Лео Таксил
Забавно евангелие (61) (или животът на Исус)

Глава LIX
Непредвидено сбиване

И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се опря до ухото му, изцери го.

А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете!

Лука, гл. 22, 50–52.

Да се върнем, с ваше позволение, към неверния апостол Юда.

Както знаем, Исус доста определено изразил съгласието си Юда да го предаде в ръцете на първосвещениците. Затова Юда се запътил да търси стражата на храма.

Като видял запъхтяния апостол, капитанът на свещената милиция изтръпнал.

— Готово ли е? — попитал той, значи, хващаме го днес?

— Не трябва да се губи нито минута! — отговорил Юда. — Сега Исус току-що се навечеря и отива към Елеонската, или Маслиновата планина: тази малка разходка е необходима за храносмилането му. Ако благоволите да ме последвате, лесно ще го пипнем. Втора такава възможност няма да се яви!

— Сега ще вдигна взвода по бойна тревога.

След като събрал стражата, капитанът изкомандвал:

— Взво-о-од, с дясно рамо напред, ход-о-ом марш!

След стражата тръгнали и няколко отговорни чиновници от синедриона и слугите на първосвещениците. Така цялата процесия стигнала до оградата на Гетсиманската градина. Тук капитанът на стражата се забезпокоил:

— Я чакай! А как ще познаем негова милост Исус в тълпата голтаци?

— Не се безпокойте — отговорил Юда. — Оставете това на мене. Когото целуна, той е нашият човек.

— Ясно.

Било още сумрачно. Войниците запалили факли и фенери. Простодушните апостоли, събудени от тази илюминация, наивно се чудели:

— Гледай! Какво ли е пък това факелно шествие? Изглежда някъде наблизо има сватба и те искат да почетат младоженката!

Те дори не подозирали, че ролята на младоженката тази нощ щял да играе синът на гълъба.

Колкото до Исус, той не си правел никакви илюзии. Той знаел. И спокойно чакал стражата да влезе в градината.

В това време Юда решил да предупреди войниците от стражата за свръхестествените способности на лицето, подлежащо на задържане. Колкото и странно да се стори това на моите читатели, фактът си остава факт. Евангелието твърди, че Юда се обърнал към капитана на стражата и казал:

— Бъдете предпазливи! Той може да върши всякакви чудеса, затова го хванете по-бързо, докато не се е опомнил. Когато го уловите, той вече нищо не ще ви стори, тогава никакви божествени качества няма да му помогнат. Но трябва да се действа бързо. Главното е да връхлетите върху него и да го хванете веднага щом ви го покажа.

Ала той не успял да осъществи своя план.

Щом войниците нахълтали в градината, Исус излязъл насреща им и попитал:

— Кого търсите?

Юда разбрал, че всичките му сметки пропаднали, и сякаш си глътнал езика. Но капитанът на стражата, който нямал какво да крие, отговорил:

— Нужен ни е Исус от Назарет.

Миропомазаният пристъпил крачка напред и казал просто:

— Аз съм.

Думите му направили поразителен ефект. Докато ги произнесе, Исус с едно духване повалил на земята като картонена къщичка целия взвод на стражата. Всички се натъркаляли накуп. Нещастните войници си мислели, че ги е ударил гръм. Както лежали на земята, те боязливо опипвали ръцете и краката си и си шепнели:

— Брей! Ръката ми като че ли е цяла… А кракът?

— А моята ръка? Аха, ето я!…

— Аз вече мислех, че съм умрял…

Подобни жалби се чували от всички страни. Исус се усмихвал. Той искал само да демонстрира своята чудотворна сила и напълно успял. За него било важно да подчертае, че и да попадне в ръцете на своите врагове, то ще бъде само по негова собствена воля. Когато желаният резултат бил постигнат, синът на гълъба се приготвил да играе ролята си по-нататък.

— Та кажете най-после, кой ви е нужен? — отново попитал той.

— Трябва ни Исус от Назарет — отново отговорил капитанът на стражата.

— Но нали ви казах вече, че Исус от Назарет съм аз!

Този път никой не полетял нагоре с краката. И никакви съмнения не останали у стражата. Така че изобщо не било нужно Юда да целува своя учител, който вече два пъти сам се представил на полицията.

Въпреки това войниците от храма продължавали да стоят в огромно смущение. Правонарушителят, който с едно духване можел да събори на земята цял взвод, явно им се виждал прекалено опасен.

— Щом съм ви нужен именно аз — продължавал Исус, — позволете на моите приятели да се оттеглят.

Стражата на драго сърце се съгласила. И тогава Юда, който обещал да целуне Исус и се стремял да изпълни поетото задължение, се приближил до сина на гълъба, макар и сега да нямало никаква нужда от подобни нежности.

— Учителю! — възкликнал той.

— А, ти ли си?

— Да, учителю, аз искам да се простя с тебе.

И вместо да стисне просто ръката на Исус, Юда го прегърнал и целунал. Трябва да се каже, че тази целувка на Юда е била също като горчица след обед — нещо абсолютно излишно. Но Исус я изтърпял и само казал на предателя:

— Приятелю мой, между нас казано, аз отлично зная какво означават твоите прегръдки. Виждаш ли, мене не е толкова лесно да ме измамиш. Известно ми е защо си дошъл тук и аз мога само да ти съчувствам. Да предадеш с целувка сина на човечеството — това, знаеш ли, е просто неприлично!

В това време войниците забелязали, че Юда въпреки своето нахалство не бил прекатурен нито преди, нито след предателската целувка. Затова те не без основание преценили, че няма повече от какво да се боят, и дружно се спуснали към богочовека, който очевидно загубил своето всемогъщество.

Ние вече знаем, че апостолите имали два меча на единадесет души. Един от тези мечове принадлежал на Петър.

И ето един от тези, които били с Исус, притежателят на втория меч, попитал:

— Какво ще кажете, да умрем като герои?

И преди Исус да отговори, Симон-Петър развъртял оръжието си. Той се нахвърлил върху един от робите на първосвещениците, който стоял наблизо, и със своята секачка за зеле отсякъл дясното му ухо.

Евангелието е запазило името на невинната жертва: слугата, който си загубил ухото, се казвал Молх.

Тази отчаяна съпротива с кръвопролитие можела да доведе до непредвидени усложнения. Разярените войници, за да отмъстят за своя обезобразен приятел, несъмнено биха се нахвърлили срещу апостолите и за три минути биха ги направили на кълцан шницел, ако не се намесил Исус. И навреме! Само преди няколко минути от прекомерен страх той получил нервен припадък, но сега си възвърнал цялото предишно хладнокръвие и успял да успокои останалите.

Като се приближил до Молх, Исус вдигнал от земята отрязаното ухо, понаплюл го и го залепил за главата на нещастния роб. И — о чудо! — ухото тозчас зараснало и от този ден се държало на мястото си по-здраво отпреди.

Ако се вярва на евангелието, Молх се отплатил на чудотвореца с черна неблагодарност и не казал на Христос дори „мерси“. Между другото Исус се обърнал към Петър и бащински смъмрил своя ученик:

— Какво е това? Ти оказваш съпротива на властта? Аз няма да допусна това!… Какво те засяга всичко, което става тук? Я бързо прибери сабята в ножницата! Защото, който вдига меч, от меч умира.

На Петър тази забележка се сторила явно неуместна. Той проявил своята преданост и усърдие. Дал на апостолите пример на мъжество. И за награда трябва да слуша кисело-сладникави нотации. На негово място всеки би се объркал. Без да разбира нищо, Петър прибрал меча в ножницата. Щом учителят заповядва, така да бъде, но вътрешно си мислел:

„Върви, че се бори за това говедо! Не отговарям за себе си, ако още веднъж ме помолят да се застъпя за него. Ама че се насадих!… По дяволите, нека сега сам се измъква, както знае!“

Макар и да не произнесъл гласно тези думи, Петър изглежда ги е изсъскал през зъби, защото Исус, за да сложи край на неговото ръмжене, казал:

— Аз сам си изпросих всички тези неприятности, ясно ли е? Да не мислиш, че не бих могъл да ги избягна, ако бях поискал? Или мислиш, че не мога сега да склоня баща си и че той няма да ми изпрати над дванадесет легиона ангели, за да ме защити? Но цялата работа е там, че ако унищожа войниците — а това за мене е нищо, — как тогава ще се сбъднат писанията? Не, аз няма да направя това, защото е нужно пророчествата да се сбъднат.

Този път Петър решил да не отрони повече ни звук и да не си помръдне пръста, каквото и да се случи.

От странните думи на странния правонарушител войниците също съобразили, че нищо не ги заплашва и спокойно могат да го заловят, без да се опасяват от последствия. Ето защо те обкръжили Исус и здраво му вързали ръцете с въже.

В блъсканицата и суматохата пред сина на гълъба изведнъж се изправили куп стари познати от синедриона. Исус ги познал и се обърнал към тях.

— Какво виждам! — извикал той. — Сякаш срещу разбойник сте излезли с мечове и колове, за да ме хванете! А пък всеки ден бивах с вас в храма и поучавах и вие не вдигнахте ръка върху мене. Но ще ви кажа същото, което вече казах на Петър: „Да се сбъднат писанията!“ Защото ако бях поискал и не бих позволил да се сбъдне това, що се сбъдна, всички тия писания и пророчества можехте да изхвърлите за постилка на свинете!

Напълно естествено е, че като чули тези думи, постоянните посетители на храма се обидили и вдигнали шум, хулейки и заклеймявайки Исус. При този единодушен взрив на гняв апостолите се уплашили.

— Време е да се проявим — плахо казал някой от тях.

— Да, тъкмо сега му е времето…

— Тогава да бягаме!

И те хукнали с едно действително рядко единодушие. А Исус бил отведен от стражата.

Само един юноша, както свидетелства евангелистът Марко, който впрочем не е споменал дори името му, следвал учителя на почтително разстояние. Това момче живеело в долината на Кедрон. Събудено посред нощ от силния шум и викове, то веднага се досетило каква е работата и изскочило от къщи, като едва успяло да си наметне, както се казва в евангелието „платнището“ — по всяка вероятност туника. Когато го забелязали, войниците от стражата заподозрели нещо недобро.

— Какъв е пък тоя момък? — зароптали те. — Да не се готви да освободи задържания? Тая работа явно не е чиста. Я да го хванем заедно с назарянина — така ще бъде по-спокойно!

Войниците се опитали да уловят юношата, но той се изплъзнал като змия, оставил им платнището в ръцете и офейкал както го е майка родила.

(Виж евангелие от Матей, гл. 26, 47–56; от Марко, гл. 14, 43-52; от Лука, гл. 22, 47–53; от Йоан, гл. 18, 2–11).