудории и не си струва да критикуваш останалите предци на Христа. Хайде да продължим нашата екскурзия в генеалогията, която е твърде занимателна, и цели да докаже, че аз съм удържал обещанията си, дадени пред Авраам и Давид. И така, кого си родил ти, Манасия?

Манасия отговорил:

— Аз родих Амона.

Амон дошъл и рекъл: „Аз родих Иосия“. Иосия дошъл и рекъл: „Аз родих Йоакима“. Йоаким дошъл и рекъл: „Аз родих Иехония“. Иехония дошъл и рекъл: „Аз родих Салатиля“. Салатил дошъл и рекъл: „Аз родих Зоровавеля“. Зоровавел дошъл и рекъл: „Аз родих Авиуда“. Авиуд дошъл и рекъл: „Аз родих Елиакима“. Елиаким дошъл и рекъл: „Аз родих Азора“. Азор дошъл и рекъл: „Аз родих Садока“. Садок дошъл и рекъл: „Аз родих Ахима“. Ахим дошъл и рекъл: „Аз родих Елиуда“. Елиуд дошъл и рекъл: „Аз родих Елеазара“. Елеазар дошъл и рекъл: „Аз родих Матана“. Матан дошъл и рекъл: „Аз родих Иакова“.

Яков се надигнал от мястото си.

— Уф! — въздъхна Яхве. — Само ти остана, мили мой, Яков номер две.

— Да, да, господи, съвсем неотдавна ти ме зачеркна от списъка на живите, но синът ми още е жив и здрав.

— Ти пък кого си родил?

— Аз родих Йосифа — отговорил Яков.

Патриарсите се спогледали.

— Значи тоя Йосиф ще бъде баща на месията? — попитал Авраам.

— Съвсем не, Йосиф е само мъж на някоя си Мария, която ще роди въпросния Христос.

— Точно така! — забелязал Давид, който си мислел, че всичко е разбрал. — Тоя Йосиф, мой потомък, ще бъде баща на обещания ни от вас месия.

— Не бе, дявол да ви вземе!… Йосиф няма нищо общо с него. Той е мъж на Мария и толкова. А останалото не ви засяга.

Патриарсите дълго си шушукали нещо, а след това възкликнали:

— Излиза, господи, че ти си се подиграл с нас?!

— Тогава за какъв дявол ми е цялата тая генеалогия — казал Авраам, — щом последният от моя род съвсем нищичко не е направил за появяването на месията на бял свят?… Мене просто са ме измамили!

— Всички нас са ни измамили! — подхванали останалите.

Богът отец ударил с юмрук по писалището, си (било изключително писалище, украсено с брилянти).

— Ама че инати! — викнал той. — Бъкел не могат да разберат, само чакат да им дадеш наготово решението на загадката!

— Щом искаш, нека бъде загадка — намесил се Давид. — Но нали ти ми обеща, че месията ще произхожда от моя род. Да или не?

— Обещах.

— А на мене? — нахвърлил се върху бога Авраам.

— Няма спор. Именно затова ваш пряк потомък е дърводелецът Йосиф, съпругът на Мария, която утре ще стане майка на Христа.

— Какво говориш, господи — развикала се в хор цялата компания. — Щом тоя Йосиф е само платоничен съпруг…

— И така да е, вас какво ви засяга?

— Тоест как какво ни засяга?! Ти престъпваш обещанието си!

— Извинете, моля, но…

— Ти се измъкваш!

— Ни най-малко.

— Е, това е вече много!

И фалшивите прародители на месията затропали с крака, без дори да се мъчат да скрият яростта, в която ги хвърлило сие жестоко разочарование.

Всевишният загубил търпение, той също излязъл от себе си.

— Гръм да ви порази! — ревнал той с неузнаваем глас. — В края на краищата от вас ми дойде до гуша! Махайте се оттук, и то по-живо! Вашите претенции са просто нелепи. Аз изпълних обещанието си, защото съм непогрешим. Йосиф не е баща на месията и въпреки това месията произхожда от вашия род. Не ви ли стига това, че аз го твърдя? И не е работа за вашия ум, защото тук има тайна.

Но патриарсите продължавали да буйстват и тогава Саваот заповядал:

— Престоли, Власти, Начала! Я изхвърлете всички навън!

За един миг заповедта била изпълнена.

Ето защо евангелието с всички средства се старае да ни докаже, че Исус Христос произхожда от Давида и Авраама, макар да не е син на Йосиф, прекия потомък на тези двама любими на бога патриарси.^[4]

Но да се примирим, братя мои, с тая галиматия и да повярваме в нея, без да разбираме абсолютно нищо.