Джеймс Клавел
Търговска къща (68)

66

20:05 часа

— Йан? Извинявай, че те прекъсвам — каза Бартлет.

— О, здравей! — Дънрос се отдели от гостите, с които разговаряше. Бартлет беше сам. — Вие двамата, да не би да си тръгвате — това ще продължи поне до 9.30.

— Кейси ще остане още малко. Аз имам среща.

Дънрос се усмихна.

— Надявам се, че е хубава.

— Да, но това по-късно. Първо имам делова среща. Можеш ли да ми отделиш една минута?

— Да, разбира се. Извинете ме за момент — обърна се той към останалите и го поведе навън от навалицата към една от терасите. Продължаваше да вали, не много силно, но упорито. — Почти е сигурно, че ще успеем да изкупим акциите на Универсалните магазини на нашата цена и „Суперфудс“ няма да наддава. Ние май наистина ще се сдобием с прословутия пакет — ако се справя с Горнт.

— Да. В понеделник ще видим.

Дънрос го изгледа изненадано:

— Аз съм почти сигурен.

Бартлет се усмихна, но зад усмивката му се криеха умора и загриженост.

— Забелязах. Но исках да те попитам дали ще заминаваме утре за Тайпей?

— Щях да ти предложа да го отложим за края на следващата седмица. Утре и понеделник са особено важни дни и за двама ни. Съгласен ли си?

Бартлет кимна, без да издаде облекчението си.

— Нямам нищо против — „и това решава проблема ми с Орланда“ — помисли си той. — Добре тогава, аз тръгвам.

— Вземи колата. Но после изпрати Лим обратно. Ще ходиш ли на ралито, ако се състои? От 10 ч. докъм обяд.

— Къде?

— В Новите територии. Ще пратя колата да те вземе, ако е хубаво времето. И Кейси, стига да иска.

— Благодаря.

— Не се притеснявай за нея — аз ще се погрижа да се прибере спокойно. Тя свободна ли е след това?

Мисля, че да.

— Добре, тогава ще я поканя да дойде с нас — ще ходим на китайски ресторант — Дънрос го погледна изпитателно. — Някакви проблеми?

— Не. Нищо, което да не може да се оправи — Бартлет се усмихна и се отдалечи, като се настройваше за следващата си битка — с Армстронг. Преди няколко минути бе срещнал Роузмънт и му бе разказал за срещата си с Банастазио.

— По-добре го остави на нас, Линк — отговори му Роузмънт. — Считай, че си уведомил официално консулството. Аз ще предам, на когото трябва. Нека нещата останат така засега — кажи го и на Кейси. Ако Банастазио се обади на някой от двама ви, протакайте и се обадете, а ние ще измислим нещо. Ето ти визитната ми картичка — можеш, да ми се обадиш по всяко време на денонощието.

Бартлет излезе навън и се нареди сред чакащите нетърпеливо колите си.

— О, здравей, Линк — поздрави го Муртаг, който слезе забързан от едно такси и едва не го събори. — Извинявай! Купонът още ли тече?

— Разбира се, Дейв. Накъде си се забързал?

— Трябва да видя тай-пана — Муртаг понижи глас, като едва прикриваше възбудата си. — Шефовете може и да се съгласят, ако Йан направи известни отстъпки! Кейси още ли е там?

— Да — отговори веднага Бартлет и застана нащрек, забравил за всичко останало. — Какви отстъпки? — попита той внимателно.

— Да удвои валутния период и да контактува направо с „Фърст сентръл Ню Йорк бенк“, като през следващите пет години се обръщат първо към нас за кредит.

— Не е много — каза Бартлет, без да издава недоумението си. — Какво представлява цялата сделка?

— Не мога да се бавя повече, Линк, трябва да получа съгласието на тай-пана. Шефовете чакат, но сделката е точно такава, каквато я замислихме с Кейси. По дяволите, ако успеем, тай-панът цял живот ще ни бъде длъжник! — Муртаг изчезна.

Бартлет погледна озадачено подире му. Краката му сами го понесоха обратно към входа, но спря и се върна на мястото си сред чакащите. „Има време. Не е нужно веднага да я питаш. Помисли си.“

Кейси му бе казала за връзката на „Ройъл Белгиум“ с „Фърст сентръл“, а днес следобед Муртаг доразви идеята, като се оплака колко трудно е да се спечели доверието на вихрушката тук, но това бе всичко. На Бартлет му направи впечатление, че и двамата са развълнувани. Но тогава го отдаде на надбягванията.

„А сега? — запита се той подозрително. — Кейси, Муртаг, тай-панът! «Фърст сентръл» ще се съгласи, ако «тай-панът ще ни бъде длъжник цял живот» и «точно такава, каквато я замислихме с Кейси». Кейси ли е посредничката? Тя може да го върти на малкия си пръст тоя мухльо и едва ли би му служила за куриер. По-скоро го води за носа. Той не може и на кутрето й да стъпи. Значи най-вероятно тя го е подтикнала към — към какво? От какво най-много се нуждае тай-панът?

От кредит, спешен, от няколко милиона, до понеделник.

За Бога, «Фърст сентръл» ще го кредитира! Точно това е. Ако. Ако направи известни отстъпки, а трябва, за да се измъкне от…“

— Колата ли чакате, сър?

— О. Да, Лим. Полицейското управление във Ванчай. Благодаря.

Седна отзад, а умът му продължи трескаво да работи. „Значи Кейси играе някаква своя игра. Вероятно е започнала отпреди ден-два и нищо не ми е казала. Защо? Ако изляза прав и планът им успее, Йан ще разполага с достатъчно пари да спре Горнт, и дори да му натрие носа. Кейси е направила всичко възможно да му помогне срещу Горнт. Без моето съгласие. Защо? И срещу какво?

Дали не иска да си поделят моите два милиона?

Сигурно. Това е едната възможност — и аз вече я научих. Дали има и други? За Бога! Кейси да стане независима и дори да мине на страната на неприятеля? Те все още са неприятели — Йан и Горнт.“

Вълнението му нарасна.

„Какво да правя?

Парите ми при Горнт са обезпечени от всички страни. Двата милиона в «Струан» също и си остават. Не съм и помислял да ги изтегля — само исках да проверя Кейси. Сделката със «Струан» има своите плюсове. Сделката с Горнт също. Значи и планът ми си остава в сила — все още мога да избирам между двамата, макар че нямам много време.

Но съществува Орланда.

Избера ли Орланда, с нея можем да живеем в Щатите или някъде другаде, но не и тук. Очевидно е, че тя никога няма да бъде приета сред елита в Хепи Вели. Или в клубовете. Никога няма да бъде канена в известните домове в Хонконг, освен може би у Йан. И у Горнт, но за да й се присмеят, да й дръпнат юздите, да й напомнят за миналото — като снощи, когато онова момиче са качи на палубата. Аз видях лицето на Орланда. О, тя съумя да прикрие чувствата си много по-умело от всеки друг, с изключение на Кейси. Противно й беше, че онова момиче е било долу, в капитанската каюта, която някога е била нейна.

Може би Горнт не го направи нарочно? Вероятно момичето се бе качило на своя глава. То се върна долу почти веднага. Едва ли е трябвало да се качва горе. Може би.

По дяволите! Има доста неща, които не мога да разбера — като спасяването на Универсалните магазини и «Хо-Пак» — няколко човека са се разбрали за толкова много неща само за една събота — едно-две уискита тук и едно телефонно обаждане там. Членуваш ли в клуба, думата ти тежи, в противен случай — Бог да ти е на помощ. Тук трябва да си британец или китаец, за да те приемат като равен.

За тях аз съм също толкова външен, колкото и Орланда.

И все пак аз бих могъл да бъда щастлив тук известно време. Дори и с Орланда, за кратко, на гости. Мога да поема Тихоокеанския район на «Пар-Кон» да бъде моята «Ноубъл хаус», но за да стане наистина «Ноубъл хаус» за британците и китайците, тя трябва да се казва «Струан-Пар-Кон» или «Ротуел-Горнт-Пар-Кон», като нашето име бъде написано с малки букви.

Кейси?

Ако избера Кейси, «Пар-Кон» лесно би могла да стане «Ноубъл хаус». Но мога ли все още да й имам доверие? Защо не ми е казала? Дали не се е поддала и тя на очарованието на Хонконг и не започва своя собствена игра за лидерство?

Не е зле да побързаш с избора си, старче, докато все още си тай-пан.“

 

 

— Да, Филип?

Бяха в кабинета на тай-пана под портрета на Дърк Струан и Дънрос нарочно избра това място. Срещу него седеше Филип Чен. Много официален, много благовъзпитан и много уморен.

— Как е Алексей?

— Още е в кома. Доктор Тулей каза, че ако излезе от нея до няколко часа, ще се оправи.

— Тип Ток?

— Трябва да му се обадя в 9 ч. тази вечер.

— Все още ли няма одобрение за предложението му от… от властите?

Дънрос присви очи.

— Ти знаеш ли какво точно предлага?

— О, да, тай-пан… Поискаха мнението ми. Все още не мога да повярвам… Брайън Куок? Бог да ни е на помощ, но да… поискаха мнението ми, преди да ти направят предложението…

— Защо не си ми казал, по дяволите? — грубо го попита Дънрос.

— Ти вече не ме считаш за компрадор на „Ноубъл хаус“ и не ме удостояваш с доверие.

— Мислиш ли, че заслужаваш доверие?

— Да. Много пъти в миналото съм го доказвал, и аз, и баща ми, и неговият баща. Но дори и да не е така, ако бях на твое място и седях там, където ти сега си седнал, нямаше да водя този разговор, нямаше да те приема в къщата си, а вече щях да съм решил по какъв начин и с какви средства да те унищожа.

— Може би вече съм го направил.

— Не и ти — Филип Чен посочи към портрета. — Той — да, но не и ти, Йан Струан Дънрос.

— Не бъди много сигурен.

— Напротив.

Дънрос не каза нищо, само чакаше.

— Първо, за монетата: Изчакай да ти поискат услугата. Аз ще се опитам да разбера предварително каква е тя. Ако е много голяма, то…

— Ще бъде много голяма.

— Какво ще поиска?

— Нещо свързано с наркотици. Доста упорито се говори, че Фор Фингър Уу, Смъглър Йен и Уайт Паудър Ли са се сдружили за контрабанда на хероин.

— Това не е сигурно. Още не са станали съдружници — каза Филип Чен.

— Пак те питам, защо не ми каза? Твой дълг на компрадор е да ме уведомяваш, а не да записваш тайните ни в най-големи подробности, които после да попадат у враговете.

— Още веднъж те моля за прошка. Но сега трябва да поговорим.

— Защото с тебе е свършено ли?

— Защото с мене може и да бъде свършено — ако не успея още веднъж да докажа на какво съм способен.

Старецът изгледа студено Дънрос, виждайки в неговото лице чертите на много други тай-панове, но то не му харесваше, както не му харесваше и лицето на портрета над камината, чийто очи проникваха в него — чуждестранният Зеленоок дявол, отрекъл се от прадядо му заради смесената му кръв, половината от която е била негова.

Айейа, въздъхна той, като обузда гнева си. Тия варвари с тяхната нетърпимост! От пет поколения служим на тай-пановете на „Ноубъл хаус“ и този сега ни заплашва, че ще промени завещанието на Дърк заради една грешка!

— Що се отнася до услугата — дори и да е свързана с хероин или друг наркотик, тя ще касае някаква дейност в бъдеще. Съгласи се, тай-пан, а аз обещавам да се справя с Фор Фингър Уу доста преди да се е наложило да я изпълниш.

— Как?

— Тук е Китай. Ще се справя по китайски. Кълна се в кръвта на прадедите си — Филип Чен посочи към портрета. — Ще продължа да защитавам „Ноубъл хаус“, както съм се заклел.

— Какви други хитрини криеш в торбата си? Прегледах документите и балансите, които си дал на Ендрю. Ако тази информация е попаднала в неподходящи ръце, ние ставаме много уязвими.

— Да, но само за „Пар-Кон“ и Бартлет, стига той да я запази за себе си и не я предаде на Горнт или някой друг наш неприятел тук. Тай-пан, Бартлет не ми изглежда злонамерен човек. Може и да се споразумеем да ни върне това, което притежава, и да го помолим да запази тази информация в тайна.

— За тази цел ни трябва негова тайна, която той не иска да се знае, за да направим размяна. Знаеш ли нещо?

— Не още. Но като наши съдружници те трябва да ни защитават.

— Да. Но той вече се е сдушил с Горнт и го е авансирал с 2 милиона долара, за да си покрие загубите от срочната продажба на нашите акции.

Филип Чен пребледня.

— Иий, не знаех това — замисли се за минута. — Значи в понеделник Бартлет може и да се отметне от нас и да мине към неприятеля?

— Не знам. Струва ми се, че в момента е на кръстопът. И аз бих се чувствал така, ако бях на негово място.

Филип Чен се размърда на стола си.

— Той е много привързан към Орланда, тай-пан.

— Да, тя би могла да се окаже ключ към него. Това е работа на Горнт, вероятно той я е насочил към Бартлет.

— Ще му кажеш ли?

— Не, освен ако не се наложи. — Дънрос попита с още по-студен глас — Какво предлагаш?

— Съгласен ли си да направиш тези нови отстъпки, които иска „Фърст сентръл“?

— Значи знаеш?

— Ти май си искал всички да разберат, че търсиш тяхната подкрепа, тай-пан. Иначе защо ще каниш Муртаг в ложата си и после тук? Не е трудно да се досети човек, дори и да няма копия от телексите му до теб.

— Ти имаш ли?

— Някои — Филип Чен извади носна кърпичка и си изтри ръцете. — Ще отстъпиш ли?

— Не. Казах му, че ще си помисля. Муртаг чака долу, но отговорът ми сигурно ще бъде не. Не мога да му гарантирам, че ще се обръщам първо към тях за всички бъдещи заеми. Не мога, защото „Виктория“ има много голямо влияние тук и притежава толкова много наши книжа, че ще ни притисне до смърт. Във всеки случай не мога да я заменя с американска банка, която вече доказа, че е политически неблагонадеждна. Те са добри като резерва и биха били чудесни, ако ни измъкнат от тази каша, но не ги виждам като дългосрочни партньори. Трябва да докажат себе си.

— Сигурно и те са готови на компромиси. В края на краищата, това, че ни дават 2 милиона долара, за да си подсигурим контролния пакет на Универсалните магазини, е израз на голямо доверие, айейа.

Дънрос не отговори.

— Какво имаше предвид?

— Предлагам ти да контраатакуваш, като излезеш с конкретно предложение: всички канадски, американски, австралийски и южноамерикански заеми — това включва нашата експанзия в тези страни — плюс незабавен заем за покупката чрез Тода на два супертанкера и твърди поръчки за още седем танкера за наш съдружник.

— Боже Господи, кой действа с такъв размах? — избухна Дънрос.

— Вии Сии Нгъ.

— Фотографът Нгъ? Невъзможно.

— До 20 години Вии Сии ще има по-голяма флотилия от Онасис.

— Невъзможно.

— Твърде вероятно е, тай-пан.

— Откъде знаеш?

— Помолиха ме да уредя финансирането на нова голяма поръчка кораби за флотилията му. Ако включим първите седем танкера в пакета от предложения с обещанието за още, които аз наистина мога да осигуря, това би трябвало да задоволи „Фърст сентръл“. — Филип Чен избърса запотеното си чело. — Айейа!

— За Бога, това би задоволило и „Чейс Манхатън“ и „Бен ъф Америка“, взети заедно! Вии Сии? А Вии Сии плюс торий, плюс Стари приятели, плюс всякаква фина железария, плюс нефт, плюс Стари приятели. Е?

Филип Чен се засмя.

— Всички врани под небето са черни.

— Да — след малко Дънрос добави. — „Фърст сентръл“ може и да се хване. А какво ще правим с Бартлет?

— С „Фърст сентръл“ като партньор ти вече няма да имаш нужда от „Пар-Кон“. Американците с удоволствие ще ни помогнат да намерим алтернативна резерва или партньор в Щатите. Това ще ни отнеме малко време, но с Жак в Канада, Дейвид Макструан тук, Ендрю в Шотландия… Тай-пан, не знам какво си намислил за Ендрю и онзи човек, Кърк, но теориите, които той развива, ми се виждат доста отвлечени, дори прекалено.

— Какво казваше за Бартлет?

— Предлагам да се помолим на боговете „Фърст сентръл“ да лапне въдицата, Тип Ток да ни даде парите и аз ще успея да противопоставя „Фърст сентръл“ на синдиката на Мата, Тайтфист и Фор Фингър. После лесно бихме могли да намерим алтернатива на „Пар-Кон“. Предлагам веднага да открием кантора в Ню Йорк. Назначи Дейвид за неин директор за три месеца с… може би Кевин за негов заместник — Филип Чен остави последното изречение да увисне за момент във въздуха и после продължи без прекъсване. — За три месеца ще разберем дали младият Кевин струва нещо — предполагам, всъщност съм уверен, че ти ще бъдеш силно изненадан, тай-пан. За три месена ще разберем и как се чувства младият Джордж Тръслър в Родезия и Южна Африка. След като се оправи с кантората ни, можем да го изпратим в Ню Йорк. А може да привлечем за директор там и другия ти братовчед, вирджинеца Мейсън Кет, като го примамим да напусне „Купър-Тилмън“. След шест месеца Кевин трябва да отиде в Солсбъри и Йоханесбург — имам страхотното предчувствие, че търговията с торий и ценни метали все повече ще се развива.

— А междувременно проблемите си остават. Бартлет, Горнт и ниският курс на акциите ни.

— За да си осигурим мълчанието на Бартлет, трябва да го откъснем напълно от Горнт и да го направим наш съюзник, верен съюзник.

— Как ще стане това, Филип?

— Остави на мен. Има… има различни възможности.

Дънрос не сваляше очи от Филип Чен, но старият човек не вдигна поглед от бюрото.

„Какви възможности? Орланда? Сигурно.“

— Добре — каза той. — Друго?

— За борсата. След като „Бенк ъф Чайна“ ни подкрепи, тегленето на влоговете от банките ще спре. А с контролния пакет на Универсалните магазини и значителната финансова помощ трябва да спре и понижаването на курса на акциите ни. Всички ще се втурнат да купуват и оживлението на борсата ще стане факт. Сега — каза Филип Чен, — знам, че ти преди не искаше, но ако успеем да убедим сър Луис да изтегли акциите ни от обръщение до понеделник на обяд, ние мо…

— Какво?

— Да. Да кажем, че до обяд никой няма да може да търгува официално с акциите на „Струан“, да кажем, че установим цената на последния й пункт от сряда — 28.80. Горнт ще бъде в капан. Ще бъде принуден да купува на всякаква цена, за да може да набави акциите, които е продал предварително. Ако не успее да намери необходимото му количество на по-ниска цена, цялата му печалба отива на вятъра, а може дори и да затъне.

На Дънрос му премаля.

— За Бога, сър Луис никога няма да се съгласи.

Филип Чен бе силно пребледнял, едри капки пот оросяваха челото му.

— Ако борсовата комисия се съгласи, че това е в интерес на „стабилизацията на пазара“… ако и големите брокерски къщи на Джоузеф Стърн и Ишуар Суржани се съгласят да не продават акциите ни, особено в по-голямо количество, под 28.80, какво може да направи Горнт? — той избърса челото си с трепереща ръка. — Ето това е планът ми.

— А защо ще ни помага сър Луис?

— Според мен… според мен ще го направи, а Стърн и Суржани ни дължат много услуги — пръстите на стареца потрепваха неспокойно. — Аз, ти, сър Луис, Стърн и Суржани притежаваме по-голямата част от акциите, които Горнт продаде предварително.

— Стърн е брокер на Горнт.

— Вярно, но той е yan на Хонконг и репутацията за него е по-важна от един клиент — Филип Чен се придвижи към светлината. Дънрос забеляза бледото му чело и бе силно обезпокоен. Стана, отиде до бара и наля две чаши коняк със сода.

— Заповядай.

— Благодаря — Филип Чен бързо пресуши чашата си. — Добре, че има бренди.

— Мислиш ли, че ще успеем да се разберем с всички до отварянето на борсата в понеделник? Между другото, отмених пътуването си до Тайпей.

— Умно. Ще ходиш ли на коктейла на Джейсън Плъм довечера?

— Да. Обещах да отида.

— Добре, значи ще можем още веднъж да поговорим. За сър Луис. Удава ни се благоприятна възможност, тай-пан. Дори и да не изтеглим акциите си от обръщение, цената им бързо ще се покачи, трябва — стига да получим нужната подкрепа.

— Това е ясно за всички — каза кисело Дънрос. Погледна часовника си. Беше 8.35. Съндърс трябваше да се обади в 8.30. Беше му дал половин час аванс, преди той самият да позвъни на Тип Ток. Присви го стомах, но се овладя.

— Какво? — попита, не чул какво му казва Филип Чен.

— Крайният срок, който ми беше дал да връча оставката си — неделя в полунощ, ако Мата и Тайтфист… — може ли да помоля за една седмица отсрочка.

Дънрос взе чашата на Филип Чен да я напълни, очарован от азиатската изтънченост на молбата му да отложи оставката си за време, когато вече няма да бъде необходима. След една седмица кризата ще бъде преодоляна. Начинът, по който бе поднесена молбата, не накърняваше ничие честолюбие. Да, но той трябваше да положи значителни усилия. Дали здравето му ще издържи? Това е единственото, което ме интересува. Докато наливаше коняка, той си мислеше за Филип Чен, Кевин Чен, Клаудия Чен и старият Чен-Чен, какво би правил без тях.

„Имам нужда от помощ и съдействие, стига толкова предателства и измени.“

— Ще си помисля, Филип. Нека го обсъдим в понеделник, след молитвата — после предпазливо добави. — Може би ще бъде оправдано да се направят отсрочки.

Филип Чен прие коняка с благодарност и отпи голяма глътка, възвърнал отчасти руменината си и почувства огромно облекчение. Трябва само да си свърши работата. Това е всичко. Стана да си върви.

— Благодаря, т…

Телефонът сърдито иззвъня и Филип Чен една не подскочи. Дънрос също.

— Ало? О, здравейте мистър Съндърс — Дънрос имаше чувството, че пулсът му заглушаваше шума на дъжда. — Какво ново?

— Много малко за съжаление. Обсъдих предложението ви с губернатора. Ако получим онази информация до утре на обяд, имам причини да вярвам, че вашият приятел би могъл да бъде предаден на граничния пункт Ло Ву до залез-слънце в понеделник. Но не мога, разбира се, да гарантирам, че той ще поиска да прекоси границата с Китай.

Дънрос успя да произнесе:

— Тук има прекалено много условности, мистър Съндърс.

— Това е единственото, което мога да направя — официално.

— А какви гаранции ще ми дадете?

— Боя се, че ние с мистър Крос не можем нищо да ви гарантираме. Май ще трябва да си имаме взаимно доверие.

„Копелета — помисли вбесен Дънрос — знаят, че съм натясно.“

— Благодаря, ще си помисля за това, което казахте. Утре на обяд? Аз ще участвам в ралито, ако се състои — от 10 до обяд. Веднага след това ще дойда в управлението.

— Не се притеснявайте, мистър Дънрос. Ако има рали, и аз ще бъда там. Тук или там, обяд ще бъде крайният срок. Става ли?

— Да. Лека нощ — Дънрос мрачно затвори телефона. — Отговорът е може би, Филип. Може би, до залез-слънце.

Филип Чен се отпусна поразен на стола. Лицето му още повече пребледня.

— Това е много късно.

— Ще видим — Дънрос вдигна слушалката и отново набра. — Ало, добър вечер. Там ли е губернаторът, моля? Йан Дънрос — отпи от коняка си. — Извинете ме за безпокойството, сър, но току-що говорих със Съндърс. Неговите думи по същество се свеждаха до „може би“. Може би до залез-слънце в понеделник. Вие можете ли да ми дадете някаква гаранция за това?

— Не, Йан, не мога. Този въпрос не е от моята компетентност. Съжалявам. Ще трябва да уредиш всичко директно със Съндърс. Той ми направи впечатление на благоразумен човек. Ти какво мислиш?

— На мен ми направи впечатление на крайно неблагоразумен — отговори Дънрос със сурова усмивка. — Благодаря. Няма значение. Извинете, че ви обезпокоих, сър. О, между другото, нека уредим и този въпрос, ако може. Тип Ток каза, че ще бъде необходим и вашият печат, наред с този на банката и моя. Ще мога ли да ви намеря утре, ако се наложи?

— Разбира се. Успех, Йан.

Дънрос затвори телефона. След малко каза:

— Дали ще се съгласят да ни дадат парите утре, а да си получат чека в понеделник до залез-слънце?

— Аз не бих се съгласил — отговори безпомощно Филип Чен. — Тип Ток беше категоричен: „Когато започнат съответните процедури.“ Размяната трябва да стане едновременно.

Дънрос седна обратно на високия си стол и остави мислите си да блуждаят.

В 9 ч. набра телефона на Тип Ток и поведе незначителен разговор, докато не настъпи решителният момент.

— Чух, че въпросният полицейски служител щял да бъде уволнен заради допуснатата грешка и че прегрешилата страна може във вторник на обяд да бъде на Ло Ву.

Настъпи дълбока тишина. Гласът бе по-студен от всякога.

— Не мисля, че това е много скоро.

— Аз също. Може би ще успея да ги убедя да го изтеглят за понеделник. Вашият приятел би могъл да прояви малко търпение. Аз бих смел това за голяма услуга.

Той нарочно употреби тази дума и я остави да увисне във въздуха.

— Ще предам съобщението ви. Благодаря, тай-пан. Моля, обадете ми се утре вечер в 7 ч. Лека нощ.

— Лека нощ.

Филип Чен наруши мълчанието.

— Това е много силна дума, тай-пан.

— Знам. Но нямах друг избор — отговори Дънрос с твърд глас. — Сигурно някой ден ще ми поискат обратна услуга в замяна — отметна косата от очите си и добави. — Може би нещо във връзка с Джоузеф Йу, кой знае? Но трябваше да го кажа.

— Да. Ти си много мъдър. Много мъдър за годините си, много по-мъдър от Аластър и баща си, но не и от Хег — Филип Чен леко потрепери. — Много умно от твоя страна да смениш времето, а също и да не споменаваш за парите, парите на банката, много умно. Тип Ток е достатъчно хитър и знае, че те ни трябват до утре — най-късно до вечерта, предполагам.

— Ще ги намерим някак си. Така ще решим проблема с „Виктория“. Пол трябва скоро да свика събрание на Управителния съвет — добави мрачно Дънрос. — Влезе ли Ричард в съвета, той ни дължи много услуги. Новият съвет ще гласува повишаване на оборотния ни капитал и тогава няма да имаме нужда от Бартлет, „Фърст сентръл“ или проклетия синдикат на Мата.

Филип Чен се поколеба, но все пак изплю камъчето:

— Не ми се ще да ти съобщавам и друга неприятна вест за тази вечер, но дочух, че споразумението между Ричард Куанг и Хавъргил включвало и подписана оставка на Ричард от съвета на „Виктория“ без дата и обещание от негова страна, че ще гласува така, както поиска Хавъргил.

Дънрос въздъхна. Всичко си отиваше по местата. Ако Ричард Куанг гласува с неприятелите му, това ще неутрализира собственото му надмощие.

— Сега остава да загубим още един привърженик и Пол с неговата опозиция ще ни притисне до смърт — той погледна към Филип Чен. — Ще трябва да подкупиш Ричард.

— Ще… ще се опитам, но той вече е бил подкупен веднъж. А какво ще кажеш за П. Б. Уайт! Мислиш ли, че той би могъл да ни помогне?

— Не и срещу Хавъргил или банката. С Тип Ток на наша страна — да — отговори унило Дънрос. — Той е следващият — и последен в списъка.