Лео Таксил
Забавно евангелие (51) (или животът на Исус)

Глава XLIX
В която Магдалина представя Исус на своето семейство

И като вървяха, той влезе в едно село; една жена, на име Марта, го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта му.

А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Иисус й отговори и рече: Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

Лука, гл. 10, 38–42.

Отгатнете накъде се запътил миропомазаният от Ерусалим и какво направил най-напред. Запътил се за Галилея. Това доказва, че той не обичал разнообразието в своите разходки и общо взето предпочитал отъпканите пътеки.

А ето какво направил: обявил неограничено допълнително набиране на ученици. Това, от друга страна, доказва, че дори дванадесетте добре дресирани апостоли вече не били достатъчни, за да го защищават, докато дойде неговият час.

Исус се обърнал с призив към всички галилейци, които повярвали в него. От около сто хиляди жители на Галилея на призива му откликнали всичко седемдесет души. Това не било много. Но миропомазаният не падал духом. Осемдесет и двама души поотделно нищо не представляват, но ако ги строиш в една колона и ги изпратиш пред себе си в някой град, те ще направят на жителите съответното впечатление. Тази мисъл поободрила Исус.

И така, той за пръв път събрал цялото си войнство — и мъжете, и жените. Магдалина, Йоана и Сусана завербували в харема му нови красавици, за да има с кого да се поразвлече Исус. Изобщо образувал се доста внушителен отряд с обоз.

Редът за строяване при поход бил внимателно обмислен. Ето какво казва за това свети Лука в десета глава на своето евангелие: „… седемдесет ученици… разпрати пред себе си… за всеки град и място, където сам щеше да отиде.“ Но за да не привличат преждевременно вниманието на жителите, Исус поръчвал на своите ученици да не нахълтват в населеното място цялата банда, а да проникват скришом, по двама, двойка след двойка.

Той им казал:

— За нищо не се безпокойте. Не носете нито чувал, нито торба, нито запасни обуща. Никого не поздравявайте по пътя. Влезте в първата къща, която ви попадне, кажете: „Мир на този дом“ и веднага сядайте на масата. Нас може да ни спаси само нахалството. В тази къща яжте и пийте, каквото имат, сякаш сте си у дома. Ако видите, че домакинът се мръщи — вместо да платите, разкажете му която басня си спомните. Ако ви изхвърли през вратата и градските люде ви вземат за скитници и обирници, изтърсете праха от сандалите си и кажете: „Виждате, че нищо не отнасяме от вас, нито прашинка, но толкова по-лошо за вашия град, защото градът ви е прокълнат, щом не ни дадохте да обядваме!“

Учениците последвали съвета на учителя.

Но гражданите плюели на проклятията и когато ги връхлитало ятото лакоми двуноги скакалци, те вземали решителни мерки. Ето защо, за да не хвърлят петалата, всички били принудени неведнъж да искат помощ от Магдалина, Йоана и Сусана и прочие състоятелни дами Христови.

Когато научил, че почти навсякъде безцеремонно изхвърлят учениците му, синът на гълъба изпаднал в неописуема ярост.

— Горко ти, Хоразин! — провикнал се той. — Горко ти, Витсаида. Дори градовете на езичниците Тир и Сидон постъпваха къде по-прилично с нас, затова и в деня на страшния съд към тях ще се отнесат по-меко. Колкото до тебе, Капернаум, не ти завиждам: ти ще ми платиш за всичко, когато един прекрасен ден се провалиш в дън земята!

Намерило се обаче неголямо скромно селище — в евангелието не се посочва дори името му, — което радушно посрещнало цялата сган Исусови ученици. Зарадвани, че не са ги замеряли със зелеви кочани, те бързо се върнали при сина на гълъба с неочаквано добрата новина.

Миропомазаният на свой ред побързал да се яви там. Той заявил на жителите, че благодарение на неговото посещение отсега нататък те могат да не се страхуват нито от скорпиони, нито от змии. А след това произнесъл възхитителна реч, в която обещал на това селище вечен живот.

Един от учените законоведци, който случайно се оказал там, попитал как ще получат този вечен живот без всякакъв еликсир на безсмъртието.

Исус отговорил:

— Възлюби господа бога твой и ближния си като себе си — това ще бъде достатъчно.

— Но кой е моят ближен? — не мирясвал законоведецът.

— Отвори си хубаво ушите и слушай! — отвърнал миропомазаният. — Живял някога един човек. Веднъж той тръгнал от Ерусалим за Ерихон и налетял на разбойници, които го обрали до шушка, пребили го до смърт и го хвърлили в гората полумъртъв: цялото тяло на нещастника било една рана.

Този ден по същия път минал един свещеник. Видял нещастния пътник и казал:

— Я гледай, хубаво са го наредили!

И си продължил, без да помисли да помогне на умиращия. Добродетелта на свещениците е известна на всички. Помощ от тях не чакай.

След това се появил един левит, или клисар. А пък клисарят и свещеникът — от един дол дренки! Левитът погледнал клетника, помислил си същото като свещеника и си тръгнал по пътя.

За щастие на земята има не само свещеници и клисари, има и самаряни. И ето че дошъл един такъв самарянин.

— По дяволите! — извикал той. — Може ли така да нагласиш човека! Изглежда тукашните разбойници са истински изверги!

После извадил шарпия, балсам и целебно вино — той си имал аптечка за из път, — превързал раните на нещастника, сложил го зад гърба си на задницата на мулето и — дий, Марко! — закарал го в най-близката странноприемница. На другия ден извадил от собствената си кесия два динария и казал на стопанина на странноприемницата:

— Погрижете се за този момък! Ако тая сумичка не стигне, на връщане ще ви дам още.

Стопанинът на странноприемницата познавал самарянина и повярвал на думите му.

— Хубаво нещо! — заревала тълпата, след като изслушала приказката. — Де да имаше повече такива самаряни!

Исус се обърнал към законоведеца.

— А вие, колега, какво мислите за това? — попитал той. — Кой според вас е ближният на ограбения пътник: самарянинът, попът или клисарят?

— Разбира се, самарянинът!

— Значи — подхванал миропомазаният, — постъпвайте като него, когато в гората попаднете на такъв нещастен, ограбен и пребит човек.

Ученият законоведец нищо не отговорил, но си помислил:

— Ама пък го бива да приказва! Но само хубавите думи са малко. Какво от това, че той понякога проповядва добродетел? Време е вече да премине от думи към дела и сам да стане добродетелен!

Наскоро след това Исус потеглил за Витсаида. Искал да достави удоволствие на своята приятелка Магдалина, която имала там сестра и брат. Брат й се наричал Лазар, а сестра й — Марта.

Както съобщава евангелието, те били доста състоятелни хора. Лазар заемал твърде висок пост: неслучайно неговата сестра Мария Магдалина била, както знаем, жена на юдейски сенатор. Така че това било, както се казва, прилично семейство.

Магдалина пожелала сама да извести сестра си и брат си за скорошното пристигане на своя любовник.

Когато се появила на прага на родния дом, Марта и Лазар се хвърлили да я прегръщат и целуват.

— Мария, миличка, колко отдавна не съм те виждала! — ахкала Марта.

— И аз също! — басово казал Лазар.

— Как е мъжът ти, превъзходният Папус? В къщи ли го остави или пристигнахте заедно?

— Какъв ти Папус! — чак се учудила Магдалина. — Притрябвал ми е… Аз отдавна го пратих по-далеч от очите си!

— Как така, не сте ли заедно? — не разбрал Лазар.

— Нима сте се развели? — ужасила се Марта.

— Дали съм се развела?… Наистина не зная. Ще ви кажа само едно: тоя стар пръч така ми омръзна, че няма къде повече. Той просто ме умори. От сутрин до вечер все мърмори и мърмори… Само да мине под прозореца ми някой млад човек, той веднага хвърля по него каквото му попадне — я лампа, я супник. Поне да бях видяла от него нещо друго освен ревност, ама не! Вечер, когато му се галех и му казвах: „Ела при мене, прасенце, мъничък мой Папус“, той започваше да ми обяснява библейски текстове и под предлог, че е доктор по богословие, ми отговаряше само със стихове от Мойсей или Йеремия… Понякога за разнообразие ми разказваше какво са обсъждали този ден в сената, защото, знаете, той беше на това отгоре и сенатор! Представяте ли си колко весело ми е било?

— Наистина — промърморила Марта, — не е много весело.

— Това беше просто ужасно, скъпа!

— Обясни в края на краищата! — не издържал Лазар. — Щом не сте могли да живеете заедно, значи сте се развели?

— Ох, не! Не сме се развели, аз просто го изоставих… Едно прекрасно утро взех, че избягах.

— Но защо веднага не дойде при нас?

— Ама че го каза!… Когато избягах, аз тръгнах към езерото… Вие били ли сте в Магдала?

— Не — отговорила Марта. — Но съм чувала, че е много симпатично градче.

— Очарователно! Там има толкова римски офицери и всичките са такива красавци!… О, господи, ако знаеше ти какви офицерчета има в Магдала!

Лазар недоволно се намръщил:

— Мария, нима ти харесват недодяланите военни?

— Слушай, Лазар, с тебе няма защо да играя на криеница. Да, аз обичам военните. Те са такива душички!…

— Военните? И то в множествено число? Хм-хм… Значи, ти си си хванала любовник офицер?

— Да… отначало един. Той беше толкова мил… О, как го обичах тоя разбойник!

— Как така, отначало един? Значи си хванала и втори?

— Е, какво да крия от тебе, Лазар! Знаеш, че не мога да те лъжа…

— По дяволите, виждам, че не си си губила времето!

— А после се запознах с трети… Разбираш ли, щом видя мундир, веднага си загубвам ума… Ти не можеш да си представиш колко много са хубавите офицери в Магдала!

— Да вървят по дяволите! Аз самият не съм светец, но твоето поведение, Мария… просто не зная как да го определя. Надявам се, че поне на третия си спряла? Не си преспала с целия гарнизон, нали?

— С всичките, разбира се, не. Изглежда Папус завинаги ме е отвратил от старците.

— От старците? Значи, всички млади?…

— О, всички млади толкова ме обичаха! Аз съм запазила портретите им и някога ще ти покажа албума си. Тогава сам ще видиш какви са хубавци!

Марта смутено мълчала. Лазар, както сам се изразил, не страдал от излишно целомъдрие и в края на краищата Мария била любимата му сестра. Тъй като вече не можел да промени станалото, Лазар решил да прости на своята безсрамна сестра, но той дори не подозирал, че тепърва го чака най-забавното.

След като я смъмрил проформа, Лазар казал:

— Добре, Мария, ако си щастлива, аз сам ще се радвам за тебе. Но къде е тоя красавец офицер, когото си избрала? Представи ни го. Можеш да не се съмняваш, ние ще го приемем както трябва.

— Виж какво, Лазар, този красавец офицер изобщо не е офицер.

— Това пък какво е?

— Знаеш, аз изоставих своя гарнизон, както зарязах Папус.

— О, дяволска работа! Кой е той най-сетне?

— Той е толкова мил…

— За това и сам се досещам! Но кой е той? Как се казва?

— И името му е мило. Нарича се Исус…

— Исус? Чакай, чакай, чувал съм това име… Казваха ми за някакъв Исус, който направил скандал по време на последния празник на колибите в Ерусалим… Да не е случайно той?

— Същият.

— Исус от Назарет, дърводелецът, дето захвърлил рендето и брадвата?

— Да, това е той.

— Ай-ай-ай! Знаеш ли, Мария, това вече не съм очаквал от тебе! Тоя тип има такава репутация, че по-лоша не ти трябва. Казват, че е събрал всички грехове… Освен това той се скита с цяла шайка нехранимайковци като него…

— Разбира се, можеш да кажеш каквото щеш… Горкичкият Исус, всички го клеветят! А ти, веднага се вижда, че си чувал за него само от заклетите му врагове. Но той е чудесен, толкова галантен! Да беше го чул как говори… Направо ти грабва душата! Е да, той през цялото време ходи по градове и села и рядко прекарва две или три нощи поред на едно място, но какво лошо има в това? Той просто обича да пътешества и толкоз!

— Слушай, в последна сметка това е твоя лична работа. Казах ти каквото съм чул. Може би Исус съвсем не е такъв, какъвто го описват… Пък и аз познавам твоя вкус: ти не би се събрала с някой недодялан, прост бедняк. Сигурно твоят Исус е хубав и щедър като пийнало търговче, така ли е?

— О, не, Лазар, не бих казала… Ако става дума за пари, Горкичкият Исус не е много богат. С брадва и ренде състояние не се прави, а от неговите пророчества няма голяма печалба… При това не съм от жените, които се привързват към мъжете заради пари. Аз, слава богу, стоя над това. Исус е беден, но то не ми пречи да го обичам с цялата си душа.

— И все пак, щом няма състояние и щом професията му на конферансие-любител не му донася нито грош, от какво тогава живее?

— Аз му помагам с имуществото си.

Лазар ужасено се отдръпнал.

— Значи ти го издържаш? — извикал той. — Бедната Мария! И как можа да се влюбиш в тоя нехранимайко? Че той ще те обере до шушка!

— Лазар, ти си прекалено строг към моя Исус. Нима той е виновен, че на скитащите оратори почти нищо не се плаща? Пък и аз не покривам сама неговите разходи. Ние сме много, избраните дами, които са му предани и които го подпомагат с имуществото си…

— Значи ти не си единствената му приятелка? От дума на дума — все по-лошо! Значи тоя момък си има много дами? Е, да ти кажа, това не е съвсем по нашите обичаи… Той явно си въобразява, че живее въз времената на Соломон, тоя твой прекрасен Исус! И вие не го ли ревнувате една от друга?

Магдалина гордо се изправила.

— Всички останали го ревнуват от мене! — казала тя. — Аз съм неговата възлюблена, неговата фаворитка!

Лазар се усмихнал тъжно. Хвърлил към сестра си дълъг поглед, пълен с любов и жалост.

— Бедна моя, бедна — проговорил той.

— Ти нищо не разбираш, Лазар! — възразила Магдалина. — Да бъдеш фаворитка на Исус, негова възлюблена — това не е дребна работа! Исус не е просто мъж като всички. Преди всичко той не е човек…

— Какво значи това — „не е просто мъж като всички“? Да не би да искаш да кажеш, че той…

— Не, не!

— И не е човек?

— Не.

— Да ме обесят, ако разбирам нещо!

— Ако още не се досещаш, ще ти кажа тайно кой е той.

Марта, която отдавна не знаела къде да се дене от тия разговори, направила крачка към вратата, но Магдалина я спряла.

— Къде тръгна? — попитала тя.

— По-добре да изляза. Аз съм девойка и разбирам, че не бива да зная това, което искаш да довериш на Лазар.

Магдалина щяла да се пръсне от смях.

— Ти мислиш за друго — казала тя. — Сигурно си въобразяваш, че той… Ха-ха-ха! Виж я ти, девойката! Не, Марта, можеш спокойно да останеш. Искам да ви открия една тайна, но в тази тайна няма нищо такова…

Марта и Лазар наострили уши.

— Хайде, говори, Мария! — молели я те, изгарящи от любопитство. — Говори, не ни мъчи!

— Та значи, Исус съвсем не е човек. Исус е… бог!

Братът и сестрата на Магдалина ахнали.

— Бог! — попитал Лазар, сякаш не вярвал на ушите си. — Но нали има само един бог — Йехова, същия Йехова, на когото се кланяме!

— Правилно, но Исус е негов син и същевременно бог. Как да ви обясня по-добре? Изобщо работата е такава: духът на Йехова, който има вид на гълъб, заченал Исус заедно с една девственица, жената на дърводелеца Йосиф, и сега тези трима — Йехова, Исус и гълъбът — са станали един бог.

— Ама че заплетена история! Исус сам ли ти разказа тая глупост?

— Да, но аз съм сигурна, че не ме лъже! Той наистина е бог, главата си залагам, а освен това той ми го доказа.

— По какъв начин?

— Е, Лазар, ти си прекалено нескромен… Стига ти и това, че аз съм избраната светица на новата религия, която проповядва Исус, и че аз първа се приобщих към светите тайни… Повярвай ми и запомни добре: Исус, когото ти току-що охули, е месията, обещан от пророците, агнецът божи, който ще изкупи греха на Адам и Ева; той е Христос, който в деня на свършека на света ще дойде на земята да съди живите и мъртвите — ето кой е той.

Всичко това Магдалина изрекла с такъв ентусиазъм, който може да се породи в женското сърце само под влияние на страстната… разбира се, вяра.

Въпреки това Лазар все още се колебаел.

— Ти действително ли вярваш в това, което говориш? — попитал той. — Ако е истина, работата е сериозна, много сериозна.

— Това е така, кълна ти се в честта си!

— Е, щом се кълнеш в честта си, значи той наистина е бог.

Въпросът бил решен. Лазар и Марта също повярвали в сина на гълъба. Магдалина тържествувала.

— Разбирате ли сега каква чест е да бъдеш любовница на бога? — питала ги тя. — Разбирате ли какво щастие съм имала?

И тя се надувала от гордост.

Марта по природа била любопитна като всички жени. Тя попитала Магдалина:

— А може ли да видим твоя господин бог?

— Ти наистина ли искаш да се запознаеш с него?

— Ами да.

— И аз също — казал Лазар.

— В такъв случай ще отида да го доведа: той дойде с мене във Витсаида. Сами ще видите какъв красавец е моят божествен учител! Нито един офицер от Магдала не струва колкото кутрето му. После ще ми кажете дали ви е харесал. Само помнете: за тайната, която ви открих, нито дума! Преструвайте се, че не знаете нищо.

С тези думи тя изхвръкнала навън.

А Марта потънала в мечтателен размисъл.

След около два часа Магдалина се върнала с Исус. Миропомазаният бил представен на брата и сестрата по всички правила на етикецията.

„Тя го вижда с очите на сърцето — казал си Лазар. — Той съвсем не е хубав, по-скоро обратното. Но след като е бог, все пак й е провървяло, че си е хванала такъв любовник.“

Приемът минал без особени церемонии. Исус се разприказвал и бързо покорил новите си слушатели. Впрочем, трябва да кажем, че Магдалина добре подготвила почвата за това.

Лазар поканил Исус да остане на обед. Назарянинът не отказал. Марта се заловила с готвенето. Макар че шетала насам-натам и наглеждала всичко да бъде на място, тя от време на време скритом поглеждала миропомазания и на нея той също се видял хубав. Тя ловяла всяка негова дума, следяла всяко негово движение. Скоро трябвало да признае пред самата себе си, че през живота си още не е срещала такъв очарователен човек. Марта от душа завиждала на сестра си.

— На негодниците винаги им върви — мърморела тя и лъскала тенджерите в кухнята. — Като гледаш това, не ти се иска да останеш честно момиче!

В сърцето на Марта се разпалила страст, не по-малко пламенна, отколкото у сестра й. Тя с ревност следяла всички прояви на вниманието, което Исус оказвал на Магдалина.

Лазар за минута слязъл в избата да наточи още една кана вино.

Като се възползвала от това, Магдалина нежно се галела на Исус, докато Марта шетала.

Накрай Марта не могла да сдържи накипялото раздразнение. Опряла ръце на хълбоците, изправила се пред галещата се двойка и се нахвърлила върху сестра си.

— Как не те е срам, мързелано! Няма да ми помогне в домакинството, а седнала като на сватба! Ти имаш ли капчица съвест!

И понеже Магдалина не намерила време дори да й отговори, Марта продължила, като се обърнала към Исус:

— Господи, моля те, заповядай й поне ти да ми помогне! Или ти е безразлично, че моята сестра ме е оставила да прислужвам сама?

Синът на гълъба бил познавач на човешките сърца. Той веднага разбрал какво става в душата на Марта. Тази нова, вдъхната от него любов ласкаела самолюбието му и за да я разпали още повече, той отговорил с усмивка, която омаяла бедното момиче:

— Ах, Марта, Марта, ти все шеташ, стараеш се да ми угодиш и добре правиш. Но туй, дето се сърдиш на сестра си, не е хубаво. Тя си е избрала това място до мене и то не ще й бъде отнето.

— Казаха ли ти го? — прихнала Магдалина.

Марта за малко не запратила една чиния по своята сестричка. Едва сдържайки се, тя отнесла обидата си в кухнята, като скришом бършела горчивите си сълзи (виж евангелие от Лука, гл. 10, 1–42).

Но нима Исус изобщо не я утешил?

Евангелието дава основание да се предполага тъкмо обратното.

Навярно след обеда миропомазаният е издебнал благоприятния момент, отвел Марта настрана и й пошепнал:

— Преди малко те огорчих, клета Марта, нали?

— О да, господи.

— Защо ме ревнуваш от Мария? Толкова ли ме обичаш?

— Господи, аз съм твоя. Да умра за тебе е огромно щастие за мен.

— Но ти ме познаваш едва от обед!

— Истинската любов, господи, се ражда мигновено, без разсъждения.

— Тогава какво искаш от мене, Марта?

— Господи, аз съм нещастна. Чувствам, че ти няма да ми отговориш с взаимност. Твоето сърце е вече заето от Мария.

— Утеши се, мое прелестно дете! Божествената любов е неизтощима, тя може едновременно да се простира върху всичко съществуващо. Затуй, ако ти, Марта, ме обичаш, аз също те обичам.

— Колко си добър. Как ми е приятно да чуя това!

— Вярвай в мене, довери ми се и ще бъдеш щастлива в лоното господне!

— Обещаваш ли ми?… Аз ще бъде щастлива?…

— Толкова щастлива, че сама няма да знаеш границите на своето щастие.

— Ще ме обичаш ли?… Мъничко? Много? Страстно?

— Безумно!

И действително сърцето на Исус било истинска зелка. Той раздавал по лист ту на една, ту на друга, ту на трета. По този начин и Марта вкусила от небесните блаженства, но както и преди, Магдалина получавала по-голямата и по-добрата част от тях.