Бари Айслър
Рейн-сан: Последният убиец (22)

22.

Обиколих по улиците, за да се уверя, че някой не ме е проследил от болницата, после се обадих на Докс. Намерихме едно кафене и аз му разказах за какво съм разговарял с Тацу.

— Е, на мен ми звучи разумно — каза той, когато свърших.

Докс беше един от малцината ми познати, който можеше най-спокойно да нарече „разумен“ един план за отнемане на човешки живот.

— Знаеш, че няма да спечелим повече пари от това — отбелязах. — Не че ще ни трябват.

— Хей, без теб нямаше да съм днешният богаташ.

— Ако продължиш да се мотаеш с мен, може и да не доживееш да се порадваш на богатството.

— Готов съм да рискувам.

Кимнах.

— Добре. Ако искаме да създадем впечатлението, че из Япония върлува китайски снайперист, какви боеприпаси ще ни трябват?

— По дяволите, мой човек, в днешно време кажи-речи всички използват натовския калибър 7.62. И руската карабина „Драгунов“, и британската L96, и канадската СЗА1, и естествено разните американски и натовски модели. Китайските „Тип 79“ и „Тип 85“ са просто копия на „Драгунов“. Всички използват калибър 7.62.

— Значи нищо конкретно не може да се определи като китайско?

— А, имаш предвид куршуми с червено знаме с жълти звездички в ъгъла и ситен надпис „Произведено в Китай“? Не, такива рядко се мяркат.

Не обърнах внимание на иронията.

— Добре, така или иначе би станало подозрително, ако се опитаме да бъдем прекалено достоверни. Значи всяка карабина, стреляща с калибър 7.62, ще ни свърши работа.

— Е, лично аз си падам по модела НК PSG1, който използвах в Хонконг. Стреля с куршуми 7.62 и има пълнител за двайсет патрона. Намери ми такова нещо и ще направя сума ти поразии от цял километър. Или пък страховитата М40АЗ, тя също е добро оръжие. Като дърпаш спусъка, все едно счупваш стъклена пръчка.

— Ще видим какво може да уреди Канезаки.

— Ако му поискаш снайперска пушка, веднага ще разбере за кого е. Помниш ли как миналата година ни обвини, че сме се съюзили в Хонконг?

По дяволите, не бях помислил за това. При онази операция двамата с Докс се обединихме, за да премахнем един френско-арабски оръжеен търговец на име Белгази, а Канезаки осигури екипировката. Да, ако поисках от него снайперска карабина, все едно му поднасях визитната картичка на Докс.

Докс забеляза смущението ми и се разсмя.

— Не възразявам, мой човек, просто ти казвам. Половината работи, дето ги свърших през последните три години, бяха все за него. Нямам нищо против да знае, че съм замесен и в тази. Той е наясно, че ако ме ядоса, през остатъка от своя кратък и много тревожен живот непрестанно ще се озърта към покривите и ще се пита дали онзи сърбеж в тила му не е усещането как се усмихвам през оптическия мерник.

Кимнах.

— Добре. Но искам да го обработя по определен начин.

— Ти само кажи какъв е планът, готин, а аз ще изпълнявам.

Усмихнах се и си помислих: „Горкият Канезаки.“