Лео Таксил
Забавно евангелие (28) (или животът на Исус)

Глава XXVI
Обладан от дявола

Имаше в синагогата човек с нечист дух, който извика и каза:

О, какво имаш ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная те, кой си ти, светия божий.

Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!

Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.

Марко, гл. 1, 23–26.

Доста различно се отнасяли през ония дни към Исус в Назарет и Капернаум: докато в първия град не можели да търпят Христос, във втория той вече си спечелил славата на солиден чудотворец.

Вартоломей, любимецът Йоан и другите трима ученици разказвали на всеки, който искал да слуша, многозначителната история със сина на царедвореца. Те вложили цялото си старание и още на следния ден мнозина се стекли да видят скитащия изцелител.

Този следващ ден бил събота, ден на сабата, еврейската неделя, когато набожниците непременно отивали в синагогата.

В събота богослужението започвало от ранно утро. Исус не пропуснал да се яви в синагогата в часа, когато там имало най-много народ. Любопитните се стичали на тълпи. Всеки се настанявал по-удобно и гледал да заеме такова положение, че с най-голямо внимание да се наслаждава на необичайното красноречие, готово да потече от божествените уста.

Исус си оправил гънките на ризата, пригладил с ръка яката си и засукал ръкави. Живото Слово се готвело за солидно словоизлияние.

Исус се прокашлял предварително, за да прекрати разместването на столовете в синагогата. Когато желаният резултат бил постигнат, станало толкова тихо, че и муха да бръмнела, щяло да се чуе.

Като отстъпило крачка назад, Словото прекарало ръка по брадицата си, отпуснало божествената си брадичка върху божествената гръд, после внезапно пристъпило напред, простряло ръце с ефектен жест и произнесло следните очарователни фрази:

— Дами и господа! Днес пред вас съвсем не говори закален в словесните битки боец, както несъмнено смятате, затова от самото начало моля почитаемата публика за снизхождение. Не, уважаеми дами и уважаеми господа, аз не съм оратор. Възпитан и откърмен в семейство на дърводелец, аз не можех още от най-ранните си години да засуча заедно с майчиното мляко меда на сладкодумието и злъчността на риториката. Нека книжниците и фарисеите се занимават със словесни усуквания, а аз ще бъда щастлив и горд, ако моите прости слова поне до известна степен привлекат вашето внимание…

Той спрял за секунда, за да оцени ефекта от своето встъпление. Повечето мъже, възхитени от това толкова скромно и сдържано начало, седели с широко отворени уста. Жените фиксирали Исус с очи и си шушукали.

— Какъв мил прорицател! Той е просто възхитителен! Какъв опияняващо изящен стил! Очарователен е! Божествен!

Исус бил удовлетворен — и продължил:

— Благодаря ви, дами и господа, за милостивото снизхождение. Ще положа всички усилия, за да оправдая вашите очаквания.

Нова пауза с многозначително покашляне. След това, като преминал веднага на въпроса, Исус възкликнал:

— В живота на всеки народ настъпва момент, когато гъсеницата се превръща в пашкул, а от пашкула излита пеперуда. Влязъл в съприкосновение с божеството, народът се отърсва от вековното вцепенение, изправя се и закрачва напред, за да завоюва нови хоризонти. Вчера никому неизвестният прост бедняк днес изведнъж започва да излъчва ослепително сияние, а блестящият богаташ смутено отстъпва в сянка.

— Превъзходно! Възхитително! — зашепнали най-възторжените слушатели.

— В такъв миг гласът божи докосва не само обвивките на душите, но прониква дълбоко, в светая светих на сърцата и разлива в тях благоуханието на вярата. Внезапно вдъхновение осенява отвергнатите от обществото грешници и те осъзнават, че е време да смъкнат веригите си, да изпълнят предопределения им свише дълг, който…

Тук Исус бил прекъснат от силен вопъл, който се раздал от ъгъла на синагогата. Живото Слово се задавило на половин дума. Слушателите наскачали от местата си и се покатерили на столовете, като се мъчели да открият нахалника, дръзнал да пресича една толкова блестяща реч.

— Вън тоя кресльо! Изхвърлете нахалника! — раздали се възмутени гласове.

— Да му върнат парите за билета и да се маха! — разпискали се дамите.

Исус прострял ръце над тълпата, като се мъчел да възстанови тишината. Но кресльото продължавал да надава диви вопли и жестикулирал като луд. Общата суматоха се засилвала.

Внезапно един от присъстващите, очевидно надарен с по-голяма проницателност от останалите, познал скандалджията и извикал:

— Та той е луд, обладан от дявола!

Това съобщение не учудило никого: хора, на които дяволът изиграл лоша шега, като се вселил в тялото им, през онази епоха можело твърде често да се срещнат на всички обществени места, дори в храмовете.

Днес няма обладани от дявола и на нас ни е трудно да си представим как са изглеждали тези енориаши. Остава ни само да се доверим на учените богослови, които описват подобни смахнати с всички подробности.

Напразно докторите от всевъзможни медицински факултети уверяват, че фактът на обладаността на отделни индивиди от дяволи или зли духове не се потвърждава от най-новите изследвания; напразно съвременната наука твърди, че състоянието, в което изпадат така наречените роби на Сатаната, фактически е резултат от умствено разстройство — църквата плюе на медиците и на науката. А за да потвърди своята версия, църквата се позовава на многобройни и толкова отдалечени по време случаи, че те за съжаление вече не могат да бъдат проверени.

Казват, че някога имало обладани, които с помощта на вселилите се в тях зли духове вършели наистина феноменални неща.

Ако се вярва на богословите, проучили основно дадения въпрос, това е ставало по следния начин.

Рано сутрин дяволът се явявал при лицето, което възнамерявал да завладее. За целта той се превръщал в полуживотно-получовек. Например човекокуче или човекожаба. Когато нещастният се изплашел достатъчно и от ужас се вцепенявал, дяволът влизал в него през устата.

„Когато се настани в тялото на обладания — пише един от авторитетните църковни отци, епископ Сегюр, — дяволът става негов пълновластен господар. Той боде нещастния, гложди го, разкъсва сърцето и вътрешностите му и го измъчва по всевъзможни начини. При това той издава най-гнусна воня: от обладания бие остра миризма на сяра или на стар пръч. Понякога най-често то се случва с жени — дяволът кара жертвите си да бълват непристойни ругатни. Някои обладани той издига във въздуха и пренася в ада, където те с ужас наблюдават мъченията на прокълнатите души. Други обладани дяволът превръща в животни, дървета или плодове. В яростта си той може дори да изпепели нещастния, но все пак някои обладани от зли духове оздравяват и си връщат предишния вид благодарение на светената вода и молитвите на свещениците. Мнозина обладани живеят сред отвратителни пълзящи гадове или трупове. Имало е между тях и такива, които доброволно са подписвали договор с него. Тия нещастници предварително са обречени на вечни мъки. И най-сетне, има обладани, които не изпитват никакви страдания: това са тези, които се ползват с покровителството на княза на мрака. Дяволът ги защищава, учи ги да правят злато, открива им бъдещето и тайните на преизподнята, а също ги дарява със способност да вършат чудеса, разбира се, не свети, а с помощта на черната магия и чародейството. Затуй и душите на тия съучастници на дявола са обречени и загубени безвъзвратно“.

Обладаният от Капернаум явно спадал към категорията жертви на най-зловредния нечист дух. Той се гърчел по пода на синагогата, като придружавал своите вопли с неприлични движения на тялото. Така поне твърди абат Фоар и естествено аз не мога да го опровергая.

Заедно с тълпата този смахнат се промъкнал в синагогата незабелязано, но думите на сина на гълъба не закъснели да упражнят върху неговия квартирант — дявола, своето въздействие и той се издал. Като не можел повече да се сдържа, побърканият започнал да изригва чудовищни ругатни, обвинявайки сладкодумния пророк във всички смъртни грехове. В последна сметка той не бил чак толкова виновен, защото с неговите уста говорел самият дявол.

Отначало скандалното поведение на лудия възмутило тълпата, но постепенно всички се успокоили: първо, обладаният не носел отговорност за своите думи и постъпки и, второ, зрелището било достатъчно вълнуващо. Схватка на дявола с пророк — какво може да бъде по-занимателно?

Исус, божество от главата до краката, предварително бил уверен в своята победа. Той позволил на смахнатия да се изкаже, а след това поискал да го доведат по-близо:

— Какво искаш? — обърнал се синът на гълъба към обладания от лукавия.

— Да ни оставиш на мира — това искаме! — отговорил онзи. — Какво търсиш при нас, Исусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная, зная те кой си: светия божи!

Това дяволско признание в последна сметка можело само да поласкае Исус: то констатирало божествения му произход. Благочестивите коментатори на евангелието твърдят, че Сатаната заговорил така от страх, като роб, когото бият с камшик и той под ударите възхвалява господаря си с надежда да го омилостиви.

Въпреки това Исус отблъснал това ласкателство. Той направо се приближил към обладания и като заплашил вселилия се в него зъл дух, строго заповядал:

— Млъкни и излез от него!

„Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него“ (Марко, гл. 1, 26).

Зрелището вероятно е било твърде странно.

Нещастният едва не си изкълчил челюстите, за да пусне навън дявола, а след това се надигнал и си седнал, сякаш нищо не е било. Дори върху тялото му, толкова дълго време служило за обиталище на сатанински сили, не останала никаква следа.

Възхищението на присъстващите нямало граници. От обикновен вражалец Исус изведнъж се превърнал в чудотворец.

Сред евреите имало извънредно много бесни и за изгонване на бесовете от тях съществувала твърде сложна церемония, но Исус се справил без нея.

Така например Йосиф разказва, че дяволът бил извличан през носа на обладания с халка от вълшебен корен. В такива случаи побеснелият се въргалял по земята, а дяволът, за да докаже, че действително е излязъл от него, трябвало да обърне всички съдове с вода, наредени наоколо на определено разстояние.

И така, Исус минал без обичайния ритуал. Достатъчно било да изрече няколко думи и царят на тъмата изскочил из завладяното от него тяло. И при това обладаният се излекувал напълно, макар че начинът на лекуване бил от прост по-прост.

„Що е това? — питали се един друг слисаните капернаумчани. — Какво е това ново учение, та и на нечисти духове той властно заповядва и те му се покоряват?“ (Марко, гл. 1, 21–27).