Джули Гарууд
Непокорни желания (16)

Епилог

Херцогът на Брадфорд бе повикан по спешност в Лондон и се прибра в Брадфорд Хил в късния следобед. Беше далеч от съпругата си само за три дни, но се чувстваше така, сякаш бе минала цяла вечност, и беше нетърпелив да я вземе в обятията си.

Беше изненадан, когато Хендерсън му съобщи, че съпругата му е горе и е приела двама джентълмена.

Намръщеното му изражение, отразяваше раздразнението му. Сградата вече се пръскаше по шевовете заради гостите на Карълайн. Въпреки възраженията му, покорната му съпруга вече бе поканила майка му да ги посети, а миналата седмица Чарити и Пол бяха пристигнали на четиридневно посещение.

Той въздъхна с раздразнение и се качи по стълбите, решен да каже на Карълайн, че се е уморил да бъде гостоприемен. Смехът, който се носеше от спалнята му, веднага го накара да застане нащрек и той се поколеба, преди да отвори вратата.

Сцената, която го посрещна, опъна до крайност тънката нишка на търпението му. В спалнята му имаше двама мъже. Единият се бе изтегнал на стола му, а другият седеше на леглото му, отпуснат до Карълайн.

— Ако не спреш да се въртиш и да шаваш, може и да успея да ти сваля ботушите — тъкмо казваше Карълайн на непознатия.

При тази забележка Брадфорд повдигна едната си вежда и в същия момент жена му вдигна поглед и го видя.

— Със сигурност мога да използвам помощта ти — извика му тя.

Той не спори с нея. Отиде до мъжа, който бе прегърнал жена му през раменете и бавно отскубна ръцете му от нея.

— Сега ми кажи, какво си намислила? — попита с доста спокоен тон.

Щом изгуби опората си, мъжът падна назад. Очите му се затвориха и щом се просна върху матрака, веднага започна да хърка.

— Като за начало, си мисля за една целувка — отговори Карълайн и се усмихна. — Добре дошъл у дома — прошепна тя. Повдигна се на пръсти и го целуна целомъдрено по бузата.

— Доста жалко посрещане — обяви Брадфорд.

— Това бе поздрав за херцога на Брадфорд — каза му Карълайн. — А това — добави, като дръпна главата му към своята — е поздрав за съпруга ми — тя го целуна дълго и горещо, изкушавайки го с езика си, докато силно се прилепваше към него.

— Вече научих, че всеки път, щом ме наречеш Джаред, искаш да те отведа в леглото — прошепна той.

— Колко проницателно от твоя страна — каза му Карълайн. Очите й бяха топли и подканящи и всичката любов в тях бе само за него.

Един от непознатите измърмори нещо в съня си и привлече вниманието на Брадфорд.

— Карълайн, кои са тези двамата?

Тя вече се бе обърнала към мъжа на леглото и се опитваше да свали ботуша му.

— Помогни ми да го съблека — нареди му тя.

Брадфорд въздъхна с раздразнение и я хвана. Накара я да го погледне и отново попита.

— Кои са те?

— Хендерсън не ти ли каза? — очите й се разшириха. Тя погледна към мъжа, хъркащ на леглото и после към съпруга си. И тогава се хвърли в обятията му, прегръщайки и целувайки го така, че за малко щеше да го накара да забрави да попита отново кои са мъжете и какво става.

— Защо са в спалнята ни? — продължи той.

— Това са Саймън и Люк, братовчедите ми — обясни Карълайн с усмивка. — Саймън е този в стола — добави тя. — Ох, толкова исках да ти направят добро впечатление, но братовчедите ми са започнали да празнуват веднага щом стъпили в Лондон и се боя, че са доста пияни. Не можах да ги заведа по-далеч от спалнята ни — каза тя. — Брадфорд, осъзнаваш ли, че не ми крещиш? И не си направи никакви погрешни заключения.

Той се престори отново на раздразнен, но вътрешно се усмихваше. Не бе и помислил, че може да става нещо нередно.

— Просто ти вярвам — каза й той.

— Винаги съм го знаела — отвърна Карълайн. Очите й се напълниха със сълзи и тя го прегърна отново и прошепна: — И както обичам Джаред Маркъс Бентън, така обичам и херцогът на Брадфорд.

— Винаги съм го знаел — отвърна съпругът й. Гласът му звучеше арогантно… и невероятно нежно. Той я вдигна на ръце и я понесе през вратата, като й нареди да му каже, къде биха могли да се усамотят за малко. Карълайн го целуна и му прошепна накъде да върви.