Джеймс Клавел
Търговска къща (83)

81

23:05 часа

Един военен камион зави нагоре в силния дъжд, разплиска калта и спря до щаба. От него наскачаха ирландски гвардейци в работни облекла и дъждобрани, някои с пожарникарски брадвички. Чакаше ги млад офицер.

— Вървете там горе, сержант. Ще работите със старшина О’Конър! — той посочи с офицерското си бастунче към дясната страна на свлачището; униформата, дъждобранът, ботушите и панталоните му бяха целите в кал. — Никакво пушене, има изтичане на газ и побързайте!

— Къде е рота „Алфа“, сър?

— Нагоре към „По Шан“. „Делта“ е на половината път. На „Коутуол“ имаме медпункт. Аз отговарям на 4-и канал. Вървете!

Гвардейците се вторачиха в разрушенията.

— Слава на Бога — промърмори някой. Втурнаха се след сержанта си. Офицерът се върна в щаба и вдигна полевия телефон.

— Рота „Делта“, тук щабът. Докладвайте.

— Открихме четири тела, сър, и двама ранени. Вече стигнахме до половината на хълма. Ранените са китайка на име Куанг, с множество счупвания, но без опасност за живота, и съпругът й, който е само малко поуплашен.

— На кой етаж са били?

— На петия. Изглежда са ги спасили дебелите напречни греди. Изпратихме ги в медпункта на „Коутуол“. Чуваме някой, който е затрупан надълбоко, но не можем да стигнем до него. Пожарникарите не могат да използват оксиацетиленови горелки. Има много газ. Това е всичко засега, сър.

— Продължавайте — офицерът се извърна и рязко нареди на един ординарец. — Иди подгони ония типове от газовата компания и виж защо, по дяволите, се бавят. Кажи им да се размърдат!

— Слушам, сър.

Той превключи на друг канал.

— Медпункт „Коутуол“, тук е щабът. Какъв е резултатът?

— 14 трупа досега, господин капитан, и 19 ранени, някои много тежко. Опитваме се колкото може по-бързо да установим имената им. Сър Дънстън Бар, когото току-що извадихме, има само счупена китка.

— Продължавайте! В полицията са организирали служба за изчезналите лица — на канал 16. Дайте им всички имена, на мъртви, ранени, всички, и то колкото може по-бързо. Тук има доста разтревожени хора.

— Слушам, сър. Носи се слух, че сме щели да евакуираме целия район.

— В момента този въпрос се обсъжда от губернатора, комисаря и началника на пожарната.

Офицерът разтри уморено лицето си, после се втурна да пресрещне друг пристигащ камион с войници от Инженерния корпус и мина покрай губернатора, комисаря и началника на пожарната охрана, които стояха до централния щаб под козирката на „Синклер тауърс“. От една кола слезе белокос инженер — топограф от отдел „Обществени сгради“ и забърза към тях.

— Добър вечер, сър — поздрави той неспокойно. — Проверихме всички здания от „По Шан“ дотук. Препоръчвам ви евакуация на 19 сгради.

— Мили Боже — избухна сър Джефри. — Да не би цялата тази проклета планина да се срути?

— Не, сър. Но ако дъждът продължи, може да има ново свличане. Те са доста характерни за района — инженерът посочи в тъмнината. — През 1941 и 1950 пострада „Бонъм“, през 1959 беше голямото свличане върху „Робъртсън“ на „Литън роуд“, списъкът е безкраен, сър. Настоявам за евакуация.

— На кои сгради?

Мъжът подаде списъка на губернатора, после махна към трите улици в тъмнината:

— Боя се, че ще бъдат засегнати повече от 2000 души.

Всички въздъхнаха. Погледите се отправиха към губернатора. Той прочете списъка и погледна към хълма. Свлачището доминираше над всичко, а над него се мержелееше планинският масив.

— Много добре, евакуирайте — каза сър Джефри. — Но, предупредете хората си изтеглянето да става организирано, без паника.

— Слушам, сър — инженерът бързо се отдалечи.

— Не бихме ли могли да получим още хора и техника, Доналд?

— Съжалявам, в момента не, сър — отговори полицейският комисар. — Боя се, че сме разпръснати на доста места. Има едно голямо свличане в Каулуун, друго в Куинтон — затрупани са 80 колиби на нелегални заселници, има вече 44 загинали, 20 деца.

Сър Джефри погледна към хълма.

— Божичко! — промълви той. — Сега, след като Дънрос ни осигури помощта на Тип Ток, си помислих, че неприятностите ни ще свършат, поне за тази вечер.

Началникът на пожарната поклати глава с измъчено лице:

— Боя се, че те едва сега започват, сър. По наша преценка там трябва да има повече от сто затрупани — и с усилие добави. — Ще ни трябват седмици да претърсим всичко това, ако въобще успеем.

— Да — губернаторът отново се поколеба, после решително продължи. — Отивам до Коутуол. Ще се обаждам на 5-и канал.

Тръгна към колата си. Адютантът му отвори вратата, но той се спря. Роджър Крос и Съндърс се връщаха от голямата пукнатина на „Синклер роуд“, там, където бе — пропаднал таванът на подземния канал.

— Някакъв късмет?

— Не, сър. Успяхме да влезем в канала, но 50 ярда навътре той е затрупан. Въобще не може да се проникне в „Роуз корт“ по този начин — отговори Крос.

Когато „Роуз корт“ се срути и събори част от горните четири етажа на „Синклер тауърс“, Крос беше недалеч от мястото, на 70 ярда оттук. След като дойде на себе си, той си помисли първо за Плъм, после за Суслов. Руснакът беше по-близо. Когато стигна до тъмното фоайе на „Синклер тауърс“, от него вече излизаха ужасените му обитатели. Крос ги разбута настрани и си проби път с ругатни до най-горния етаж, като си светеше с малко фенерче. Тридесет и втори апартамент беше почти изчезнал, прилежащата задна стълба бе отнесена три етажа по-надолу. Докато се взираше в тъмнината, му стана ясно, че ако Суслов е бил заварен тук или с Клинкър, той неминуемо е мъртъв — единственият възможен изход за бягство бе подземният канал.

След като слезе на партера, Крос мина отзад и се промъкна през тайния вход. Долу течеше поток вряла вода. Побърза да отиде до мястото, където бе пропаднал таванът на тунела. От пукнатината преливаше вода. Повече от доволен, защото вече беше уверен, че Суслов е мъртъв, Крос отиде до най-близкия телефон, обяви тревога и попита за Съндърс.

— Да? О, здравей, Роджър.

Каза му къде се намира и какво се бе случило и добави:

— Суслов беше при Клинкър. Моите хора казват, че не е излизал оттам, значи е затрупан. И двамата трябва да са затрупани. Няма начин да са живи.

— По дяволите! — продължително мълчание. — Идвам веднага.

Крос отново излезе навън и се зае да организира евакуацията на „Синклер тауърс“. При падането на ъгловите апартаменти бяха пострадали три семейства от горните етажи, седем души бяха загинали, включително и две деца, а други четирима умираха. Когато пристигнаха губернаторът и Съндърс, пак отидоха до пукнатината на тунела да видят дали няма да могат да влязат през него.

— Няма как да влезем оттам, сър Джефри. Целият канал се е срутил и според мен е загубен завинаги, сър — Крос ликуваше вътрешно от прекрасното разрешение на проблема, което само му се предостави.

Съндърс беше много кисел.

— Много жалко! Да, ама че лош късмет, наистина. Загубихме много ценен агент.

— Наистина ли мислите, че Суслов щеше да ви каже кой е бил Артър? — попита сър Джефри.

— О, да — отвърна уверено Съндърс. — Ти какво ще кажеш, Роджър?

— Да — Крос едва се въздържаше да не се засмее. — Да, сигурен съм.

Сър Джефри въздъхна:

— Ще имаме доста дипломатически разправии, ако Суслов не се върне на „Иванов“.

— Вината не е наша, сър — обади се Съндърс. — Това са изключителни обстоятелства.

— Съгласен съм, но вие знаете каква ксенофобия изпитват Съветите. Бих се обзаложил, на каквото и да е, че те ще решат, че сме го затворили и го разпитваме. Трябва бързо да го намерим, него или тялото му.

— Слушам, сър — Съндърс повдигна яката си, за да се предпази от дъжда. — Ами какво да правим с отплуването на „Иванов“!

— Какво предлагате?

— Роджър?

— Предлагам веднага да им се обадим и да съобщим на Бородинов за случилото се и, че можем да отложим отплуването им, ако пожелаят. Ще изпратя кола да го доведе заедно с още някой от хората му, за да помогнат в търсенето.

— Добре. Аз ще отида за малко до Коутуол.

Погледаха го как се отдалечава, после минаха на завет зад сградата. Съндърс се загледа в организирания хаос.

— Няма начин още да е жив, нали?

— Не.

Пристигна един измъчен полицай.

— Ето последния списък на загиналите и спасените — младежът подаде листа на Крос и бързо добави — от Радио Хонконг може всеки момент да изпратят Винъс Пун, сър. Тя е горе, на Коутуол.

— Добре, благодаря — Крос прегледа набързо списъка. — Божичко!

— Да не би да са открили Суслов?

— Не. Но сред загиналите има доста наши познати — подаде му листа. — Ще се обадя на Бородинов, а после ще се върна в района на Клинкър.

Съндърс кимна, загледан в списъка. Двадесет и осем спасени, седемнадесет загинали, чиито имена нищо не му говореха. Сред последните беше и Джейсън Плъм…

 

 

На кея, където беше привързан „Иванов“, по пасарелите се разминаваха тежко кулита, натоварени с последните товари и екипировка. Поради извънредното положение полицейското наблюдение беше сведено до минимум. Суслов мина незабелязан покрай полицаите, маскиран под огромна шапка на кули, с подобна блуза и панталони и бос като останалите, и се качи на палубата. Щом го видя, Бородинов бързо го поведе към каютата му. След като вратата се затвори зад тях, той избухна:

— За Бога, другарю капитан, почти ви бях отписал. Трябва да от…

— Млъкни и слушай — Суслов дишаше запъхтяно, все още потресен. Надигна бутилката с водка и отпи глътка алкохол, като едва не се задави. — Радиостанцията поправена ли е?

— Да, почти, да, готова е, с изключение на свръхсекретния шифровчик.

— Чудесно — разказа му разтреперан какво се беше случило. — Не знам как успях да се измъкна, но се опомних едва на средата на хълма. Хванах такси и стигнах дотук.

Отпи нова глътка алкохол за подкрепа, поразен от чудотворното си избавление от смъртта и от Съндърс.

— Слушай, за всички останали аз съм още в „Роуз корт“, мъртъв или изчезнал — каза той, планът току-що изникна в главата му.

Бородинов го изгледа:

— Но, другарю капи…

— Иди до полицейското управление да съобщиш, че не съм се върнал — и попитай дали не можем да отложим отплуването. Ако кажат не, вдигаме котва. Ако се съгласят, ще го отложим, ще останем един ден и после със „съжаление“ ще си тръгнем. Разбра ли?

— Тъй вярно, другарю капитан, но защо?

— После ще ти кажа. Междувременно се погрижи и всички останали на борда да мислят, че съм изчезнал. Разбра ли?

— Тъй вярно.

— Никой не трябва да влиза в каютата ми, докато не излезем в международни води. Момичето на борда ли е?

— Да, в другата каюта, както наредихте.

— Добре — Суслов се замисли за нея. Можеше да я върне обратно на брега, тъй като вече се водеше „изчезнал“ и щеше да си остане такъв. Или да се придържа към плана си. — Продължаваме по плана. По-безопасно е. Когато от полицията съобщят, че съм изчезнал — както винаги, агентите на СИ бяха по петите ми, така че там знаят, че съм бил при Клинкър, — само й кажи, че отплуването се отлага, да си стои в каютата, докато не „се върна“. Върви.

Суслов заключи вратата зад него, преизпълнен с облекчение, и пусна радиото.

„Сега можеше да изчезне. Съндърс не би могъл да издаде един мъртвец. Лесно щеше да убеди Центъра да му разреши да прехвърли задълженията си в Азия на някой друг, а сам той да приеме друга самоличност и друга задача. Можеше да каже, че поради докладите на А. М. Г. е необходимо нов човек да започне работа с Крос и Плъм — ако са още живи — помисли Суслов. — По-добре и двамата да са мъртви. Не, не и Роджър. Роджър е прекалено ценен.“

Преизпълнен с щастие и увереност, каквито от години не бе изпитвал, отиде в банята.

Суслов се усмихна на отражението си в огледалото. Очакваха го нови места и нова задача за изпълнение под ново име и с повишение, докато само преди час бе изправен пред катастрофа. Може да взема и Вертинска със себе си в Отава.

Започна да се бръсне. Когато Бородинов се върна с полицейското разрешение за отлагане на отплуването им, той едва позна Григорий Суслов без брада и мустаци.