Бари Айслър
Рейн-сан: Специални убийства (16)

16.

Час по-късно влязох в кафе „Дутор“, където Хари вече ме чакаше.

— Кажи какво откри — подканих го вместо поздрав.

— Ами… странна работа.

— Какво значи „странна“?

— Най-напред, дискът има някаква вградена защита, при това съвсем нова.

— Не можеш ли да се справиш с нея?

— Не говоря за това. Мисълта ми е, че не става дума за код, а за защита в самата програма. Дискът не може да се копира, да се размножава или да се изпраща по интернет.

— Искаш да кажеш, че може да се направи само едно копие от източника, така ли?

— Не знам дали едно или повече, но не може да се копира от копието. В това семейство не признават внучета.

— И няма начин съдържанието да се прати по интернет, така ли?

— Не. Ако се опиташ, данните ще се повредят и няма да се чете.

— Аха. Това обяснява някои неща.

— Например?

— Например защо данните са на диск. И защо така напират да се докопат точно до този диск. Те знаят, че той не може да се копира, нито да се препраща, така че опасността за тях се свежда единствено до това копие.

— Така е.

— Кажи ми тогава защо онзи, който се разпорежда с тези данни, е позволил да направят едно-единствено копие? Защо изобщо да се копира? Нямаше ли да бъде по-сигурно без копия?

— Да, но и същевременно по-рисковано. Ако се случи нещо с източника, всички данни ще се загубят. Нужно е подсигуряване.

Замислих се.

— И какво още ще ми кажеш?

— Както вече споменах, кодиран е.

— Да.

— По много странен начин.

— Да, чувам го вече за кой ли път.

— Чувал ли си някога за решетъчна редукция?

— Не мисля.

— Това е вид код. Съобщението се кодира във вид на симетрично разположени елементи, нещо като цветята на тапетите. Само че фигурките на тапетите са прости, двуизмерни. При по-сложните кодове фигурите се възпроизвеждат на различни нива, в множество математически измерения. За да разгадаеш кода, трябва да уловиш базисната структура.

— Ясно. Можеш ли да го пребориш?

— Не съм много сигурен. Във Форт Мийд съм работил с подобни кодове, но този е странен.

— Хари, ако го кажеш още веднъж…

— Добре де, извинявай. Казвам, че е странен, защото решетката е изградена не от физически, а като че от музикални елементи.

— Сега вече не те разбирам.

— Има един външен слой, който наподобява музикални ноти — всъщност програмата ми го разпознава като музикален диск. Доста чудата структура, но много симетрична.

— Може ли да се направи нещо?

— Пробвах, но засега без особен успех. Трябва да ти кажа, Джон, тук май не съм в стихията си.

— Не си в стихията си? След всичките тези години в Агенцията за сигурност?

Той се изчерви.

— Не говоря за кода, а за музиката. Трябва ми музикант да ми помогне.

— Музикант, значи.

— Да, музикант. Някой, който чете ноти. А най-добре да пише музика.

Премълчах.

— Тя би могла да ми помогне — каза Хари.

— Трябва да помисля.

— Добре.

— А с клетъчните телефони какво стана? Откри ли нещо?

Той се усмихна.

— Надявах се да попиташ. Чувал ли си някога за Шиненто?

— Не се сещам. Нещо свързано с Нова година?

— Шинен като вяра или убеждение, а не като Нова година. Това е политическа партия. Последното позвъняване на онзи кендока е било в щаба й в Шибакоен, а номерът е програмиран за бързо избиране и на двата телефона. — Хари отново се усмихна широко, видимо предвкусвайки ефекта от онова, което се канеше да каже. — И за да е сигурно, че ще имат постоянна връзка, партията плаща сметката за телефона.

— Хари, ти си пълен с изненади. Кажи ми повече.

— Добре. Партията е създадена през 1978 година от някой си Тоши Ямаото, който все още е начело. Разбрах, че Ямаото е роден през 1949 година и е единствен наследник на известна фамилия, водеща началото си още от самурайските кланове. Баща му бил офицер в имперската армия, специалист по комуникациите, и след войната създал собствена компания за портативни комуникационни устройства. През Корейската война забогатял, продавайки изделията си на американската армия. Самият Ямаото отначало се интересувал от изкуство. Прекарал няколко години в Европа, където учел класическо пиано по настояване на майка си. Явно е бил нещо като вундеркинд. Но когато навършил двайсет, баща му сложил край на тези занимания и го пратил в Щатите, за да довърши образованието си и да се включи в семейния бизнес. Ямаото получил магистърска степен по икономика в Харвард и ръководел делата на компанията в Щатите, когато бащата починал. Тогава синът се върнал в Япония, продал бизнеса и с парите създал партията и се кандидатирал за парламента.

— Учил пиано, значи. Това дали има някаква връзка с кода на диска?

— Възможно е. Не съм сигурен.

— Добре, продължавай.

— Очевидно службата на бащата в имперската армия и самурайското потекло са дали отпечатък върху политическите пристрастия на Ямаото, който е с ясно изразени десни убеждения. През 1985 година е избран от Нагано-кен, но още на следващите избори губи позициите си.

— Така е, в Япония не избират заради идеи — подметнах. — Който плаща, той пие.

— Именно това е урокът, който Ямаото усвоява от поражението си. Когато го избират, той влага цялото си време и политически капитал в борбата срещу член девети от конституцията, та да може Япония да възвърне военната си мощ и да изрита американците от страната, и настоява в училищата да се преподава шинто. След поражението си не се отказва и отново се кандидатира, но този път води съвсем друга политика. Насочва вниманието си към пътищата и мостовете, които ще построи за избирателите си, към субсидиите за ориза и данъците, а националистическите изхвърляния остават на заден план. През осемдесет и седма отново е избран и досега е в парламента. Партията му обаче си остава маргинална. Никога не съм чувал от ЛДП да са й предлагали да участва в коалиция. Съмнявам се, че някой е чувал за нея извън Нагано-кен. Трябва обаче да се знаят някои неща. Първо, партията на Ямаото е много добре финансирана. Наследството на бащата. Второ, той прекрасно знае как се дели баницата. В Нагано има няколко селскостопански района и Ямаото им осигурява субсидии, освен това е яростен противник на идеята да се облекчат строгите правила срещу внос на ориз отвън. И трето, шинтоистката общност го подкрепя.

— Шинто… — изрекох замислено.

Шинто е култ към природата, превърнат от националистите в идеология на предвоенна Япония. За разлика от християнството и будизма, той се е зародил в самата Япония и не се практикува никъде другаде. Във връзка с това имаше нещо, което ме глождеше, което бях длъжен да знам. И изведнъж ме осени.

— Ето как са разбрали къде живея! Никак не е чудно, че навсякъде около Мита-сен се натъквах на свещеници, просещи подаяния! Проследили са ме до дома ми стъпка по стъпка. По дяволите, как съм могъл да бъда толкова сляп! Онзи ден едва не дадох на един от тях стотачка!

Хари имаше угрижен вид.

— Откъде са знаели, че трябва да дебнат точно около Мита?

— Може и да не са знаели. Най-вероятно не са. Но с малко повечко късмет и с помощта на Хилгър, който сигурно им е подхвърлил досието ми и някоя и друга снимка от военно време, в крайна сметка са ми хванали дирите. Мамка му, наистина ме спипаха!

Много добре беше изпипано, нямаше как да не призная. Статичното следене много трудно може да се засече. За разлика от следенето в движение, където някоя неестествена постъпка може да издаде преследвача.

— На какво се гради връзката с шинто? — попитах.

— Шинто е огромна организация и има свещеници и храмове на национално, местно и дори махленско ниво. Всички тези храмове приемат дарения и са доста богати, което им позволява да покровителстват изгодните им политици. А Ямаото иска шинто да играе по-голяма роля в Япония, което означава повече власт за свещениците.

— Значи храмовете също го финансират?

— Да, но не е само това. Шинто е част от програмата на партията. Тя иска изучаването му да се въведе в училищата. Не забравяй, че шинто беше в центъра на японския предвоенен национализъм. Днес култът отново е в подем, макар че малко хора извън страната го разбират.

— Каза, че седалището им е в Шибакоен, така ли?

— Да.

— Добре тогава. Докато се бориш с решетката, на мен ще ми трябва малко екипировка за следене. Инфрачервен сензор, лазер, видеокамера и предавател, в случай че успея да вляза. Искам да чуя какво си говорят нашите приятели.

— Защо?

— Трябва ми информация. Чий е този диск? Кой се опитва да си го върне? Защо? Без тази информация нямам много шансове да се предпазя. Или да предпазя Мидори.

— За да използваш такава екипировка, трябва да си много близо до сградата. Може да е опасно. Защо просто не ми дадеш малко повече време да се справя с решетката? Може всичко, което ти трябва, да е там.

— Нямам време. Това може да ти отнеме седмица, ако изобщо успееш. В това време аз ще съм на мушката на ЦРУ, якудза и армията шинтоистки свещеници. Те знаят къде живея и ме прогониха от укритието ми. Времето работи срещу мен. Трябва да приключа възможно най-скоро.

— А защо просто не напуснеш страната? Поне докато се справя с решетката. Какво те задържа тук?

— Например това, че трябва да се погрижа за Мидори, а тя не може да замине. Не ми харесва идеята да тръгне със собствения си паспорт, а се съмнявам, че има подръка фалшив.

Той кимна с разбиране, после ме погледна внимателно.

— Има ли нещо между вас?

Не отговорих.

— Знаех си — заяви Хари.

— Трябваше да знам колко си прозорлив.

— Затова ли не искаш тя да ми помогне за решетката?

— Толкова ли съм прозрачен?

— Невинаги.

— Добре, ще й кажа — всъщност нямах избор.

— Тя може да ми е от полза.

— Знам. Не се притеснявай. Всъщност не съм и очаквал да се справиш сам с нещо толкова сложно.

Той почти зяпна от възмущение, но видя усмивката ми.

— Върнах ти го тъпкано — засмях се аз.