Бари Айслър
Рейн-сан: Последният убиец (41)

41.

Завих надясно по пътеката и се отправих към входа. В дясната си ръка държах магнитната карта, в лявата прибора за нощно виждане, пистолетът беше в кобура на бедрото ми. Представих си как служителките ме гледат в момента на екрана и се мъчат да проумеят. Кой е този с костюма? Защо не го познаваме? Пазачът вероятно стоеше до входа — сравнително спокоен, докато вратата не се е отворила.

С разтуптяно сърце изкачих стъпалата, пристъпих право към магнитния четец и размахах картата пред него. Ключалката щракна. Пъхнах картата в джоба си, извадих пистолета и го скрих зад гърба си, докато вратата почваше да се отваря.

Охранителят беше там, точно до входа. Когато ме видя, се навъси — очевидно очакваше да види някого от слугите, след като вратата се отвори сама. Докато прекрачвах покрай него, той възкликна: — Ой! Хей!

Озърнах се наляво, дочувайки нелепите за момента звуци на някаква тиха техно музика. Там беше вторият охранител. Завъртях се надясно. Служителките ме гледаха зяпнали и се мъчеха да проумеят какво става. Зад тях стоеше трети мъж — един от слугите, които описа Дилайла.

— Ой! — повтори първият охранител и пристъпи към мен.

Очевидно не разбираше същността на заплахата. Навярно си мислеше, че има работа с обикновен натрапник, когото може да стресне със свиреп поглед и няколко крясъка. После забеляза, че държа ръка зад гърба. Очите му се разшириха и той бръкна под сакото си.

Насочих пистолета и го застрелях с два куршума в гърдите и един в главата. Всичко стана съвсем тихо — само трикратно свистене и шумът от падането му на земята.

Завъртях се към втория охранител. С разширени очи той посягаше под сакото си. Повалих го с един изстрел в главата.

Пак се озърнах. Жените бяха замръзнали, вероятно изпаднали в шок. Прислужникът също.

После светлината изгасна. Музиката замлъкна. В клуба внезапно настана зловеща тишина.

Една от служителките изпищя в тъмното. Надянах прибора и прекрачих през летящата врата към общата зала.

Не знаех къде е Дилайла. А разполагах само с две минути тъмнина, за да я открия.