Лео Таксил
Забавно евангелие (64) (или животът на Исус)

Глава LXII
Как свършил мошеникът Юда

Тогава Иуда, който го продаде, като видя, че той е осъден, разкая се и повърна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Матей, гл. 27, 3–5

Аврора вече подавала над хоризонта върха на своето розово носле, когато Исус отново се изправил пред синедриона.

Каяфа и неговите колеги — с изключение на Никодим, който продължавал да пази гробно мълчание, бързали да се отърват от неспокойния назарянин.

Докато в къщи му зашивали туниката, разкъсана от горе до долу, върховният първосвещеник се сетил за едно нещо, което за малко не изпуснал от вниманието си: след победата на римляните юдейската юстиция загубила правото да издава смъртни присъди — това станало изключителна привилегия на наместниците на кесаря.

Трябва да кажем, че Каяфа бил ревностен патриот: ако Исус бил просто изпечен негодник, това щяло да бъде половин зло, но Каяфа смятал, че той е извънредно опасен за всички свои съграждани.

Като вманиачен Исус навсякъде твърдял, че е юдейски цар. Рано или късно това можело да привлече на негова страна тълпа безделници и да предизвика безредици, които римляните положително биха използвали като предлог да подложат евреите на ново клане и да обложат победените с нов данък.

„Трябва незабавно да осъдим задържания — разсъждавал сам Каяфа. — Той безброй пъти е нарушавал нашите закони и заслужава тежко наказание. С такава присъда ние ще покажем на римските власти, че не искаме да имаме нищо общо с този безделник и неговата шайка. А после можем да го изпратим на Понтий Пилат — губернаторът бързо ще му види сметката!“

И така, вторият разпит на Исус станал празна формалност, която не представлявала никакъв интерес.

Попитали го действително ли се смята за Христос, т.е. за месията, или спасителя, който е призван да освободи евреите.

— Ако ти си Христос, кажи ни! — настоявал Каяфа.

В този миг божествената същност на Исус отказала да действа и функционирала само човешката му слабост, той не отговорил нито „да“, нито „не“, като се надявал по този начин да смекчи участта си.

— Е, да — измънкал той, — ако кажа, че съм Христос, вие все едно няма да ми повярвате, а започна ли на свой ред да ви задавам въпроси, няма да ми отговорите и не ще ме пуснете. По-добре да си мълча.

— Тъй като обвиняемият упорства и отговаря двусмислено, да го отведат при Понтий Пилат! — разпоредил се Каяфа.

Капитанът на стражата предал заповедта на своите подчинени и те побързали да я изпълнят.

А какво е ставало през това време с Юда?

След като войниците напуснали Гетсиманската градина, Юда поизостанал, но ги последвал и така стигнал до двореца на първосвещениците. Докато съдът разглеждал делото, той внимателно следял събитията. И накрая — както се казва, намерил време и място — той почувствал угризения на съвестта.

Тридесетте монети на сума тридесет и пет франка и петдесет сантима изведнъж му се сторили толкова тежки, сякаш били изсечени от олово.

Той внезапно решил, че непостоянството, безчестието и останалите пороци на Исус все едно не ще оправдаят предателството, извършено от него, Юда. Предателството винаги е отвратително.

Без да се бави нито минута, Юда взел парите, от които не бил похарчил нито грош, и се явил пред първосвещениците и старейшините.

— Какво още искаш? — попитали го те. — Да не смяташ, че малко сме ти платили?

— Съвсем не! Напротив, аз искам да ви върна вашите тридесет сребърника. Те не са ми нужни.

— И таз добра! Всичко това е много странно. Преди два дена се пазареше като на тържище за всеки динарий, а сега и тридесетте сребърника не му били нужни! Каква е работата?

— Вземете си парите! — извикал Юда. — Те ми парят ръцете. В края на краищата Исус не е чак толкова виновен, колкото мислех преди. Аз предадох невинен. Магаре и измет — това съм аз! Приберете си вашето проклето сребро.

Първосвещениците и старейшините се спогледали.

— Прощавай, миличък — казал един от тях, — но късничко си се сетил! Исус сам се осъди и си подписа присъдата. Той непрестанно богохулства… Парите ти честно си ги спечели и затова можеш да ги задържиш.

— Не, казвам ви, не искам!

— А освен това ще се обърка нашата отчетност. Искрено съжаляваме, че не можем да те извадим от затруднението, но няма как… Оправяй се сега сам, както знаеш.

Юда плюл, хвърлил нещастните сребърници, обърнал се и избягал от храма.

Той стигнал до мястото, където в Кедрон се влива потокът Хинон и там се обесил на едно дърво, намиращо се в нивата на някакъв грънчар. В Деяния на светите апостоли, допълващи евангелието, се казва, че при това въжето се скъсало. Скъсало се — скъсало, ние с готовност допускаме това.

Изглежда, че в ония времена земята в Ерусалим почти нищо не е струвала, защото на другия ден свещениците, като научили за самоубийството на Юда, купили нивата на грънчаря за същите тридесет и пет франка и петдесет сантима и погребали на това място онзи, който предал Христа.

Великите светила на християнството различно осветляват обстоятелствата по смъртта на Юда.

Този въпрос така си и останал неизяснен докрай. Евангелистът Матей казва, че Юда „отиде, та се обеси“!^[1] Лука не казва нищо за това в евангелието си, затова пък в Деяния на апостолите разказва, че предателят се бил обесил, но въжето се скъсало^[2]. Евангелистът Марко пази дълбоко мълчание относно последните дни на Юда. И най-сетне Йоан, който не отронва за това нито дума в своето евангелие, после изведнъж разказва на своя верен ученик, Папиас, че лошият апостол все пак се обесил, че въжето действително се скъсало и че недообесеният след това живял щастливо дълги години.

Върви сега, че се оправяй в тоя куп от древни противоречия!

Колкото до мене, едва ли е необходимо да излагам тук своето мнение: читателят вече го знае. Аз съм уверен, че Исус изобщо никога не е съществувал, както и Юда, Матей, Марко, Лука и Йоан, и че всички тези евангелия в най-добрия случай са написани не по-рано от края на II век от нашата ера, а именно в епохата, когато е била изобретена християнската религия, подарила на човечеството такива агнеци божи като Александър VI Борджия и Мастаи Пий IX^[3].