Бари Айслър
Рейн-сан: Реквием за един убиец (25)

24.

Докс стоеше прав до койката си и правеше статични упражнения, доколкото оковите му позволяваха. От шумовете на яхтата знаеше, че са някъде на пристанище, че извънредно трима от екипажа бяха слезли и че при него бе останал само чичо Фестър. Даваше си сметка, че това е победа за психаря, и нямаше как да не изпитва ужас. Фестър всеки момент щеше да му поднесе „изненадата“, усещаше го. Можеше и по-лошо да стане.

Известно време бе тихо, после чу стъпките на Фестър по стълбите. Седна на койката и опъна веригите, но напразно. Не го правеше за първи път. По дяволите, само да бяха малко по-дълги. Сто пъти си бе представял как превръща нещо от наличните предмети в оръжие, нещо остро, но в каютата нямаше нищо, нито дори праг, перваз на прозорец или части от тоалетно казанче. С оръжие можеше и да има късмет. Но както бе окован, не можеше да се изправи, едвам мърдаше и дори нямаше как да се защити от колената и лактите на Фестър, когато психарят го навестяваше, как, по дяволите, да му свети маслото? А точно това искаше да направи.

Фестър погледна през прозорчето и отвори вратата. Носеше голяма платнена торба и се усмихваше. Това не вещае нищо добро, помисли си Докс.

— Мислех си за теб, чичо Фестър — каза на глас.

Фестър се усмихна още по-широко.

— Така ли? Тогава се радвам, че не те хванах да се пипаш. Щеше да стане неудобно.

— Хм, странно, че го казваш, защото точно това си мислех да направя. Чудех се дали някога са ти правили психосексуален анализ. Според мен ще се заинтригуваш от изводите. Знаеш ли, че осемдесет и четири процента от хората, които обичат да измъчват други хора, в детството си са се напикавали и са били пиромани?

Очите на Фестър се присвиха и ушите му прилепнаха към скалпа, а Докс беше приятно изненадан. Измисляше си всичко това, но сега му ставаше ясно, че тежкото детство произвежда сбърканяци като чичо Фестър на зрели години. Както и да е, май напипа чувствителна струна.

— Не — отвърна Фестър. — Не знаех.

— О, така ли? Пише го в „Медицински журнал на Нова Англия“ и в „Харвардски психиатричен алманах“. Трябва да прочетеш тези статии, може да научиш много за собствената си порода.

— Така ли, смотаняк? Чудя се защо ли си падаш по такива статии?

— О, психарите като теб са ми хоби. Знаеш ли например, че на почти осемдесет процента от войниците, които доброволно са пожелали да разпитват пленници през Втората световна война, им е отказан достъп до секретна информация, защото тестовете показали, че са латентни хомосексуалисти? Не че има нещо лошо в това, разбира се. Гей сара, сара^[1].

Фестър се усмихна, но едното му око потрепна.

— Помниш ли как си говорехме за това? — попита той, посегна към торбата и извади акумулатор и клеми. — Когато те заливахме с вода и ти пищеше като момиче. Аз си казах… защо пък не?

— О, Фестър, не трябваше да си правиш труда. Трогателно е така да споделяш играчките си с мен.

— Продължавай да дрънкаш, педал. Добре е да се разпееш, преди да почнеш да крещиш.

Докс се усмихна и продължи да си играе игричката, но дълбоко в себе си усети прилив на адреналин от възможността, която току-що му се предостави. Значи това била изненадата. Фестър нямаше да се задоволи с няколко добре нацелени удара за днес. Смяташе да използва и електричество, което означаваше, че ще се приближи и ще остане до него, докато прикрепва жиците.

На яхтата нямаше никой друг, освен тях двамата. По-добър шанс едва ли щеше да има.

— Виждаш ли, точно за това ти говоря — продължи Докс. — Не си ли се чудил защо толкова се кефиш на тези гадости? Или в родното Мексико си се страхувал, че ако хората разберат за тези ти страсти, ще се обърнат против теб и ще те направят нечия кучка? Признай си, сега сме само двамата — най-лошото е, че си се надявал да стане точно така, нали?

Фестър отново му хвърли усмивка на психопат.

— Обърни се, смотаняк.

— Съжалявам, амиго, но ако се обърна с гръб към някого с твоите наклонности, има вероятност да си проваля целия уикенд.

— Обърни се, смотаняк, или аз ще те обърна.

Докс усети, че яхтата потъна, което му подсказа, че някой току-що се качи на нея. Чу стъпки по стълбите. Мамка му! Беше толкова близо да провокира Фестър към изстъпление. Е, сега ще предизвика само повече враждебност у него, която ще му осигури още срещи като тази.

— Хайде, Фестър, кажи си истината. Обичаш онези снимки, нали? На които мъжете са с черни кожени маски и бичове с девет възела? Или пък с нацистки униформи на СС? Нали се сещаш за какво ти говоря, хард порно. Обзалагам се, че имаш цяла колекция и знаеш всички такива сайтове в интернет.

Лицето на Фестър побеля и Докс си помисли: „По дяволите, познал съм всичко, да ти се не види и перверзникът!“

Вратата се отвори и влезе младоликият. Погледна Фестър, след това и акумулатора.

— Какво правиш? — попита той.

— Нищо — смотолеви Фестър. — Защо се връщаш толкова скоро?

— За какво ти е акумулаторът? — не спираше да пита младоликият. Изражението му подсказваше, че знае отговора и той никак не му харесва.

— Чичо Фестър се самозадоволява така, когато си мисли, че никой не го вижда — обади се Докс. — За първи път го хващат със свалени гащи. Нали всички знаете, че е хомосексуалист? Питай го за колекцията му от снимки.

— Млъквай, мамка ти! — изръмжа Фестър и направи крачка към Докс.

Младоликият държеше оръжие и толкова бързо го насочи към Фестър, че изглеждаше като фокус. Докс премигна, като за миг се попита дали вижда правилно.

— Не мога да позволя това — заяви младоликият, гласът му беше напълно спокоен.

— Гледай си работата — тросна се Фестър. Очите му бяха пълни с толкова омраза и заплаха, че Докс се зачуди дали младото момче не беше демонстрирало отлична преценка, като веднага извади оръжието.

— Точно това правя — каза младоликият със същия делови тон. — А ти ще ми благодариш по-късно, когато се поохладиш. Засега искам да се отдръпнеш и да излезеш през вратата. Ако не се подчиниш на ясните ми нареждания, ще те застрелям.

Стаята притихна напълно. Но Докс наруши мълчанието.

— Това е най-трудният възможен начин да си признаеш, че си гей, Фестър, но има организации, които могат да ти помогнат да го преживееш. Безплатни телефонни линии, такива работи. Само трябва да…

Младоликият отстъпи назад. Продължаваше да държи Фестър на мушка, но извърна глава към Докс.

— Млъквай, мамка ти! — процеди през зъби и нещо в тона му накара Докс да се подчини.

Фестър направи каквото му наредиха, младоликият го последва през вратата. Докс чу, че го заключват, след това стъпките им се изгубиха нагоре по стълбите.

Седя и мисли дълго време. Не беше сигурен дали току-що не си бе създал възможност за бягство, или си бе изпросил смъртна присъда. Беше сигурен само, че следващия път, когато Фестър успее да остане насаме с него на лодката, ще разбере кое от двете е.