Езоп
Момчето-крадец и майка му

Едно момче откраднало от другарчето си в училище дъската за писане и я отнесло при майка си. А тя не само че не го укорила, но го и похвалила. Втори път откраднало дреха и я занесло в къщи. Майката още повече го похвалила. Така минали години. Момчето станало мъж. Започнало да краде по-едри неща. Но веднъж бил заловен на местопрестъплението и го повели към палача с вързани на гърба ръце. Майката вървяла подире му, като си биела гърдите от мъка. Синът заявил, че иска да каже нещо на майка си. Тя бързо се приближила до него. А той хванал със зъби ухото й и го отхапал. Тя го укорила заради кощунството, което извършил над майка си, като я осакатил — не му ли стигали другите престъпления! А той отговорил:

— Тогава, когато за първи път откраднах дъската, ако ти ми се беше скарала, нямаше да стигна чак дотук — да ме водят на смърт.

Баснята показва, че това, което в началото не се порицава, става по-опасно.