Даяна Палмър
Кралско съкровище (12)

Глава 11

Бриана почувства, как сърцето й препуска лудо в гърлото. Тя замръзна на място.

— Ахмед? — прошепна неубедително.

— Да.

Обърна се, а големите й сини очи се отвориха широко, невярващи. Мъжът изглеждаше измъчен, сякаш бе страдал дълго време. Придружаваха го трима мъже — едри араби, които заеха позиция в хола при Тад, а той ги съзерцаваше очарован.

Ахмед беше облечен в елегантен костюм от три части — тъмносин на тънко райе и бяла копринена риза. Изгледаше много изискано, но нали беше крал, припомни си тя.

— Здравей — поздрави го колебливо, защото не знаеше как да се обръща сега към него. Трябваше ли да го нарича „Ваше Величество“ или да направи реверанс? Несигурността се изписа на лицето й и той трепна. — Аз… искаш ли да седнем? — попита тя. — В хола…?

— Бриана — простена Ахмед.

Тя отстъпи назад, уплашена да не загуби самообладание, затова залепи изкуствена усмивка на лицето си.

— С Тад те видяхме по новините — заекна. — Радвам се, че заловиха всички. А сестра ти… Те казаха, че тя не е участвала. Трябва да си много доволен.

— Да — гласът му внезапно стана унил и безжизнен. — Много се радвам.

Бриана погледна към хола. Брат й оживено разговаряше с един от придружителите на Ахмед, който му отговаряше любезно, с усмивка.

— Тад се справя много добре — отбеляза тя. — Бързо настига съучениците си.

— А ти, Бриана?

— О, както виждаш, и аз съм наред — отвърна. От усмивката започваше да я боли лицето. — Искаш ли кафе?

— Би било чудесно.

— А твоите хора…?

— Те могат и без него.

Скри незабелязано пукнатата чаша и затърси в шкафа, между оскъдните съдове, нещо достойно за крал. Той застана зад нея, и улови студените й ръце.

— Недей — помоли я дрезгаво. — За бога, не се отнасяй с мен като с непознат!

— Но за мен си такъв — горещи сълзи опариха очите й. Затвори ги, но не успя да спре внезапния поток. — Ти си крал…!

Той я обърна към себе си и жадно впи устни, без да обръща внимание на шокираните погледи идващи от хола и веселия възглас на момчето. Вкуси сълзите й, които продължаваха да се стичат към устните й. Дланите му нежно погалиха лицето й, докато целуваше мокрите бузи, а езикът му се наслаждаваше на мекотата на черните й гъсти мигли.

— Толкова много сълзи — прошепна с нежни устни. — Солени и горещи, и сладки. Те красноречиво ми говорят, колко много ме обичаш, cherie.

Бриана почувства как неговите устни я завладяват и си даде няколко секунди, за да потуши глада си към него и болката от дългото чакане. Но не можеше да забрави кой и какъв е той. Скромно се отдръпна и наведе глава. Ахмед придърпа ръката й и я постави на гърдите си, където сърцето му биеше силно и бързо.

— Показаха я по телевизията — каза тихо младата жена.

— Ясмин?

Тя поклати глава.

— Ааа, Лилиан — Бриана кимна. Той я погледна снизходително. — И ти си помисли… Да, виждам какво си си помислила внезапно. Изчервяването ти ми подсказва.

— Тя е прекрасна.

— Да, но аз искам теб — отвърна просто и жадно впи поглед в лицето й, сякаш бе забравил как изглежда. — Не ти се обадих, защото ми бе много трудно да разговарям, когато ни разделя цял океан. Исках да си близо до мен, както сега, за да мога да гледам в очите ти и да почувствам дъха ти.

— Мислех си, че след като се завърнеш у дома, всичко ще бъде като лош спомен за теб — обясни тя.

— Не съм спал — каза тихо. — Погрижих се за освобождаването на сестра ми. Освен това имаше обвинения и контраобвинения, трябваше да бъдат разследвани много военни, за да се предотврати повторен опит за преврат. Бях много зает, Бриана. Но не толкова, че да забравя вкуса ти и усещането, когато си в ръцете ми.

— Много мило.

Ахмед повдигна брадичката й, за да погледне в тъжните й очи.

— Ти каза, че ме обичаш достатъчно, за да рискуваш да се омъжиш за мен. Все още ли е така?

Тя се поколеба.

— Ахмед, ти си крал — отговори му. — Аз мога… Мога да ти бъда любовница — прошепна тя и свенливо сведе очи. — Така ще бъда част от живота ти, без да рискуваш нищо. В твоята страна има много хора, които не обичат американците.

— Аз нямам любовница — каза нежно той. — И не искам да имам. Искам да си моя съпруга. Да родиш моите наследници, да носиш моето име, да си моето семейство в моето кралство.

— Но те наполовина ще бъдат американци — посочи тя разтревожено.

Арабинът се усмихна.

— Да. И ще бъде политически изгодно. Да не говорим, за ползата да имам американска съпруга в сложния поток на международните отношения — проследи с пръст очертанието на бузата й. — Направих необходимите постъпки, успокоих страховете, уговорих противниците и предразположих суеверните. Всичко това сторих откакто си тръгнах от тук. И съм организирал нашата сватба — тя бе шокирана и той я целуна по устните. — Дори и вицепрезидента на собствената ти страна обеща да присъства. Ланг — също — добави сухо.

— Значи няма да бъде просто скромна църковна сватба — промърмори страхливо Бриана, като гризеше долната си устна.

— Спри да правиш така — придума я, а палецът му освободи меката плът. — Ще се нараниш и няма да мога да те целувам. Не, няма как сватбата да е скромна. Ще бъде официално събитие и ще се предава по телевизията из цял свят — целуна я отново, а тя затвори ужасена очи. — Ще бъдеш с рокля от Париж. Ще изпратят моделиер в двореца, за да я преправи за теб.

— Моделиер? — повтори тя. — В двореца? Двореца?

Ахмед нежно прекара устни по нейните.

— Аз съм крал — припомни й той. — Повечето крале живеят в дворци, освен ако не са много бедни. Аз не съм. Моята страна е богата. Моят народ е космополитен и икономиката ни се развива отлично. Само от време на време имаме протести на студентите. Веднъж бяхме принудени да депортираме няколко чуждестранни студенти, но после научихме, че те умишлено са подстрекавали.

— Аз съм най-обикновена жена — възрази младата жена.

Мъжът се усмихна.

— И аз съм обикновен.

— Ще бъда кралица — произнесе го на глас, само за да го осъзнае. Очите й станаха големи, колкото чинийки. — Мили боже!

— А Тад принц — напомни й той, като погледна към хола. — Наистина ли не можеш да си го представиш с корона? — подразни я. — Той ще има най-добрите преподаватели в света и най-доброто образование, което можем да си позволим — Оксфорд ако му харесва.

Почуди се дали не сънува. Погледът й се плъзна по любимото лице. Толкова много мъка, толкова много сълзи, а сега той беше тук, и я искаше.

— Има, ъъъ, има само едно нещо — каза тя отривисто.

— Да? — усмивката му беше нежна и снизходителна.

Бриана погледна нагоре към него.

— Ти… ще можеш ли… да ме обичаш?

Той прокара пръста си бавно по бузата й до устата, под брадичката, по гърлото й.

— Тези думи трябва да се произнасят само в уединението на спалнята — каза тържествено. Погледът на тъмните му очи улови нейния. — Бъди търпелива. Аз никога не съм го казвал — устните й се разтвориха, защото това, което съзря в очите му я накара да се смири. — Кажи, че ще се омъжиш за мен — каза съблазнително. — Кажи думите.

— Аз… ще се омъжа за теб — отговори тя.

Той се усмихна, целуна я нежно по челото.

— Сега — прошепна той — започваме.

 

 

Бриана и понятие си нямаше, какво значи да се омъжиш за крал. Тя и Тад бяха набързо отведени в Мозамбара, столицата на Саудитска Махара, понесени като птици от вятъра и оставиха всички подробности — от освобождаването на апартамента до превоза на мебелите — на хората на Ахмед. Момчето получи елегантни дрехи, за здравето му отговаряше кралският лекар, който го преглеждаше дори при запушен нос и имаше учител, който да се занимава с него. Главата му се замая от непознатия лукс, който го обгради. Всяка негова прищявка веднага се изпълняваше. Това притесни Бриана, която успя на една аудиенция при краля да се оплаче. Те никога не оставаха сами. Постоянно ги придружаваха, а протоколът беше строг и неумолим.

— Той ще се разглези — простена тя, когато Ахмед отхвърли страховете й.

— Момчето има нужда да го поглезят — информира я с усмивка. — Сега му е времето да лудува, нека да се възползва докато може. И моля те, спри да се притесняваш.

Младата жена огледа тронната зала, която според нея винаги бе пълна със съветници, гостуващи владетели и политици.

— Не може ли поне да вечеряме сами?

Той сви устни и с чувствен поглед потърси очите й.

— Още седмица — обеща й — и ще бъдем сами толкова, колкото искаме — погледът му се плъзна надолу и спря върху устните й. — Аз мечтая за това всяка нощ, Бриана — добави затаил дъх. — Мечтая за теб.

— И аз за теб — призна му с дрезгав глас.

Ахмед си пое дълбоко дъх.

— Може ли да ме оставиш сега? — попита нежно. — Или съвсем скоро ще имаш видимо доказателство за границите на моето самообладание.

Тя прочисти гърло.

— Съжалявам — обърна се и излезе, кимайки учтиво на няколко любопитни мъже близо до вратата, които й се усмихнаха.

 

 

Дните минаваха бавно. Доставиха булчинската рокля, която беше толкова скъпа — с вносни дантели, тъкани специално в Париж — та младата жена си помисли, че би могла да си купи яхта за много по-малко пари. Но всички казваха, че това било сватбата на владетеля и така трябвало да бъде. Кралица Бриана трябвало да бъде облечена както подобава. Кралица Бриана. Тя поклати глава. Щеше да й отнеме известно време, за да свикне.

Тя прекарваше част от времето си с Тад, а останалото — в мечти за предстоящата сватба в пищната цветна градина с езерцето пълно с рибки. Сърцето й препускаше, дори когато наблюдаваше Ахмед отдалече. Скоро щяха да бъдат заедно без любопитни очи. Задъхваше се само при мисълта за това.

Великият ден най-накрая настъпи. Облякоха я и поставиха букет от орхидеи в студените й, треперещи ръце. Тад й се усмихна ободряващо. Той беше пищно облечен, също като красивия младоженец, който я очакваше пред огромния олтар на църквата. Навсякъде имаше репортери и камери. И тълпите бяха огромни. Жителите на Саудитска Махара изглежда се радваха, да посрещнат новата си американска кралица. Тя се надяваше, приветствията им да са искрени, а не под принудата на многочислената военна охрана, обградила площада.

От момента, в който влезе в църквата, не свали поглед от Ахмед. Предстоеше й да измине най-дългия път през живота си и тя беше ужасена. Паниката й нарасна, когато между хората от предните пейки, разпозна личности, които беше виждала по телевизията. Но тя го измина, нервите й бяха обтегнати, ала главата й беше високо вдигната и стойката изящна. В черните очи на Ахмед блестеше гордост, когато се присъедини към него пред олтара. Той взе ръката й в своята и двамата заедно коленичиха пред висшия свещеник, който щеше да извърши церемонията.

По-късно тя си спомняше много малко, с изключение на това, че красотата на церемонията бе извикала сълзи в очите й. Когато размениха пръстените и ги обявиха за мъж и жена тя заплака. Ахмед обхвана лицето й в длани и я погледна с израз, който тя знаеше, че ще носи завинаги в сърцето и ще помни до края на дните си. Той се наведе и целуна всяка нейна сълза, а аудиторията ги наблюдаваше прехласнато, с одобрение.

Беше приказна сватба. Булката приемаше поздравленията от почетните гости, докато ръката я заболя и гласът й започна да изчезва. Младоженецът стоеше до нея, величествен и горд. Тържеството продължи до късно през нощта и Бриана си мислеше, че никога не е била толкова уморена. Беше разочарована, че ще се чувства отпаднала, защото живееше от много дълго време за тази нощ — нейната брачна нощ. Когато влязоха в кралския апартамент, който щяха да споделят, тя почти се обля в сълзи, когато той затвори вратата след себе си.

— Ей, какво има? — прошепна усмихнат и избърса сълзите й.

— Много съм изморена — изплака тя, погледа й потърси очите му. — Денят беше твърде дълъг, а аз искам да се чувствам възбудена и силна, и…

Той спря думите й с устни.

— Казваш ми, че си твърде уморена, за да правиш любов — попита шепнешком. — Напълно те разбирам. Pauvre petite^[1], изискванията на властта понякога са голямо изпитание. Това е само началото на съвместния ни живот.

— Но аз те желая — прошепна му срамежливо. — И чаках толкова дълго!

— Както и аз — той целуна, затворените й очи. — Ще те съблека, себе си — също, и ще лежим голи в прегръдките си цялата нощ. А на сутринта, когато си отпочинала, ще правим любов, докато тялото ти приеме моето.

Тя разцъфна под топлите му нежни устни, докато му позволяваше да свали прекрасната рокля и финото дантелено бельо. Той взе съпругата си на ръце, а тъмните му очи обожаваха копринената й кожа докато я носеше към леглото.

— О, великолепно е! — възкликна тя, когато я положи на покритата с балдахин спалня. Балдахинът беше от злато и сребро, на геометрични фигури, които допълваха привлекателността му. Завесите бяха черни със сребърни и златни нишки.

— Това са цветовете на фамилията — информира я, докато отиваше към скрина, за да изпразни джобовете си, да разкопчае ръкавелите и да развърже вратовръзката. После се обърна към невестата си и забеляза как пръстите й нервно придърпаха завивката. — Не, Бриана — каза й тихо. — Позволи ми да ти се порадвам.

Тя се изчерви, но я пусна обратно. След минута, срамежливостта й започна да изчезва и тя откри удоволствието от бавния си дързък оглед. Той съблече всичко от себе си, освен слиповете. След това се обърна с лице към нея и я остави да гледа, докато ги сваля. Беше възбуден и тялото й потръпна, когато го погледна.

— Малко неудобство — каза той развеселено. — Няма да искам нищо от теб тази вечер, освен близостта ти.

Бриана не можеше да си спомни някога през живота си да се е чувствала по-малко уморена. Внезапно желанието я заля като мощна вълна. Не можеше да откъсне поглед от него. Видял изражението й той повдигна брадичка и присви очи. Приближи се и подпря коляно на леглото до нея. Ръката й се протегна неволно и срамежливо и нерешително се насочи към него. Спря и питащо го погледна. Той кимна. Тя продължи, затаила дъх, когато го докосна. Той се отпусна на леглото до нея, устните му леко я погалиха, докато показваше на ръцете й, как да го проучат нежно и чувствено. Озари я прозрението, че ако някога преди си бе представила да прави любов по този начин, щеше да е ужасена. Но сега чувствеността на ръцете и устните му и ленивите движения на тялото му, я караха да се чувства разпусната и безсрамна. Когато я положи по гръб и легна върху нея, тя беше безразсъдна и напълно открита за всичко, което той може да поиска.

Ахмед я целуна и стана господар на тялото й, чувствайки изненаданото й ахване в момента, когато навлезе в нея. Ръцете й сграбчиха раменете му страхливо, заби ноктите си в него, докато желанието й превъзмогне кратката пареща болка.

Той вдигна главата и застана неподвижно.

— В миналото — прошепна й с малко нестабилен глас в разгара на страстта — старите жени провисвали сватбения чаршаф през прозореца на следващата сутрин, за да покажат следите от девствената кръв останали по него. Утре без двамата да разберем пак ще го вземат и ще го скрият, така че през целия ни съвместен живот да могат да доказват, че не си познала друг мъж преди мен и че нашите деца са законни.

Тя преглътна.

— Заболя ме малко — прошепна му.

Усмихна й се нежно.

— Това е естествено. Но мога да го компенсирам. Да ти покажа ли? — прошепна напрегнато.

Младата жена почувства как той започна да се движи, погледът му задържа нейния, докато навлизаше в нея. Тласъците му разтърсиха тялото й в конвулсии и спряха дъха й. Мъжът прошепна нещо на френски и устните му жадно се впиха в нейните. Тя нямаше с какво да сравни това преживяване, нищо не я бе подготвило за внезапната бурна страст завладяла тялото й. Започна да се бори, защото това я уплаши повече от кратката болка. Той се засмя и повдигна глава, за да я вижда, докато я водеше към експлозивната кулминация, която я накара да извие гръб и да издаде дрезгав вик.

Едва когато усети как тя потръпна, той си позволи върховното удоволствие да се присъедини към нея в горещата наслада от екстаза.

Това е, помисли си той опустошен, прекалено сладко, за да го понесе. За няколко мига се бе почувствал така, сякаш е загубил съзнание. Усети лекото помръдване на Бриана под тежестта на тялото си. Вдигна глава и погледна в широко отворените й любопитни очи. Не каза нищо. Тя също. Нейният поглед се плъзна по гърдите му, които лежаха върху нейните, обратно до устата му и след това към очите му с нещо като учудване. Пое леко дъх и след това умишлено раздвижи ханша си, така че да опита отново натиска на тялото му в своето. Изчерви се. Той докосна лицето й, повдигна се леко на лакти и намести собствените си бедра, а с коляно разтвори още по-широко краката й. Тя ахна. Ръката му се плъзна по бедрото й и го обви около себе си. Загледан в очите й, се превъртя на една страна и нежно я постави в люлката на хълбоците си, за да се притиснат още по-интимно. Усмихна й се и придърпа бедрото й, за да я улесни да влезе в ритъма. Така можеха да се гледат в очите. Впиха погледи един в друг с възхищение. Дъхът му спря, когато видя удоволствието изписано на лицето й.

— Тук — прошепна той дрезгаво. — Ето така, любов моя — притегли бедрата й към своите и тласна бавно докато го пое напълно. Тя се засрами от невероятната интимност между тях и сякаш надникна в душата му.

— Ахмед — прошепна задавено. — Ахмед, обичам те… много!

— И аз теб — отвърна й накъсано. — С цялото си сърце.

Той потръпна, превъртя се бавно по гръб, а телата им бяха все още свързани. Ръцете му се плъзнаха по гърба й и леко я издърпаха. Тялото му се изпъна под нейното с бавно, нежно движение.

— Седни и ме вземи в себе си — прошепна й.

— Не мисля, че… — започна тя нервно.

— Ти си моята любов. Моят живот.

— И ти моя. Но аз… не мога! — тя скри лице в гърдите му и той се разсмя, зарадван от очевидната и невинност. Тя беше изключение в живота му. Жена със задръжки.

— Толкова си срамежлива — прошепна той. — Щастлив съм с теб. Бриана… ти ме… очароваш!

Докато говореше, ръцете му движеха ханша й, което я караше да се задъхва и да тръпне от удоволствие. Тя чувстваше как тялото му се напряга и изпъва. Той стисна челюсти и се изви на дъга, което я възбуди невероятно. Устните й докосваха гърдите му с неуверени леки целувки, докато ръцете му доведоха и двамата до най-невероятната и чувствена кулминация в неговия живот. Тя го захапа в умопомрачителното си удоволствие и накъсаният му смях бе по-скоро стон от екстаз, когато я стисна и я задържа здраво до тялото си. Тя почувства, с буза върху влажната му гръд, как той внезапно се отпусна с бурно потръпване. Косъмчетата гъделичкаха носа й и тя се усмихна уморено.

— Винаги ли е толкова хубаво? — попита шепнешком.

— Мисля, че само когато двама души се обичат — отвърна задъхан.

Топлите му длани се плъзнаха чувствено по гърба й, той се изви към нея, за да се наслади на копринената мекота на кожата й.

— Dieu, ти ме изтощи и след това прелестно удоволствие, аз пак те искам, отново и отново.

Тя се усмихна срещу гърдите му, повдигна се, и се потопи в жадния му тъмен взор, който нашепваше, че е негова.

— Ние сме женени — каза му с учудване. — Можем да спим заедно всяка нощ.

Той се усмихна.

— Най-вероятно и двамата няма да спим — отвърна замислено.

Тя проследи линията на челюстта му.

— Харесва ми да правя любов.

— И на мен ми харесва, но само с теб — отвърна, усетил нейните тихи страхове. — Никога преди не съм обичал. Това е най-съкровеното преживяване в живота ми да лежа с теб така интимно.

Тя се отпусна. Устните й докоснаха неговите и тя легна до него, преситена и изтощена.

— Може ли да спим така?

Ръцете му я обгърнаха.

— Само по този начин — увери я и затвори очи със сънливо задоволство.

Най-накрая двамата заспаха.

 

 

Бриана срещаше някои трудности, въпреки любовта към съпруга си, но те не бяха нещо, което не може да се преодолее с малко търпение и разбиране. Като цяло запълваше времето си с изучаване дворцовия протокол и срещи със съпругите на високопоставени служители. Скоро свикна с нещата, които се очакваха от една кралица, точно както и Тад бързо се адаптира към живота в двореца. Не след дълго момчето израсна и разцъфна, а Бриана най-сетне се отпусна. Беше се възстановил, точно както беше предсказал доктор Браун.

Няколко месеца след сватбата организираха голям бал. Бриана беше с рокля на Диор с черни мотиви на сребърно-златен фон — фамилните цветове на Ахмед. Косата й порасна и бе оформена в изискана прическа, която тя от опит знаеше, че щеше бързо да се развали, когато с Ахмед останат сами. Носеше диаманти и перли, и диадема, отговаряща на ранга й. Когато се присъедини към гостите, срещна одобрителните погледи и на най-строгите министри от кабинета на Ахмед.

Докато танцуваше със съпруга си забеляза странно изражение в очите му. Ръката му любопитно изучаваше талията й.

— Какво правиш? — попита го тихо.

Той се усмихна въпросително.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — погледна я внимателно. — Нещо, което смяташ да ми спестиш, докато не посетиш нашия дворцов лекар?

— Ясмин…! — каза тя и погледна намръщено към зълва си, която имаше виновен, но много щастлив вид.

— Не я обвинявай. И тя мечтае за династия, както самият аз понякога — придърпа я по-близо до себе си, в очите му грееха топлота и любов. — Кажи ми.

— Не съм сигурна — призна. — Тази седмица на два пъти ми стана лошо. И няколко други неща — Бриана потърси очите му. — Не исках да ти казвам още.

— Защо? — попита той тихо.

— Беше ме страх, че няма да искаш да правиш любов с мен, ако бъдем сигурни — отговори колебливо, вперила поглед в очите му, а ръката й галеше сакото му. — Мислех си, че може да ме отведат далеч от теб…

— Cherie — Ахмед престана да танцува и се наведе да целуне тревожно затворените й очи. — Трябва да ме убият, за да ни разделят — прошепна пламенно. — А колкото до другото… Бриана, ще искам да правя любов с теб, дори да съм на смъртно легло! — увери я, а тя му се усмихна срамежливо.

— Наистина ли?

— Намирам те за възхитителна ученичка — прошепна съпругът й. — Предприемчива, палава, и напълно завладяваща.

— Обичам те!

— Обичам те — прошепна той.

Ръката му се притисна бавно върху плоския й корем и те застинаха така, вперили поглед един в друг, докато около тях ненадейно любопитни, а след това разбиращи погледи блестяха от потвърденото подозрение. Без да казват и дума или да правят съобщение, всички в двореца разбраха, че Бриана носи наследника на трона. Това беше знак на доверие към тях и към протокола, защото не бе изказано нито едно съмнение, докато не беше официално обявено, няколко седмици по-късно.

 

 

Малкият принц на Саудитска Махара се роди през един слънчев есенен ден и църковните камбани оповестиха събитието. Ахмед стоеше до леглото на Бриана и държеше престолонаследника принц Тарин в ръцете си, а до него бе сияещият Тад. Уморена, но много щастлива, тя погледна нагоре към тримата най-важни мъже в живота си с очи, които отразяваха безмерното й щастие. Почувствал радостта й, Ахмед извърна глава и погледна към нея. Очите му бяха пълни с възхищение.

— Той е съвършен — каза й, докато медицинските сестри се въртяха наоколо и се усмихваха на изражението му.

— Кралско съкровище — съгласи се тя, със сърце преизпълнено от любов.

— Не съм много съгласен — прошепна той, навеждайки се да положи бебето в нейните очакващи ръце. — Защото, макар да обичам сина си и да изпитвам огромна бащинска гордост, ти, мила моя, си моето истинско „Кралско съкровище“! — прошепна и се усмихна на сияйния й израз, когато се наведе да я целуне.