Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (36)

Глава 35

Когато Джеси се събуди за втори път през този ден, тя се раздвижи колебливо и се отпусна. Беше свършило. Ужасното гадене си беше отишло, поне за днес.

Първата й мисъл беше за храна. Втората — за Чейс. Беше ли отишъл на работа? Беше ли отишъл за доктор? О, Господи, надяваше се да не е. Поне не беше тук, така че тя имаше време да помисли. Какво можеше да му каже? Че бе болна от нещо, което се появяваше само сутрин, или някаква алергия?

Тя стана и се протегна, после се взря невярващо към масата в другия край на стаята.

— Мислех… че си заминал — каза тя неудобно.

— Така ли?

Спокойният му тон изобщо не й хареса.

— Нека кажем, че се задържах наоколо от любопитство — каза той вежливо. — Исках да видя, дали отново си се възстановила чудотворно, като вчера.

Очите й се присвиха.

— Може да проявиш поне малко съчувствие.

Той стана от масата, приближи се и застана отстрани до леглото й. Впи неотклонно поглед в нея. Това изнерви Джеси и тя не можа да устои на очите му за дълго.

— Ти си бременна.

— Не съм! — каза тя твърде бързо и повтори вече по-спокойно. — Наистина, не съм.

— Разбира се.

Той седна на леглото и отметна одеялото от нея.

— Имаш красиви гърди — каза той небрежно, и ги докосна нежно. — Странно, но са много по-пълни от последния път, когато ги докосвах.

Джеси плесна ръката му.

— Не ставай абсурден!

— Изпитваш търпението ми, Джеси — той улови брадичката й, като я принуди да го погледне отново. — Бил съм сред жени през по-голямата част от живота си. Когато бях дете, преди майка ми да се ожени за Юинг, половината от клиентките й бяха бременни жени. Изглежда това е единственото време в живота на жената, когато има основателно извинение, за нов гардероб. Тези жени обсъждаха оплакванията си свободно, без да знаят, че съм наоколо. Мислиш ли, че не бих разбрал, защо вече никой не те вижда сутрин?

Тя отблъсна ръката му, ядосана, че той беше по-запознат по въпроса от нея.

— Остави ме на мира.

— Щеше да ме оставиш да си замина, без да разбера, нали? — продължи той безмилостно. — Щеше да се изправиш срещу това сама.

— Това е моя работа, не твоя.

— Определено е моя работа!

— О, наистина ли? — тя седна. — Каква разлика има сега, след като знаеш? Нищо не се е променило.

— Ще се оженим.

— Не — тя поклати бавно глава. — Обмислях го, когато разбрах, но това беше преди да те намеря в леглото с онази уличница.

— Нищо не се случи, Джеси, бях пиян.

— Знам. Но си имал намерение. Когато си избера мъж, той никога няма да погледне друга жена. Единственото нещо, което няма да толерирам, е изневярата. Ще бъде като… няма значение — нямаше да мисли за родителите си сега. — Ти, ти винаги си имал жените, които си искал. Така, че винаги ще си останеш женкар.

— Не се подценявай, Джеси — каза Чейс меко. — Ти си напълно достатъчна, за да ме задоволиш.

Тя се смути под настойчивия му поглед.

— Този разговор приключи.

— Този разговор касае детето ми.

— Моето дете! — отвърна тя. — Аз съм тази, която страда заради него. Аз съм тази, която ще го износи. И аз съм тази, която ще го отгледа.

— Планираш да го отгледаш без баща? Знам какво е, Джеси, и нито едно мое дете няма да бъде отгледано по този начин!

— Ти нямаш думата.

— Ще видим!

Те се взираха един в друг за един дълъг момент. Джеси беше бясна. Не бе очаквала от него да бъде толкова деспотичен. Чейс бе също толкова ядосан. Бе разбрал, че тя бе направила всичко по силите си, за да запази съществуването на детето в тайна от него. И почти бе успяла.

Чейс рязко се изправи.

— Обличай се.

— С удоволствие — отговори тя студено, и чак когато бе напълно облечена, осъзна, какво й липсва. — Къде ми е пистолета?

— В дисагите ми.

— Какво?

— Правя те жена, зависеща от мъжките прищевки — каза той шеговито, но беше напълно сериозен. — Идваш с мен, Джеси и за първи път си неспособна да се възпротивиш.

— Идвам с теб къде? — настоя тя.

— В Шайен. Казах ти, ще се оженим.

— Чейс — тя запази тона си нормален, въпреки че й се искаше да крещи. — Не можеш да ме принудиш да се омъжа за теб. Само ще си загубиш времето с тази дълга езда, да не говорим за моето.

— Не мисля, Джеси. Сега ще излезеш ли да се качиш на коня, или да те занеса на ръце?

Джеси се втурна през вратата покрай него, кипяща от ярост. Но ако смяташе да се метне на коня и да избяга от него, трябваше да се откаже, защото Чейс бе точно зад нея, хванал юздите на Блекстар още от самото начало.

През първите няколко часа от дългото пътуване до Шайен, Джеси кипеше от ярост. Но имаше още много часове, през които тя се отдаде на разсъждения. Докато стигнат града, вече бе взела решение.

Въпреки, че бе късно, Чейс спря пред църквата. Слязоха заедно от конете и той опря пистолета си в нея. Джеси го очакваше. Дори се развесели, но успя да го скрие. Каква ирония. Не беше ли възнамерявала и тя да го заведе до олтара по същия начин онази нощ, когато реши да се омъжи за него? И ето, че сега той бе там, готов да я поведе по пътеката, опрял оръжие в гърба й.

Тя остана мълчалива, докато той събуждаше свещеника. Не продума и когато я заведе до олтара нито когато първите думи бяха казани. Знаеше, че свещеника не може да види оръжието, опряно в гърба й. Мълчанието продължи до момента, в който трябваше да произнесе съгласието си.

Чейс стисна зъби, докато я чакаше да заговори. Но тя бе упорита. Той притисна оръжието до гръбнака й, без наистина да очаква, че това ще помогне, но когато го направи, отговорът й дойде силен и ясен. Чейс толкова се изненада, че му отне известно време, за да произнесе собствения си отговор. В следващия момент, бяха женени и Джеси дори набързо надраска името си върху брачното свидетелство, преди да излезе от църквата, без да дочака Чейс.

Той бързо пое след нея.

— Съжалявам, че трябваше да стане по този начин, Джеси.

— Не се заблуждавай — отговори тя. — И двамата сме наясно, че нямаше да ме застреляш. А и ти знаеш, че нямаше да мина през това, ако не исках. Но не си мисли, че си постигнал своето, Чейс Самърс. Позволих на бебето ми да получи своята законност, това е. Сега можеш да си вървиш по пътя, към Испания или където си поискаш. Аз ще остана тук. Ще си добре дошъл да навестяваш детето от време на време, но нищо повече. Аз няма да живея с теб — ясно ли ти е?

Тя не изчака отговора му, а се качи на коня и потегли към хотела. Чейс се загледа след нея с мрачна гримаса.

Ще видим това. Проклет да съм, ако не видим!