Джеймс Клавел
Търговска къща (79)

77

20:10 часа

Роджър Крос слезе с изопнато лице от асансьора на петия етаж и влезе през отворената врата на апартамента на „Ейжън пропъртис“. Голямата стая беше пълна с хора и шум. Той застана на прага и започна да оглежда присъстващите, търсейки Плъм или Дънрос. Веднага усети не особено щастливата атмосфера на приема, над повечето от гостите тегнеше някакво униние, което усили още повече собственото му безпокойство. Присъстваха малко съпруги — те се бяха скупчили стеснително в другия край на залата. Навсякъде се водеха разгорещени разговори за предстоящия крах на борсата и натиска върху банките.

— О, я стига, за Бога. „Виктория“ хубаво обяви закупуването на контролния пакет на „Хо-Пак“, но къде са парите, с които да си платим дълговете?

— Това е сливане, не закупуване, Дънстън — започна Ричард Куанг — „Хо-Пак“ е…

Бар изведнъж се ядоса:

— За Бога, Ричард, ние всички се познаваме и знаем, че тук става въпрос за нещо повече от спешна парична помощ. Да не сме деца? Искам да кажа — повиши глас Бар, за да надвика Ричард Куанг и Джонджон, — искам да кажа, че сливане или не, ние, бизнесмените в Хонконг, ще загазим, щом всичките ви скапани банки са имали глупостта да останат без пукната пара. А?

— Но вината не е наша — тросна му се Джонджон. — Това е само временна загуба на доверие.

— Това е калпаво управление, ако питате мене — отговори кисело Бар и всички се съгласиха с него, после забеляза Крос, който се опитваше да мине покрай него. — Здравей, Роджър! — поздрави той с фалшива усмивка.

Роджър Крос усети как веднага застана нащрек, както винаги, когато изненадваше някого.

— Тук ли е Йан?

— Не. Не е дошъл още — отговори Джонджон и Крос си отдъхна с огромно облекчение.

— Сигурен ли си?

— Да. Дойде ли той, аз си тръгвам — каза кисело Дънстън.

— Проклети банки! Ако не беше…

Джонджон го прекъсна:

— Какво ще кажеш за тия отвратителни Бивши вълци, Роджър?

Двата намерени трупа бяха основната новина по Радио Хонконг и всички китайски вестници — в неделя следобед не излизаше вестник на английски.

— Не знам нищо повече от вас — отговори Крос. — Все още се опитваме да идентифицираме жертвите — очите му се съсредоточиха върху Ричард Куанг, който трепна. — Не знаеш ли нещо за отвлечени синове или племенници, а, Ричард?

— Не, съжалявам, Роджър, не знам.

— Бихте ли ме извинили, искам да се видя с нашия домакин.

Крос си проправи път през навалицата.

— Здравей, Крисчън — поздрави той, като се промъкваше покрай главния редактор на „Гардиън“. Забеляза мъката, която той отчаяно се мъчеше да скрие. — Моите съболезнования за жена ти.

— Джос — отговори Крисчън, стараейки се да бъде спокоен, и застана пред него. — Джос, Роджър. Тя, е, тя би… животът продължава, нали? — принудената му усмивка беше гротескна. — „Гардиън“ трябва да си върши работата, нали?

— Да.

— Може ли по-късно да поговорим?

— Разбира се — неофициално, както винаги?

— Разбира се.

Крос продължи нататък, като мина покрай Пагмайър и сър Луис, увлечени в разговор за покупката на Универсалните магазини от „Струан“, и забеляза Кейси всред малка групичка гости на широкия балкон, обърнат към пристанището, там бяха още де Вил и Горнт, който беше доста любезен и това се стори странно на Крос.

— Привет, Джейсън — поздрави той, приближавайки се до Плъм, който беше с гръб към него и разговаряше с Джоузеф Стърн и Филип Чен. — Благодаря за поканата.

— О, здравей, Роджър. Радвам се, че дойде.

— Добър вечер — обърна се той към останалите. — Джейсън, къде е почетният ти гост?

— Йан се обади да каже, че бил задържан, но тръгва. Всеки момент ще пристигне — напрежението на Плъм прозираше. — Шампанското е готово, както и моята малка реч. Всичко е готово — погледна той Крос. — Ела, Роджър. Нека ти налея нещо за пиене. Перие, нали? Сложил съм няколко бутилки да се изстудяват.

Крос го последва, също така зарадван от възможността да поговорят насаме, но точно когато стигнаха до кухнята, стаята изведнъж утихна. На вратата стоеше Дънрос с Рико и Гавалан. И тримата сияеха.

— Слушай, Джейсън, аз… — Крос замълча. Плъм вече се бе обърнал към бара и ако не го гледаше внимателно, нямаше въобще да забележи как сръчно счупи един мускал над пълната с шампанско чаша, скри остатъците в ръката си и после ги пусна в джоба си, вдигна подноса, на който имаше четири чаши и се отправи към вратата. Крос гледаше вцепенен как се приближи до Дънрос и му поднесе шампанското.

Тай-панът предложи чаша първо на Рико, после на Гавалан. Без никакъв видим подтик сам той взе чашата с приспивателното. Плъм взе последната и връчи подноса на един объркан сервитьор.

— Добре дошъл, Йан, и поздравления за удара — вдигна приятелски тост Плъм, без да придава особено значение на събитието. Стоящите наблизо учтиво го последваха. Дънрос, разбира се, не пи в своя чест.

— А сега може би трябва да вдигнеш тост за Ричард Куанг и Джонджон и за тяхното обединение? — предложи Плъм и гласът му прозвуча странно.

— Защо не? — засмя се в отговор Дънрос и погледна към Джонджон в другия край на стаята.

— Брус — извика той, като вдигна чашата си, и всред всеобщия шум в стаята се образува тихо островче. — За „Виктория“!

Гласът му се усили и пресече всички разговори. Останалите замълчаха по средата на изречението.

— Може би всички трябва да се присъединят към тоста. Току-що разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ се е съгласила да отпусне на теб и всички останали банки половин милиарден заем преди отварянето на борсата в понеделник.

В стаята се възцари още по-дълбока тишина. Влязоха и стоящите на балкона, Горнт беше сред първите.

— Какво?

— Разбрах, че „Бенк ъф Чайна“ заема на Хонконг — предоставя на „Виктория“ да даде в заем на другите банки — половин милиард долара в брой и още толкова, ако поиска. Край на натиска върху банките! — Дънрос вдигна чашата си. — За „Виктория“!

Всред внезапно надигналата се всеобща врява, когато всички започнаха да задават въпроси и точно преди Дънрос да отпие, Крос се спъна и се блъсна в него, като събори чашата му. Тя се разби на парчета на паркета.

— О, Боже! Съжалявам — извини се той. Плъм го изгледа ужасен.

— За Бо…

— А, Джейсън, толкова съжалявам — пресече го Крос и побърза да добави, докато един сервитьор трескаво събираше парчетата стъкло. — Може би ще донесеш друга чаша на Йан.

— Ъ, да, но… — Плъм сковано понечи да тръгне, но беше спрян от думите на Рико:

— О, ето, тай-пан, моля, вземете моята чаша.

Джонджон надвика адския шум:

— Тишина, тишина за момент! — и си проправи път към Дънрос. — Йан, сигурен ли си? Сигурен ли си за парите?

— О, да — отвърна бавно Дънрос, като отпиваше от чашата на Рико и се наслаждаваше на момента. — Лично Тип Ток ми се обади. Ще го съобщят по новините в девет.

Последваха бурни ръкопляскания и нови въпроси и отговори. Дънрос улови втренчения поглед на Горнт от другия край на стаята. Усмивката му се вкамени и той вдигна чашата си, пренебрегвайки вълната от въпроси.

— За твое здраве, Куилън! — извика той с насмешка. Разговорът пак моментално замря. Всички се обърнаха към тях.

Горнт му върна тоста със същия насмешлив тон:

— За твое, Йан! Наистина ли ще получиш парите на „Чайна“?

— Да, и между другото, току-що уредих нов оборотен капитал от 50 милиона щатски долара. „Ноубъл хаус“ сега е най-солидната в колонията.

— А каква е гаранцията? — изплющя гласът на Горнт във внезапно възцарилата се тишина.

— Честта на „Ноубъл хаус“! — Дънрос се обърна към Джонджон с безгрижие, каквото всъщност не чувстваше. — Заемът е от „Ройъл Белгиум“, филиал на „Фърст сентръл“ от Ню Йорк, и е гарантиран от тях. Петдесет милиона щатски долара — повтори той, наслаждавайки се на звука, като нарочно не погледна Горнт. — Между другото, Брус, утре ще върна заема за двата ми кораба. Вече нямам нужда от него, „Ройъл Белгиум“ ми предлага по-добри условия.

Джонджон само го изгледа:

— Ти шегуваш ли се?

— Не. Току-що говорих с Пол — Дънрос погледна за секунда Плъм. — Извинявай, Джейсън, затова закъснях. Трябваше естествено да се видя с него. Брус, Пол вече е в банката, за да организира навременното прехвърляне на парите на „Чайна“ до отварянето на борсата утре — и помоли веднага да отидеш при него.

— А?

— Веднага. Съжалявам.

Джонджон го изгледа объркано, понечи да каже нещо, отказа се, после нададе радостен вик, подет и от останалите, и изскочи навън, съпроводен от ръкопляскания.

— За Бога, тай-пан, ти…

— Тип Ток? Но това означава, че е вярно! Не мислиш ли…

— „Фърст сентръл“ от Ню Йорк? Това не са ли ония идиоти, които…

— Божичко, аз продавах предварително…

— И аз! По дяволите, трябва веднага да почна да купувам, иначе…

— Иначе загивам и…

Дънрос забеляза, че сър Луис, Джоузеф Стърн и Филип Чен си бяха събрали главите, а Горнт още го гледаше със застинало лице. После видя Кейси да му се усмихва щастливо и вдигна чаша за нейно здраве. Тя му върна тоста. Горнт забеляза това и отиде при нея. Стоящите Наоколо потрепериха и замлъкнаха.

— „Фърст сентръл“ е банка на „Пар-Кон“, нали?

— Да, така е, Куилън — отговори тя, гласът й беше слаб, но се разнесе из цялата стая и те още веднъж приковаха вниманието на всички.

— Ти и Бартлет, вие ли го уредихте? — попита Горнт, надвесен над нея.

Дънрос побърза да се намеси:

— Аз сам си уреждам заемите.

Горнт не му обърна внимание, гледаше само Кейси.

— Ти и Бартлет ли му помогнахте?

Тя отвърна на погледа му с разтуптяно сърце.

— Аз нямам контрол над тази банка, Куилън.

— Но имаш пръст в тази работа — отговори студено Горнт. — Нали?

— Муртаг ме попита дали „Струан“ си заслужава риска — обясни Кейси с овладян глас. — Аз му казах „Да, и още как“.

— „Струан“ е пред гибел — възрази Горнт. Дънрос се приближи към тях.

— Там е работата, че не сме. Между другото, Куилън, сър Луис се съгласи да изтеглим акциите на „Струан“ от продажба до обяд.

Всички очи се извърнаха към сър Луис, който издържа стоически, с Филип Чен до себе си, после пак се съсредоточиха върху Дънрос и Горнт.

— Защо?

— За да има време борсата да се приспособи към бума.

— Какъв бум?

— Бумът, който всички ние заслужаваме, бумът, предсказан от Стария сляп Танг — като че ли електрическа вълна премина през всички, включително и през Кейси. — А също и за да можем да приспособим цената на акциите си — рязко допълни Дънрос. — Отваряме на 30.

— Невъзможно — ахна някой, а Горнт изръмжа:

— Не можете! Вие затворихте на 9.50, за Бога! Акциите ви привършиха на 9.50.

— Значи сега ги предлагаме на 30!

Горнт се извърна рязко към сър Луис.

— И вие ще се съгласите с този пладнешки грабеж?

— Няма такова нещо, Куилън — отговори спокойно сър Луис. — Аз само се съгласих с единодушната преценка на комисията, че за всички нас и за сигурността на инвеститорите би било по-добре да има един латентен период, в който всеки да се подготви за бума. До обяд изглеждаше справедливо.

— Справедливо, а? — изскърца със зъби Горнт. — Аз ги продадох предварително доста акции. Сега ги купувам обратно. Кажете цената?

Сър Луис сви рамене.

— Ще продаваме утре на обяд в търговската зала недалеч от борсата.

— Аз ще търгувам веднага, Куилън — обади се рязко Дънрос. — Колко акции си продал предварително? 700 000? Ще ти позволя да си ги откупиш обратно на 18, ако ми продадеш контролния пакет на „Ол Ейжа еър“ на 15.

— „Ол Ейжа еър“ не се продава — отговори вбесен Горнт, а вътре в него нещо крещеше, че на 30 той ще бъде унищожен.

— Предложението е в сила до отварянето на борсата утре.

— Чумата да те тръшне и теб, и твоето утре, и твоите 30! — Горнт се завъртя рязко към Джоузеф Стърн. — Купувай акциите на „Струан“! Сега, сутринта или на обяд! Ти отговаряш!

— На каква цена, мистър Горнт?

— Просто купувай — лицето на Горнт потъмня и той се обърна към Кейси. — Благодаря — каза й той и изтрополи навън, като затръшна вратата зад себе си. Разговорът се поднови с пълна сила, всички се струпаха около Дънрос, тупаха го по гърба, затрупваха го с въпроси. Кейси остана сама на прага на верандата, потресена от яростта на Горнт. Разсеяно забеляза всред всеобщата бъркотия Плъм, който излизаше от стаята, последван от Роджър Крос, но не им обърна внимание, гледаше само Дънрос и Рико до него.

В малката спалня отзад Плъм бръкна в чекмеджето на бюрото, близо до обкования с желязо моряшки сандък. Вратата се отвори и той рязко се извърна, видя Крос и лицето му се изкриви.

— Какво правиш тук, по дяволите? Ти нарочно… — Преди да разбере какво става, Крос се озова с един скок в средата на стаята и го удари с юмрук. Плъм зяпна и понечи да се нахвърли върху него, но Крос отново го удари и той политна назад към леглото, като се строполи върху него. — Какво, по…

— Мълчи и слушай — изсъска Крос. — Суслов ще те предаде!

Плъм зяпна, ударените места пламтяха. Ядът му мигновено се изпари.

— Какво?

— Суслов ще те предаде на Съндърс, а с тебе и всички нас — Крос присви очи. — Добре ли си сега? За Бога, говори по-тихо.

— Какво? Да… да. Аз… да.

— Извинявай, Джейсън, но само това можех да направя.

— Няма, няма нищо. Какво, по дяволите, става тук, Роджър?

Плъм се изправи от леглото, от ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Вече се владееше напълно. Отвън на приливи и отливи долитаха неясни разговори.

— Трябва да съставим някакъв план — каза строго Крос и предаде разговора си със Суслов. — Мисля, че успях да го убедя да се откаже, но този глупак е ненадежден и никой не знае какво може да направи. Сигурен съм, че ако не му предаде Артър, Съндърс ще го издаде и Суслов няма повече да се върне в Хонконг. Ще го арестуват и ще го унищожат. Тогава…

— Ами Дънрос? — попита безпомощно Плъм. — Той можеше да го отърве. Сега Грегор просто няма как да не проговори. Защо ме спря?

— Трябваше. Нямах време да ти кажа. Слушай, след като се видях със Суслов, проверих в управлението. Оттам ми казаха, че Тип Ток е помогнал на тия копелета да се измъкнат от капана с парите на „Чайна“. А знаех, че Йан е уредил заема — излъга Крос. — Така че с или без Дънрос, изтичането на капитал от банките ще спре, а борсата ще се оживи. Но което е по-лошо, един наш информатор ми пошушна, че Съндърс е утроил наблюдението над Кай Так, а също и на „Иванов“ и че точно сега отварят всеки сандък, всяка чанта, претърсват оборудването, проверяват всички кули, които се качват на борда. Ако бяха открили Дънрос в сандъка, което неминуемо щеше да се случи, щяхме да попаднем в капан.

Плъм ставаше все по-неспокоен. Тръпки го побиваха.

— Ами, ами… Ако предадем Грегор на Съндърс? — извика той. — Ами ако…

— Не викай! Ти въобще не разсъждаваш, за Бога! Та Грегор ни познава, Съндърс ще го подложи на „сън — безсъние-сън“, ще го пъхне в червената стая и той всичко ще разкаже! Тогава с нас е свършено, свършено е със „Севрин“ и Съветите ще се върнат десет години назад в Азия.

Плъм потрепери.

— Какво ще правим?

— Нека Грегор се качи на кораба си и отплува от Хонконг. Да се надяваме на Бога, че ще се оправи с шефовете си. Дори и да издаде името ти на Съндърс, ние така дълбоко сме законспирирани, че ще успеем да се отървем. Ти си британец, а не чужд поданик! Да благодарим на Бога, че имаме закони, които ни защитават — дори и Законът за държавната тайна. Не се притеснявай, нищо няма да се случи, без да знам, а ако стане нещо, ще разбера веднага. Винаги ще имаме достатъчно време за план 3.

План 3 беше сложен начин за бягство, който Плъм измисли за подобен случай — с фалшиви паспорти, заверени самолетни билети, готов багаж, дрехи, маскировка и легенди, дори и шперцове за чакални на аерогарите, за да не им се налага да минават през емиграционните служби — този план имаше 95 шанс за успех при едночасово предупреждение.

— Божичко! — Плъм погледна към готовия си куфар. — Божичко — повтори той, после отиде до огледалото и погледна лицето си. Червенината му намаляваше. Наплиска се с вода.

Крос го гледаше, чудейки се дали е успял да го убеди. Това беше най-доброто, което можеше да направи при тези обстоятелства. Мразеше импровизациите, но в този случай нямаше друг избор. Ама че живот! Всеки един от тях е заменим, с изключение на него — Суслов, Плъм, Съндърс, Куок, Армстронг, дори губернаторът.

— Какво? — попита Плъм, докато се оглеждаше в огледалото.

— Мислех си с каква тежка работа сме се захванали.

— Целта я оправдава. Това е единственото нещо, което има значение.

Крос не издаде презрението си.

„Май вече не си ни толкова необходим, Джейсън, Стари приятелю“ — помисли си той, после отиде до телефона.

— Да? — позна гласа на Суслов и се изкашля със сухата кашлица на Артър. — Мистър Лоп-синг, моля — допълни той паролата, имитирайки идеално гласа на Плъм, и продължи настоятелно. — Провал. Мишената не се яви. Внимавай на дока. Наблюдението е утроено. Не можем да доставим сандъка. Успех — затвори. Тишината се задълбочи.

— Това е като погребален звън за него, нали? — каза тъжно Плъм.

Крос се поколеба. После мрачно се усмихна.

— По-добре за него, отколкото за теб. Нали?