Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (1)

Пролог

Планетата Авиара, Звездна система Тау Хидра, 5186 м. г.

Лорджин та’ал Кру гледаше печално своя стар приятел и наставник Яниф. Никой не знаеше истинската възраст на Яниф, но старшият мистик винаги изглеждаше неизменен. За първи път в спомените на Лорджин, Яниф, древния, показваше признаци на своите неизброими години. Раменете му бяха приведени; лицето му беше набраздено с линии на тревога, които ги нямаше предишния ден. Боджо, крилатия другар на Яниф, стоеше тихо на лявото му рамо.

С успокоителен жест, Лорджин постави ръка върху рамото на стария мъж.

— Значи, няма съмнение? Ще извършиш повторна проверка на разпределението на силите?

Яниф въздъхна дълбоко.

— Да, това е сигурно. Това е най-обезпокоителното… — той наклони глава, дългата му сребриста коса се залюля около него.

— А ако нищо не може да се направи, тогава? — попита Лорджин.

— Не и от мен. Моите познания не могат да бъдат приложени в тази сфера.

— Тогава е безнадеждно. Ако ти, най-добрия сред нас, си безсилен… — думите на Лорджин заглъхнаха.

Очите на Яниф, по-тъмни от най-тъмната нощ, пронизаха Лорджин:

— Не съм казал такова нещо.

Лорджин кимна с глава. Познаваше стария си учител добре.

По свойствения си заобиколен начин Яниф искаше да му каже нещо. Лорджин кръстоса ръце пред мощните си гърди и се облегна на парапета.

— А какво точно каза?

Яниф затвори очи. Той беше доволен от Лорджин та’ал Кру, любимецът му от всички негови ученици, ако трябваше да бъде честен.

— Казах, че аз не мога да направя нищо. Не съм казал, че ти не можеш.

„Ето за какво става дума“ — помисли Лорджин, усмихвайки се на себе си. Яниф се разтвори бавно като цветето тазмин погалено от лъчите на слънцето.

— Какво мога да направя, Учителю?

Древните думи за услуга бяха изречени.

Лорджин би дал живота и силите си, за да ги командва Яниф, както той намери за добре. Отново. Той беше водил много акции от името на Авиара и Звездния Алианс. Сега очакваше думите на Яниф.

— Трябва да потърсиш истината, Лорджин. Намери какви са причините за тези пукнатини в пространството и времето. Знаеш, че сътресенията трябва да спрат.

— Ти искаш от мен да отида до далечния сектор? — това го изненада. Беше трудно пътуване. Малко оцеляваха. Рискът от смърт не го смущаваше толкова, колкото огромното значение на възложената задача. Мисията беше невъзможна.

Древният мистик прочете мислите му.

— Може би за повечето хора. Но не и за теб.

Лорджин си пожела да има увереността на Яниф, но се съмняваше в себе си.

— Добре е, че се съмняваш, Лорджин. Това ще ти послужи при нужда. Така съм те обучавал.

— Да, вярно е.

— Ела, мой млади приятелю, ще отидем до Залата на тунелите. Твоето пътуване започва — той погледна Лорджин през рамо и те поеха заедно през града.

 

 

Лорджин застана с лице към първия тунел. Спиралата се движеше около него в безброй блестящи светлини, пулсиращи във времето. Преди да влезе, той се обърна към стария си учител и приятел, за да се сбогуват и чак тогава пристъпи към портала.

— Лек и безопасен път приятелю — пожела Яниф на Лорджин, който постепенно изчезваше във въртеливата мъгла.

 

 

Лорджин нямаше представа от колко време пътува. Но знаеше, че се намира далеч от началната точка, когато внезапно и силно бе издърпан извън пространствено-времевия континуум.