Лео Таксил
Забавно евангелие (4) (или животът на Исус)

Глава II
Предтеча

След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеца и казваше: тъй ми стори господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Лука, гл. 1, 24–25.

Когато свършили дните на службата му, Захария, без да губи време, се върнал в Юта. Наскоро след това коремът на почтената му съпруга започнал лека-полека да се подува. Това обстоятелство привело в движение езиците на всички съседи и само езикът на нейния мъж си оставал в пълно бездействие. Нещастният Захария не само онемял, но на това отгоре и оглушал, което съвсем не било предвидено^[1].

Но въпреки своята глухота той прекрасно разбрал, че хората се смеят, защото мадам Елисавета така внезапно се оказала в интересно положение. Затова през последните пет месеца от бременността й мъжът криел своята съпруга от чужди погледи. „Това затворничество е напълно естествено — казват католическите богослови. — Трябвало е да се скрие от лоши погледи и от хорското злословие чудото на това неочаквано зачатие“. Каквото и да се говори, чудото е направо невероятно.

Но ето че дошло времето и Елисавета родила младенеца. Пророчеството на ангела се сбъдвало, но още не се сбъднало докрай това хитро пророчество: Гавриил бил обещал, че след раждането на сина Захария ще си възвърне дар словото. Но нищо подобно не станало: той си оставал глух и ням, понеже господ бог искал изцелението на свещеника да се извърши пред очите на публика — и наистина, струвало ли си да са творят чудеса при закрити врата?

И така, Захария си останал глухоням, докато настъпил денят на публичния религиозен обред, който у евреите обикновено съпровождал раждането на момче. Това бил обредът обрязване. Една седмица след като Йоан — така по повеля на ангела нарекли младенеца — се появил на бял свят, го отнесли в Ерусалимския храм и там го подложили на хирургическата операция, която у евреите и мюсюлманите означава кръщаване.

Тогава Захария изведнъж се развикал:

— Ай-ай-ай!… Виж ти!… Аз мога да говоря!… Милички мои, аз проговорих!…

И за да си навакса изгубеното за девет месеца немота, той, без да се замисли нито за миг, занареждал дълга молитва собствено производство за слава на Йехова-Саваот. Тая молитва наистина си струва да я цитираме, тя заслужава това. Текстът й е поместен в евангелието и започва така:

„Благословен е господ, бог Израилев — извикал Захария, щом езикът му се развързал, — благословен е господ, бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ, и издигна за нас в дома на своя отрок Давид рог на спасение…“ и прочее (Лука, гл. 1, 68–69).

Буквало така е казано, аз нищо не измислям. Но има ли смисъл да съжаляваме Захария, щом той толкова се е радвал на рогата си?

Младенецът Йоан растял, обкръжен от най-нежните грижи на майката и Захария. Но има една интересна подробност: при всеки удобен случай момчето бягало от родителския дом и се скитало из околността, като с часове си говорело само.

Както виждате, Йоан безспорно е бил предтеча на месията, когото очаквали евреите.

Но кога и как се е родил дългоочакваният месия? Тъкмо за това ще стане дума сега.