Бари Айслър
Рейн-сан: Специални убийства (24)

24.

Напъхаха ме в полицейската кола и ме закараха в Кейсацучо. Там ме снимаха, взеха ми отпечатъци и ме отведоха в гола бетонна килия. Никой не ми обясни в какво съм обвинен, нито ми предложиха да се свържа с адвокат. Все едно, и без това не познавам кой знае колко адвокати.

Килията не беше кой знае колко лоша. Нямаше прозорец, затова броях колко пъти са ми носили храна. Три пъти дневно един неразговорлив пазач ми донасяше поднос с ориз, маринована риба и зеленчуци, и прибираше подноса от предишното хранене. Храната беше доста добра. След всеки три хранения ми позволяваха да взема душ.

Чаках шестнадесетото хранене и се опитвах да не мисля за Мидори, когато в килията влязоха двама надзиратели и ми наредиха да ги последвам. Отведоха ме в малка стая с маса и два стола. От тавана над масата висеше гола крушка. „Май е дошло време за разпит“, помислих си.

След няколко минути в стаята влезе Тацу. Беше сам. Лицето му беше мрачно, но след пет дни в изолация аз му се зарадвах.

— Коничи уа — казах.

Той кимна.

— Здравей, Рейн-сан — говореше на японски. — Радвам се да те видя. Уморен съм, да седнем.

Седнахме един срещу друг. Зачаках да заговори, но той мълчеше. Това ми се видя лош знак.

— Извинявай, че се наложи да те държим затворен — най-сетне проговори той. — Сигурно не си го очаквал.

— Очаквах по-скоро потупване по рамото — казах и за миг лицето му се озари от познатата усмивка.

— Трябваше да спазваме приличие, докато уредя нещата.

— Доста време ти отне.

— Така е. Направих каквото беше по силите ми. За да уредя освобождаването ти, най-напред трябваше да разкодираме диска на Кавамура. После трябваше да позвъня на куп телефони, да се срещна с някои хора, да пусна в ход връзките си. Имаше доста улики срещу теб, които трябваше да се заличат от архивите на Кейсацучо. Всичко това отнема време.

— Успели сте да отворите диска?

— Да.

— И той оправда очакванията ти?

— Надмина ги.

Тацу премълчаваше нещо, усещах го. Зачаках да продължи.

— Уилям Хилгър е обявен за персона нон грата и е върнат във Вашингтон. Вашият посланик ни осведоми, че ще бъде освободен от длъжността си в ЦРУ.

— Ще бъде освободен от длъжност? Само толкова? И в нищо няма да го обвинят? Той беше агент на Ямаото и предаваше фалшива информация на американското правителство. Дискът в нищо ли не го уличава?

Той въздъхна.

— Онова, което е на диска, не може да послужи като доказателство в съда. Пък и от двете страни има желание да бъде избегнат публичният скандал.

— А Ямаото? — попитах.

— Случаят с Ямаото Тоши… е доста сложен.

— Това „сложен“ не ми звучи добре.

— Ямаото е могъщ враг. С него не може да се воюва открито, трябва да се изчака моментът.

— Не разбирам. А дискът? Ти каза, че бил ключът към властта.

— Така е.

Осени ме внезапна догадка.

— Няма да го публикувате!

— Няма.

Трябваше ми малко време да осъзная чутото.

— Значи Ямаото не знае, че е у вас — казах. — Подписал си смъртната присъда на Мидори.

— Намекнахме му, че дискът е бил унищожен от корумпирани служители на Кейсацучо. Така интересът му към Мидори Кавамура е сведен до минимум. За момента тя е в безопасност в САЩ, където не стига ръката на Ямаото.

— Какво? Не можете да я осъдите на изгнаничество в Щатите, Тацу! Животът й е тук!

— Тя вече замина.

Не вярвах на ушите си.

— Не те съветвам да я търсиш — каза Тацу. — Тя знае, че си мъртъв.

— От къде на къде?

— Аз й казах така.

— Тацу — изрекох със спокойствие, което не предвещаваше нищо добро, — чакам обяснение.

— Ти беше загрижен за нея, но не знаех, че между вас има нещо повече. Разбрах го от реакцията й, когато й казах, че си мъртъв.

Той мълча дълго, после вдигна поглед и се взря право в очите ми.

— Съжалявам, че ти причинявам болка. И все пак съм убеден повече отвсякога, че постъпих правилно. Тя не биваше да научи, че си замесен в убийството на баща й. Помисли си как би й се отразило това след случилото се помежду ви.

Кой знае защо, никак не бях изненадан, че Тацу е събрал две и две.

— Не беше нужно да разбира — казах.

— Мисля, че в известен смисъл тя вече го беше разбрала. Появата ти след време само би потвърдила подозренията й. А сега за нея ти си герой, загинал, за да изпълни последното желание на баща й.

В този миг си дадох сметка, макар да не исках да го приема, че Мидори вече е част от миналото ми. Това беше като някакъв фокус — сега го има, после го няма. Сега е реалност, миг по-късно е спомен.

— Ако ми позволиш да кажа — добави Тацу, — връзката ви беше кратка и спомените едва ли ще я мъчат дълго.

— Благодаря, Тацу — насилих се да отвърна. — Много ме успокои.

Той наведе глава.

— И все пак не разбирам — продължих. — Мислех, че искаш съдържанието на диска да се публикува. Това би потвърдило всичките ти теории за конспирация и корупция.

— Да се сложи край на интригите и корупцията, е по-важно, отколкото теориите ми да получат потвърждение.

— Това не е ли едно и също? Булфинч каза, че ако дискът се публикува, японските медии ще бъдат принудени да откликнат и това ще сложи край на всемогъществото на Ямаото.

Тацу кимна.

— В това има доза истина. Но да се публикува тази информация, е като да се изстреля ядрен снаряд. Направиш ли го, последствията са непредсказуеми.

— И какво от това? Изстреляй ракетата. Унищожи корупцията. Нека страната си поеме дъх.

Той въздъхна. Всеки път трябваше да ми обяснява азбучни истини.

— В Япония корупцията е част от обществото. Ръждата е проникнала толкова дълбоко, че е разяла всичко. Не можеш просто да я изтриеш. Опиташ ли се да я премахнеш, цялото общество ще се сгромоляса.

— Глупости! — възразих. — Ако обществото е толкова корумпирано, да върви по дяволите!

— Рейн-сан — изрече той с нотка на нетърпение. — Замислял ли си се какво ще изникне от пепелта?

— Какво искаш да кажеш?

— Постави се на мястото на Ямаото. Той използва диска, за да сплашва опонентите си и да манипулира ЛДП. Но ако това стане невъзможно, има и друг план — детонацията й. Ако дискът се публикува, това ще унищожи ЛДП и неговата партия ще дойде на власт.

— А той уличава само ЛДП. — Вече започвах да разбирам.

— Разбира се. А в сравнение с ЛДП Шиненто е самата честност и неподкупност, Ямаото ще трябва да излезе от сянката, но най-сетне ще има платформа, върху която ще стъпи, за да поведе страната надясно. Всъщност мисля, че тъкмо на това се надява той.

Замислих се.

— След случилото се с Булфинч и Хилгър Ямаото ще се досети, че дискът не е унищожен, а е у теб. Той вече те беше взел на мушка. Сега ще стане още по-лошо.

— Не е толкова лесно да се добере до мен, както знаеш.

— Поемаш голям риск.

— И залогът е голям.

— Дано да знаеш какво правиш — казах. Всъщност вече ми беше все едно.

Той ме погледна безизразно.

— Има още една причина, заради която трябва да внимавам с диска. Той уличава и теб.

Засмях се, макар да ми струваше известно усилие.

— Така ли?

— Аз отдавна търся един наемен убиец, Рейн-сан. Прекалено много станаха случаите на „естествена смърт“ на неудобни хора. Винаги съм знаел, че той съществува, макар за околните да бях ловец на призраци. И сега, когато имам доказателства за съществуването му, вече не съмнявам, че това си ти.

— Какво смяташ да предприемеш?

— От теб зависи.

— Тоест?

— Както вече ти казах, заличих всички сведения за дейността ти, дори за самото ти съществуване, от архивите на Кейсацучо.

— Но дискът остава. Да не би да ми намекваш, че ще ме изнудваш?

Той поклати глава, като че разочарован от типично американската ми липса на деликатност.

— Нямам интерес от подобно нещо. Никога не бих се отнесъл по този начин с приятел. Нещо повече, познавайки характера и качествата ти, мисля, че изнудването би било безсмислено и дори опасно.

Странна работа. Този човек ме тиква в затвора, отказва се да публикува диска, казва на Мидори, че съм мъртъв, и я праща в Америка — а аз се чувствам засрамен, че съм го оскърбил.

— Можеш да се върнеш към предишния си живот — продължи той. — Но ще те попитам, Рейн-сан, това ли е животът, който искаш?

Не отговорих.

— Ще ти кажа, че никога не съм те виждал толкова… пълноценен, както във Виетнам. И мисля, че знам защо. Защото по сърце си самурай. Във Виетнам ти си мислеше, че си намерил господаря си, че работиш за кауза, по-важна от самия теб.

Това беше самата истина.

— Когато те видях в Япония след войната, ти вече не беше същият. Изглежда господарят ти те беше разочаровал жестоко и ти се беше превърнал в ронин.

Ронин буквално означава „носен от течението“. Човек без посока. Самурай без господар.

Той зачака да отговоря, но аз мълчах.

— Има ли истина в това, което казвам?

— Да — признах. Мислех си за Лудия Джейк.

— Ти си самурай, Рейн-сан. Но самураят трябва да има господар. Самураят и господарят са като Ин и Ян. Единият не може без другия.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Тацу?

— Битката ми с онова, което задушава Япония, далеч не е свършила. И дискът е важно оръжие в тази битка, но не е достатъчно. Имам нужда от теб.

— Ти не разбираш, Тацу. Не можеш да смениш господаря си просто ей така! Белезите са твърде дълбоки.

— А каква друга възможност имаш?

— Сам да си бъда господар. Както досега.

Той махна с ръка, сякаш отпъждаше муха.

— Не е възможно, човек не е устроен така. То е като да вярваш, че размножаването става чрез мастурбация.

Този груб език му беше дотолкова неприсъщ, че се засмях.

— Не знам, Тацу. Не знам дали мога да ти имам доверие. Ти си манипулатор. Виж само какво си правил, докато аз бях в затвора.

— Дали съм манипулатор и дали можеш да ми имаш доверие, са две различни неща — заяви той с типично японско дълбокомислие.

— Ще си помисля — казах.

— Точно това искам.

— Сега ме пусни да си вървя.

Той ми посочи вратата с широк жест.

— Свободен си да си вървиш от мига, в който влязох.

— Да беше казал по-рано — подсмихнах се. — Можехме да проведем този разговор на чаша кафе.