Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (24)

Глава 23

— Какво би сторил ти, Голди? Би ли се оженил за жена, само защото се чувстваш виновен? — попита Чейс.

Конят изпръхтя.

— Съжалявам, стари приятелю. Забравих, че не обичаш да те наричат Голди. Но въпросът беше добър, а?

Чейс се бе подпрял на стената в отделението на Голдънрод и стоеше доверчиво в краката на коня, с преполовена бутилка уиски до себе си. Беше открил неотворената бутилка в помещението за ездитни принадлежности, след като безуспешно претърси кухнята. Несъмнено това бе скривалището на Джеб. Трябваше да си напомни да я подмени.

Той надигна отново бутилката и изпразни още половин инч като погледна коня си сериозно.

— Имам предвид, какво мислиш, тази малка хитруша никога не ме е карала да се чувствам зле, нали? Заради проклетата Рейчъл се чувствам като пълна гад. А ти знаеш, какво ще каже тя, веднага щом стане въпрос за това.

Чейс се оригна и се засмя.

— Не това. Не, Рейчъл ще каже „Ти я опетни, сега трябва да се ожениш за нея“. Мислиш ли, че ще ми опре пистолет в гърба? Не, не и Рейчъл. Но тя има друго оръжие. Проклетото й лице, чиито проклет поглед сякаш казва, че съм й забил нож в гърба — той пое дълбоко дъх. — Защо по дяволите просто не взема да замина от тук?

След няколко неуспешни опита, накрая Чейс успя да стане. Погледна седлото си, оставено на парапета, сякаш беше опако животно, което му създава проблеми. Така и стана. Той не можа да го повдигне. Накрая, се облегна на него и отново заговори на коня си.

— Струва ми се, че първо ще трябва да изтрезнея. Но ще се върна, Голдънрод. Ще те оседлая и ще хванем пътя. Не мога да се оженя за тази пакостница. Все едно да се обвържа с циклон.

Чейс излезе от конюшнята и заобиколи покрай извора зад къщата. Падна вътре и за момент си помисли, че ще се удави. Но водата беше дълбока само един фут. След известно време прекарано в пръскане, той се издърпа до ръба на извора и легна там, оставяйки ледената вода да го охлади.

Неканен, образа на Джеси изникна в съзнанието му. Не Джеси от тази вечер, а от миналата нощ. Тогава също беше като буря, но страстна, любовна буря.

Наистина ли щеше да е толкова лошо да се обвърже с нея? Замисли се. Тя беше най-красивото нещо, което някога бе виждал. А и не беше ли се изморил вече да се скита? Рейчъл бе казала, че му е време да се установи и вероятно наистина беше така. Нямаше ли с малко усилие да успее да укроти мъжкараната?

 

 

Джеси бе твърде бясна, за да плаче и твърде разстроена, за да не го направи. Чувствата й я задушаваха и я държаха будна, докато се въртеше и мяташе. Тъй, като не спеше, ясно чу тихото почукване. Това никак не я зарадва.

Не си направи труда да обуе чифт панталони, а отвори вратата в голямата риза с дълги ръкави, с която обикновено спеше. Не я интересуваше, какво ще си помисли Рейчъл. Всъщност, бе обмислила да свали ризата и да остави Рейчъл да си мисли, че спи гола.

Зарадва се, че не е изпълнила тази непокорна идея, когато вратата се отвори и тя видя Чейс в коридора. Джеси я затръшна, но тя се блъсна в рамото му и отново се отвори. Беше принудена да отстъпи назад и да я затвори след него, когато той грубо си проправи път навътре.

— Махай се — каза тя.

— След минута.

— Сега!

— Говори по-тихо, по дяволите. Ще докараш Рейчъл тук, за да ни завлече при свещеника още тази вечер. Тя е готова да го направи. Трябва да изтрезнея, преди това да се случи.

— Това няма да се случи, при никакви обстоятелства! — увери го тя. — Вониш! Пиян си! Това ли ти даде кураж да нахлуеш в стаята ми посред нощ?

— Не съм толкова пиян, поне вече не. Не достатъчно, за да не знам, какво правя.

Тя запали лампата до леглото си и се завъртя, за да го погледне. Той бе облечен само в панталон, а косата му бе мокра. Тази гледка смекчи гнева й за миг.

— Какво си направил, падна в реката ли?

— Всъщност… — усмивката му запълни остатъка от обяснението, но на Джеси не й беше забавно. — Смених си дрехите — заяви той важно. — Не исках да капе вода по пода ти.

— Е, забравил си да изсушиш косата си. Мислиш ли, че е уместно да идваш тук полуоблечен?

Усмивката му стана по-широка.

— Не бих говорил за това, че не съм подобаващо облечен. Не и при начина, по който ти отвори вратата.

Джеси погледна надолу към памучната риза, която стигаше само до коленете й.

— Не съм те канила тук, така че се омитай, по дяволите. Причини достатъчно неприятности за един ден.

— Аз ли? — хуморът му изчезна. — А ти какво направи?

— Върнах ти го и нищо повече — каза Джеси студено. — Не повече, отколкото заслужавате вие двамата.

— О! Е, радвам се, че не съм бил единствената жертва на злобното ти нападение — отвърна Чейс саркастично. — Особено, след като аз съм този, който ще плати накрая за това.

Джеси пламна от гняв.

— Мислиш, че си единствения наранен? Заради това, което си й казал, тя може да опита да ми отнеме управлението на ранчото, ако отново отида на север. Е, щом аз трябва да изгубя приятел ще е напълно справедливо и вие да сте в конфликт.

— И мислиш, че това е единственото последствие?

— Какво има Самърс? — измърка Джеси. — Тя не прояви ли разбиране? Нарани ли чувствата ти?

— Наистина не те е грижа, че си я наранила, нали? — попита той стегнато.

— Не си спомням да съм правила любов сама — отвърна Джеси. — Не си спомням да съм направила първата стъпка и двата пъти. Е, кой е отговорен?

— Предупредих те какво ще се случи, ако тя разбере, Джеси.

Джеси изненадващо започна да се смее.

— Значи за това си тук. Е, наистина не ми е приятно да те успокоя, но това не е твой проблем. Всичко, което си направил е да изгубиш уважението й. Не разбирам, защо би искал уважението на една уличница, но…

— Тя не е уличница, Джеси — каза Чейс остро.

— Не ми казвай какво е или не е! Знам по-добре, отколкото ти някога би могъл.

— Не съм дошъл, за да се караме отново. Тук съм, за да те помоля да се омъжиш за мен — това я изненада, но тя бързо се съвзе.

— Е, помоли ме. Сега можеш да отидеш при нея и да й кажеш, че си бил добро момче и си сторил това, което ти е казала.

— Не тя ме е пратила тук, Джеси. Все още не е казала нищо. Напусна кухнята обляна в сълзи и оттогава не съм я виждал.

— Тогава, какво правиш? Постъпваш благородно? — подигра се тя. — Или просто се опитваш да натрупаш точки, като постъпваш правилно с мен, преди да ти е наредила?

— Какво лошо има в това да се оженим? — попита той разумно, знаейки като знаеше всяка причина, за която тя си мисли.

— За каква ме взимаш? — настоя тя. — Мислиш, че не си спомням, колко те плаши мисълта за женитба?

— Това беше преди — настоя той.

— Друг път. Нищо не се е променило. Искаш да се ожениш за мен не по-малко отколкото аз за теб, а това означава изобщо. Сега изчезвай оттук и спри да ме притесняваш с пиянските си глупости.

— Не са глупости, а и ти казах, че не съм пиян. Рейчъл така или иначе ще настоява да се оженим, така че защо да не й отнемем възможността да направи голям въпрос от това?

— Защо? И да й развалим заслуженото забавление? Колко често се случва уличница да бъде праведна?

— Не си сериозна, Джеси — каза уморено Чейс.

— Защото няма нищо сериозно в това! — сопна се Джеси. — Може да отстъпя за някои неща, но да се омъжа за теб? Ще замина оттук и ще изчезна за колкото време е нужно, преди да й позволя да ме принуди да се омъжа за някой, който не мога да понасям.

— Не чувстваше това към мен миналата нощ.

— Снощи бях глупачка.

Това го ядоса.

— Може би и двамата бяхме. Но е факт, че между нас съществува нещо специално, Джеси.

— Не се заблуждавай. Просто се случи ти да си първия мъж, който ме докосна. Няма да си последния, повярвай ми.

Той я стигна с две крачки и я сграбчи. Очите му бяха потъмнели от ярост и желание.

— Това, което има между нас е рядкост и не се случва на всеки — каза той дрезгаво. — Може да го отричаш, но знаеш, че ме желаеш, Джеси. Омъжи се за мен. Кажи да.

Той нямаше да я пусне, затова тя го удари, достатъчно силно, за да се освободи. Успя само защото го изненада. След това последва и една звучна плесница.

— Това доказва ли ти, че не те желая? — извика тя, а гърдите й се повдигаха. Една буца в гърлото й затрудняваше изричането на думите. — Може и да си добър в леглото, но е дяволски сигурно, че не бих се омъжила за теб заради това. За един брак е нужно поне малко уважение, а аз не изпитвам никакво към теб!

— Тогава може би трябва да ти дам малко — изръмжа Чейс и в очите му проблесна заплаха.

Джеси се отдръпна, но не достатъчно бързо. Той я хвана за китките и я завлече до леглото, но намерението му не беше такова, каквото тя си мислеше.

— Проклет да съм, но исках да направя това от първия път, когато те срещнах — каза й той. Гласът му съдържаше чисто задоволство.

Той я сложи в скута си. Джеси ахна при първия парлив удар по задника й. Последва още един и още един. Искаше й се да крещи, но отказваше да му достави удоволствие. Вместо това се бореше и гърчеше, за да се измъкне от скута му, но той прехвърли единия си крак върху нейните, като ги заклещи и притисна дланта на свободната си ръка върху гърба й, за да я задържи неподвижна. По време на борбата ризата й се вдигна и ръката му удряше по голата й кожа.

Джеси трябваше да захапе устната си, за да не се разплаче. Той нямаше да спре.

— Бих искал да кажа, че това ме наранява повече, отколкото теб, но не е така — каза той, като продължаваше да налага пламналия й задник. — Някой е трябвало да го направи отдавна, Джеси. Може би тогава нямаше да бързаш да раздаваш удари, когато ти се прииска.

Очите й бяха пълни със сълзи, но той не можеше да ги види. Видя само пламтящата червенина на дупето й. Веднага забрави защо бе толкова жесток и се наведе да целуне нараненото място.

Джеси не го усети. Пареше твърде силно, за да усети друго, освен болката. Чейс не знаеше това и бе ядосан на себе си, задето въобще изпитваше нужда да я успокоява. Той я повдигна от скута си и я остави на леглото. После се изправи и закрачи към вратата. Отвори я и почти бе излязъл в коридора, когато си спомни за разписката в джоба си и я извади. Той се върна вътре, точно когато Джеси се изправяше с гръб към него, а божествената й коса се сипеше около нея. Гледката го развълнува и всеки мускул в тялото му се стегна.

— Имам нещо за теб — каза той. Хвърли разписката на леглото, но тя не се обърна. — Щеше да бъде сватбен подарък, но тъй като не ми струваше нищо повече от една печеливша карта, защо да не го наречем заплащане за полученото удоволствие. Така ще сме квит.

Той се надяваше на някакъв отговор на жестоката си забележка, но не получи нищо, дори и поглед.

Тя нямаше да го погледне. Той напусна стаята и затвори вратата зад себе си. Нямаше да се остави това да го притесни. Прощалният му изстрел не беше по-зъл от много от нещата, които тя му бе казала. Нямаше да го притесни. Сега се беше освободил от нея.