Лео Таксил
Забавно евангелие (42) (или животът на Исус)

Глава XL
Ще ти се рибка и кравайче, ама няма

Той взе петте хляба и двете риби и като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците си, за да им ги наслагат: също и двете риби раздели на всички.

И ядоха всички, и се наситиха.

И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.

А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.

Марко, гл. 6, 41–44.

Но да се върнем при нашите апостоли, които миропомазаният разпрати по двама със специални поръчения във всички краища на Юдея. Едни от първите, те научили за печалната участ на Йоан Кръстител и без да чакат по-нататъшни указания, побързали да се върнат при Исус.

— Господи боже мой! Учителю! Разказаха ни такава страшна история, че косите ни настръхнаха!

— Каква е тая история!

— Лоша работа. Изглежда твоят братовчед Кръстителя са го изпратили при праотците. Казват, че му отсекли главата.

— Зная това. Такава е била волята господня!

— Какво общо има тук господ? Такава е била волята не на господа, а на мадам Иродиада, ако разбираме нещичко!

— Възможно е. Но тъй като нищо не се върши без предварителното божие благоволение, братовчед ми Йоан е бил обезглавен само защото така е решил моят баща на небесата.

— Твоят небесен родител не е много любезен към племенника си. Какво толкова се е заял с него?

— Неведоми са пътищата божии.

Това обяснение естествено не могло да успокои апостолите. Те питали дали не е по-благоразумно да се укрият някъде за известно време.

— Почакайте — отговорил Исус. — Трябва да погледна часовника на моята съдба.

След това, като помълчал, изрекъл.

— Не, моят час още не е дошъл. Трябва да си обираме крушите!

Светата компания побързала към най-близкото пристанище, откъдето се прехвърлила на северния бряг на Тивериадско море-езеро.

Нашите пътешественици слезли близо до Витсаида, прославила се вече с чудото на рекордния улов. Това село се намирало в територията, управлявана от Филип. Преди една година то започнало да се нарича град и дори с указ на тетрарха било преименувано. За да достави удоволствие на дъщерята на император Август, Филип заповядал отсега нататък Витсаида да се нарича Юлия.

Около младия град се простирали пустинни равнини, оградени на изток от хълмове, също така унили и голи, както и днес. Тъкмо тук синът на гълъба разчитал да намери усамотено място и да си поседи на тишина.

Уви, сметките му не се оправдали. Въпреки че великият изцелител се изтеглял скромно, неколцина рибари забелязали отдалечаващите се платна на неговата лодка и предупредили народа. Вярващите на тълпи побързали след него по брега, като се стараели да не изпускат от очи платната. Ладията плувала бавно, разбира се, поради неблагоприятния вятър, тълпата я изпреварила и когато Исус със своите апостоли слязъл на брега, тозчас го наобиколило такова множество хора, каквото не бил виждал нито в Капернаум, нито в Наим.

Това станало в навечерието на празника пасха, когато отвсякъде се стичали поклонници. Отдалеч пристигали цели кервани любопитни. Татко Зеведей, като чул за предстоящото пристигане на синовете си с Исус и компания, буквално се скъсвал да разпалва ентусиазма на земляците си.

— Вие сами ще го видите този Исус! — уверявал той всеки срещнат. Каква сила има той, мене слушайте! Веднъж времето не беше съвсем за риболов — аз съм стар вълк и все разбирам нещо от това, — а той с моите синове налови за една сутрин два пълни баркаса! Бога ми, това приличаше на чудо. Само да го помолите и той ще ви направи колкото искате чудеса, ако щете сто, ако щете хиляда!

Благодарение на тази подготовка жителите на Витсаида-Юлия посрещнали Исус най-радушно.

Рави! Учителю! Наставниче! — надвиквала се тълпата. — Сътвори ни чудо! Чудо!

— Само не сега — отговорил миропомазаният. — С чудесата не бива да се злоупотребява. Друг път.

— Молим те! Бъди добър! Чудо! Чудо!

— Съжалете се над мене, аз съм много уморен…

— Ти не се уморяваш от чудеса! Нищо не ти струва да направиш чудо! Чудо! Чудо!

— Нужно ми е поне да се поосвежа и да остана малко сам!

— Чудо! Давай чудо!

Исус действително плюл от досада и като заобиколил ревящата тълпа, заедно с апостолите се запътил към близките хълмове. Но упоритите жители на Витсаида и не по-малко упоритите поклонници се помъкнали след него. Исус се качил на един хълм, на втори, на трети — те го следвали по петите и не изоставали крачка назад.

Тогава вместо с чудо той ги нагостил с предълга реч — собствено съчинение.

Той бил толкова красноречив, че слушателите му напълно забравили защо са се домъкнали толкова далеч в пустинята. При това и речта му продължавала безкрай. Той говорил цял ден, но никой и не помислил да се върне в къщи за обед.

Когато най-сетне живото Слово завършило словоизлиянията си, без дори веднъж да си накваси гърлото с чаша подсладена вода — очевидно божественото гърло от проповеди не пресъхва, — вече се спускала вечер и слънцето клоняло към хоризонта.

Чак тогава учениците Христови се обезпокоили за здравето на многобройните слушатели и преди всичко за техните стомаси.

— Бива си ни! — казали си апостолите. — Където и да погледнеш наоколо — пустиня, тия добри хора оставиха домовете си, за да послушат словото божие, а ние дори не знаем с какво да ги нахраним.

— Това не е проблема! — забелязал миропомазаният. — Купете хляб и го раздайте на тълпата.

— Да купим? Може би ще ни кажеш откъде! И с какво? Джобовете ни са празни и наоколо няма нито една хлебарница. Тия хлебари кой знае защо не се заселват в пустинята!

— И така да е, не ми се вярва в торбата на някой от всички тия поклонници да не се намери нещо за ядене!

Андрей се покатерил на един скален къс и се обърнал към тълпата:

— Уважаеми слушатели! Може би у някого от вас ще се намери поне коричка хляб.

Едно малко момче излязло напред и му отговорило:

— Аз имам пет кравайчета и две рибки.

— О, имаме голям късмет! — възкликнал Исус.

— Мислиш, че това ще стигне за всички? — не без ирония го попитал Андрей.

— Все едно, раздавайте, а каквото остане, донесете го на мене.

След това Исус наредил всички събрали се да седнат на земята по петдесет души заедно и това веднага било изпълнено.

После взел петте кравайчета, разчупил ги и започнал да ги дава на апостолите, които на свой ред предавали къшеите на тълпата. По същия начин постъпил и с двете риби — това очевидно била пушена селда. И представете си, в ръцете на великия изцелител тези кравайчета и риби се множали до безкрайност. Когато вече нищо не оставало все пак още нещо оставало. Така той продължавал да дели нищо и да раздава нещо, докато всички събрани се наяли до насита и започнали да викат:

— Стига! Стига! Достатъчно!

Но Исус не се задоволил с това, тъй като искал да докаже, че въпреки своя чародеен дар той все пак е човек на икономиите, и заповядал да съберат всичко, което останало от кравайчетата и пушената риба.

Желанието му било изпълнено. След приключването на импровизирания пикник събрали всички огризки; излязла дяла дузина големи кошници, пълни догоре.

След това поклонниците и жителите на Витсаида-Юлия си тръгнали и късно вечерта се добрали до града за огромно облекчение на останалите му обитатели, които вече не на шега се разтревожили от тази толкова внезапна емиграция.

Разговорите за това дълго още не стихвали из цяла Галилея. Не ще и дума, чудото било екстра категория! Всъщност това дори не било едно чудо, а няколко, което евангелистите за съжаление не са забелязали.

Първо, още това, че населението на цял град оставя домашното си огнище и отива да слуша проповед бог знае колко далече в пустинята, без да се погрижи да си вземе дори един сандвич — само по себе си е чудо!

А второ, представете си всички тези хора, които не смятат за нужно да се запасят с храна, но въпреки това влачат дванадесет парчета солидни кошници — това не е ли чудо!

Такава е в общи черти историята с размножаването на кравайчетата и пушената селда. Както виждате, тя фактически е по-голямо чудо, отколкото предполагат християните (виж Евангелие от Матей, гл. 14, 13–21; от Марко, гл. 6, 30–44; от Лука, гл. 9, 10–17; от Йоан, гл. 6, 1–15).