Елизабет Бойл
Идеалната съпруга (21)

Епилог

— Седжуик, остави ме да се върна — настоя Емалийн, докато той я дърпаше надолу по стълбите на градската къща на маркиз Уестли. — Той мамеше, казвам ти. Няма друг начин да ме победи на пикет.

— Достатъчно е да се каже, че го е направил — отговори Алекс. — Няма нужда да се вдига врява заради това. С Елтън те предупредихме да не ходиш.

— Е, аз няма да търпя това — заяви тя, като внезапно се извърна и се затича, вземайки по две стъпала наведнъж.

Алекс я хвана, преди да успее да дръпне ядосано въжето на звънеца. Преметна я на рамото си и без да го е грижа как ще изглежда, барон Седжуик понесе протестиращата си съпруга надолу по стълбите и я хвърли в чакащата карета.

Да вървят по дяволите злите езици, помисли си той. Скучната му репутация си беше отишла завинаги. Особено след като Емалийн бе до него.

За нейна чест, съпругата му нямаше намерение да се предаде толкова лесно. Нещо, което бе открил твърде бързо още през първата седмица след женитбата им. Истинският им и необратим брак.

— Този мъж мами — оплака се тя шумно. — И аз няма да търпя това.

Седжуик кимна на Хенри, който стоеше на капрата и се хилеше. Мъжът подкара каретата, докато Алекс се качваше, за да попречи на нейна светлост да скочи.

— Емалийн Денфорд, ти си най-лошия губещ, когото някога съм срещал — каза той, настанен срещу намръщената си съпруга.

Тя седеше със скръстени на гърдите ръце и издадена напред долна устна.

— Това е, защото съм напълно незапозната с чувството. Аз никога не губя.

— Днес го направи — той не можа да устои да се пошегува.

Тя измърмори нещо, но Алекс не чу какво, защото се пресегна през тясното пространство помежду им и я придърпа в обятията си. Настани я в скута си и покри устата й с дълбока целувка.

Емалийн се възпротиви с останалото си чувство на възмущение, но накрая се предаде на изкушението, обви ръце около врата му и го придърпа по-близо.

— Обещавам, Седжуик — прошепна тя, — от днес нататък, никога повече да не играя пикет.

Той се засмя и отново я целуна, тъй като знаеше нещо за Емалийн — имаше такава страст за живот, която никога нямаше да направи дните му скучни. Тя отново щеше да играе пикет и най-вероятно още в тази секунда обмисляше как да си осигури залога за турнира през следващата година.

— Проклет да е този мъж — оплака се съпругата му между целувките. — Убий ме, не можах да разбера как го направи.

— Още ли мислиш за Уестли? — попита Алекс.

— Да — отвърна тя. — Смятах да използвам парите, които щях да спечеля, за да преобзаведа абатство Седжуик. Вече се свързах със синьор Донати, за да дойде на север тази зима. И нямам никаква идея как ще платя за всичките мебели, които поръчах.

— Трябваше да помислиш за това, преди да изхарчиш парите, които баща ти ти даде.

Лорд Хали бе дал на Емалийн хиляда лири, като сватбен подарък, подтиквайки я да ги използва, за да ремонтира детските стаи на Седжуик. Изглежда той възнамеряваше да стане всеотдаен дядо, след като бе изпуснал детството на Емалийн.

— Успокой се — каза й Алекс, — има достатъчно пари дори за нестандартния ти вкус — и отново я целуна, с цялата страст, която може да се очаква от мъж, влюбен толкова силно в съпругата си.

— Попът! — възкликна Емалийн. — Беше попът. Скрил го е преди последната ръка. Чудех се как се е озовал у него накрая, защото бях сигурна…

Алекс поклати глава.

— Ще забравиш ли за Уестли?

— Не, защото се кълна, че ще…

— Явно не го правя както трябва — измърмори той и като плъзна ръка под роклята по крака й, започна да я гали.

Тя изстена и затвори очи под ласките му.

— Така е по-добре — каза той, тъй като, изглежда, бе забравила загубата си. Целуна я отново и за миг изглеждаше, че пътя до дома ще се превърне в много приятен завършек на деня.

Но не.

Емалийн седна на седалката и се усмихна на съпруга си.

— Сетих се! Следващата година ще се погрижа да скрия попа по-рано през играта. Това ще разгневи нещастния Уестли.

Алекс се разсмя. Можеше да се обзаложи, че ще планира отмъщението си до края на годината и междувременно ще го докара до лудост. Очевидно от него зависеше да я разсейва… затова незабавно се захвана за работа.

Задълженията на влюбения мъж, помисли си той, докато я покриваше с тялото си и даваше всичко от себе си, за да я накара да забрави.

Засега…