Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (41)

Глава 40

Джеси не знаеше, какво я предупреди за тримата ездачи. Бяха твърде далеч, за да чуе конете им, но тя някак ги усети. Малко по-късно ги видя. Косъмчетата по врата й настръхнаха, когато осъзна колко близо са до дома й и че идваха от ранчото.

Фактът, че не бяха на главния път за града я притесни. Сякаш не искаха да попаднат на някой. Тя не се подвоуми и насочи Блекстар по пътеката, за да ги последва. Не спря дори за да помисли, дали Чейс няма да я изгуби. Той я следваше отдалеч през почти целия път. Знаеше, че е там, но не я интересуваше. Това си беше нейна работа и тя щеше да се погрижи за собствените си интереси, без помощта и намесата на съпруга си.

Бясно пришпорвайки Блекстар, Джеси бързо стопи дистанцията между себе си и тримата ездачи. Те я чуха. Първият изстрел профуча покрай ухото й и тя веднага грабна собственото си оръжие. Нададе два ответни изстрела, все още галопирайки бясно, преди юздите на Блекстар да се изплъзнат от другата й ръка и да й се наложи да се бори като обезумяла, за да ги хване отново. Мъжете пак стреляха по нея, но те бягаха, за да спасят живота си и стреляха на посоки.

Джеси непоколебимо продължи преследването. Тя видя кои са. Луната бе достатъчно ярка. Беше толкова ядосана, че нямаше да спре, докато не види и тримата да се въргалят мъртви в прахта в краката й. Слава Богу, бе сменила дрехите си и носеше оръжие. Но зад нея се появи друг кон и Чейс издърпа юздите й.

— Луд ли си? — изкрещя му тя. — Измъкват се!

— Не би ми харесало да видя жена си със счупен врат — каза той, докато дърпаше юздите, за да спре Блекстар. — Знаеш, че не можеш да галопираш по такъв терен посред нощ. Помисли за коня си, ако не за себе си!

Той беше прав. Дупка в земята можеше да убие човек, със същия успех, като куршум, защото щеше да счупи крака на коня. Но това не смекчи гнева й. Тя гледаше, как обектите й на отмъщение се отдалечават все повече и повече.

— Проклет да си! Вече е твърде късно! — изкрещя тя на Чейс.

— Кажи ми какво се случи, Джеси.

— Те стреляха по мен. Аз им отвърнах.

— И?

Тя сви рамене.

— Вероятно съм ранила този, в когото се целех.

— Джеси, кой…

— Наемниците на Боудри. Видях ги да се отдалечават от ранчото. Когато се приближих достатъчно, за да ги разпозная, те стреляха по мен.

— Клей и Чарли? Боудри ли беше третия мъж?

— Иска ми се да беше той, но беше Блу Паркър! Това безполезно копеле!

— Сигурна ли си?

— Погледна право към мен, преди да забие шпори в коня си. Познавам го от твърде дълго, за да го сбъркам с някой друг.

— Значи Паркър наистина се е съюзил с тях — каза Чейс замислено. — Трябва да са му предложили много пари.

— По-скоро е за отмъщение. Той се интересуваше от мен, искаше да се оженим — обясни тя. — След като ти дойде, помисли, че го избягвам заради теб. Не знаеше, че съм напуснала ранчото, за да отида на север онези два пъти. Когато налетях на него един ден, той ме обвини, че съм го захвърлила заради теб. Казах му, че не е истина, но той не ми повярва. Същия е като баща ми — човек, който мисли, че трябва да си отмъщава за всяка грешка.

— Какво мислиш, че са правили? — попита Чейс.

Джеси затаи дъх. Гневът й беше надвил страховете.

— Да отиваме в ранчото! — извика тя, обръщайки Блекстар. — Страхувам се дори да си помисля, какво са направили.

Балди ги пресрещна, точно когато се върнаха на пътя, водещ към долината. Беше тръгнал към града, за да ги намери. Когато свърши разказа си, Джеси се вцепени. Тя си бе мислила, че събирането на стадото на едно място ще реши проблема веднъж завинаги, но всъщност това само бе улеснило застрелването на животните. Близо половината стадо лежеше мъртво или агонизиращо около лагера. Рамзи все още бе в безсъзнание от удара по главата и остатъка от стадото беше подгонено право към отровения водоем. Балди се беше върнал в лагера точно на време, за да види тримата мъже да потеглят и да пресметне щетите. През целия си живот бе работил с говеда и сега бе облян в сълзи от загубата, която бе видял.

Балди тъкмо бе приключил с разказа си и Джеси видя оранжевия отблясък над хълма, който се извисяваше над долината. Чейс го видя миг по-късно. Дълбок животински звук се изтръгна от гърлото на Джеси. Тя пришпори Блекстар и Чейс я последва уплашен.

Джеси спря на върха на склона и погледна надолу към къщата. Блясъкът от огъня освети лицето й, и разкри такава дълбока мъка, че тя едва не разкъса сърцето на Чейс.

Всяка сграда в ранчото бе обхваната от пламъци.