Бари Айслър
Рейн-сан: Реквием за един убиец (13)

12.

Хилгър пое по такъв маршрут, че да може да разбере дали има опашка, и когато се убеди, че нито Рейн, нито някой друг го следи, тръгна към „Шератон“, където трябваше да се срещне с Демеер. Вървеше бавно и се потеше в горещата тропическа нощ, долавяше високата влажност и миризмата на дизел и подправки, които му бяха непознати. Не обръщаше никакво внимание на непрекъснатото натискане на клаксони, изречените на висок глас покани за мотоциклетите таксита и неприятния вой на двутактовите двигатели.

За малко да стане беля с Рейн. Ако случилото се в „Гок Сайгон“ беше блъф, то беше най-добрият блъф, който Хилгър някога беше виждал. Когато Рейн опря ножа до врата му и го погледна в очите, беше сигурен, че с него е свършено. Помисли си: „Прецених грешно, не му пука за Докс, лудото копеле ще ме убие на място.“

На два пъти преди е бил на косъм от смъртта. Първият път беше в Багдад, когато внезапно вятърът повя и вдигна във въздуха пясък и прах, а това го накара да си дръпне леко главата, достатъчно, за да може куршум от снайпер, предназначен да пробие черепа му, само да го одраска. Хилгър веднага се обади на артилерията и снайперистът беше взривен. Втория път оръжието му засече и трябваше да влезе в ръкопашна схватка с един от федаините на Саддам. Иракчанинът се опита да го изкорми с бедуински нож, който се счупи в предпазната жилетка, след което Хилгър го повали с дулото на пушката си и го преби до смърт с приклада, като направи черепа му на пихтия. И двата пъти първоначалната приповдигнатост отстъпи на шока пред чудото на оцеляването, а след това последва дълго размишление върху крехкостта на живота. Беше надлъгал два куршума, един от тях съвсем буквално, но само за тези два знаеше. А колко ли са минали покрай него, без дори да подозира?

Е, току-що бе оцелял за трети път и след като вече Рейн не беше около него, след като непосредствените оперативни нужди бяха зад гърба му и след като осъзна какво се бе случило, нервността след битката започваше да го завладява. Краката му омекнаха и ръцете му затрепериха. Познаваше репутацията на Рейн, бяха се срещали за кратко веднъж в Хонконг, но сега за първи път бе застанал очи в очи с него. Разбра какъв тип човек е, въпреки че познаваше малцина подобни: Рейн беше убиец, роден хищник. Колебанието, извиването на ръце и дори парализата — от това страдаха обикновените хора, но в очите на Рейн той не видя и следа от тези неща. Хилгър също беше убивал, последната му жертва беше онзи идиот Драно в Бали, но не смяташе, че е от класата на Рейн. Познаваше собствената си способност да убива и макар да беше ужасяваща, все пак имаше връзка с разума, беше придобита. Рейн принадлежеше към различна порода. Убийството беше вътре в него, дълбоко в душата му и както и да се наричаше това качество, Хилгър подозираше, че Рейн е роден с него. Не бе сигурен дали това е благословия или проклятие. Но със сигурност не го искаше за себе си. Ценеше прекалено високо самоконтрола, а беше съмнително дали Рейн владее добре тази своя тъмна същност на убиец. В ресторанта очевидно влезе в битка с нея и всичко можеше много бързо да се обърка.

Пресече улицата и видя Демеер, който го чакаше пред хотела. Приличаше на човек, който има среща или се опитва да хване такси. Бдителен както винаги. Хилгър му кимна едвам забележимо, когато мина покрай него, за да му даде знак, че всичко е наред, след това взе асансьора към бара на двайсет и третия етаж. Демеер пристигна няколко минути по-късно. Седнаха на терасата, където лепкавият вятър развяваше покривките на масите. Шумът от трафика беше вече понамалял и не дразнеше толкова, навсякъде около тях трепкаха светлините на града.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита Хилгър. — На мен ще ми дойде добре.

— Разбира се — съгласи се Демеер.

Поръчаха два двойни джина и когато сервитьорът се отдалечи, Демеер каза:

— Нямаше как да остана при теб. Щеше да ме разобличи, усещах го.

Хилгър кимна.

— Постъпи правилно, пък и двамата знаехме, че най-вероятно ще ме оставиш сам. Всичко мина по план.

— Значи ще го направи?

— Така изглежда.

— Ще успее ли за пет дни?

Хилгър се замисли отново за онова, което видя в очите на Рейн.

— Да. Мисля, че ще успее.

— А после?

— После нещата започват да се нареждат. Посочваме му втората жертва.

— И след това третата?

Хилгър го погледна и разбра, че както винаги интуицията на Демеер работеше.

— Третата жертва е Рейн — каза Демеер.

Хилгър кимна.

— Той е прекалено опасен, за да бъде оставен жив. Особено след като свърши това, което го накараме.

Питиетата пристигнаха и те отпиха мълчаливо. Хилгър имаше нужда точно от джин. Усещаше как го отпуска, успокоява леко напрегнатите му нерви. Планираше това отдавна, а имаше още толкова много работа, преди всичко да свърши. Но стартът беше добър. Странно, колко благоприятно ще се отрази на страната, а всички ще си мислят, че е дело на враговете. Е, понякога така става със силните лекарства. Но горчивият вкус не беше важен. Важен беше благотворният ефект.