Лео Таксил
Забавно евангелие (30) (или животът на Исус)

Глава XXVIII
Исус прави чудеса в риболова и продължава изцеленията

Симон му отговори и рече: наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по твоята дума ще хвърля мрежата.

Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.

И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

Като видя това, Симон-Петър падна пред колената Иисусови и рече: иди си от мене, господи, понеже аз съм грешен човек.

Защото ужас обзе него и всички които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях: тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

Лука, гл. 5, 5–10.

След като излязъл от Капернаум, Исус тръгнал по брега на езерото на север и спрял в селцето Витсаида, откъдето били родом първите му ученици.

Вече знаем, че на бреговете на Йордан Исус се запознал със синовете на Йоана — Симон, когото нарекъл Петър, т.е. Камен, и брат му Андрей, — а също с Йоан, син Зеведеев, с Филип, който бил от неизвестен произход, и с Натанаил, син на Бар-Толмей (оттук, Бартоломей или Вартоломей). Всички те с изключение на Вартоломей били родом от Витсаид, или Витсаида, където водели скромния живот на прости рибари.

Като канели своя учител в родното си село, първите ученици се надявали да завербуват там нови привърженици. По-точно, хлапакът Йоан имал по-голям брат; „свещеното писание“ го нарича Големия Иаков. Него не станало нужда дълго да го уговарят. Йоан му разказал за безгрижния живот на просяците, които могат да не вършат нищо, за бляскавата слава, очакваща всекиго, който се присъедини към тях, и веднага посветил брат си в своята вяра.

Сега вече Исус имал шестима ученици. Известно време те прекарали във Витсаяда, където престоят им бил ознаменуван с едно необикновено произшествие.

По брой на жителите Витсаида изобщо не можела да се сравнява с Капернаум. При това тя била едно от най-бедните селища в околностите на езерото. Изобщо повечето земляци на Христовите ученици били бедняци и се препитавали с риболов, т.е. едва свързвали двата края.

Въпреки това учениците рибари с радост посетили местата, където са се появили на бял свят. Поискало им се дори да си припомнят миналото и отново да хванат своите мрежи. Но естествено след толкова време лентяите били загубили цялото си умение.

Симон-Камен, или просто Петър, ако така ви харесва повече, бил виновникът за цялата тая история: една вечер, когато Исус тръгнал да се поразходи из околността. Петър започнал да увещава колегите си.

— Я слушай, Голям Якове — казал той. — Да вземем ли да идем на риба тая нощ? Тогава на заранта ще покажем на нашия учител какво можем. Е, какво ще кажеш?

— Бива — съгласил се Яков. — Татко Зеведей ще ни даде най-добрата си лодка, а и моята мрежа ще свърши работа. Ще сварим такава рибена чорба, че пръстите да си оближеш!

— Чудесно го измислихте! И ние идваме! — завикали Андрей, Филип и малкият Йоан.

Дори Вартоломей, единственият, който не бил рибар, горещо подкрепил идеята и с радост се присъединил към експедицията.

На бърза ръка позакърпили вехтите такъми и всичките шестима се явили при Зеведей, бащата на Големия Яков и малкия Йоан.

— Здравей, татко! — казал единият от синовете. — Как вървят работите, старо?

— Горе-долу, деца, горе-долу!

— Видяхме те преди малко да се връщаш от риболов. Значи през нощта няма да ловиш?

— Едва ли… Пък и времето е такова, че не си струва да излизаш в морето^[1]. Когато изтеглях лодката към брега, вятърът вече подухваше. Водата се набразди и цялата риба е отишла в средата, на дълбокото, тъй че не чакай добър улов през нощта.

— Ние пък тъкмо искаме да ви помолим да ни дадете лодката за през нощта — намесил се в разговора Симон-Петър. — Услужете ни, татко Зеведей, на сутринта ще ви я върнем.

Татко Зеведей станал, излязъл от колибата, която се намирала на самия бряг, и както подобава на стар морски вълк, внимателно огледал хоризонта.

— Става! — изрекъл той накрая. — На драго сърце ще ви дам лодката; морето е слабо развълнувано, точно време за разходка. А колкото до рибата, направо ще ви кажа: днес и кротуша няма да хванете! Така че по-добре не се надявайте.

— Времето може да се промени, а освен това често най-добрият улов идва, когато най-малко го чакаш.

— Тъй да бъде. За лодката не се боя; Големия Яков и Симон ще се справят с нея. На добър път, рибари, и наслука!

Шестимата юначаги само това чакали. Те горещо благодарили на стареца и му обещали непременно да се върнат до пладне на другия ден.

Татко Зеведей килнал шапка и се върнал в колибата, като ехидно си подсвирквал един модерен псалом.

— Ама че глупаци! — възкликнал той, когато останал сам. — По-добре да бяха послушали стария Зеведей. Сега цяла нощ ще киснат във водата и да ме обесят, ако хванат дори една жаба.

А шестимата приятели вече били далеч и с пълно гърло ревели весела лодкарска песен. След няколко минути вдигнали котва и — плувай, моя лодке!

Но старата лисица Зеведей се оказал прав.

Колкото и да хвърляли мрежите, дори в най-дълбоките места, нищо не се хващало. На средата на езерото те се опитали да влачат мрежата след лодката, като вдигнали всички платна. И пак нищо. Когато се върнали към брега, те повлекли мрежите по самото дъно. И пак нищо.

Впрочем, не съвсем: из крайбрежната тиня смелите рибари измъкнали няколко стари тенджери, някакви парцали, едно-две умрели кучета и цяла колекция строшени гърнета.

Когато изгряло слънцето, и шестимата били измъчени, озлобени, гладни, мокри и мръсни като цигани. А в лодката нямало дори една кротуша!

Объркани и ядосани, те не смеели да се погледнат в очите.

— Толкоз пък да нямаме късмет! — мърморел Големия Яков.

— Да, проклетият му татко Зеведей си разбира от работата — налял масло в огъня Филип. — Къде ще се мерим с него!

— Колкото до рибата, той е голям познавач — съгласил се малкият Йоан.

— Я го остави него! — отрязал Симон-Камен. — Сега е по-важно какво ще каже нашият учител, когато разбере, че цяла нощ сме се мотали и за чорбата сме уловили само псовисали кучета.

И докато те си разменяли горчиви забележки, Исус действително се появил на брега на няколко крачки от злополучните рибари.

— Наредихме се! — измънкал Андрей. — Дръжте се сега.

Исус се приближил.

— Виж ти! — казал той. — Какво, отново ли ви се прииска да ловите риба?

— То не за рибата — смутено отговорил Симон-Камен. — Просто нощта беше хубава и ние решихме да се поразходим с лодка. Пък като излязохме, рекохме и мрежите да хвърлим… Не за друго, а просто така, за развлечение! Времето е неподходящо за риболов.

— Виждам, виждам — насмешливо продумал Исус. — Вместо риба сте уловили само стари дрипи и счупени гърнета. Но може би сте сгрешили, може би сте хвърляли мрежите не там, където е трябвало? Опитахте ли да влачите мрежата след лодката към средата на езерото?

— Ами!… И това беше за смях, за шега.

— И в това ли не ви провървя? Странно, много странно. Готов съм да се обзаложа, че днес рибата само чака да попадне в мрежата!

Големия Яков засенчил очи с ръка, за да прилича още повече на баща си Зеведей, и с тон на специалист отговорил:

— Моля за извинение, учителю, но ти грешиш. Времето е неблагоприятно. До залез рибарите няма какво да правят в морето.

— Така ли? — провикнал се Исус. — Аз ли греша? Ще видим. Сега ще ви покажа на вас… Слушай, Петре, не си ли съгласен да продължиш разходката и да вземеш и мене?

Апостолите се спогледали. Те едва се държали на крака от умора, но никому не се искало учителят да ги сметне за кекави.

— Тръгваме — съгласили се те в хор. — Всички по местата!

След половин час те били вече далеч от брега. Духал свеж вятър и бърчел повърхността на езерото.

— Хайде, приятели! — изкомандвал миропомазаният. — Хвърляйте мрежата!

Ловците на умрели кучета представлявали жалка картинка. Въпреки това те се подчинили с вид на хора, които предварително знаят, че вършат нещо безполезно.

Но какво било смайването им, когато мрежите се оказали пълни с риба!

— Е, какво? — попитал Исус. — Какво ще кажете сега? Според вас времето е неподходящо, а според мене е тъкмо за риболов. Казвам ви: колкото пъти хвърлите мрежата днес, тя няма да се върне празна.

Апостолите не могли да се опомнят. Като изсипали рибата в лодката, те отново хвърлили мрежата и тя пак се оказала пълна: рибата напирала навън през всяка дупка и вървите едва не се скъсали.

Край тях минавала друга лодка: някакви рибари се връщали с празни ръце. Апостолите ги извикали на помощ и след четвърт час двете лодки били пълни до горе.

За апостолите-рибари това било истинско откровение. Те паднали на колене пред Христос и Симон-Камен казал от името на всички:

— Учителю, ти си наистина всемогъщият господ. Иди си от нас, понеже ние сме всичко на всичко прости рибари.

Странно изявление, нали? Всеки би очаквал учениците да се зарадват, че между тях се е намерил някакъв индивид, способен да твори чудеса. Но не щеш ли, вместо това те изпаднали в ужас.

За да ги разберем, трябва да знаем едно старо поверие: древните евреи смятали, че човек, който е видял бога, е пътник за оня свят. Затова Петър, синовете Зеведееви и всички останали се изплашили не на шега: никой не искал да мре.

Наложило се Исус да ги успокоява:

— Не се бойте от нищо! — казал той.

После, като намекнал за неуспешния нощен лов, добавил:

— Щом без моя помощ и каракуда не можете да уловите, ще трябва да си смените професията: от днес аз ще ви направя ловци на човеци^[2].

След това те се върнали в селището.

Но ако някой е бил буквално сразен от техния невероятен улов, това бил татко Зеведей.

— Е, знаете ли, това е вече прекалено! — развикал се той. — Такъв улов, и то в такова време! Дяволска работа! Това наистина е чудо на чудесата!

Този ден Исус имал пълна възможност да просвети своите ученици, без да чака второто възкресение, т.е. втория ден след смъртта си, та небесната светлина да озари душите им.

Действително във Витсаида апостолите научили, че ще станат ловци на човеци, но всички коментатори на евангелието са единодушни, че нито Петър, нито неговите другари разбрали истинския смисъл на тези пророчески думи.

Единствен свети Амвросий^[3], живял през първите векове на нашата ера, е успял да обясни тоя откъс от Евангелие от Лука.

„Исус — твърди тоя църковен отец — направил чудо с ловенето на риба, за да покаже на апостолите колко голяма власт над човешките души предава в ръцете им. Това чудо образно въплъщавало тяхната мисия. От този ден те трябвало да напуснат Генисаретското езеро заради людското море и да живеят в постоянен труд и грижи сред вълните на човешките страдания. Те трябвало да сменят мирния си живот с бурен и страшен, но за това ги очаквала неоценима награда: жалкия си поминък те оставяли, за да служат на небесата, грубите си рибарски такъми заменяли с мрежите на евангелието, които не убиват уловеното, а, напротив, съхраняват, запазват и издигат към светлината онези, които са били в бездната на мрака“ (Свети Амвросий, Lucam, книга IV).

Такъв бил значи занаятът на ловците на човеци! Следователно вашият енорийски свещеник, скъпи читатели, също е ловец на човеци. Негов инструмент са мрежите на евангелието. Излиза, че когато проповядва някаква невъобразима глупост, като се запъва в аптекарския латински или семинарския църковнославянски, той ви измъква от бездната на мрака и ви издига към светлината. Вие сте неговата риба.

За съжаление, говорейки за блестящото бъдеще, което Исус обещал на апостолите, свети Амвросий не могъл да познае: всички те завършили твърде плачевно. От шестимата ученици, присъствали на чудото по време на риболова, петима били осъдени на смърт и екзекутирани като обикновени нехранимайковци, а шестият, Йоан, умрял като малоумен.

Но както и да е. Макар и шестимата наши хубавци да не схванали добре какво подразбирал техният учител под новата професия — ловци на човеци, — те поне се успокоили и отново се проникнали с доверие към него. Някой повече не молил Исус да си отиде. Напротив, те сами окончателно изоставили всичко, за да го последват.

Заедно с учениците си миропомазаният „ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа“ (Матей, гл. 4, 23).

Ще посочим още един случай на вълшебно изцеление.

Веднъж Исус отишъл в един град, чието име, за съжаление, е останало неизвестно. Там при него се приближил някакъв човек, проснал се ничком и започнал да моли Христос да го излекува.

Този нещастник страдал неописуемо: тялото му разяждала една от най-страшните болести — проказа.

Проказата, която поразява кожата на болния, и придава вид на дебела слонска кожа, затова медиците наричат тази разновидност слонова проказа. В Европа тя се среща много рядко, затова пък в Египет, Арабския Изток и изобщо в Азия това е обикновено явление. Причините, които предизвикват проказата, не са изяснени до днес, затова не е чудно, че в древността евреите са я смятали като наказание свише за най-тежки тайни грехове и престъпления.

Кожата на болния от слонова проказа надебелява, загрубява, пука се, в подкожната съединителна тъкан се натрупва белезникава течност или слуз, която постепенно се сгъстява и образува плътна, подобна на восък маса. Понякога кожата на прокажените достига половин сантиметър дебелина. Болестта поразява цялото тяло, но по-често долните крайници, особено колената и ходилата. В такива случаи краката се покриват с отвратителни язви и подпухват. Болните имат треска, висока температура, измъчва ги неутолима жажда и в същото време почти не могат да ядат и с мъка преглъщат само минималното количество храна, необходимо за поддържане на живота. Тези пристъпи се повтарят всеки месец, ако не и по-често, и всеки път тялото на болния отича все повече; накрая подутите членове достигат наистина чудовищни размери. От всичко това не е трудно да се разбере защо прокажените винаги са вдъхвали ужас и отвращение.

Фанатизмът е неделим от жестокостта и в това отношение евреите не са правели изключение. Прокажените са били прогонвани от обществото, достъпът в Ерусалим им е бил забранен, те са били обречени да се скитат из полята, а когато се нуждаели от храна, те са просели милостиня, като отдалеч са викали градските стражи.

Освен това те били задължени да ходят в дрипи като оплаквачки на погребение, да бръснат главите си до голо, да закриват устата си със специална превръзка и под страх от незабавна смърт да предупреждават за присъствието си всеки минувач със зловещия вик: „Зъл дух! Зъл дух! Аз съм зъл дух!“

Жреците се опитвали да лекуват някои прокажени: това били богаташи, внезапно поразени от страшната болест. В библията, в Книга Левит, подробно е описана подобна процедура на очистяне.

Заедно с прокажения жрецът отивал по-далеч от града, като вземал две врабчета — „живи чисти птици“. Едното врабче жрецът заколвал „над глинен съд, над жива вода“. После жрецът потапял живото врабче и пръчица от кедрово дърво в кръвта на жертвата, поръсвал седем пъти прокажения с тази кръв, след което веднага пускал живото врабче на воля. Сега прокаженият трябвало да изпере дрипите си, да се умие добре и да обръсне всички косми по тялото си. Седем дни той прекарвал затворен, а на осмия още веднъж се умивал и обръсвал, принасял в жертва „две мъжки шилета без недостатък и едно женско шиле без недостатък, и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос и един лог елей“, както и значителна парична сума на жреца за труда му. След като получел хонорара си, жрецът произнасял тайнствени заклинания и намазвал с овча кръв, смесена с брашно и елей, дясното ухо на болния и палците на дясната му ръка и на десния му крак. После, като излеел на главата му останалия елей, жрецът обявявал прокажения за очистен (Левит, гл. 14).

Разбира се, прокаженият си оставал прокажен, но този обред го освобождавал от наложените му от закона жестоки ограничения и му давал право да живее и се лекува, както си иска. При добри условия той е можел действително да оздравее, защото слоновата проказа по принцип е излечима, и тогава суеверните хора приписвали тази заслуга на свръхестественото могъщество на жреците.

Нашият прокажен, за когото в Евангелие от Марко се споменава веднага след вълшебния риболов, очевидно не е имал средства за обреда очистяне. Съвсем ясно е, че като научил за пристигането на Исус, той се затекъл при него, колкото го крака държат, и викал високо:

— Господи! Ако поискаш, можеш да ме очистиш!

Тогава Исус се смилил над него, прострял ръка, докоснал живия мъртвец и казал:

— Искам, очисти се!

И страшната болест, за излекуването на която били нужни дълги години най-грижливо гледане, в същия миг преминала безследно.

Така в личната сметка на живото Слово се появило още едно чудо, и то твърде достойно.

Апостолите били възхитени. При това бившият прокажен явно си струвал загубеното време: той тутакси паднал на колене и се чудел как да изрази своята напълно обяснима радост. Но синът на гълъба прекъснал неговите благодарствени излияния.

— Приятелю мой — казал той, — ако искаш да ми направиш удоволствие, не разказвай на никого за всичко това. Защото аз по природа съм скромен, стеснителен човек. Достатъчно ще бъде да отидеш и се покажеш на първосвещениците, та ако стане нужда, да могат да ти издадат свидетелство за оздравяване.

Изцеленият с чудо правилно разбрал намека. Вместо да си държи езика зад зъбите, тръгнал да разправя наляво и надясно за своето оздравяване, така че скоро след това Исус не можел да си отдъхне: където и да отидел, всевъзможни болни го обсаждали на всяка крачка (Марко, гл. 1. 40–45).

И славата му се разнесла из цяла Сирия. При него идвали отвсякъде. Апостолите сами представяли на Исус всички немощни, страдащи от различни болести и припадъци, обладани от зли духове и лунатици, и разслабени и той изцерявал всички поред, без да прибягва до каквито и да е лекарства (Матей, гл. 4, 24).

Под лунатици — точно така са наречени в евангелието — трябва да се разбират болни от офталмия, или нервно разстройство на зрението, което по-рано се обяснявало с влиянието на луната.

Общонародното признание започнало вече да дотяга на Исус и той се оттеглил от големите градове. Освен това той не искал да привлича вниманието на прекалено мнителния Ирод.

Като постъпил по този начин, синът на гълъба проявил нужната предпазливост.

Когато няколко дни след изцеряването на прокажения той се върнал в Капернаум, там го очаквали фарисеи и книжници, събрали се не само от цяла Галилея, но и от Юдея и дори от самия Ерусалим.

Представете си само колко упорити били тия хора! Христос извършил толкова чудеса и такива чудеса, че всеки друг на тяхно място би повярвал в божествеността на великия изцелител. А вместо това те придирчиво изучавали историята на болестта на изцерените и си затваряли очите пред най-главното — неземния произход на Исус. По-голямо заслепение човек не може дори да си въобрази!

Затова пък жителите на Капернаум се държали къде по-умно. Живото Слово вършело чудо след чудо. Затова всички капернаумци единодушно решили да го признаят ако не за бог, то във всеки случай за първокласен магьосник.

И ето, когато се разнесъл слух, че Исус е удържал на обещанието си и отново е дошъл в Капернаум, към къщата, където отседнал той, се втурнали цели тълпи. Вътре и отвън се събрала такава навалица, че никой вече не можел нито да влезе, нито да излезе.

— Боже, колко съм щастлив, че те виждам жив и здрав! — един през друг възклицавали посетителите.

— Повярвайте, аз също се радвам, че вие всички сте живи и здрави! — отговарял Исус.

— Ако в нашия град няма вече болни, това е само благодарение на тебе, учителю.

— Приятели, аз съм винаги на вашите услуги. Може би все пак е останал някой обладан от зъл дух, някой лунатик или в най-лошия случай някой прокажен?

— Не, господи, нито един.

— Жалко, т.е. толкова по-добре! За другите градове не може да се каже същото.

— По дяволите, не можеш да бъдеш в петдесет града едновременно! Блажени са само ония, които са се сподобили да видят твоите чудеса!

Исус се подсмихнал при мисълта за наивността на тези хора, които си въобразявали, че неговото всемогъщество има граници. Как не! Ако той пожелаел, нищо не би му струвало да се появи не в петдесет града, а наведнъж във всичките населени места по земята и да изцери всички болести в света! И ако той не го е направил, то очевидно само защото не искал да разглезва прекалено своите съвременници.

Докато Исус бил зает с подобни размисли, покривът на къщата внезапно се разтворил.

Източните къщи обикновено имат плосък покрив с капак. Капернаумци се качили на покрива и отворили тъкмо този капак. През отвора се подали ръце и ето че четирима мъже внимателно спуснали долу паралитик заедно с постелята му: това бил последният болен в Капернаум.

Тези, които го носели, се отчаяли, че няма да могат да се промъкнат до вратата през многобройната тълпа; по-лесно било да се качат отгоре и да проникнат в къщата по не съвсем обикновен начин.

Исус бил поласкан от тази нова проява на вярата в него. Той протегнал ръка към разслабения и казал:

— Повярвай ми, друже, ти си болен заради греховете си. Но отсега ти се прощават греховете!

На това място в Новия завет научаваме, че в тълпата Христови поклонници се били промъкнали неколцина съгледвачи на синедриона. Като чули последните думи на живото Слово, шпионите си зашушукали:

— Това момче е нахално до немай-къде! Не стига, че лекува болните, но отгоре на това им опрощава греховете! А с какво право? Кой може да прощава греховете освен бога?

Но Исус „веднага узна с духа си“ помислите на съгледвачите и се обърнал към тях със следните думи:

— Хей вие, защо размишлявате това в сърцата си? Моите думи ли ви шокираха? В такъв случай имайте добрината да ме посъветвате кое е по-лесно — да кажа на разслабения: „Прощават ти се греховете“ или „Стани и се дигай оттук“!? Мълчите? Но за да знаете, че имам право да прощавам греховете, аз казвам на тоя паралитик: „Стани, вземи си одъра и върви у дома си!“

Разслабеният веднага станал, взел си одъра и излязъл.

Буря от аплодисменти проехтяла из цялата къща. А шпионите се измъкнали, като засрамено процедили през зъби:

— Дяволска работа! Такова нещо не бяхме виждали! (Марко, гл. 2, 1–2).

В евангелието не се казва, че фарисеите веднага се събрали на съвет и започнали да обмислят как да хвърлят Исус в крепостта Махер, където вече излежавал наказанието си неговият братовчед, Кръстителя. Не е трудно обаче да се предположи, че именно от този ден те твърдо са решили да се избавят от знахаря, който им създал прекалено много грижи.