Даяна Палмър
Кралско съкровище (7)

Глава 6

Тази вечер, когато Бриана тръгна да види Тад, Ланг не се появи. Ахмед настоя да я придружи. Това означаваше да се натъпче на седалката до нея в малкия й автомобил. По целия път до болницата той не спря да се оплаква.

— Щом толкова много ненавиждаш бедната ми кола защо настоя да дойдеш с мен? — попита го гневно.

— Защото е опасно сама жена да бъде навън вечер — каза той, — в който и да е град.

Ахмед беше загрижен за нея. Мисълта за това я накара да се почувства стоплена и защитена. Втренчи се в него прехласната. Той докосна леко лицето й, чувствайки, че Бриана го прави по някакъв начин безсилен. Тя му доставяше удоволствие. Той отдръпна ръката си с нежелание и забеляза, че тя се наведе неволно в опита си да удължи лекото докосване.

— Ти ме смущаваш, Бриана — каза й дрезгаво. — Това е слабост, която не мога да си позволя. Ела.

Ахмед с трудност се измъкна от седалката и я изчака и тя да излезе. Поведе младата жена към болницата хванал я здраво за лакътя. Но преди да стигнат до входната врата дланта му се плъзга надолу, докато дългите му пръсти чувствено се преплетоха с нейните. Бриана спря, развълнувана от разтърсващите усещания, които предизвика докосването му. Той я погледна, по напрегнатото му лице се четяха същите чувства, които бушуваха и в нея. Пръстите му се стегнаха около нейните и той притисна силно длан в дланта й. За няколко дълги минути те останаха на тротоара под уличната лампа и просто се взираха един в друг.

— Това е неразумно — каза Ахмед с дълбок и дрезгав глас, но въпреки това се притисна по-плътно в нея.

— Да.

Тя бавно постави бузата си на гърдите му, върху палтото, където отекваше забързания силен ритъм на неговото сърце. Ръцете му освободиха нейните и се сключиха бавно около тялото й. Той я притегли още по-плътно и наведе тъмната си глава към нея. Залюля я леко срещу себе си в мъгливата тъмнина и се учуди на спокойствието, което го обзе.

Когато я пусна, тя не можеше да стои на краката си. Държеше се за ръката му докато се качиха в асансьора. Остави го неохотно, за да влезе при Тад.

Ахмед чакаше, забил невиждащ поглед в мокета. Бриана ставаше твърде важна в живота му. Не беше сигурен, че когато дойдеше време ще може да се раздели с нея. Колко странно, тя бе успяла да предизвика в него чувства, каквито нито една от опитните жени, които той познаваше, не бе могла. Когато беше с нея, изпитваше нежност. Това беше изцяло ново чувство за него — да бъде нежен с жена.

Когато Бриана се върна, Ахмед беше по-обезпокоен от всякога. Хвана младата жена за ръката, заведе я до колата и внимателно я настани зад волана, преди да седне до нея.

— Как е той? — попита я загрижено.

Тя поклати глава.

— Няма промяна.

Тя запали малкия автомобил и подкара обратно към апартамента.

Този път, когато слязоха от колата, той запази дистанция помежду им. Щом влязоха в апартамента се извини под предлог, че е уморен и се затвори в спалнята за гости. Бриана се изненада от внезапната промяна на отношението му. Не знаеше какво да очаква от него, но със сигурност не и това. Той изглеждаше отчужден, сякаш не желаеше да я допусне близо до себе си.

На следващата сутрин, когато се облече и отиде да приготви закуска, тя го чу да разговаря по телефона с Ланг. Думите му я накараха да се закове на място, в коридора.

— Казвам ти, не мога да остана тук! — кипеше той. — Ситуацията става непоносима. Трябва да предприемеш някакви мерки — млъкна и се заслуша в това, което му отговаряха. — Говори тогава с тях, но очаквам решения, не извинения!

Ахмед затръшна слушалката и Бриана избяга в стаята си, почти разплакана. Значи такава била работата. Той не можеше да понася повече нейното присъствие. Нима се боеше, че ще го постави в затруднено положение, като падне на колене и му се обясни във вечна любов или нещо подобно? Тя почервеня. Навярно бе издала нещо от бурните си чувства, предната вечер, когато доверчиво постави глава на гърдите му пред болницата. Как можа да е толкова слаба? Ахмед я привличаше, накара я да усеща чувства, които никога преди не беше изпитвала. Тя го желаеше. Дори повече от това. Тя… го обичаше. Втренчи се в бялото си лице в огледалото. Нямаше да допусне това да се случи, трябваше да се вземе в ръце, да направи закуска и да отиде на работа, без да се разстройва. Имаше си Тад, който нямаше надежда за нормален живот, докато е в кома. Тя трябваше да мисли за брат си, не за себе си.

Взела решение Бриана пощипна малко бузите си за цвят и излезе от стаята. Ахмед седеше на дивана.

— Ще ти приготвя нещо за ядене, преди да тръгна — започна тя.

— Не е необходимо. Не съм гладен.

Тя взе палтото и чантата си.

— Както искаш. Довиждане.

— Ти няма ли да хапнеш препечена филийка и да пиеш кафе? — попита той изведнъж.

— Аз също не съм гладна — отвърна му, без да го погледне, отвори вратата и излезе от апартамента. Чувстваше се като болна. Достатъчно лошо беше преди, когато непрекъснато спореха. Сега беше още по-зле. Той дори не можеше да понесе да е в една стая с нея.

Едва беше направила няколко крачки, когато Ахмед отвори входната врата и я повика.

— Какво? — попита го сковано.

— Не е здравословно да тръгваш, без да си закусила, след като си свикнала с това — отвърна той, привидно спокойно.

Младата жена го изгледа гневно със сините си очи.

— Мога сама да се грижа за себе си, благодаря.

Лицето му помръкна.

— Тогава хапни нещо на работа — посъветва я след кратка пауза. — Вероятно имате кафене наблизо.

— Ще ям, когато огладнея!

Тъмните му очи се плъзнаха по нея, като търсещи ръце. Бриана се изчерви и Ахмед издаде раздразнен звук. Той се върна в апартамента и затръшна силно вратата.

 

 

Ланг дойде в офиса по време на обедната почивка. Той приседна на бюрото й, като я изучаваше с твърде голям интерес за обикновен наблюдател.

— Ти си плакала — отбеляза той. — И не се налага да познавам от три пъти защо.

— Той иска да се отърве от мен — обясни му яростно. — И аз желая същото! Мразя да обиждат сготвеното от мен!

Ланг се усмихна тъжно.

— Той те защитава — каза агента.

Бриана се намръщи.

— Какво?

— Той те защитава — повтори й. — Не мисля, че го осъзнава, но той се опитва да те измъкне от огневата линия. Ахмед мисли, че си в опасност докато е около теб. И ти наистина си, но ние сме си по местата. И двамата сте възможно най-добре защитени. Преместването му от апартамента ти няма да реши никакви проблеми, само ще ги задълбочи. Казах му го вече.

— И какво ти отговори той? — попита тя, опитвайки се да звучи безразлично.

— Че на всяка цена, не трябва да бъдеш наранена — каза с усмивка Ланг.

Младата жена се изчерви.

— Колко мило от негова страна. Но тази сутрин не звучеше така по телефона.

— Той има много проблеми на главата си.

— Предполагам, че е така — съгласи се тя неохотно, — навсякъде го дебнат шпиони и убийци.

— И собствените му телохранители — припомни й той.

— Това също.

— Ти не ми вярваш, нали? — разсъждаваше той. — Мислиш, че оправдавам Ахмед, за да поддържам твоето благоволение.

— Всички шпиони сте еднакви — апострофира го тя. — Вършите си работата каквото и да ви струва това.

— Е, може да съм преувеличил малко — призна си Ланг, — ама не много. Все още си мисля, че основната грижа на Ахмед е да не бъдеш наранена.

— Не това ти каза по телефона.

Мъжът заби поглед в плата на панталоните си.

— Не съвсем.

— Какво точно ти каза той?

— Че ще полудее, ако до два дни не го преместя от там — призна агента.

— И няма да е единственият — стрелна го тя разгневена. — Ще ме побърка!

Ланг изучаваше зачервеното й лице, което му казваше много повече, отколкото на нея й се искаше. Той смръщи устни и й се усмихна леко. Тя пламна цялата.

— Ще видя какво мога да направя — обеща й и стана от бюрото.

— Благодаря ти, Ланг.

— Между другото, ти нали спиш с нощница? — тя ахна ужасена. — Той каза само, че си имала кошмар и си била облечена в дреха, която можела да подкопае добрите намерения на мъжа и неговата репутация.

— Не е вярно! — възкликна Бриана. — Това е просто една най-обикновена нощница и не съм го молила да я сваля от мен!

Ланг подсвирна и отклони поглед. Тя изглеждаше още по-ужасена — лицето й от алено изведнъж пребледня и покри устата си с ръце.

— Нищо чудно, че е изнервен — каза Ланг дяволито.

— Ти го разкарай от апартамента ми! — изсъска тя.

— Колкото мога по-бързо, обещавам — успокои я. — И между другото — той се наведе по-близо до нея, — обличай си нощницата!

— Ще облека ризница — промърмори тя.

Ланг се засмя и си тръгна като я остави да седи и да мечтае за начини и средства, с които да удуши своя съквартирант.

Как е могъл! Как се е осмелил! Бриана беше бясна през целия ден. И когато вечерта се върна в апартамента бе достигнала точката на възпламеняване.

— Как си посмял! — избухна тя на мига, в който вратата се затвори зад нея.

Ахмед повдигна вежди и натисна бутона на дистанционното, за да изключи телевизора.

— Как съм посмял, какво? — попита той.

— Как си дръзнал да кажеш на този любопитко, че съм била без нощница!

Мъжът изглеждаше зашеметен.

— Не съм му казвал такова нещо — започна бавно. — Нито пък имам намерение. Споменът за това е твърде личен, само между нас двамата, за да го споделям. Би било обида за чувството ми на чест, да го разгласявам.

Тя се спря, трогната от начина, по който той се изрази за спомена им.

— Но той каза…

— Да?

Ахмед изглеждаше опасен.

Младата жена се поколеба.

— Е, той спомена, че не искаш да останеш тук, защото аз те подлудявам.

Той се усмихна.

— Да, подлудяваш ме — тя се смути, и го погледна. Мъжът стана от дивана, пое чантата и палтото й и ги метна на един стол. — Седни да пийнеш кафе. Аз го направих. Изненадващо добро е като за първи опит.

Бриана не можеше да си представи, Ахмед да прави кафе. Но беше прав, то бе добро. Той седна до нея и се наведе напред, тъмните му очи бяха напрегнати.

— Не съм казвал на Ланг нищо повече от това, че не ми харесва риска да остана тук.

— Заради храната ли? — попита тя.

— Защото те намирам твърде привлекателна — каза й тържествено. — Ти не познаваш мъжете и техните хитрини. Дори почтения мъж може да се възползва от теб, когато го измъчва желанието. Така, както бяхме заедно миналата вечер в болницата, е опасно. И двамата сме уязвими — един спрямо друг. Вече ти обясних как се чувствам в тази ситуация.

— Да, знам — тя отпи от кафето. — Тогава, щом ти не си казал на Ланг, как е разбрал той? — чашата й с кафе увисна във въздуха. — Камерите…!

— Не — увери я той. — Няма камери в спалнята. Моите хора ги махнаха, за да съм сигурен. Притеснявах се, че може да те шпионират, докато се приготвяш за сън.

— Благодаря ти.

— Къде е нощницата, която носеше?

— Изпрах я и я проснах на прозореца да изсъхне — пое си дъх тя.

— Ето как…! Телескоп, без съмнение — размишляваше той. — Имат и микрофони, които могат да уловят сърцебиенето от голямо разстояние.

— О, боже — простена тя.

— Ланг не би допуснал такова грубо нарушение на твоята неприкосновеност — отвърна той. — И моите хора не биха дръзнали да ме подслушват.

— Надявам се да си прав. Повдига ми се при мисълта, че някой ни е наблюдавал, послушвал…

Тъмните му вежди се свиха леко.

— Ти знаеш много малко за света — каза й нежно. — Има мъже, които не мислят за… — той се засмя. — Няма значение. Това не е подходящо за твоите уши. Пий си кафето.

— Предполагам, че имаш богат избор на жени — промърмори тя, без да го гледа. — Твоето положение имам предвид. Дипломатите се движат из високите социални кръгове, а и ти не изглеждаш зле.

— Ласкаеш ме.

Бриана повдигна поглед и потърси безстрастното му лице.

— Аз никога не съм имала много време за запознанства. Излязох няколко пъти, но мама беше зле дълго време след раждането на Тад и аз трябваше да й помагам в къщната работа и за бебето. Така или иначе момчетата не се интересуваха от мен. Винаги съм била много слаба — обхвана с пръсти чашата с кафето. — След катастрофата си мислех, че бедрата ми изглеждат ужасно.

Ахмед се засмя леко без зъл умисъл.

— А сега? — подразни я. — Какво мислиш за това, сега?

Усмихна му се в отговор.

— Мисля, че беше много мил.

— Имах много повече от „мил“ на ум, Бриана — каза й тихо. — Ти си много привлекателна. Желая те много и затова бих искал да се махна от тук. Една любовна връзка между нас ще бъде трагична.

— Трябва да има много жени в живота ти, които с удоволствие биха ти дали това, което искаш — каза му скромно.

Той изглеждаше много замислен.

— Може би. Но ще бъде най-добре, Ланг да ми намери друго място. Тази насилствена близост ще доведе до катастрофа в крайна сметка.

— Нямам никакви планове да украся гола леглото ти — отбеляза тя.

Мъжът я изгледа оценяващо.

— Дори от перспективата за това ми се завива свят — прошепна той. — Разбираш ли, че ми е невъзможно да ти се съпротивлявам?

— Мисля, че е невъзможно да се държа по този начин — призна тя. — Искам да обясня…

Звъненето на телефона, едно необичайно събитие, я спря по средата на изречението. Тя се спусна, вдигна слушалката, слуша около минута, при което стана мъртвешки бледа, след това затвори.

— Бриана, какво е станало? — попита я тихо.

— Беше за Тад — отговори вцепенена, очите й изразяваха мъка и шок. — Той е по-зле. Аз трябва да отида при него…

— Ти не си в състояние да шофираш. Вземи си палтото.

Ахмед се обади за такси, сигурен, че агенцията подслушва телефона.

Разбира се, когато излязоха на улицата, Ланг ги чакаше с лимузината. Мрачно ги изчака да се качат и потегли с висока скорост към градската болница, без да каже дума.

 

 

Крехкото тяло на Тад се разтърсваше от конвулсии отново и отново. Бриана го наблюдаваше докато не започна да плаче. Ахмед я привлече в прегръдките си, за да я успокои. Той отказа да я пусне, дори когато лекарят дойде и й даде успокоително.

— Как е тя? — попита Ланг, когато Ахмед излезе от стаята, в която я бяха настанили.

— Не е добре — отговори той. — Тя има смелост, но дори и толкова силна воля в крайна сметка се пречупва. Състоянието на момчето е критично. Възможно е да умре.

— А ако не се случи? — попита Ланг.

Ахмед смръщи устни.

— Тогава може да излезе от комата — отвърна с усмивка. — На това се надява лекарят. Състоянието му е доказателство за активирана мозъчна активност, която е възможно да протече в една от двете посоки. Заради Бриана се надявам, момчето да се възстанови.

— Кога ще знаят? — попита Ланг.

— Скоро, надявам се.

И беше прав. Минути по-късно, Ахмед бе повикан от д-р Браун, който се смееше със сълзи.

— Елате и вижте — каза лекаря. — След това ще ви оставя да събудите Бриана и да й кажете.

Той поведе арабина към интензивното отделение, където очите на малкото момче бяха отворени, а до него, друг лекар го преглеждаше. То погледна към Ахмед с неясно любопитство.

— Ще се възстанови ли? — попита Ахмед.

— С лечение и необходимото време, разбира се!

Ахмед се спря колкото да съобщи на Ланг, преди да нахълта в стаята, където Бриана спеше неспокойно.

— Събуди се, скъпа — прошепна той, без да осъзнава дори, че използва тази дума. — Събуди се, искам да ти кажа нещо.

Тя отвори широко очи, като се вглеждаше в него през мъглата на успокоителните.

— Какво стана? Отиде ли си? — попита тя внезапно задавена от думата.

— Не! Той се събуди. Излезе от комата, Бриана. И ще се оправи!

Тя седна, вкопчена здраво в Ахмед, докато се бореше да й просветне.

— Тад ще се оправи — повтори тя. — О, благодаря на бога!

Той я държеше, докато тя плачеше, след това й помогна да се изправи на крака.

— Внимателно, скъпа — каза й нежно, — ще паднеш — помогна й да се обуе, без да забелязва нежните думи, които й шепнеше.

Бриана се облегна на ръката му и влезе в интензивното, замаяна, потресена и щастлива, когато видя сините очи Тад да блестят внезапно разпознал я.

— Сес… тричке? — прошепна детето. Гласът му звучеше странно.

— Беше дълъг период на бездействие — обясни д-р Браун.

— Тад — прошепна Бриана и погали тъмната му коса. — Обичам те, Тад.

— Обичам те — успя да каже той. — Мама, татко?

Бриана погледна измъчено към лекаря. Той кимна. Тя обърна поглед към Тад, опитвайки се да състави думите, които не можеше да произнесе.

— Загубихме ги и двамата. Много съжалявам.

Момчето се разплака. Звукът бе натрапчив. Бриана бе имала три години, за да се справи със загубата, но за Тад бяха само няколко минути след ужасната катастрофа. Той ридаеше, цялото му тяло трепереше и Бриана го прегърна, доколкото бе възможно с всичките тръби и жички, залюля го и зашепна утешителни думи. Когато отново бе спокоен тя го положи обратно в леглото и изтри сълзите му.

— Ние все още се имаме един друг — успокои го тя. — Ще се върнеш у дома и ще живееш с мен. Всичко ще бъде наред, Тад. Наистина.

— Главата ме боли — прошепна той.

— Можем да ти дадем нещо за това — каза д-р Браун.

— Не! — Тад сграбчи ръката на лекаря. — Не трябва!

— Не се притеснявай — заяви д-р Браун внимателно. — Няма пак да изпаднеш в кома. Трябва да ми се довериш.

Детето погледна ужасено към Бриана. Тя кимна.

— Всичко е наред. Никой от нас не иска да те загуби сега. Мина толкова много време, Тад. Идвах всеки ден, за да те видя. Едва ли съм пропуснала и един ден.

— Знам — той се намръщи. — Помня… гласа ти.

Бриана се засмя, възхитена.

— Нали ви казах — обърна се тя към д-р Браун.

— Кой е този? — попита Тад, като гледаше към Ахмед. — Видях го… през стъклото.

— Това е, ъъъ, Педро — заекна тя. — Той е наш братовчед. От Чихуахуа — добави тя услужливо.

— Нямаме роднини… в Чихуахуа — промърмори момчето.

— О, виж сега, Тад, помниш ли чичо Гонзалес, който се ожени за леля Марги? — тя прехапа устни.

— Не помня… много — призна той.

Тя се отпусна.

— Ще си спомниш — обеща му. — За сега ти трябва малко почивка. Тад, толкова е хубаво, че се върна!

— Хубаво е… да съм тук — детето се усмихна и затвори очи.

Тя погледна бързо към д-р Браун.

— Той ще бъде добре — увери я лекаря. — Не гледай така. Всичко ще е наред!

— Сигурен ли сте?

— Да, уверен съм — той погледна към Ахмед. — Отведете я у дома, млади човече, и й дайте две от тези. Тя има нужда от сън — докторът му връчи таблетките.

— Ще се погрижа да го стори — увери го той.

Ахмед привлече Бриана към себе си и я подкрепи до асансьора. Тя го остави да я заведе до колата, където ги чакаше сияещия Ланг. Той вече беше говорил с лекаря.

Бриана чуваше разговора в колата, но бе твърде объркана и изтощена, да осъзнае голяма част от него. Когато стигнаха до апартамента, Ланг ги остави пред вратата. Ахмед я поведе вътре и й даде таблетките, като се увери, че ще ги глътне с чаша вода.

— Благодаря — прошепна тя.

Той й се усмихна.

— За какво?

— За всичко, което направи.

— Аз нищо не съм направил.

— Така си мислиш само — знаеше, че са необходими няколко минути на таблетките, за да подействат, но вече се чувстваше сънлива. — Ще се видим утре.

— Разбира се. Приятни сънища.

Тя кимна и се запрепъва по коридора към стаята си. Затвори вратата, приближи се до леглото и падна върху него, потънала в дълбок сън.

Ахмед я завари така няколко минути по-късно, когато дойде да я нагледа. Той се засмя. Изглежда ролята в живота му бе да й е слуга. Свали дрехите й и я облече в нощница. Едва не свали бикините й, но реши, че това вероятно ще я доведе до истерия, когато се събуди. После я мушна под одеялото и я зави. Спящото й лице беше много уязвимо. Той я изучаваше в тишината, и наблюдаваше устните й докато дишаше. Заспала изглеждаше толкова крехка и той се почувства виновен, че й бе в тежест по време на престоя си. Ще трябва да бъде по-търпелив. Разбира се, сега вече нямаше надежда да напусне апартамента й. Тя щеше да се нуждае от някой до себе си, а и Тад щеше да се върне скоро у дома. Щяха да имат нужда от него. Това бе ново и странно чувство. Никой никога не се бе нуждаел от него, още повече на лична основа. Той откри, че чувството да защитава не само Бриана, но и малкия й брат, го прави щастлив. Странни усещания за човек в неговото положение. Е, щеше да се оправя с тях утре. Ахмед се надигна, но Бриана хвана ръката му и го придърпа към гърдите си, промърмори нещо насън.

— Какво? — прошепна той.

— Не си… отивай — промърмори в просъница, със затворени очи. — Остани.

Младият мъж се засмя тихо. Изглежда щеше все пак да изпадне в шок, когато се събуди утре. Той се забави толкова дълго, колкото да се освободи от дрехите, с изключение на слиповете си. След това легна до Бриана и тя се сгуши до тялото му. В началото подскочи леко от непознатия контакт с почти голото мъжко тяло, но след минута се отпусна и притисна доверчиво гърба си в него. Това нямаше да бъде най-комфортната нощ в живота му, мислеше си мрачно той, но не можеше да си спомни някога да се е чувствал по-спокойно. Ахмед затвори очи. Утрешният ден бе достатъчно близо, за да се сблъска с последствията от това, което току-що бе направил.