Лео Таксил
Забавно евангелие (17) (или животът на Исус)

Глава XV
Семейството на Исус не вярва в божествеността на своя сродник

Защото нито братята му вярваха в него.

Йоан, гл. 7, 5.

И като чуха близките му, отидоха да го приберат, понеже се говореше, че бил извън себе си.

Марко, гл. 3, 21.

И така до тридесет години Исус бил опора на доста многобройното си семейство.

Йосиф, както видяхме, „не познаваше Мария, докле тя роди своя първороден син, който беше Христос“; но затова пък после бързо си наваксал пропуснатото.

Разбира се, Мария, която като годеница с ужас си мислела как ще преживее цял живот с дърводелеца, лека-полека се освободила от опасенията си и в края на краищата се убедила, че нейните момински страхове са били безпочвени.

Кавалерът, който й поднасял лилии, се оказал общо взето славно мъжле: под неговата груба външност се криело нежно сърце.

Освен това сега вече е съвсем ясно, че в действителност Йосиф бил далеч по-свеж, отколкото е можело да изглежда, и бил напълно способен да сложи в джоба си и младия Пантер и другите връстници на Мария.

С време девствено-невинната съпруга разбрала, че като е запазила своята непорочност цяла и невредима, за да роди месия, тя е направила достатъчно и е изпълнила по всички правила дълга си към бога.

А пък и на светия дух не му било нужно да слиза отново на земята, за да зачене втори Христос.

Мария не била обвързана с никакви обещания. Наистина още като момиченце тя дала в храма обет за девственост; но нима от този обет не я освободил самият първосвещеник, който я благословил под венчилото? А хората не се женят, за да си играят на орехи:

Колкото до обещанията, които дала пред себе си и които се състояли в това, да не нарушава никога условията, поставени по време на годежа й, това, разбира се, било глупост. Колко пъти момичето се зарича: „Ще бъда благоразумна“, но щом му падне случай да вкуси забранения плод, веднага добавя: „… от утре!“ Клетвите, които даваш пред себе си, винаги са много нетрайни.

Йосиф трябвало твърде ловко да маневрира. Ясно е, че той се стараел с нищо да не засегне чувствителната си млада съпруга. След раждането на сина на гълъба — главата си залагам, че това е така — той си останал все така сдържан в ухажванията. В това всъщност се състояла неговата тактика: въпреки преклонната си възраст Йосиф не проявявал излишна прибързаност.

Ни най-малко не бих се учудил, ако се установи, че инициативата е излизала от самата Мария. В края на краищата, защо пък не? Постепенно Мария се привързала към дърводелеца: той се държал с малкия Исус като истински баща, спасил от гибел божественото дундаче, хранел го, възпитавал го като свое родно чедо.

Уверен съм, че постепенно съпругът е престанал да изглежда на Мария чак толкова противен; в неговия дрезгав глас започнала да долавя някакви нежни нотки, пък и маниерите му й се сторили твърде приятни. И ето че една вечер тя си помислила: „Горкичкият Йосиф! Аз съм прекалено строга към него, а пък той е толкова мил с мен!…“

Когато на жената й идват подобни мисли в главата, значи ще се случи нещо сериозно.

В резултат на всичко това и четирима евангелисти признават, че Исус е имал братя и сестри (Матей, гл. 12, 46–50; Марко, гл. 3, 31–35; Лука, гл. 8, 19–21; Йоан, гл. 7, 3–10). Имената и броят на сестрите не са известни, затова пък в Новия завет точно се посочват имената на братята, които са били четирима: Яков, Иосия, Симон и Юда (Марко; гл. 6, 3).

Свети Епифаний^[1], църковен отец и извънредно компетентен човек, упорито настоява че тези братя и сестри на Исус са били деца на Йосиф, родени от първия му брак.

Разправяйте тия приказки на някой друг, хитрецо отче Епифаний.

Първо, в евангелието никъде не се казва, че дърводелецът е бил вдовец, когато се оженил за Мария.

А освен това съществува една легенда, призната изцяло от църквата, легенда, която досега не сме споменавали и на която е уместно да се спрем именно тук.

Когато татко Йоаким и мама Ана променили намеренията си да посветят Мария на служителите на храма и решили да я омъжат, всички претенденти за ръката й се събрали и се споразумели малката да се падне на онзи от тях, който излезе най-целомъдрен. Уредили своеобразен конкурс по непорочност. Изпитанието се състояло в следното: всеки претендент донесъл обикновена суха пръчка и всички те се доверили на божията воля в очакване на знамение свише. И станало чудо: всички пръчки си останали сухи, а само една пръчка, пръчката на Йосиф изведнъж разцъфнала — върху нея се появила великолепна лилия. Тази лилия била по-красноречива от всякакви думи.

Молим читателя да ни извини, че не му разказахме по-рано за това събитие, но нали никога не е късно да се каже нещо интересно.

И най-сетне, ако Йосиф е имал деца от първия брак, ние щяхме да ги видим във Витлеем по време на преброяването и той щеше да ги помъкне със себе си в Египет.

Затуй, преподобни свети Епифаний, запазете по-добре тази версия за себе си, защото онзи, който се стреми да докаже прекалено много, не доказва нищо.

Напълно естествено е да се предположи, че Исус е бил най-голям между братята и сестрите си, че те са се родили скоро след завръщането му от Египет и че Христос е бил главният печеловник на семейството, както след смъртта на Йосиф, така и докато е бил жив.

Когато навършил тридесет години, двама от братята му вече били пораснали и Исус сметнал, че сега близките му ще могат да минат без него, и решил да се заеме с проповедничество.

Отначало, когато се проявила склонността на Христос към празнословие, в семейството му се присмивали. Всички с недоумение свили рамене, когато той заявил, че възнамерява да раздвижи света само с един звук на гласа си.

Неговите братя, роднини и приятели били отчаяни и сигурно, когато се срещали, са водели такива разговори:

— Как е Исус?

— Вчера го видях. В главата му е все неговата идея…

— Значи не му е минало?

— За съжаление, не.

— Какво, все още ли иска да преобърне човешкия род?

— И дори по-упорито отпреди!

— Искрено съм огорчен от това; особено ми е жал за неговата майчица: тази чудесна жена не е заслужила такова нещо.

— Какво да се прави? Ще трябва да се примирим. Исус не е с всичкия си, а на всичко отгоре е инат като старо магаре. Наумил си е да проповядва — и ще проповядва.

— Ох, какви ли няма да ги надрънка!…

— Не зная какво ще вземе да бръщолеви на зяпачите, но, разбира се, ние, неговите братя, нямаме намерение да го слушаме. И без това ушите ни проглуши с измислици за оня свят: един час да го послушаш и можеш да се побъркаш. Затова, щом го прихване, ние веднага се разбягваме от къщи.

— Тъжна работа; вижда се, че съвсем си е загубил ума…

— Самата истина.

— Какво нещастие за семейството ви! Клетникът, зле ще свърши…

С тези думи роднините и приятелите се разделяли, като клатели печално глава.

Мислите, че преувеличавам? Прочетете в евангелие от Йоан (гл. 7, 5): „Защото нито братята му вярваха в него“. Ако това не ви е достатъчно, прочетете от свети Марко (гл. 3, 21): „И като чуха близките му, отидоха да го приберат, понеже се говореше, че бил извън себе си“.

Ако по времето, когато у Исус едва се е пробуждала страстта към скиталчество, Йосиф е бил жив, може би той е щял да вземе някакви мерки. Но старчето отдавна се било преселило при праотците. Изглежда е умрял по най-обикновен начин, защото в евангелието не се споменава дори при какви обстоятелства е хвърлил топа дърводелецът.

С една дума, Исус така или иначе е имал семейство и то не е вярвало в неговата божествена мисия. За лакея си великият човек никога няма да бъде гений — за родния си брат пророкът никога няма да бъде пророк.