Мери Грант
Една пролет в Париж (8)

VIII

— Беше прекрасно, Жан-Марк. Искам този ден никога да не свършва.

Жаклин се сгуши в прегръдките на студента и пое топлината на тялото му в себе си.

Залязващото слънце стоеше на вечерното небе като топка червена жарава и потапяше града в недействителна светлина. Заради някакъв футболен мач повечето хора се бяха оттеглили в жилищата си и седяха пред телевизорите. Само по-възрастни хора бяха изнесли сгъваемите си столчета пред входните врати и просто си седяха, някои с чаша в ръка, и се наслаждаваха на тихото спокойствие на пролетната вечер.

Жаклин и Жан-Марк стигнаха до ъгъла на една улица и спряха, докато елегантна бяла спортна кола премина край тях и освободи улицата.

С изключение на възрастна съпружеска двойка, която водеше кучето си на разходка, те бяха единствените, избрали по това време пътя през парка.

— Не е ли прекрасно? Този мирис, този чудесен въздух!

Жаклин очакваше някаква реакция от страна на студента, но такава нямаше. Без да обръща глава, погледна към него и забеляза, че през цялото време той не я изпускаше от очи.

— Тъкмо говорех за аромата на цветовете и на пролетния въздух тази вечер — тя обърна лице към него.

Погледът на Жан-Марк не се откъсваше от нея. Жаклин спря.

— Но за художник вие сте крайно невнимателен, млади момко. Човек може да си помисли, че преминавате оттук като кон с капаци.

Той вдигна ръка и нежно я погали по косата.

— Лъжете се, мадам. Като художник съм се научил да се концентрирам върху същественото, а от няколко минути правя точно това.

— Млади човече, изглежда рядко се смущавате да измисляте оправдания. Бих могла да приема, че вече сте тренирал.

— А вие изглежда винаги трябва да запазите последната дума за себе си.

— Много сте дързък, млади момко.

— Отново последната дума.

— Така и ще бъде.

— Съвсем определено не.

— Но тогава ми кажете как смятате да попречите на това.

— По най-простия начин.

Жаклин искаше да отговори, но Жан-Марк беше по-бърз. Той я придърпа към себе си и преди да бе казала и една дума, устните му се сляха с нейните. Целува я много дълго.

— За студент сте голям смелчага — тихо каза тя, след като отново я пусна.

Жан-Марк се засмя.

— Но трябва да ви призная, че целувките ви ме карат да заключа, че учите последен семестър.

— Предпоследен.

— Тогава сигурно сте проспал един.

Преди той да може да отговори, Жаклин вече тичаше към групата дървета в средата на голямата поляна. Студентът не се колеба дълго. След няколко метра я настигна и я хвана за ръката. Двамата тичаха до дърветата и останали без дъх, се строполиха на тревата.

— И какво ще направим сега? — той се наведе над лицето й.

— Първо малко ще си починем, после ще станем и накрая ще…

Жаклин не можа да довърши изречението си, тъй като Жан-Марк явно не беше разбрал реда на предложенията й. След като приключи с целувката, тя каза:

— Да отидем у вас.

Той й помогна да се изправи, прегърна я и двамата тръгнаха по посока на голям стар сводест портал. Там свършваше паркът, а улицата, която минаваше отзад, водеше към жилището на Жан-Марк.

Докато излизаха от парка и вървяха по тротоара до ъгъла на следващата улица, не проговориха нито дума. Тя усети как леко стисна пръстите й и го погледна. Погледите им се срещнаха и в нея сякаш се надигна вълна от топлота.

Междувременно дългите сенки на къщите се бяха спуснали над улицата и само в прозорците на най-горните етажи се отразяваха последните лъчи на залязващото слънце. Но изглежда топлината на следобеда не искаше да отстъпи пред вечерта и така се получаваше плавен преход между отделните часове на деня.

Спряха за миг пред външната врата и се спогледаха. Жан-Марк искаше да каже нещо, но Жаклин сложи показалеца си върху устните му и поклати глава. После го хвана за ръката и двамата влязоха в къщата.

Те хукнаха нагоре към жилището на Жан-Марк, без да включват осветлението на стълбището.

Нито студентът, нито Жаклин забелязаха старата портиерка, която отвори вратата на партера, когато влязоха от улицата и гледа след тях, докато на първото стъпало изчезнаха от погледа й.

 

 

— Нека да заключа — каза Жаклин и протегна ръка към Жан-Марк. Той й подаде ключа и тя го завъртя, докато щракна в ключалката.

След това бавно се обърна и облегна глава назад на вратата.

Жан-Марк стоеше пред нея в полутъмния коридор и младата американка виждаше блясъка на очите му. После усети как ръцете му обхванаха хълбоците й и нежно я притеглиха към него.

Тя се поддаде на натиска и притисна тялото си към неговото. Почувства как пръстите му се плъзнаха нагоре по гърба й и накрая през шията и тила й достигнаха челото. Той нежно погали косата й, а след това я хвана здраво, за да я изтегли внимателно назад.

Тя затвори очи и леко разтвори устни. Дъхът му се приближаваше и в следващия миг устните му се сляха с нейните. Жаклин забеляза как ръцете му все по-силно се впиваха в тялото й и с нарастваща сила я притискаха към него. Тя се опита да се противопостави на движенията му, но Жан-Марк не бе готов да отстъпи. Той вдигна ръка, зарови я в косите й и притисна лицето й още по-плътно до своето.

Жаклин имаше чувството, че пространство и време се сляха и всички сетивни усещания се разтвориха в тях. Тя вече не се опитваше да се противопостави на настоятелността му, а изцяло й се отдаде.

— Моля те, Жан-Марк — прошепна му, когато откъсна устни от нейните и започва да целува шията й. Тя отпускаше глава все по-назад. — Ела, моля те, ела…

Изведнъж усети как той престана да гали с устни шията й и лицето му се наведе над нейното. Бавно отвори очи.

— Да идем оттатък — каза й с тих глас.

Жаклин кимна, но продължаваше да го гледа в очите. В тях се четеше такава нежност и същевременно такава всепроникваща сила, каквито никога не бе виждала.

Тя вдигна ръце и прокара пръсти по линията на брадичката му, нагоре по страните, докато стигна до веждите. Внимателно ги погали и едновременно с това пое в себе си топлината на погледа му.

— Обичам те… — прошепна.

Въпреки че студентът нищо не каза, тя можа да прочете неговия отговор в очите му.

— … и тази нощ искам да съм съвсем близо до теб.

Той я хвана за ръката и отвори вратата на спалнята.

Жаклин се усмихна, когато видя страхотния безпорядък в стаята. По земята бяха разхвърляни всякакви чинии и чинийки, върху два стола небрежно бяха нахвърляни най-различни дрехи, а по всички ъгли на стаята моливи и тебешири се редуваха с обувки, чорапи и листи за рисуване.

Жан-Марк затвори вратата след нея и й отправи поглед, молещ за извинение.

— Ако знаех, че ще минеш оттук… — започна той, но Жаклин поклати глава и го прекъсна.

— … тогава това тук нямаше да е твоята стая. Така е много по-хубава.

Той отиде до леглото и свлече всичко, което се намираше върху него, на земята. След това се обърна и я погледна.

Жаклин още стоеше до вратата. Настана кратък миг на тишина. После студентът протегна ръка към нея.

— Ела.

Тя не се колеба. Докосването на пръстите му предизвика в тялото й вълна на топлина, която тръгна от ръката и навлезе дълбоко в душата й.

Деляха ги само няколко сантиметра, а сякаш никой от тях не смееше да започне.

Накрая Жаклин първа заговори.

— Моля те, съблечи ме — тя положи ръката на Жан-Марк върху копчетата на блузата си.

Съвсем бавно и с дълбока нежност той започна да я разсъблича. Жаклин го галеше по косата.

Тя затвори очи, но скоро след това отново ги отвори. Противно на собствените си очаквания, в тази ситуация не изпитваше ни най-малък срам. Сякаш за нея най-естественото нещо на света беше да бъде съблечена тук от любимия си.

Когато няколко минути по-късно застана пред него съвсем гола, той я взе на ръце и леко я положи върху леглото. Видя в тъмнината как устните й леко се разтвориха и тя му се усмихна.

— Моля те, не ме карай дълго да чакам.

Жан-Марк съблече през глава пуловера си и го пусна върху бельото на Жаклин. Скоро се освободи и от останалите си дрехи.

Кожата му блестеше в тъмнината и тя можа да забележи играта на мускулите по ръцете и тялото му. Беше много по-силен, отколкото бе предполагала, и имаше почти атлетична фигура.

След като напълно се бе съблякъл, той остана за момент изправен до леглото.

Жаклин разгледа тялото му и му протегна ръката си. Жан-Марк я улови и докато тя се преместваше леко встрани, той легна до нея.

Жаклин усети страхотната топлина, която се излъчваше от него и мигновено премина върху тялото й. След това ръцете му я обгърнаха, привлякоха я към него, а няколко минути по-късно имаше чувството, че една страстна вълна я обхваща и отнася…

— Обичам те, Жан-Марк, обичам те — прошепна тя, когато телата им се сляха.

— Беше прекрасно — промълви Жаклин и обърна глава към него. — Никога в живота си не съм се чувствала така великолепно.

В тъмнината на стаята виждаше профила му. Вдигна пръст и го плъзна по челото, по продължение на носа, до брадичката му. Жан-Марк отвори устни и се опита да улови пръста й.

— Ти си чудесна жена. Толкова си мила и нежна, и освен това притежаваш огнен темперамент. Ти си всичко, което един мъж би могъл да желае.

— Внимание! — Жаклин започна да играе с език по ухото му. — Иначе ще приема това за чиста монета и ще си въобразя някои неща.

Студентът се засмя и се отдаде на нежността й, докато изведнъж наклони глава встрани, погледна Жаклин и каза:

— Знаеш ли, че последните дванадесет часа прекарах с две съвсем различни жени?

— Трябва да ми обясниш по-точно — тя сложи дясната си ръка върху гърдите му.

Жан-Марк се загледа към тавана и докосна пръстите й.

— От една страна се запознах с жената, която изглеждаше спокойна и вглъбена в себе си, и в която най-силно ме поразиха тъжните й очи. И макар, че тя беше решила за в бъдеще да не се доверява на гласа на разума си, а да слуша само този на сърцето, имах чувството, че беше по-скоро резервирана и малко затворена в себе си.

— А другата?

— Другата — той надигна тяло и се подпря на лакти, — другата е жена, която носи в себе си темперамента на циганка и дивата, необуздана жизнерадост на южноамериканка.

Лявата му ръка се плъзна по корема и бедрата й.

— Това, което се питам сега, е…

Жаклин се усмихна и довърши изречението му.

— … коя е истинската Жаклин Дантон?

Студентът кимна и метна едно одеяло върху краката й. Някъде в къщата имаше отворен прозорец и до тях достигаше музика от грамофон.

— Може би не е толкова просто да се отговори на този въпрос — продължи американката. — Възможно е да нося в себе си по нещо от двете, от спокойствието на едната и необуздаността на другата.

— Естествено — той махна косите от лицето й и ги разпусна върху раменете й. — Всеки от нас носи в себе си повече от една личност и всички ние имаме черти на характера, които си противоречат и на пръв поглед изглеждат взаимно несъвместими. Всъщност точно този факт прави даден човек интересен. Но аз имах предвид нещо друго.

Жаклин хвана ръката му и я стисна силно.

— И какво е то?

— Не е толкова просто да се изрази с думи. Аз съм художник, а не човек, който може да борави добре с думите. Само си мислех…

Жаклин го прекъсна.

— Струва ми се, че в момента заобикаляш нещо и се измъкваш, вместо да пристъпиш направо към въпроса.

— Защо ще правя това?

— За да не ми причиниш болка — тихо каза тя и сгуши глава до гърдите му. — В края на краищата ти си достатъчно деликатен, за да не ме попиташ направо защо при този мой южен темперамент съм стигнала дотам да вися по разни скучни, блудкави приеми в качеството си на професорска съпруга с тъжно до смърт лице.

— Не съм имал това предвид — бурно се възпротиви Жан-Марк.

— Но е така. А днес ми стана ясно колко много съм изменила на собствената си природа, как животът ме е напъхал в някаква роля, която не ми подхожда и ни най-малко не съответства на същността ми.

Тя се обърна леко на една страна и го погледна в очите.

— Проблемът в живота ми беше, че съвсем бавно и неусетно изпаднах в тази ситуация. Никога не съм искала това, но и не можех да го спра — просто защото процесът се проточи толкова дълго, че аз забелязах мрежата едва когато напълно се бях заплела в нея.

— С това искаш да кажеш, че животът ти през последните години не ти харесва, така ли?

Жаклин сложи ръката си върху гърдите на Жан-Марк и се загледа в собствените си пръсти. Брачната халка блестеше в тъмнината.

— Да не говорим повече за това — помоли тихо.

Настана тишина, в която всеки от тях можеше да чуе диханието на другия. Накрая Жаклин притегли тялото му съвсем близо до себе си.

— Нека поне тази нощ да забравим грешките на миналото — добави тя — и нека сме щастливи, че днес взехме правилно решение.

Той усети топлината и нежността на кожата й, но я накара да почака още миг.

— Тогава още сега ми кажи, че си взела това решение не само за днес, а и за в бъдеще — очите му блестяха в тъмнината на стаята. — Доброволно никога няма да те пусна да си отидеш.

— Не е и необходимо — прошепна тя в ухото му. — Никога вече…