Езоп
Магаре, което носело статуя

Един човек натоварил на магаре статуята на някакво божество и я подкарал за града. Понеже минувачите, които го срещали, се кланяли на статуята, магарето помислило, че се кланят на него, въодушевило се, взело да реве и не искало да върви по-нататък. Магаретарят, като разбрал какво е станало, го зашарил с тоягата, казвайки:

— Проклета чутуро! Та още и това оставаше — на магаре хората да правят поклони.

Баснята разкрива, че тези, които се кичат с чужди успехи, стават за смях пред хората, които ги познават.