Даяна Палмър
Кралско съкровище (10)

Глава 9

Докато Бриана се опитваше да се справи с това, което си мислеше, че току-що бе чула, Ахмед задълбочи любовната атака върху меките й устни. Младата жена не бе в състояние да разсъждава. Отговори на целувката му, ръцете се плъзнаха по широките му окосмени мускулести гърди, носейки й вълна от удоволствие и тя се наслади на усещането на тялото му под чувствителните си длани.

Той простена, вдигна глава и укроти изучаващите й пръсти.

— Убиваш ме — прошепна й.

— Ти ме помоли да се омъжа за теб — изстена тя, и се опита да улови устните му. — Отговарям с „да“… — целуна го отново.

Той я повдигна и задълбочи целувката, което накара коленете й да омекнат, когато жарта между тях достигна експлозивна сила.

— Чувствам се длъжен да ви предупредя — чу се дълбок глас от стената до тях, — че сме поставили микрофони дори в стаите, където няма камери.

Главата на Ахмед рязко се вдигна. Пламналият му поглед затърси по стените, докато устата му изстрелваше ожесточени и вероятно нецензурни думи, като пирони от въздушен пистолет.

— Няма да имам нужда от преводач за това — засмя се Ланг. — Поздравления за годежа. А сега, бихте ли прекратили тази стимулация и да излезете от банята? Някои от нас посегнаха към по-силни спиртни напитки…

Ахмед хвана Бриана за ръката и я издърпа през вратата в коридора. Той беше обезумял и тя трябваше да заглуши смеха си, заради изражението на лицето му. Радваше се, че не се казва Ланг.

— Той ни предупреди, преди да се почувстваме неудобно — напомни му тя.

Арабинът дишаше тежко, скулите му бяха почервенели от гневното настроение. Присвитите му тъмни очи погледнаха надолу към нейните. Той каза нещо кратко.

— Ще ме научиш ли на арабски език, когато се оженим? — попита го с любяща усмивка.

— Само когато Ланг е в друга държава — обеща, гледайки гневно към стените.

— Чух това — дойде ясен глас от стената.

— Махай се, Ланг — каза Бриана. — Опитвам се да приема предложение за брак в момента.

— Да, мадам — отвърна агента и се чу прещракване.

Младата жена погледна отново към Ахмед.

— Сигурен ли си? — попита тя. — Ще има толкова много проблеми. В твоята страна не харесват американците, нали?

— Моят народ ще те хареса — каза той със сигурност.

— Какво ще правим, ако вашият владетел откаже да ти разреши да се ожениш за мен? — попита разтревожено. — Той може, нали?

— Може да ни затрудни, ако пожелае — отговори сухо. — Но те уверявам, че няма да го направи. Той ще сметне, че си възхитителна.

Тя знаеше, че Ахмед преувеличава, но ласкателството я стопли отвътре.

— Надявам се — докосна копчетата на ризата му. — Ще трябва да живеем в Саудитска Махара, нали? — той кимна. — През цялото време ли?

— По-голямата част от него — отговори. — Аз пътувам в изпълнение на задълженията си, но моят дом е в столицата ни Мозамбара. Надявам се, че ще се научиш да го обичаш като мен.

— Ами Тад? — попита тя внезапно.

— Той ще дойде с нас, разбира се — чудеше се защо тя трябва да му задава такъв глупав въпрос.

— Това би означавало да го изтръгнем от корените му. За мен, също. Ще трябва да учим други обичаи, друг език…

— Притесняваш се за неща, които ще се наместят от само себе си, cherie — каза й, — ако ме обичаш достатъчно.

Тя се взираше в черните му очи с нарастващ глад. Той сякаш чакаше нещо. Може би и той бе несигурен в бъдещето им, също като нея.

— Обичам те достатъчно! — каза му с дрезгав глас. — Обичам те повече от собствения си живот.

Ахмед я привлече към себе си и склони тъмната си глава над нея, ръцете му се стегнаха за миг, когато разбра колко много си принадлежаха един на друг. Никога не бе изпитвал необходимост да се грижи за някого. Но остаряваше и Махара имаше нужда от наследник.

— Обичаш ли децата, Бриана?

— О, да — прошепна тя щастливо.

Той въздъхна дълбоко.

— Там трябват наследници. Мой дълг е да ги осигуря.

— Преди се е считало, че това е задължение на владетелите — каза тя вяло. — Сега и на високопоставените служители, също. Нямам нищо против. Обичам бебетата.

Ахмед трепна над главата й. Бриана не знаеше нищо за неговата самоличност. Беше изкушен да й разкаже, но тя можеше да изпадне в паника. Би било по-добре да изчака, докато се уредят проблемите с противопоставянето, което със сигурност щеше да възникне сред високопоставените длъжностни лица и дори сред някои американски официални личности с тази женитба. Това само щеше да я разтревожи и може би щеше да се опита да откаже. Той се отдръпна и погледна прехласнатото изражение на лицето й. Усмихна й се.

— Ще преодолеем пречките, заедно — каза, успокоявайки и самия себе.

Младата жена се притисна в него и вдъхна слабия аромат на одеколона му, заслушана в тежкия ритъм на сърцето му.

— Аз съм на двадесет и две — каза Бриана разсеяно.

— Да, знам — тя вдигна любопитно главата си. — Няма значение откъде и как — той се наведе усмихнат и докосна нежно устните й. — Отивай в леглото. Късно е.

— Уморена съм, но не мисля, че ще мога да заспя — каза тя.

— Легни, поне — посъветва я.

— Добре, но ще се съблека в гардероба! — додаде към стените.

В стаята за наблюдение мъжете изпуснаха дълги добродушни въздишки.

 

 

Ланг беше разкаян, когато ги посети в апартамента на следващата сутрин. Бриана трудно удържа Ахмед, да не стори на агента това, което се четеше в очите му.

— Съжалявам за снощи — оправда се Ланг. — Наистина. Но решихме, че е правилно да ви предупредим, докато все още има време. Не можехме да си позволим да оставим незащитена дори една стая.

— Колкото по-бързо приключи това, толкова по-добре! — озъби се Ахмед.

— Всички се чувстваме еднакво ако искаш да знаеш — рече агента. Бриана забеляза колко уморен и измъчен изглеждаше той. — Не сме спали.

— Не се ли редувате? — попита тя.

Мъжът сви рамене.

— Все още сме на дванадесетчасови смени. Не достигат хора за постоянно наблюдение. Нали знаете, ние сме правителствена агенция. Трябва да просим за финансиране, като всички останали, а политиците невинаги са щедри към нас.

— Ах, демокрацията в действие — подигра се Ахмед.

Ланг погледна заплашително към него.

— Е, в края на краищата, ако не си свършим добре работата никой няма да ни подкара към площада, за да бъдем обезглавени.

Ахмед се обиди.

— През последните десет години не съм обезглавил никой. Ние сме прогресивна нация. Дори имаме протестни демонстрации точно както на запад.

— Спомням си последния протестен митинг — коментира Ланг.

Ахмед се извърна.

— Това беше неизбежно. Те щурмуваха портите на двореца.

— За какво говорите вие двамата? — попита Бриана.

— Новият ти дом — отговори агента. Той фиксира арабина с твърд поглед. — Кога ще й кажеш?

— Когато преодолея дипломатическите пречки — отвърна тихо Ахмед. — И се уверя, че тя няма да бъде убита заедно с мен по пътя към Саудитска Махара.

— Добро решение — Ланг се протегна и твърди мускули изпъкнаха по ръцете му. — Е, аз отивам за чаша кафе и след това една бърза дрямка.

— Има ли нещо ново? — попита Ахмед.

— Няколко неща. Тази вечер ще имате компания, както вътре, така и навън — коментира агента. Той погледна към Бриана, която се почувства неудобно. — Вие с Тад сте доста плахи. Мислиш ли, че бихте преживели една засада?

— Разбира се — каза тя.

— Докато не се наложи да стреляме — усмихна се Ланг. — Ние сме по стрелбата, но няма да се стигне до там. Няма да допусна да бъдете поставени в опасност.

— Какво ще кажеш за себе си? — попита Бриана.

Ланг сви рамене.

— Аз съм свикнал. За това ми плащат.

— Въпреки склонността ти да подслушваш, не искам да те видя ранен — добави Ахмед.

Ланг им се усмихна.

— Никой от нас не обича да рискува. Убедени сме, че тази вечер, те ще направят опит за покушение над вас. Ние ще бъдем готови. С малко късмет, всичко това ще приключи. Ако успеем — обърна се той към арабина — може да сте на път за вкъщи в края на седмицата.

Ахмед погледна към Бриана.

— Да — каза бавно. — Това ме устройва.

Младата жена не разбра този поглед. В него имаше тревога и опасения и тя не мислеше, че това е само защото някакви чужди агенти можеха да ги нападнат.

 

 

Денят минаваше бавно. Ахмед и Тад седнаха в хола, да разгледат новите научни списания, които Ланг им бе донесъл, а Бриана неохотно отиде на работа. Но не можа да се съсредоточи върху задълженията си. Мислеше си за опасността, в която всички се намираха, и особено за предложението на Ахмед за брак. Искаше да се омъжи за него. Обичаше го. Но досега не й се бе налагало да се справя с усложненията по един брак с чужд гражданин.

В обедната почивка отиде в местната обществена библиотека и провери всяка книга, която можа да намери за Саудитска Махара. Тя беше толкова малка страна, че трябваше да прехвърли всички общообразователни теми, за да намери нещо. Тогава попадна на една книга за арабските обичаи и копира статия за ролята на жената в Близкия Изток. Това, помисли си тя, щеше да даде някаква представа за новия живот, който я очакваше. Би било по-добре за Ахмед, ако новата му съпруга знаеше своите задължения. Но не и да носи фередже и да ходи три крачки след него, разбира се.

Когато се върна от работа, натоварена с книгите от библиотеката, Ахмед и Тад водеха разгорещена дискусия за ядрената физика. А четирима правителствени агенти стърчаха пред нейния хладилник. При тази гледка, тя се закова.

Ахмед самодоволно се усмихна.

— Не са яли нищо от вчера на обяд — обясни той.

— О, бедните момчета! — възкликна Бриана.

Агентите впиха погледи в нея. Един стискаше кофичка кисело мляко, а друг — кутия прясно мляко. Останалите двама водеха битка за малко парче сирене. Всички повдигнаха вежди с надежда.

— Ще ви приготвя голяма купа спагети и чеснов хляб — обеща тя, хвърли книгите на дивана и бързо се отправи към кухнята.

— Бог да те благослови! — каза пламенно най-едрият от агентите.

Останалите го избутаха от кухнята, за да не пречи на Бриана.

Приготвянето на спагети беше бърза работа, младата жена го бе усъвършенствала до изкуство. Сосът трябваше да ври на бавен огън най-малко половин час, но тя предположи, че тези мъже не можеха да чакат толкова време. Раздаде им чинии и вилици, и поднесе яденето в мига, в който смеси варените спагети с месния сос. Ахмед и Тад също успяха да получат няколко хапки. И докато всички се хранеха, Бриана направи хлебен пудинг за десерт. Дори и трохите изчезнаха пет минути след като го бе извадила от фурната.

Ланг пристигна точно за миенето на съдовете. В устата си имаше клечка за зъби и другите агенти му хвърлиха обвиняващи погледи.

— Какво? — попита невинно. — Хапнах набързо един хамбургер. Малък, беше.

Те го наобиколиха.

— Ние — каза най-едрият от тях — ядохме спагети и чеснов хляб, домашно приготвени и много вкусни — добави, обръщайки се към сияещата Бриана. — А за десерт ни направи хлебен пудинг.

— И нищо ли не ми запазихте? — попита Ланг ужасен.

— Ти нали яде хамбургер? — напомни му едрия с усмивка.

— Другия път няма да ям — обеща Ланг. — Не може ли да получа поне трохите от пудинга? Той ми е любимия.

— Съжалявам. Изядохме всичко — каза колегата му.

Не изглеждаше да съжалява, напротив — усмихваше се.

— Само почакайте, когато започна да пиша рапорта — закани се Ланг.

— О, така ли? — намеси се един от другите агенти с ръце в джобовете си. — И, какво ще напишеш, а?

Останалите му колеги заеха същата поза.

Ланг въздъхна.

— Че сте страхотни в работата, момчета, а следващия път ще нося четири хамбургера.

Едрият агент го потупа на гърба.

— Добър човек — каза. — Ще те препоръчам за повишение, когато стана директор.

— Ако бях на твое място, не бих се надявал — посъветва го Ланг. — Ще разбиеш бюджета само за седмица от начина, по който се храните.

— Какво узна? — попита друг агент, и изведнъж всички те станаха отново деловите правителствени служители.

Започнаха да си шушукат. След минута се разпръснаха, за да проверят и настроят оборудването си. Ланг беше много мрачен, когато придърпа тримата обитатели на апартамента на една страна.

— Искам да се държите естествено. Правете това, което правите всяка вечер откакто Тад е тук. Претърсили сме жилището за подслушватели и камери — всичко е чисто. Само не се изненадвайте от нищо, което става, нали? Един от нас ще бъде с вас през цялото време.

 

 

Така протичаше ежедневието им. Бриана гледа филм за терористи. Те имаха автоматично оръжие и нямаха състрадание. Убиваха бързо, ефикасно и безмилостно. Погледна към Ахмед и Тад и осъзна, че може да загуби единия или и двамата заедно за по-малко от две секунди. Лицето й пребледня. Ахмед я придърпа близо до себе си.

— Сега не е време да проявяваме малодушие — каза й тихо. — Трябва да притежаваш авторитета и достойнството на високия пост, дори под обстрел. Това ще се очаква от теб.

„Защото той е високопоставен служител на своята страна“ — осъзна тя и потърси тъмните му очи.

— Нали знаеш, че не се притеснявам за себе си — каза тя нежно.

— Знам. Нито пък аз.

Бриана му се усмихна.

— Няма да те разочаровам.

Той поднесе дланта й към устните си.

— Страхливостта е последното нещо, което бих очаквал от теб.

Младата жена засия.

— Същото се отнася и за теб.

— Може ли да престанете с тези взаимни похвали и просто да се заемете с нещо друго? — попита Ланг развеселено.

— Разбира се.

Ахмед я пусна и се върна към научните списания, като хвърли поглед към Тад. Момчето беше облечено с нови дънки и бяла тениска. Изглеждаше здраво, но все още беше бледо и слабо. Изучавайки го, Ахмед забеляза, че детето е също толкова смело като Бриана.

— Караш ме да се гордея, че ще стана част от вашето семейство — каза той на Тад.

Момчето се усмихна.

— Това важи двойно повече за мен. Ние ще живеем в твоята страна, нали? — попита то, защото вече знаеше, че няма да бъде забравено, когато сестра му се омъжи. Бяха направили много добре като му го съобщиха.

— Със сигурност.

— Бих искал да се науча да яздя кон. Казват, че в света няма други коне като арабските.

— Истина е — съгласи се Ахмед. — Въпреки това, конете, които аз притежавам са прекрасни сами по себе си. Те се развъждат в Австрия, и аз…

 

 

Атаката беше толкова внезапна, че Бриана се зачуди за секунда, дали не спи и сънува друг кошмар. Входната врата се взриви и мъже с маски и автомати засипаха всичко наоколо с куршуми. Ахмед събори Тад на пода с впечатляващ скок, докато Бриана падна зад масата веднага след като чу експлозията. Размяната на стрелба звучеше повече като от фишеци, отколкото като от истински оръжия. Това беше сюрреалистично. Но Бриана знаеше, че е по-добре да не вдига глава. Сви се на пода, за да представлява възможно най-малката цел, като се надяваше, правителствените агенти да са точни с тези отвратителни на вид оръжия, които бе видяла под саката им. Не смееше да мисли за Ахмед или Тад, защото щеше да полудее.

Изведнъж всичко утихна. Дрънченето на стъклата намаля. Чуха се бързи, тежки стъпки и Ахмед и Тад се надвесиха над нея.

— Добре ли си? — попита Ахмед бързо, преобърна я и я придърпа към себе си. Очите му гледаха диво, а лицето му бе бледо под естествената си тъмнина.

— Да. А вие двамата? — попита тя, и очите трескаво прескачаха от Тад на Ахмед.

— Добре сме — увери я брат й, но беше блед и гласът му трепереше.

— Господи, това беше някаква… нещо… нали? — Бриана се вкопчи в Ахмед, трепереща от шока. Тези мъже бяха дошли да го убият. Куршумите бяха предназначени за него. Тя изстена.

— Всичко е чисто — каза Ланг и прибра оръжието под сакото си. Той погледна надолу към Бриана, лицето му все още носеше следи от свирепото изпитание. После погледна през рамо.

— Не й давайте още да става — предупреди той Ахмед.

— Нима не си ги хванал? — попита Бриана страхливо.

— О, да — отговори Ланг, а в очите му имаше нещо, което тя не искаше да види. Бързо погледна отново надолу.

Ахмед я залюля в прегръдката си и седна с гръб към шкафа. Тад се опита да надникне зад ъгъла, но Ахмед го дръпна назад.

— Не — каза на момчето с необичайно строго лице.

— Добре де, просто бях любопитен.

— Любопитството понякога струва скъпо — каза арабина и погледна надолу към пребледнялото лице на Бриана. — Свърши се — каза тихо. — Всичко свърши. Ланг ми каза, че е установил по-рано контакт с моето правителство. Сега виновните ще бъдат заловени. Опита за преврат се е провалил.

— Вашият крал ще бъде спокоен — отбеляза Тад. — Той дали е добре, как мислиш?

— О, да — отвърна разсеяно Ахмед, като галеше тъмната, влажна коса на Бриана. — Владетелят ни никога не е бил по-добре, убеден съм.

 

 

По-късно, когато опустошението беше разчистено и вражеските агенти отстранени, преместиха Ахмед, Бриана и Тад от разбития апартамент в друг. Бриана забелязала петната по килима се опита да зададе въпрос, но не й обърнаха внимание.

— Аз не съм бебе, нали знаеш — каза тя на Ахмед.

Усмивката му беше леко пресилена.

— Не, но аз съм по-голям от теб и съм виждал повече. Повярвай ми, когато ти казвам, че не е нужно да знаеш всичко, което се случи днес. Повярвай ми. Ще ми се довериш ли, cherie?

— Да.

Той докосна клепачите с устни и я остави с Тад, като отиде в коридора да говори с Ланг.

— Е? — попита той агента.

Ланг все още беше като опъната струна от преживяното. Облегнал се на стената, разтриваше врата си с ръка, за да се отпуснете.

— Не искам аз да бъда този, който ще ти го каже — започна той. — Но сестра ти е арестувана — вдигна ръка, когато Ахмед се опита да заговори. — Това няма нищо общо с опита за преврат. Свързано е със съпруга й. Само превантивна мярка. Ще трябва да се върнеш много бързо у дома и да оправиш нещата. Но ти си го знаеш.

— Знам. Още не съм казал на Бриана — добави той. — Тя не трябва да разбере. Нужно ми е време да оправя нещата, преда да въвлека и нея. Това днес беше полезно изпитание.

— Това не е първият път, когато са стреляли по теб — напомни му Ланг.

Мъжът кимна гледайки мрачно и високомерно.

— Но това е първият път за нея и Тад — отвърна той. — Затова не съжалявам за резултата.

Ланг се загледа в ръцете си.

— Опитите за покушение са малко и през голям интервал от време, ти знаеш. Един срещу баща ти. Този е втория.

— Обаче са свързани с едни и същи хора — отвърна Ахмед. — И те сега са в ареста. Трябва да видя какво мога да направя за Ясмин. Тя не би се опитала да ме убие. Знам това.

— Вземи й добър адвокат — препоръча му агента.

— Длъжен съм — каза мъчително. — Нашата съдебна система е още по-сурова от вашата, не си играем със смъртното наказание. За ръководителите на този атентат тя ще бъде изпълнена ако бъдат осъдени и няма да има никакво отлагане или обжалване.

Ланг подсвирна.

— Сурова справедливост наистина.

— Старите порядки са жестоки — съгласи се Ахмед. — Бриана може да не приеме този брак, когато узнае истинската ми самоличност. За съжаление не можех да й кажа истината в самото начало.

— Решението беше наше, не твое — успокои го Ланг.

Арабинът се усмихна печално.

— В края на краищата има ли значение кой го е решил? — той се отдалечи от стената. — Ще бъда готов да отпътувам рано сутринта — спря и се обърна назад към Ланг. — Благодаря ти за това, което направи. И на другите също. Колкото и да ви плащат не е достатъчно за рисковете, които трябва да поемате.

— Достатъчно е — рече агента. — Случайната тенджера спагети и хлебния пудинг са черешката на тортата.

— Ти си смел човек — призна му искрено. — Ако твоето правителство някога те уволни, винаги ще имаш работа при мен. Мога да те използвам като министър на правосъдието.

— Оу — каза Ланг и се намръщи. — Работа зад бюро, за енергичен човек като мен? Пепел ти на езика!

— Тогава главнокомандващ на тайните служби — засмя се Ахмед.

— Това ми подхожда повече и аз ти благодаря за предложението. Някой ден може да се нуждая от работа.

Ахмед се наведе по-близо до него.

— Ако продължаваш да поставяш подслушватели в баните на нищо неподозиращи хора, мога да ти го гарантирам.

Ланг се засмя.

— Взимам си поука.

 

 

След всичките вълнения Тад имаше проблеми с лягането тази вечер. Той все още не знаеше какво става и нямаше да се успокои, докато някой не му дадеше обяснение. Ахмед хвана ръката на Бриана в своята, докато седяха на дивана и пиеха кафе от новата чаша, която Ланг изнамери за тях. Апартаментът бе обзаведен, но чашите за кафе не бяха част от обзавеждането.

— Тъй като беше принуден да изтърпиш тези неприятности заедно с нас — каза Ахмед на Тад, — редно е да знаеш защо. Имаше опит за преврат у дома, в моята страна.

— Не в Мексико?! — каза Тад със сух хумор.

— Не в Мексико — съгласи се Ахмед. — Моят дом е в Саудитска Махара, страна в Близкия изток. Тук съм да представлявам моите хора в договора за няколко изтребителя от Райкър Еър, компанията, за която работи сестра ти.

— Те се нуждаеха от място, където да го скрият докато намерят терористите, които се опитваха да го убият — добави Бриана, все още малко нестабилна от изпитанието. — Смятаха, че прикритието като беден мексикански работник — наш братовчед — е добра маскировка, тъй като всички в офиса знаеха, че се мразим. Последното място, където вражеските агенти щяха да го търсят бе жилището ми.

— Вие сте се мразили? — попита Тад усмихвайки се. — Наистина ли?

Ахмед погледна Бриана с нежност.

— Веднага бях привлечен от нея, още когато метна по мен тежкото преспапие. Това бе първият път в живота ми, когато някой се осмели да ме атакува.

— Трудно е да се повярва — промърмори сухо Бриана. — Имаш способността да караш хората да настръхват.

Той се усмихна снизходително.

— Понякога — призна той. — Но в моята страна, когато някой ме нападне, е престъпление.

— Кралят ви трябва да има много високо мнение за теб — отбеляза Тад.

Ахмед въздъхна.

— От време на време го прави. Но в повечето случай, страхувам се, че е разочарован от мен — той погледна към Бриана. — Не си променила решението си да се омъжиш за мен? — попита я без заобикалки. — Видях книгите, които си взела да четеш. Възможно е, в тях да има неща, които да те обезпокоят.

— Те не могат да ми повлияят, за да се отметна от думата си — каза тя твърдо.

— Можеш да се обзаложиш, че няма да го направи — потвърди Тад, — защото искам да се науча да яздя!

Бриана погледна към брат си и с удоволствие видя възбудата изписана на лицето му. Това я накара да се почувства прекрасно — да го види жизнен и щастлив. Беше като чудо.

— Но за сега, все още — не — каза Ахмед мрачно. — Има нещо, което трябва да ви кажа и на двамата.

— Така ли? — попита Бриана — Какво?

Той се втренчи в преплетените им пръсти.

— Утре трябва да се върна у дома. Сам.