Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (38)

Глава 37

Ездата обратно беше едно напрегнато и озлобено пътуване, докато Чейс и Джеси се ежеха мълчаливо заради безизходицата, в която бяха изпаднали. Стигнаха до долината, точно преди здрач, яздейки към ранчото все така мрачни и неразговорливи, както през целия път от Шайен.

Джеси едновременно очакваше с нетърпение сблъсъка с Рейчъл и искаше да го отложи. Искаше тя да си тръгне, но осъзнаваше, че това ще бъде последния път, в който някога ще види майка си.

Но когато видя Рейчъл да я чака на вратата на кухнята, докато тя идваше от конюшнята, увереността й, че ще може да се справи с тази среща спокойно, взе да се изпарява. Тя се отдаде на спомени от миналото, за да подсили решителността си. Спомени, как баща й седи на кухненската маса с бутилка уиски в ръка и мърмори за подлостта на уличниците. Спомени за това, как той гневно обяснява отсъствието на майка й. И как крещи, че е заварил майка й с Уил Фенгъл.

Рейчъл й бе препречила входа. Изглеждаше спретната и чиста в избродираната с цветя рокля. Джеси искаше само веднъж да види тази жена с малко мръсотия по лицето, малко прах по дрехите, няколко косъма не на място — нещо, което да я накара да изглежда по-човешки.

— Връщаш се, значи проблемите са свършили? — попита Рейчъл, когато Джеси се приближи. — Събра ли стадото най-накрая?

Джеси просто продължи да върви, като принуди майка си да отстъпи, за да може да влезе в кухнята. Тя спря при кухненската маса, свали шапката и ръкавиците си и ги захвърли там. Ставаше все по-напрегната. Слава Богу, днес поне бе спала по време на сутрешното си прилошаване. Стомахът й нямаше да се справи с толкова много притеснение за един ден.

Рейчъл я гледаше внимателно.

— Той ще си тръгне ли сега?

Джеси срещна погледа й решително.

— Отговорът на всичките ти въпроси е не, Рейчъл.

— О! Е, ти каза, че няма да се върнеш от пасището, докато всичко не се оправи.

— Утре се връщаме. Всъщност, Чейс и аз идваме от Шайен.

— О? — сбърчи загрижено чело по-възрастната жена.

— Какво?

— Е, Джеб взе Били и отидоха да ви търсят. Пращам Били обратно в Чикаго. Не мога да му позволя да занемарява повече училището — обясни тя. — Но той много искаше да се сбогува с теб. Надявам се да не са чули, че отивате в Шайен и да не са решили да те последват чак до там!

— Безпокоиш се за нищо — каза Джеси нетърпеливо. — Джеб има достатъчно разум, за да не заведе момчето толкова далеч.

— Да заведе момчето, къде? — попита Чейс, появявайки се на вратата.

Рейчъл нямаше да погледне към него, затова Джеси го направи.

— В града, за да ме намери и да се сбогуваме — отговори Джеси възможно най-любезно. — Тя отпраща Били, заради обучението му.

Чейс повдигна въпросително вежда към Джеси.

— Значи още не си й казала?

— Да ми каже какво? — попита Рейчъл.

— Ще оставя това удоволствие на Джеси, госпожо — каза той. — Забавих се с влизането, само за да го направи. Какво те спря, Джеси? Не можеш да намериш думи?

Тя му хвърли изпепеляващ поглед.

— Вчера отидохме в Шайен, за да се оженим, Рейчъл. Чейс е мой съпруг.

Рейчъл погледна единия, после другия, сякаш внимателно ги преценяваше, но не изглеждаше изненадана.

— Разбирам — каза тя накрая усмихнато. — Когато си замина, Чейс, се чудех, дали ще се вразумиш. Е, добре, след като всичко е наред — засия тя зарадвано.

Джеси не можеше да повярва.

— Какво по дяволите означава това?

— Това, че знаех, че ще се случи, разбира се — каза Рейчъл спокойно.

Очите на Джеси засвяткаха.

— Това е невъзможно!

— Така ли? Двама души, които си влияят един на друг, като вас двамата, са предопределени един за друг. Не мога да ви опиша, колко съм доволна, че сте го осъзнали.

Последва момент на тишина, последствие от шока.

— Как можа да го кажеш? Ти се обърна срещу него, забрави ли?

— Да — усмихна се Рейчъл. — И когато го направих, ти го защити. Може да го наречеш… нещо като стратегия.

— Наричам го пълна глупост! — избухна Джеси. — Стратегия?

Чейс се изсмя.

— Наистина ли си ме защитила, любима?

Джеси го погледна гневно, а след него и Рейчъл. Нямаше думи, които да могат да изразят силата на гнева й, така че тя се завъртя и ги остави.

Чейс все още беше развеселен и се смееше, когато срещна погледа на Рейчъл.

— Определено ме заблудихте, госпожо. И Джеси успя да заблудиш. Знаеш, че затова се разпали толкова, нали? Тя очакваше съвсем различна реакция от теб.

— Знам — усмихна се Рейчъл. — Не трябваше да се опитвам да прилагам трикове с нея. Но да ти припомня, че наистина бях разстроена от това, което направи, Чейс Самърс.

— Разбира се — съгласи се Чейс с тържествена гримаса.

— И все пак вярвам, че вие двамата сте един за друг — продължи тя.

Чейс се ухили. Ако само знаеше причината, поради която се бяха оженили.

— Не се тревожи — посъветва я той. — Тя ще се успокои.

— Дали? Преди да си тръгна?

— Кога тръгваш?

— Щях да кача Били на влака утре. Сега вече няма причина да не тръгна с него, нали?

— Толкова скоро?

— Да. По-добре да говоря с Джесика сега, преди да е имала време съвсем да кипне. Не мога да тръгна, докато е още ядосана.

— Е, ако ще говориш с нея, Рейчъл, не мислиш ли, че е време да изясниш и някои други неща? Това може да е последния ти шанс да я накараш да види нещата от твоята гледна точка.

Усмивката на Рейчъл угасна.

— Предполагам, че трябва да опитам отново. Може би, ако знае, че си тръгвам, този път ще ме изслуша.

 

 

Рейчъл не изчака Джеси да отговори на почукването й, а отвори вратата и влезе решително вътре. Един поглед към студеното лице на Джеси и тя почти се разколеба. Нямаше представа как да започне.

— Ъм… Кейт прави печено и почти е готово. Ще се присъединиш ли към нас за вечеря, Джесика?

— Не.

— Бих искала да размислиш — каза Рейчъл спокойно. — Това ще е последния път, когато ще можем да вечеряме като семейство. Заминавам с Били утре сутринта.

Последва пауза.

— Никога не съм не съм мислила за нас като за семейство, Рейчъл. И не мога да кажа, че съжалявам, че си тръгваш. Нали няма да имаш нищо против, ако не дойда да ви изпратя? Знаеш, че имам работа за вършене.

Рейчъл почувства болката от тези думи като плесница. Искаше да избяга, но не можеше да остави нещата така. Знаеше, че никога няма да си прости, ако не направи едно последно усилие.

— Защо никога не изслуша моята страна на историята? — попита Рейчъл внезапно.

Джеси се извърна и се загледа през прозореца.

— Защо? За да очерниш Томас и да го изкараш лъжец? Той беше труден за обичане, дори за харесване, но бе всичко, което имах. Ако мислех, че ада през тези десет години е бил за нищо, щях да изровя гроба му и да изстрелям още няколко куршума в останките му. Но когато човек разказва същата история и пиян и трезвен, обикновено тя е истина.

— Истината, в която той вярва, да. Но какво, ако това, в което вярва изобщо не е истина?

Джеси бавно се обърна. Очите й бяха твърди като тюркоазни камъни.

— Добре. Умираш да го кажеш, откакто си тук, така че казвай и се омитай.

— Никога не съм изневерявала на баща ти, Джесика.

— Разбира се. И следващото, което ще ми кажеш, е, че Били е син на Томас Блеър.

— Така е.

Думите бяха едва произнесени, но Джеси ги чу.

— Проклета да си, ако това е истина, защо не си му казала, преди да заминеш? Знаеш, че всичко, което някога е искал беше син!

— Беше твърде късно да му казвам каквото и да е, дори да можех.

— Добър опит, Рейчъл — каза Джеси саркастично. — Но няма да се хвана. Той те е видял със собствените си очи в леглото с Уил Фенгъл — във вашето легло. Нямало го е цял месец, месец, през който без съмнение си се възползвала и си прекарала с любовника си цялото време. Ако Били е нечий син, той е на Фенгъл.

— Господи! — Рейчъл пребледня. Тя седна на леглото на Джеси. — Онази нощ… Томас спомена Уил, но никога не каза, каква точно е била причината за заслепяващата му ярост. В собственото ми легло!

— Това е добро, Рейчъл — каза Джеси остро. — Направо превъзходно. Определено си си сбъркала призванието.

Сарказмът на Джеси разпали обикновено кроткия характер на Рейчъл.

— Ако баща ти е видял Уил Фенгъл да прави любов с жена в моето легло, тогава тази жена трябва да е била Кейт, защото не съм била аз, Джесика. През този ден аз дори не бях в ранчото — тя спря, после продължи. — Един заселник дойде да ме помоли за помощ онази сутрин, защото жена му раждаше. Жената и детето умряха. Върнах се онази нощ болна от изтощение и тревога. Твоето раждане беше трудно, а знаех, че отново съм бременна. Тогава нямаше лекар никъде наблизо. Беше истинско чудо, че Томас не уби Били. Той ме преби зверски в мига, в който влязох в къщата. Никога не ми даде шанс да кажа каквото и да е, Джесика, каквото и да е. След като приключи, аз не можех да говоря. Челюстта ми беше счупена и едва останах в съзнание. Попитай Кейт. Тя беше единствената жена тук, Джесика, значи трябва да е тя. Попитай я.

Джеси не каза нищо. Изражението й не се смени и когато накрая заговори, гласа й беше твърд.

— Имала си десет години, за да изгладиш тази история. Кой е тук да я оспори? Фенгъл не е. Томас не е. Кейт разбира се ще отрече, но тя е индианка и кой би повярвал на нея, а не на теб, нали?

— Питай я, Джесика — повтори тихо Рейчъл.

— Не бих я унижила, като я попитам такова нещо. Господи, осъзнаваш ли, какво намекваш? — гласът на Джеси се повиши. — Казваш, че Кейт е държала езика си през всички тези години, и че никога не е поправила една ужасна грешка! Защо би запазила мълчание? За какво? Това място се беше превърнало в ад от омразата на Томас. Тук никога нямаше топлина. Защо би оставила нещата така?

— Не знам, Джесика, но тя знае.

— Не!

Джеси отново се извърна. Рейчъл стоеше там, без да помръдва.

— А какво, ако казвам истината, Джесика? — прошепна тя, преди да се изправи, за да излезе. — Това престъпник ли ме прави или жертва? Помисли си.